Определение по дело №676/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 676 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

 

Образувано е по частна жалба от “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 против разпореждане от 15.10.2020 г., по ч.гр.д. № 576/2020 г. на РС Тетевен, с която е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против Д.О.Й..

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се изразява несъгласие с решаващия извод на районния съд, според който предсрочната изискуемост на вземането по заявлението била обявена от заявителя, и се поддържа, че същия извод е изграден в противоречие с Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ВКС. Според частния жалбоподател, доколкото предсрочната изискуемост не можело да се приложи по отношение на падежирали към обявяването ѝ вноски, а само спрямо вноските с ненастъпил падеж, то и в конкретния случай следвало да се приеме, длъжникът дължал изпълнение на онази част от дълга, за която падежът бил настъпил. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствните действия.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 26.10.2020 г., а частната жалба е подадена на 29.10.2020 г., видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за конкретно посочени в него суми, като в обстоятелствената част на заявлението са изложение твърдения, че на 10.01.2020 г. “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД отпуснало на Д.О.Й. заем в размер на 506,60 лв., чрез плащане цената на търговеца, от когото тя закупила стоките, че Д.О.Й. се задължила да върне сумата с начисленото оскъпяване на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 30,80 лв., с падеж, посочен в погасителния план към договора, че към 01.03.2020 г. тя не е погасила нито една вноска. Позовавайки се на чл. 3 от договора, заявителят поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпил на 01.04.2020 г. (падежът на втората пропусната месечна вноска) и че от този ден вземането на кредитора в целия му размер (за всички погасителни вноски), с оглед на което на 21.05.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение. В уточняващата молба от заявителя се посочва, че поканата била получена от длъжника на 21.05.2020 г., при условията на фингирано връчване по смисъла на чл. 14, ал. 2 ЗПК.

При изложените от заявителя твърдения в заявлението и в уточняващата молба, от правна страна се налага извод за липса на обявена предсрочна изискуемост. Направеното от завития уточнение, относно начина на обявяване на предсрочната изискуемост, всъщност е извод за настъпване на предсрочната изискуемост, а не твърдение за начина на уведомяване на длъжника (лично или чрез трето лице), респ. за фактите (основанията), при които заявителят е приложил фингирано връчване. Предсрочната изискуемост на кредита подлежи на обявяване, защото с обявяването кредиторът внася промяна в договореното изпълнение на части, изисквайки всичко и веднага. Затова при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от заявителя трябва да се изложат твърдения за начина на уведомяване на длъжника (лично или чрез трето лице) или за фактите (основанията), при които заявителят е приложил фингирано връчване. Твърдения за такива факти не се излагат от заявителя, вкл. в уточняващата молба, поради което правилно районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение заповед за изпълнение.

Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Разясненията в цитираното ТР № 8/2017 на ВКС за съобразяване падежите на вноските, настъпили след издаване на заповедта, са релевантни към исковото производство за установяване на вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение. Те не биха могли да се приложат в заповедното производство, защото то се развива изцяло върху твърденията по заявлението, без да се извършва доказване (тяхната достоверност се декларира от заявителя под страх от наказателна отговорност). Заявителят трябва да посочи фактите, осъществили се до подаване на заявлението – не само пораждащите облигационната връзка, но и онези, обуславящи размера на вземането до сезиране на съда. В този смисъл той не би могъл да поиска издаване на заповед за изпълнение и за вноските, чиито падеж ще настъпи след подаване на заявлението.

По изложените съображения съдът счита, че разпореждането е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.10.2020 г., по ч.гр.д. № 576/2020 г. на РС Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д.О.Й..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                           2.