Р Е Ш Е Н И Е
Номер 212, 20.02.2018г. град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на
двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№2379 по описа за 2017 година,
намери за установено следното:
Производство
по иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящото
дело е образувано след като с решение №135/14.07.2017г. на ПАС е обезсилено
решение №482/24.04.2017г., постановено по гр.д.№3270/2015г. по описа на ПОС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда и произнасяне по
предявения отрицателен установителен иск за собственост.
Подадена
е искова молба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството против „*** *“АД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: ***. Като трето лице помагач на страната на ответника по делото е
конституирано „*** *“ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, като
правоприемник на „*** *“ЕООД.
Ищецът
твърди, че въз основа на констативен нотариален акт №38, т.VІІІ,
н.д.№1186/2004г. ответникът претендира да е собственик, на основание направена
апортна вноска от акционера „*** *“ЕООД, на следния недвижим имот: ***, изграден върху държавна земя,
представляваща имот №000090 по КВС в землището на ***, а към настоящия момент
представляваща ПИ с идентификатор №40004.250.185 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***с площ от 2000.805 дка, трайно предназначение на
територията – територия за транспорт, начин на трайно ползване – за ***, ***,
при граници: №40004.0.188, №4004.0.24, №4004.0.125, №4004.0.28, №4004.0.41,
4004.0.28, №4004.0.29, №4004.250.184, №4004.111.2, №4004.0.89, №4004.111.3,
№4004.0.187, 4004.0.186, №4004.0.187, №4004.0.91, №4004.0.12.
Посочва
се, че „*** *“ЕООД е участвало в учредяването на ответното акционерно дружество
чрез направена непарична вноска, представляваща имуществото на дружеството по
баланса към датата на учредяване, чиято стойност при вписване в регистъра е
отразена в размер на 63 950 000,00 лева. Съгласно чл.10, ал.4 от
Устава на акционерното дружество правата на вносителя на непарични вноски се
удостоверява с баланса на дружеството, а ищецът твърди, че този баланс не се
съдържа във фирменото дело. Твърди още, че съдържанието на Приложение №1 –
неразделна част от Устава на АД не е идентично със съдържанието на приетото
заключение за експертна оценка на ДМА на държавното дружество „*** *“ЕООД, тъй
като в приложението списъкът на ДМА по сметка 204 не се съдържа. Ето защо
според ищеца не може да се направи категоричен извод, че материалният актив
„съоръжение *** с площ 111 440 кв.м.“ е бил включен в капитала на
ответника посредством направения апорт. Като счита, че липсва правопораждащ
юридически факт за правото на собственост на ответника, Държавата сезира съда с
искане да бъде признато за установено, че „*** *“АД не е собственик на ***а,
изграден върху държавна земя, представляваща ПИ с идентификатор №4004.25.185 с
площ на терена от 2000.806 дка.
Правният
си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск ищецът обосновава
със следните фактически обстоятелства: процесният *** по смисъла на пар.8, т.3
от ДР на Закона за гражданското въздухоплаване/ЗГВ/ представлява съоръжение за
излитане и кацане, което няма самостоятелен характер, а е подобрение върху
имота – публична държавна собственост и по силата на чл.92, ЗС принадлежи на
собственика на земята – Държавата. Чрез евентуалното уважаване на претенцията
относно отричаното от ищеца право, същият цели защита на своето право на
собственост, засегнато от спора, чрез стабилизиране на доказателствената сила
на четирите актове за публична държавна собственост, съставени в периода от
1998г. до 2013г. Претендира разноски.
Ответникът
„*** *“АД чрез процесуалния си представител по делото поддържа становище за
неоснователност на иска. Счита, че: е собственик на *** като съоръжение,
принадлежащо към ***; процедурата по учредяване на „*** *“ЕООД и извършване на
апортната вноска в капитала на „*** *“АД е законосъобразна и е породила целения
прехвърлителен ефект върху имуществото на „*** *“ЕООД, което като съвкупност и
без изключени елементи от него /включително спорния *** и всички други съоръжения
на ***/, е преминало в собственост на ответника; *** като елемент от състава на
имуществото на „*** *“ЕООД е бил включен в непаричната вноска в капитала на
акционерното дружество и като такъв е бил вписан под №51 в инвентарния опис към
сметка 204; *** присъства в счетоводните записвания на ответника в групата
„машини и съоръжения“ – сметка 204 от датата на учредяването му и ежегодно
върху стойността му са начислявани амортизационни отчисления.
Ответникът
оспорва твърдението, че *** е публична държавна собственост. Посочва, че
въпросът за действителността на извършения апорт е разрешен със сила на
пресъдено нещо между страните, които са били и страни по т.д.№1729/1998г. по
описа на ПОС. Претендира разноски.
„***
*“ЕАД в качеството на трето лице помагач на ответника, чрез процесуалния си
представител, поддържа становище за основателност на иска и споделя
фактическите твърдения и изводи на ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С разпореждане на Министерски съвет №25 от 15.10.1991г. за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е извършено
преобразуване на съществуващата фирма с държавно имущество „*** *“ в еднолично
търговско дружество с ограничено отговорност и държавно имущество. Не се спори,
че дружеството с наименование „*** *“ЕООД е вписано в търговския регистър при
Пловдивски окръжен съд с решение №12294 от 01.11.1991г. по ф.д.№11169/1991г.
Съгласно цитираното разпореждане и приложение №16 към него, така образуваното
ЕООД поема всички пасиви и активи на държавната фирма „*** *“ по баланса към
15.10.1991г.
С писмо №03-07-69/01.11.1994г. от Министъра на транспорта,
адресирано до „*** *“ЕООД, е дадено съгласие „*** *“ЕООД съвместно с Инвестиционен
фонд „Тракия“ да участва в учредяването на акционерно дружество „*** *“АД с 55
% държавно участие, съставляващо имуществото на „*** *“ЕООД и е разпоредено да
се изиска оценка за материалния апорт по реда на чл.72 и чл.73 ТЗ и за
представяне на актуализиран устав на дружеството, предложение за предмет на
дейност, система на управление. В изпълнение на това разпореждане „*** *“ЕООД
чрез законния си представител е сезирал съда с искане за изготвяне на експертна
оценка на ДМА на дружеството с цел апортирането им в новосъздаващото се
акционерно дружество. Приетата по образуваното за целта ч.гр.д.№27/1994г. на
ПОС оценка на вещите лица възлиза на 63 950 000,00 лева, от които:
сгради на стойност 19 800 000,00 лева, стопански инвентар на стойност
2 670 000,00 лева, машини и съоръжения на стойност
35 593 500,00 лева и транспортни средства на стойност
5 886 500,00 лева. Под №51 в оценяваните от вещите лица машини и
съоръжения по сметка 204 е посочен „*** с площ от 111 440 кв.м.“ на стойност
32 600 000,00 лева.
Съгласно
учредителен протокол от 12.01.1995г. Инвестиционен фонд „Тракия“АД и „***
*“ЕООД учредяват акционерно дружество с наименование „*** *“АД, приемат устав
на дружеството, вземат решение „*** *“ЕООД да участва в капитала на дружеството
с непарична вноска, представляваща имуществото на дружеството, оценено на
63 950 000,00 лева. Стойността на апорта е записана и в чл.10, ал.2
от Устава на „*** *“АД, като е посочено, че вноската е описана в приложение №1
към Устава, което е неразделна част от него. На началната страница на
въпросното приложение е записано, че същото съдържа оценка на сгради, стопански
инвентар, машини, транспортни средства и съоръжения. „*** *“АД е вписано в
търговски регистър при ПОС с решение №121/13.01.1995г. Със Заповед №ТД-І-31/17.12.1999г.
на Министъра на транспорта „*** *“ЕООД е преобразувано в еднолично акционерно
дружество с държавно имущество „*** *“ЕАД.
Спорът
за валидността на непаричната вноска, повдигнат с искова молба на
Министерството на транспорта против „*** *“АД и „*** *“ЕООД е разрешен с влязло
в сила съдебно решение от 30.03.1999г., постановено по т.д.№1729/1998г. на ПОС,
с което искът за прогласяване на нищожността на апорта е отхвърлен като
неоснователен. В мотивите на касационното решение по този спор е прието за
установено по безспорен начин, че „*** *“ЕООД е образувано с държавно имущество
и правата на собственост върху това имущество /включително и върху обектите
предмет на апорта/ са му били предоставени от държавата с акта на
преобразуването – РМС №25/15.10.1991г., в който смисъл са и разпоредбите на
чл.17а ЗППДОбП и чл.5 ПРУСДП. Прието е още, че като универсален правоприемник
на ДФ“*** – *“, „*** *“ЕООД е поело всички активи и пасиви на държавната фирма
по баланса към 15.10.1991г. И тъй като липсват данни за наличие на имущество –
предмет на апортната вноска, което да е придобито от ЕООД в резултат на
дейността му и да не е било включено в основния капитал при образуването му, то
за правилен е възприет извода, че вносителят на апорта се легитимира като носител
на правото, което прехвърля. Съдът е приел, че не е налице твърдяното от
Държавата чрез Министерство на транспорта нарушение на императивната разпоредба
на чл.72 ТЗ, доколкото приложение №1 към Устава на акционерното дружество
съдържа пълна индивидуализация на всеки обект, предмет на оценената непарична
вноска – вид, брой, застроена площ, година на придобиване, балансова стойност,
пазарна цена, т.е. предметът на непаричната вноска е изчерпателно определен и
оценен в експертното заключение.
Предвид така изложените мотиви на съдебния акт
преклудирано се явява наведеното отново в настоящото производство възражение за
нарушение на чл.72, ТЗ, на което се позовава ищецът и във връзка с което
настоява, че няма доказателства съоръжението „***“ да е било предоставено на
държавната фирма – правоприемник на прекратената ***
Представени
са редица актове за публична държавна собственост, както следва: АДС
№0062/06.02.1998г., с който като имот публична държавна собственост е актуван
застроен терен в землището на ***от 4 421.943 дка – застроено и
незастроено място; АДС №0923/08.11.2005г. за имот, представляващ ***от 73.318
дка, зстроен с 13 бр. сгради, който имот се намира в землището на ***и ***;
АДС №1027/06.12.2007г. за актуване на *** с площ от 2 099.023 дка, в т.ч.
- ***за *** и **, пътеки за ***, *** с площ 62 151.106 кв.м.; АДС
№8276/28.06.2013г., с който като публична собственост е актуван целият ПИ с
идентификатор №4004.250.185 по кадастралната карта на ***, предоставен за
управление на Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Приетата
по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Б.В.не дава еднозначен
отговор на въпросите включено ли е било процесното съоръжение „***“ в
имуществото на ***по баланса към 31.12.1990г., както и в имуществото на ДФ“***
*“ по баланса към 15.10.1991г. и в имуществото на „*** *“ЕООД към датата на
учредяването на „*** *“АД в търговския регистър. За отговор на първите два
въпроса счетоводната информация е недостатъчна /предоставена в обобщен вид като
стойност/, като „*** *“ЕАД не е предоставило на експерта необходимата
счетоводна документация с мотива, че не разполага с такава. От данните в
инвентарна книга на „*** *“ЕООД експертизата установява, че „***“ е заведен
като дълготраен материален актив на дружеството от 1992г., първоначално по
сметка 203 – сгради, а впоследствие по сметка 204 – машини и съоръжения, като
за него са начислявани амортизации до 1995г. Съгласно оборотна ведомост на
дружеството за м.януари 1995г. стойността на *** е включена в стойността на ДМА
- машини и съоръжения, а от оборотната ведомост за м.февруари 1995г. е видно,
че ДМА са изписани от актива на баланса на „*** *“ЕООД.
Според
приетата техническа експертиза, изготвена от
вещо лице С.П., съоръжението „***“ представлява определена площ от ***,
покрита със стомано-бетонова настилка и като такава е трайно прикрепен към
терена и не може да съществува и да се ползва отделно от него.
Така
събраните доказателства в съвкупност обосновават извода, че процесното
съоръжение „***“ е придобито от ответното дружество „*** *“АД чрез непарична
вноска /апорт/ при учредяването му. Непаричната вноска като част от капитала на
акционерното дружество включва цялото имущество на „*** *“ЕООД, в оценката на
което е включена и стойността на *** като *** съоръжение, заприходявано години
наред като ДМА и отчислено като такъв наред с всички други ДМА след отчуждаване
на имуществото чрез апортирането му в новоучреденото дружество с държавно
участие. Безспорно е установено също така, че с акта на преобразуването
/Разпореждане на МС №25/15.10.1991г./ на ДФ“*** *“ неговият универсален
правоприемник и вносител на апорта „*** *“ЕООД е поело всички активи и пасиви
на държавната фирма без изключение. След като няма спор, че *** е част от
комплекса, обслужващ ***, следва да се приеме че той е бил част от имуществото
на държавната фирма, преминало в имуществото на ЕООД, след което станало и част
от капитала на АД.
Тъй
като през 1995г. *** заедно с останалите съоръжения на *** е излязло от
патримониума на Държавата, същата не може да основава правата си на съставените
по-късно АДС, нито пък като собственик на земята, върху която е построено
съоръжението, може да се позовава на разпоредбата на чл.92 ЗС.
Не
може да се сподели доводът на ищцовата страна, че статута на *** като вещ –
публична държавна собственост произтича от разпоредбата на чл.2, ал.2, т.2 и
т.4 от ЗДС във вр. с чл.43а, ал.1 и ал.4 от Закона за гражданското
въздухоплаване. Цитираните текстове, касаещи
имотите публична държавна собственост, не са били действащи норми към
момента на учредяването на ответното акционерно дружество /ЗДС е в сила от
01.06.1996г., а измененията в ЗГВ, определящи гражданските летища за обществено
ползване като публична държавна собственост са от 1998г./.
Във
връзка с индивидуализацията на *** е назначена съдебно техническа експертиза с
вещо лице В.Г., който е описал съоръжението според местонахождението му, нанасяйки
го на комбинирана скица върху ПИ с идентификатор №4004.250.185 от действащия
кадастрален план. Целият съществуващ *** с обща площ от 109 182 кв.м. е
обозначен на скица №4 към заключението с букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Л, А.
С букви А,Б,К,И,Л,А и със син контур е означен „стария“ *** с площ от 61752
кв.м., а с кафяв контур по букви Б,В,Г,Д,Е,Ж,И,К,Б на скицата е изчертан
„новия“ *** с площ от 47420 кв.м. Съдебно техническата експертиза, изготвена от
вещо лице Л.С.установява, че т.н. „стара“ част на *** е изградена с построяване
на *** през 1982г. През 2009г. съществуващия на място *** е бил разширен на
изток с изграждане на нова част, като ремонта е извършен въз основа на
разрешение за строеж №465/23.10.2008г., издадено на името на Министерство на транспорта,
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Гореизложените
изводи относно това, че ответникът „*** *“АД е носител на правото на
собственост по отношение на *** се отнасят за цялата му площ от 109 182
кв.м., включваща стара и нова част. Това е така, защото на първо място
отричаното от ищеца право касае един цял обект – ***, разположен в имот
№4004.250.185, а не част от такъв. На второ място разширението и дострояването
на *** само по себе си не е довело до възникване на нов самостоятелен обект на
собственост, поради което следва да се приложи по аналогия приетото като
безспорно в съдебната практика при строеж, надхвърлящ като обем учредената
суперфиция, а именно - че ако построеното в повече не може да се обособи като
самостоятелен обект на вещно право, същото се счита присъединено към главната
вещ /в случая „нов“ към „стар“ ***/, с която е функционално свързано и която
обслужва и не може да се счита като приращение по смисъла на чл.92 ЗС, а следва
да се приложи чл.97, ЗС. С други думи построеното в повече става собственост на
носителя на правото на строеж, а не на собственика на земята /в този смисъл са
решение №137/17.08.2010г. по гр.д.№3954/2008г. на ВКС, решение
№707/25.10.2010г. по гр.д.№48/2010г. на ВКС/.
В настоящия случай *** и в разширената му част през 2009г. е станал
собственост на ответното акционерно дружество, независимо от това кой е
възложителя и на чие име е било издадено строителното разрешение. Ищецът като
собственик на земята, върху която е извършено разширението може да има само
облигационни претенции спрямо собственика на последното.
Изложеното
по-горе налага извода, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли изцяло.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника „*** *“АД
направените по делото разноски, включително и тези във въззивното производство
по гр.д.№342/2017г. на ПАС, както следва: 800,00 лева – платен депозит за
съдебно счетоводна експертиза и 5000,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение по договор №3301/08.03.2016г., за което са представени
доказателства, че е платено изцяло по банков път. Не следва да се присъждат в
полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
12 000,00 лева. Макар това възнаграждение да е уговорено в договор за
правна защита от 01.02.2016г., не са представени доказателства за плащането му.
Платеното от ответника възнаграждение от 5000,00 лева не следва да се редуцира
на основание чл.78, ал.5 ГПК, както е поискано от противната страна, тъй като
по преценка на съда този размер не е прекомерно завишен с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, със
съдебен адрес:***, ***против „*** *“АД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: ***иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че
ответникът „*** *“АД не е собственик на следния недвижим имот: ***, изграден върху държавна земя, представляваща
ПИ с идентификатор №40004.250.185 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***с площ от 2000.805 дка, трайно предназначение на територията –
територия за ***, начин на трайно ползване – за ***, ***, при граници:
№40004.0.188, №4004.0.24, №4004.0.125, №4004.0.28, №4004.0.41, 4004.0.28,
№4004.0.29, №4004.250.184, №4004.111.2, №4004.0.89, №4004.111.3, №4004.0.187,
4004.0.186, №4004.0.187, №4004.0.91, №4004.0.12, който *** е с обща площ от
109 182 кв.м. и е обозначен на скица №4 към експертизата на вещото лице
В.Г. с букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Л, А, която скица да се счита за
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, със съдебен адрес:***, ***да заплати
на „*** *“АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***направените по
делото разноски в общ размер на 5800,00 лева.
Решението е постановено при участието на „*** *“ЕАД, ЕИК
***със седалище и адрес на управление: ***в качеството на трето лице – помагач
на „*** *“АД, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: