мотиви
към Присъда № 212
/22.10.2010 година постановена по НОХД № 385 / 2010 год. на ХОС
Обвинението срещу
подсъдимия Д.Р.М. е повдигнато
от Хасковска окръжна прокуратура за това че на 14.03.2010 година в село Въгларово,
Хасковска област, прокарал в обръщение подправени
парични знаци - 6 броя банкноти с изобразен номинал
от по 50 евро, от които петте с № х84395422102, а шестата с № х
12888747416, за които парични знаци знаел,
че са подправени — престъпление по чл. 244 ал. 1 отНК.
Представителят на Хасковска окръжна
прокуратура поддържа
обвинението
във вида, в който е предявено. Счита, че същото е доказано и
предлага на подсъдимия да се наложи наказание
при условията на чл. 54от НК. Предлага на съда да се съобрази
с обремененото съдебно минало на
подсъдимия, с предходните му наказания и да му наложи наказание „лишаване от
свобода", което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият Д.Р.М.
заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен. Дава обяснения, в
които отрича да е автор на
инкриминираното престъпление. Твърди, че не познава и никога преди не бил виждал свидетелите Г. и К., а освен това, не
само на процесната дата, но и никога в живота си не
бил посещавал село Въгларово,
Хасковска област. Моли съда за оправдателна присъда.
Защитникът на
подсъдимия - адвокат Добри Рангелов от АК-Хасково оспорва
обвинението. Намира същото за недоказано. Твърди, че показанията на
свидетелите Г. и К. били дискредитирани и не следвало да им се дава вяра.
Твърденията им за това, че непосредствено след престъплението намерили подсъдимия
в крайпътното заведение в кв.
Болярово, били опровергани от показанията на
разпитаните по делото свидетели Х. и П.. Защитата поддържа искането за признаване подсъдимия за
невинен и постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка.
Свидетелите С.Г.Г. и А.И.К. са майка и син. Към
инкриминирания период - месец март 2010 година двамата живеели в с. ******** и се
занимавали с животновъдство. Животните си отглеждали в стопанска постройка, находяща се в същото село. Синът - св. К.
водел животните на паша, а майката — С.Г.,
обичайно оставала вкъщи и извършвала помощни дейности. Така, на 14 март
2010 година св. К. бил с животните на пасище, а св. Г. го чакала да се прибере -
в късен следобед, дори привечер.
Подсъдимият Д.Р.М. е
млад човек - 23 годишен, преди
задържането е живеел в град ******. Осъждан е многократно -изключително за престъпления против собствеността
(кражби). В това число, за
престъпление, извършено през 2007 година, подсъдимият М. е осъден на ефективно наказание „лишаване от
свобода", което е изтърпял на
16.05.2009 година.
След освобождаването от затвора, подсъдимият М. нямал
постоянни доходи, препитавал се от
епизодична работа по строителни
обекти. Според представената характеристична справка, в този период от
време подсъдимият поддържал връзки с лица от
криминалния
контингент, сред които и св. Н.С.П.(според показанията
на последния в с.з.). По неустановен по делото начин, но несъмнено
благодарение на контактите си с криминално проявени лица, подсъдимият М. се сдобил с неистински банкноти с
изобразен номинал от по 50 евро. Същите били с посочена емисия
2002 година, като пет от банкнотите били с еднакви серийни номера - с №
х84395422102, а шестата с № х12888747416. Предвид последното обстоятелство и с
оглед относително ниското качество на изработката на банкнотите (според заключението на в.л.), подсъдимият съзнавал, че
тези банкноти са неистински, т.е. подправени, но въпреки това решил да
ги прокара в обръщение.
В изпълнение на
замисъла си, подсъдимият М. първоначално се сдобил с необходимата му информация -
узнал, че в с. Въгларово отглеждат животните
си свидетелите Г. и К., а също че те имат познат и колега с прякор „*******",
на който имат доверие. Решил да „закупи" с неистинските банкноти няколко
агнета.
На 14.03.2010 година,
след обяд - между 16 и 17 часа, с лек автомобил, сив на цвят, модел „Пикап", с неустановени по делото регистрационен номер
и марка, подсъдимият отишъл в с. Въгларово при св. Г.. В този момент синът й все още не
се бил прибрал и св. Г. посрещнала подсъдимия
сама. Подсъдимият М. й заявил, че
иска да закупи от стопанството им три големи агнета. За да убеди св. Г.
в почтеността на намеренията и действията си, се позовал на „******" — казал, че той го праща при сина на св. Г..
Последната му отговорила, че не може сама да извърши продажбата, а следва да
изчакат завръщането на сина й - св. К.. Подсъдимият
се съгласил да изчака и св. Г. телефонирала на св. К. по мобилния телефон. Получавайки от последния уверението, че вече се прибира, и двамата зачакали
- подсъдимият останал в стопанския
двор на св. Г. около един час и половина,
през което време св. Г. си вършела
работата, но и едновременно с
това разговаряла с подсъдимия М.. В разговора, последният й съобщил, че бил на работа в чужбина, сега се върнал и искал да купи агнета, разказал й и за по-лесния
живот в чужбина. Започнало да се
стъмнява и когато св. К. се завърнал в стопанския двор, вече било тъмно.
Пред св. К. подсъдимият потвърдил, че иска да купи три от най-големите агнета.
Св. К. приел да извърши продажбата и на кантара, специално поставен от св. Г.
на осветено място, и тримата претеглили агнетата. В този момент подсъдимият им заявил, че в себе си имал
само пари в евро и пожелал да плати
стоката с тях. Свидетелите Г. и К. се
спогледали, тъй като в известна степен това ги притеснило, но тъй като по създаденото у тях заблуждение, подсъдимият идвал
от името на „*****", се съгласили
да приемат плащането по предложения от М. начин. Тогава последният им
казал, че тъй като цялата сума, с която
разполага е 300 евро, за да не се налага да му връщат ресто, иска за закупи още
едно агне - за остатъка от парите. Свидетелите Г. и К. се съгласили и на
последното предложение. Св. К. изнесъл и претеглил и четвъртото агне, след
което отишъл да ги товари в колата -
паркирана отвън, на неосветено място. Тъй като при тези действия св. К. се бил изцапал и отишъл да се
измие, св. Г. решила да приеме парите
от подсъдимия. Той й подал процесиите
шест банкноти, които видимо били с номинал от по 50
евро и за да отвлече вниманието на
жената, поискал да му донесе свещ или кибрит - под предлог, че не може
да намери ключа. Св. Г. му занесла кибрит,
подсъдимият се качил в колата си и потеглил. В това време св. Г. тръгнала да се прибира в стаичката им
до стопанската сграда и още щом
стигнала осветено място, разгледала дадените
й от подсъдимия банкноти, установила че по-голямата част от тях е с еднакви серийни номера и започнала да
вика, призовавайки сина си на помощ. Освен това, св. Г. се обърнала,
погледнала регистрационната табела на
автомобила, напускащ двора и успяла да види,
че той е с хасковска регистрация. Записала си на една бележка и цифри, които
според нея били изобразени на регистрационната табела. След това св. К. останал да пази животните, а тя
отишла при брат си - св. Г.Г.. С
последния решили да подадат оплакване
в МВР-Хасково, при това незабавно и с колата на св. Г. ***.
Още в началото на града, минавайки през кв.
Болярово, св. Г. забелязала кола, която по нейно мнение силно наподобявала - по модел, цвят, а и
регистрационна табела, автомобила, управляван от „момчето," , на което „продали" агнетата. Този
автомобил - пикап марка „Рено", бил паркиран пред заведение, стопанисвано от св.Н.
Х.Х. и бил собственост на последния.Свидетелите
Г. и Г.спрели
до заведението, огледали отвън пикала,
св. Г. потвърдила, че колата
силно прилича на тази, с която е
извършено престъплението, след което погледнали отвън - навътре в
заведението, през панорамните стъкла. Така
св. Г. забелязала,
че същото момче - подсъдимият М., със същите външни белези и
облекло, се намира в заведението. След като
го наблюдавали кратко
време, свидетелите Г. и Г. слязли от колата с
намерение
да влезнат вътре. Забелязвайки тях,
подсъдимият напуснал заведението
през задния вход,а вътре останали
само съдържателят св. Н.
Х. и добре познатият на подсъдимия св. Н.С.П.
Свидетелите Г. и Г. запитали - чия е колата
отвън и
заявили, че с нея са „откраднати" агнетата им. При което св. Н.
Х. им обяснил, че същия следобед давал
колата си да ползва на
едно момче - установено е, че това е
познатият на подсъдимия - св.Н.С.П.. В
този момент, обаче, св. Н.С.П. се намесил, казал, че не бил давал колата
на никой, и грубото му държане принудило Г. и Г. да напуснат помещението.
От там свидетелите Г.
и Г. ***,
където подали жалба за извършено престъпление и с протокол от
14.03.2010 година (л. 8) предали подправените банкноти на полицейските органи.
След като свидетелите Г. и Г. дали
обясненията си във връзка със случилото си, в МВР бил доведен св. Н.Х., от който също били взети обяснения. На
следващия ден - 15.03.2010 година св. Г. била отново доведена в МВР, от служители на полицията, които я взели с колата.
Отново дала обяснения и й били показани снимки, на една от които тя
разпознала и посочила, без колебания,
подсъдимия М.. Освен това, на 08.04.2010 година свидетелите Г. и Г. взели участие в процесуално действие „разпознаване на лица", за които са
съставени и приложени към делото съответни протоколи.
Освен гореизложеното,
събраните по делото доказателства позволяват да се приеме за установено и доказано, че на същата
дата -14.03.2010 година, след обяд - в интервала от около два часа и
половина-16.30 часа до 19.00 часа, съдържателят на процесното
заведение в кв. Болярово св. Н.Х., същият и собственик на сив пикап марка „Рено" с рег. № Х 3445 АВ, предоставил
този автомобил за ползване на гореспоменатия
св. Н.С.П., във връзка с което пикапът е
отсъствал от паркинга пред заведението за посочения период от време, без да може по категоричен начин да се твърди, че
именно него е използвал подсъдимият
при извършване на престъплението.
Гореописана фактическа обстановка изцяло
се потвърждава от показанията на свидетелите А.К.,
С.Г. и
Г.Г.. Показанията и на тримата са пълни,
кореспондират помежду си и с останалия
доказателствен материал и съдът
ги кредитира, като счита, че показанията на посочените от защитата
свидетели Х. и П. нито опровергават техни
твърдения, нито внасят съмнение у съда
относно добросъвестността на свидетелите К., Г. и Г.. Действително, в
случай, ако беше повдигнато, наред с процесното, и обвинение по чл. 209 от НК, за каквото има обективни данни, свидетелите Г. и К. биха придобили
статута и правата на пострадали. Това, така или иначе, не се е случило, поради
което липсват причини да приемем заинтересованост на тези свидетели от изхода
на делото. Защитата, анализирайки показанията на
св. Г., сочи на противоречия между показанията й, дадени на досъдебното
производство и прочетени в с.з. с тези, дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие. Съдът е съгласен, че известни противоречия са налице. Те
касаят твърденията на св. Г. за регистрационния номер на колата, с която
„са били откраднати" агнетата й. При
разпита на досъдебното производство тя твърди,
че го е записала още в с. Въгларово и че номерът бил
Х 3445 -същият, който е присвоен на пикапа, собствен на св. Н.Х. -съдържателя на заведението в кв. Болярово. В съда
св. Г. признава, че не е сигурна относно последното обстоятелство. Тя
била в своеобразен шок и много разстроена,
установявайки, че парите, платени за първите им агнета, за труда и вложените
средства, са фалшиви и че те са измамени. Такава реакция била и на сина й - св.
К.. Поради това тя записала някакъв номер, по-точно някакви цифри на
едно листче, но не може да бъде сигурна, дали
те са същите като цифрите на регистрационния
номер на колата, възприета от тях по пътя в МВР - в кв. Болярово. В тази
част много трудно може да се достигне до обективната истина - възможно е св. Г. да е записала номера на листчето пред заведението в кв. Болярово, бидейки убедена,
че именно това е колата, но е също така възможно сега да не иска колата
на св. Х. да се свързва с извършеното
престъпление. И очевидно тя има силен мотив за последното - това следва от показанията й, а именно че след като подала
жалба, получила на мобилния си телефон няколко заплашителни обаждания и нареждания да се откаже да
„рови" по случая. От личните си впечатления,
добити при разпита на свидетелката, както и с оглед напълно логични и житейски приемливи нейни
обяснения, съдът е склонен да приеме,
че промяна в показанията й се дължи именно на получените заплахи за нейния и на сина й живот.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите Г. и Г. относно това, че след извършване на
престъплението, подсъдимият
се е намирал в заведението в кв. Болярово, стопанисвано от св. Х.. И в тази част показанията им кореспондират
помежду си,пълни са, логични и
житейски приемливи. Св. Г. е категорична,
че момчето, което е наблюдавала през прозорците на заведението и което е
избягало през задния вход, е именно подсъдимият. Св. Г. съобщава на съда
реакцията на св. Г. и нейната убеденост при
забелязване на лицето - сочейки М., тя заявява "Това е човекът!" и още - "Ето го - този с шапката, същия
е!". Описанието на облеклото и външните белези на подсъдимия М. в
деня на престъплението, дадено от двамата свидетели, се препокриват напълно. В това отношение св. Г. е много
по-обстойна. Но това е съвсем естествено - тя е наблюдавала и
разговаряла с подсъдимия в продължение на
около един час и половина, от къса дистанция, на осветено място. Това несъмнено и е позволило да го огледа внимателно, а
впоследствие да даде толкова детайлно
негово описание - включващо дори и цвета на очите, особеностите и
размера на обувките му и др. Св. Г. сочи
само основните, запомнили му се белези, на мъжа, посочен от сестра му в
заведението в кв. Болярово: шапка с козирка, приличаща на бейзболна,
тъмни дрехи. В същото време, на въпрос на подсъдимия,
св. Г. отговаря, че описваният от него мъж не е носил очила. Такива по
негови твърдения имал барманът. С това свидетелят демонстрира, че прави разграничение между посочения от сестра му човек
и останалите лица в заведението, между които и св. Х. ***. е очевидно, че св. Х.
- съдържателят и едновременно барманът в
заведението, носи очила. Съдът няма основания да не се довери на показанията на свидетелите Г. и Г. в
тази им част. Намира, че те не се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства. Съдът намира за
неубедителни показанията на свидетелите Х. и Н.С.П. за противното. Макар че те кореспондират помежду си и
с обясненията на подсъдимия, не могат да бъдат
подминати следните обстоятелства: безспорно е установено по делото това, че крайно приличащия на автомобила
на св. Х. „пикап" е бил ползван от подсъдимия при извършване на престъплението. На второ
място, автомобилът на св. Х. е бил ползван от св. Н. С. П. точно през времето, когато подсъдимият М. е извършил престъплението с подобна кола. На трето
място: подсъдимият и Н.С.П. се познават помежду си, а освен това М. циркулира в средите на криминално проявени лица.
Всички тези „съвпадения"
най-малкото пораждат съмнения относно съпричастността на св. П. към
извършеното престъпление. Както вече бе прието по-горе, категорични изводи в тази насока не могат да се правят. Но съмненията, които поражда посочената верига от
доказани факти, налагат да се даде
приоритет на показанията на свидетелите Г. и Г. пред тези на свидетелите Х. и П..
Съдът не дава вяра
на обясненията на подсъдимия. Те са изолирани от останалия доказателствен
материал и са неубедителни и недостоверни. Обясненията на М. се опровергават от показанията на свидетелите Г., К. и Г., както и от писмените доказателства.
Особено място между последните заемат протоколите за разпознаване на лица (л. 21-22, 23-26). Видно от тях, на 08.04.2010
година свидетелите С.Г. и А.К. са разпознали по снимки подсъдимия М.
като извършител на инкриминираното престъпление.
Разпитани в с.з. относно обстоятелствата, при които е било извършено
разпознаването, свидетелите заявяват, че са познали М. категорично и без
колебания, че са го описали по всички белези, описани в протоколите, както и че продължават да нямат съмнения относно самоличността
на извършителя и до момента. Особено убедителна е св. Г., която твърди, че час и половина е разговаряла с подсъдимия и че го е разгледала и запомнила
добре. Освен това - „такова нещо"
не й се било случвало никога преди, поради това тя не би могла така лесно да забрави нито станалото, нито лицето,
което ги е „измамило". Защитата
застъпва становище, че процесуалните действия по разпознаване са били опорочени - с предшестваща подготовка на разпознаващите
от органа, извършил действието. Съдът намира това оплакване за
неоснователно и не вижда причини да се приеме порочност на тези действия: Св. К. е категоричен, че никога преди разпознаването
не са му били показвани никакви снимки, в това число тези на подсъдимия. На св. Г. на следващия ден
след престъплението - на 15.03.2010
година са били показани редица снимки, от които тя е посочила една - на
подсъдимия М.. Но това е станало в
рамките на оперативно-издирвателните мероприятия, за
което няма никаква пречка, при това
почти един месец преди процесуалното действие
„разпознаване". Т.е. не може да се приеме някаква подготовка на
разпознаващо лице, която да го е подвела, заблудила или насочила. Поради това съдът прие, че извършеното
разпознаване (и по двата протокола) е
при спазване на процесуалните правила и ги присъедини към доказателствения материал.
По делото е
назначена и извършена съдебно-техническа експертиза за инстинност,
заключението на която съдът възприема изцяло като обективно, компетентно и пълно. Според
в.л. К.К., процесиите 6 банкноти с изобразен номинал
50 евро са неистински. От заключението се
установява, още, че изследваните банкноти се отличават съществено от истинските - по плътност и морфологични
белези на хартията, липса на флуорисциращи
елементи от дизайна на банкнотите, липсва характерните за оригиналните банкноти
релеф в печата, който е имитирай чрез сух
печат, водните знаци и осигурителната нишка са имитирани чрез отпечатване на обратната страна на банкнотите,холограмният стикер е имитирай чрез сребристо фолио с
щамповани изображения. Посоченото дава
основание за извода, че процесиите неистински
банкноти са били с ниско качество (от гледна точна на имитация) и лесно
различими от инстинските. Последният извод намира опора в показанията на св. Г., която още от пръв
поглед, щом е излязла на осветено място, е разбрала, че са фалшиви, както и от
снимков материал от албума към протокола за оглед на веществени
доказателства (л. 48-49).
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
От обективна и субективна страна безспорно
се установи, че подсъдимият Д.Р.М. е
осъществил състава на престъпление по
чл. 244 ал. 1 от НК, а именно на 14.03.2010 в село Въгларово,
Хасковска област, прокарал в обръщение подправени парични ,знаци - 6 броя описани по-горе банкноти с
изобразен номинал от по 50 евро, за които е знаел, че са подправени.
Престъплението, авторството на деянието и вината на подсъдимия са доказани по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, обсъдени
по-горе.
От субективна страна
престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Това следва от безспорно
установения и доказан факт, че процесиите
банкноти са били с ниско качество от гледна точка на фалшификацията им. Т.е. само от външния им вид, без да е било необходимо
притежаване на специални знания, подсъдимият М. несъмнено е разбирал и
съзнавал, че банкнотите са неистински. Въпреки това ги е прокарал в обръщение - купувайки с тях животните от свидетелите Г. и К.. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване. В подбудите и мотивите му прозират и елементи от фактическия състав
на друго
престъпление (Решение № 547/17.12.2008 година
на ВКС по н.д. № 553/2008 година, I н.о.), но такова обвинение не е повдигнато.
Причина за извършване
на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия, слаби
морално-волеви задръжки, нвеуважение
към установения в страната ред, касаещ паричната система, но и желание за бързо и лесно облагодетелстване.
Подсъдимият Д.Р.М. е
роден на *** ***, където
живее и понастоящем. С основно образование, заявява,
че няма постоянна трудова заетост и се препитава от епизодична обща работа в строителството. От личната му
декларация се установява, не е
семеен, няма деца. Няма доходи и имущество, от които да се издържа.
При
определяне на вида
и размера на
наказанието на подсъдимия М., съдът отчита данните за
личността на подсъдимия, степента на обществената опасност на деянието и дееца,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът
отчита младата му възраст, тежкото семейно
положение, недоброто му имуществено и финансово състояние и относително
неголям брой на прокараните в обръщение
подправени парични знаци. Тези обстоятелства съдът цени като смекчаващи вината. От друга страна, обществената опасност
на извършеното престъпление и на дееца, който е осъждан многократно е много
висока. Това, както и лошите му характеристични данни не следва да се пренебрегват при определяне размера на наказанието
на подсъдимия. Освен това, съдът приема, че у подсъдимия липсва каквато и да било критичност към начина си
на живот и извършеното престъпление.
Той вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода", но очевидно това не е дало целения от закона превъзпитателен
резултат. Не може да се очаква поправянето му чрез прилагане на института на „условното осъждане”, а освен това не са налице и останалите предпоставки на чл. 66 от НК.
Поради това съдът приема, че не са налице
предпоставките за определяна на подсъдимия М.
на наказание при условията на чл. 55 от
НК - липсват такива изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
когато и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко. Поради това наказанието на подсъдимия М.
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, но при превес на смекчаващи вината обстоятелства, а
именно - „лишаване от свобода"
за срок от 2 години и 6 месеца. Това наказание, съгласно правилото по
чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпявано при първоначален „строг" режим в затвор от закрит тип.
Предвид изводите за
виновност и осъждането на подсъдимия,
той следва да понесе тежестта от направените
по делото разноски. Процесиите неистински
парични знаци са изключени от гражданския
оборот и притежаването им е забранено, поради това подлежат на унищожаване след влизане присъдата в
сила.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.