Присъда по дело №4931/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 4931/2022 год. по описа на Районен
съд - Варна, НО, тридесет и седми състав.

Предявена е частна тъжба от А. П. П., ЕГН:********** срещу Б. С. Н.,
ЕГН:**********, с обвинение за това, че:

На 05.11.2022 г., в гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Брегова“, причинил на А. П.
П. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.

Престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е
граждански иск, предявен от частния тъжител А. П. срещу подсъдимия Б. Н.
за заплащане на сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени не имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното
плащане.

Частният тъжител, чрез повереник – адвокат Ж. Г., ВАК, поддържа
възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда,
да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание. По
отношение на предявения граждански иск моли същият да бъде уважен
изцяло както претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия Б. Н., адвокат Д. Д., ВАК не приема
описаната в частната тъжба фактическа обстановка за безспорно установена
от събраните доказателства. Сочи, че поради грешното описание на начина на
деянието в тъжбата и множеството противоречия в свидетелските показания
на свидетелите водени от ч.т. не може да се направи без съмненен извод за
1

виновността на подсъдимия. Моли за оправдателна присъда и да бъдат
присъдени направените от подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение.

Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимия Б. Н. дава
подробни обяснения. Твърди, че не се признава за виновен. Моли съда да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът
установено от фактическа страна следното:

В ч. т. А. П. сочи, че на 05.11.2022 г. заедно със св.К. К. излезли от
морето където ловили риба, след което се качили в л.а. „Ауди“ с рег.№
**********, собственост на К. и се насочили към домът на ч.т., находящ се в
гр.Бяла, област Варна, ул.“Брегова“ № ** . Наближавайки домът на
пострадалия те забелязали два спрени автомобила с отворени врати, които
били разположени по начин, по който е било невъзможно преминаването
покрай тях. П. „пресветнал“ няколко пъти с фаровете, тъй като забелязал, че
автомобилите имало хора. Видял един мъж, който в първия момент не познал
да псува и обижда и да го приканя да излезе от автомобила и да се разберат.
След като излязъл от автомобила ч.т. се насочил към мъжът и в момента в
който се приближил към него го познал, че това е съседът му – подсъдимия Б.
Н. В този момент Н. се навел и от вратата на автомобила си извадил палка, с
която неочаквано нанесъл удар на П. в лявата част на главата в областта на
лицето. В следствие на удара изпитал силна болка и се присвил, като в този
момент получил втори удар с палка в областта на ръката, който засегнал и част
от гърдите му. Последвало трето замахване с палка, като ч.т. успял да хване
ръката на подсъдимия и го изблъскал настрани. В този момент се намесили
св.К. К., св.Н. Т., св.В. П. Свидетел на тези събития станала и приятелката на
подсъдимия, св.М. П..

След инцидента пострадалия А. П. бил откаран с автомобил в
гр.Варна на преглед в Спешен център в МБАЛ „Света Анна“ – Варна където
му бил извършен претлед от специалист – УНГ и рентгенолог – д-р Б. и д-р
Р., за което му били издадени два амбулаторни листа.

Назначената в хода на съдебното следствие и кредитирана от съда
като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-медицинска
експертиза констатира, че на 05.11.2022 год. частния тъжител А. П. е получил
2

контузия на травматичен оток в областта на лявата долно челюстна става,
контузия на лявата киткова става, кръвонасядане и ожулване в същата област.

Описаните травматични увреждания, получени на горепосочените
дати, са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в
областта на лицето и левия горен крайник, т.е по начин посочен в частната
тъжба. В своята съвкупност травматичните увреждания получени на
05.11.2022 год. са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.

В съдебно заседание ВЛ – д-р Д. поддържа заключението по
изготвената експертиза. На зададените въпроси от защитата на подсъдимия
допълва, че предвид липсата на увреждане в областта на венеца, тежки
кариозни изменения в областта на тези зъби и не може да се даде давност кога
са получени тези счупвания и с оглед оплаквания от ч.т. е посетил УНГ където
е била изследвана здравината на тъпанчевата мембрана, т.е в областта на
ухото.

Назначената в хода на съдебното следствие и кредитирана от съда
като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-медицинска
експертиза констатира, че на 05.11.2022 год. подсъдимия Б. Н. е получил
следните травматични увреждания: кръвонасядане в областта на лявата скула,
ожулване в областта на гривнените стави и дланите на двете
ръце.Травматичните увреждания от този вид се получават в резултат на
действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени
при удари с твърди предмети, вкл. юмруци и други, в лявата лицева половина,
стискане на двете ръце в областта на гривнените стави /китките/, възможно
падане и удар на дланите в подлежащата настилка.

Такива травматични увреждания отзвучават за период от около 10 дни
без дефицит и обуславят чувство на болка и страдание.

В съдебно заседание ВЛ – д-р Г. поддържа заключението по
изготвената експертиза. Допълва, че се установяват травматични увреждания
в областта на пети пръст на дясната ръка и дланта на дясната ръка, вследствие
на порязване с нож към времето – 30.03.2022 г. Във връзка с тези травматични
увреждания са проведени двукратно оперативни лечения на – 31.03.2021 г. –
шев на сухожилие и на 23.06.2022 г. – ревизия на раната в областта на пети
пръст и увреденото сухожилие, отстраняване на сраствания в зоната на
предходно проведения шев на сухожилие, възстановяване на нерв на пети
пръст на дясна ръка със спокоен следоперативен период.
3

Към 05.11.2022 г. хватателната възможност на дясната ръка не е била
нарушена. Сочи, че пети пръст не участва значимо във функциите на
хващането, още повече, че осем месеца след повторното оперативно лечение
се предполага, че движенията на пети пръст са били възстановени. В този
смисъл към това време Б. Н. е могъл реално да държи здраво предмети,
включително полицейска палка и други и да нанася удари с дясна ръка.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена
след анализ и преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани гласни и
писмени доказателства, както и на заключенията по кредитираните като
компетентно и безпристрастно изготвени две съдебно -медицински
експертизи.

По делото са налице две основни противоречащи си групи гласни
доказателства относно обстоятелството как са били реализирани
травматичните увреждания на пострадалия, установени безспорно по делото
от наличната медицинска документация и СМЕ. От една страна са
твърденията на подсъдимия Б. Н., подкрепени напълно от показанията на
разпитаните като свидетели – М. П., А. Б. От друга страна са дадените в
съдебно заседание показания на свидетелите – Д. Д., И. П., Н. Т., В. П., К. К.,
Д. К., д-р В. С.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Б. Н., в частта в която заявява,
че не е удрял тъжителя. Принципно обясненията на подсъдимия представляват
годно доказателствено средство съгласно разпоредбата на чл. 115 НПК. Като
устно доказателсвено средство те имат двояка природа – източник М. П. на
доказателства и средство за защита. Давайки обяснения по предявеното
обвинение, подсъдимия има възможност да изрази своето отношение към
обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити
своите права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и
правото му да не дава обяснения, както и да избере момента, в който да
депозира такива. В случая подсъдимият избра да даде обяснения, в началото
на съдебното следствие, преди разпита на свидетелите по делото. Неговите
обяснения предвид двояката си природа в частност като израз на неговата
защитната позиция подлежат на внимателна проверка и анализ. Обясненията
на подсъдимия в тази им част са подкрепени единствено от показанията на
св.М. П., негова фактическа съжителка и св.А. Б., негов приятел. В случая те
се опровергават в тази им част, тъй като са в пълно противоречие с всички
4

останали кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Обясненията
на подсъдимия в тази им част са в противоречие с показанията на св.Д. Д.
/полицейски служител/, който е категоричен, че подсъдимия Б. Н. му е заявил:
„А. влезе в двора на домът ми и за това аз го ударих веднъж в областта на
лицето със сгъваема палка“. В същият смисъл са и показанията на св.И. П.
/полицейски служител/, с когото тъжителя А. П. е споделил, че е ударен от
подсъдимия Б. Н. с палка. От своя страна св. Н. Т. сочи: „…Б. като видя
полицаите хвърли палката в двора…палката беше в ръката на Б.…А. ми каза,
че Б. го у ударил…ръката му беше синя …А. ме помоли да го закарам в МБАЛ
„Света Анна“-Варна“.Св.К. К. е категоричен, че подсъдимия Н. е нанесъл
няколко удара с палка на пострадалия А. П., след което хвърлил палката в
двора на домът си. В същата насока са и показанията на св.В. П. /брат на
пострадалия/. Обясненията на подсъдимия се опровергават и от
заключението на СМЕ. Най-после обясненията, че не е ударил тъжителя са в
противоречие с обективните находки установени при прегледа на частния
тъжител в МБАЛ „Света Анна“ - Варна, обективиран в два броя МУ , при
които са установени травматични увреждания в областта на главата на
тъжителя. Същите са в противоречие и със заключението на СМЕ, според
заключението на която, поддържана от д-р Д., като механизъм за причиняване
на това увреждане.

В пълна подкрепа на изнесеното в тъжбата са показанията на
свидетелите - Д. Д., И.П., Д. К., д-р В. С. които по никакъв начин не може да се
счита за предубеден от изхода на делото. Липсват данни свидетелите – Д. Д.,
И. П., Д. К., д-р В. С. да са били в конфликтни отношения с подсъдимия или
други обстоятелства, които биха могли да дискредитират техните показания.
Същите кореспондират напълно и с установеното от вещото лице, извършило
СМЕ, поради което и съдът ги кредитира с доверие.

С оглед на това и съдът приема описаната в частната тъжба
фактология за доказана, а твърденията на подсъдимия за негова защитна
позиция.

Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена
фактическа обстановка са приобщените по реда на чл. 283 от НПК
медицински документи, установяващи извършени медицински интервенции
на пострадалия, непосредствено след деянието. Обстоятелството дали
пострадалия е депозирал официално заявление в полицията за нанесения му
побой или не само по себе си не би могло да опровергае безспорната
установеност на събитията, описани в частната тъжба.
5

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
на 05.11.2022 г., в гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Брегова“, причинил на А. П. П.
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.

Престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

От обективна страна, деянието по чл. 130, ал.1 НК се приема за
осъществено с констатацията от заключението на вещите лица, че
причиненото телесно увреждане е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и е получено по време, място и начин на
причиняване, съответстващи на кредитираните от съда гласни доказателства.

При направените констатации относно механизма на нанасяне, силата
и насочеността на ударите - директно в областта на лицето, съдът намира от
субективна страна, че подсъдимият е действал при пряк умисъл като е
съзнавал, че ще причини конкретното телесно увреждане по смисъла на чл.
130, ал.1 от НК и е целял именно неговото настъпване.

От субективна страна съдът счита, че престъплението е извършено
при внезапно възникнал пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили
обществено опасни последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че с
действието си може да увреди сериозно здравето на пострадалия, като това
служи като основание на съдебния състав да приеме за налична тази форма на
вина.

Причините за извършването на престъплението съдът отдава на слаби
емоционални и волеви задръжки от страна на подсъдимия, недооценяване на
сериозността на извършеното и възможните последствия от негова страна,
незачитане на телесната неприкосновеност на личността.

Предвидената санкция в НК за извършеното деяние е лишаване от
свобода до две години или пробация, подс. В. К. не е осъждан за престъпление
от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава двадесет и осма от НК, от деянието няма причинени имуществени
вреди. При наличието на всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 78
А. от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му
6

наложи административно наказание – глоба.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени степента на
обществената опасност на конкретно извършеното деяние като сравнително
невисока. Като невисока съдът прецени и степента на обществена опасност на
подсъдимия предвид добрите му характеристичните данни и чистото му
съдебно минало. Очевидно е, че случилото се е инцидентна проява в живота
на подсъдимия, чиято укоримост той сам е оценил, макар и в последствие.
Трудовата ангажираност на подсъдимия съдът прецени също като смекчаващо
отговорността му обстоятелство.

Изложените съображения мотивират съда да определи предвиденото
административно наказание по чл. 78а. ал.1 от НК в минимален размер, а
именно 1 000 /хиляда / лева – при изключителен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства. Съдът намери, че макар и с това минимално
наказание ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
като подсъдимият ще бъде превъзпитан за в бъдеще към спазване на
установения в страната законов ред.

Предвид признаването на подсъдимия Б. Н. за виновен, предявеният
граждански иск се явява доказан по основание. Обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените от пострадалото лице физически болки
и страдания, чувство на безпомощност, оскърбление и унижение на личността
и психологически и морални страдания няма принципно определена парична
равностойност и следва да бъде определено от съда по справедливост.
Предвид събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът
намира за безспорно установени претърпените физически болки и страдания
от пострадалия в резултат на причинените телесни увреждания.

Поради изложеното съдът намери, че тази искова претенция е
доказана по основание. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на
чл. 52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедливостта /т. 13 от Пост. № 7/59 г. на
Пленума на ВС/. Изискването за определяне на обезщетение за
неимуществените вреди по справедливост не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера
на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е
извършено; допълнителното влошаване на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/.

7

Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдебният
състав намери, че сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева е справедлив и
достатъчен паричен еквивалент за репариране на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК. В частта за разликата над присъдената стойност до претендирания
размер от 6 000 /шест хиляди/ лева, гражданския иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски, от които в полза на частния тъжител 1 500
лева, възнаграждение за адвокат и в полза на съда 200 лева, включващи
държавната такса върху стойността на уважения граждански иск .

Подсъдимият следва да поеме и направените от тъжителя разноски в
размер на 200.00 /двеста/ лева внесен депозит за изготвяне на назначената
СМЕ и 15.14 лева в полза на РС-Варна.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:

8

Номер на акта:	62
Дата:	26 февруари 2025 г.
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20223110204931
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 декември 2022 г.

Присъда по дело №4931/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите