Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                                  14.04.2021 г.                               град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                            II граждански състав

На петнадесети март                                  година две хиляди и двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

 

Председател: С. Г.

                                                                                               

                                                                                                                     

 

Секретар: А.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 2055 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба пълномощникът на ищцата П.Г.Е. адв. Д .Ф. моли съда да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит „Б." № *** от *** г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Моли, в случай, че съдът не уважи иска им, в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузите на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6 от раздел четвърти от договора, на чл. 6, на чл. 7, т. 1 до т. 12 и на чл. 8, т. 3 от раздел пети от договора, на чл. 8.2.2, на чл. 8.3.8, на чл. 8.З.9., на чл. 9.3, на чл. 9.5, на чл. 9.6, на чл. 12.5, чл. 13.3 от т. 1 до т. 12, на чл. 13.4, т. 3 от Общите условия към договора като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Излага следните аргументи:

Заявява, че на *** г. доверителката ѝ е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който ѝ били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 700 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 41%, с годишен процент на разходите - 49,65% , със срок за погасяване на заема 52 седмици и със седмична погасителна вноска в размер на 80.38 лв. Съгласно чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6 от раздел четвърти от договора и чл. 9.3, чл. 9.5 и чл. 9.6 от ОУ, заемополучателят следвало да осигури трето лице поръчител с минимален осигурителен доход от 2 000лв., отговарящ на условията, подробно описани в договора и в общите условия, като при неизпълнение на тези изисквания, той дължал неустойка за периодите, в конто кредитът е без обезпечение в размер на 0,5% дневно и уговорена между страните в общ размер на 3094 лв., която кредитополучателят следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка в размер на 119 лв., с която падежното вземане нараствало на 199.38 лв.

Сочи, че доверителката ѝ усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения:

Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Твърди, че съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредита - двукратния размер на законната лихва. В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва.

Заявява, че в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 41% годишно, към която следва да се добави скритата лихва - уговорената по договора неустойка за неосигуряване на поръчител надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден /арг. от чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК/, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка, / Решение № 151 от 15.05.2019г. по в.гр.д. № 197/19г. на ОС - Враца, Решение № 143 от 13.05.2019 г. по в. гр. д. № 106 / 2019 г. на Окръжен съд - Враца, Решение № 23 от 29.10.2018г. по възз. т. д. № 81/18г. на ОС Разград, Решение по в.т. д. № 202/18г. на ОС - Варна, Решение от 10.2018г. по в. т.д.№ 1085/18г. на ОС - Варна,Решение № 526/02.05.2017г. по възз. гр.д. № 393/17г. на ОС - Пловдив, Решение по в. гр.д. № 63/17г. на ОС - Габрово, Решение по в.гр.д. № 29/17г. на ОС- Габрово, Решение по в.гр.д. № 165/17г. на ОС - Габрово, Решение № 1915 от14.10.2016г. по в.гр.д. № 3426/16г. на С АС ТОД1 състав, Решение № 225 от 14.04.2015г. по в.гр.д. № 86/15г. на ОС - Пазарджик и др. /.

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 41% не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва. Съдебната практика приема, че когато търговецът създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен ресурс, независимо, че променя наименованието й и я именува като „неустойка" тази облага съставлява печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва / Решение № 398 от 13.05.2019 г. по в. т. д. № 159 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Варна, Решение № 214 от 14.03.2019 г. по в. т. д. № 1978 / 2018 г. на III състав на Окръжен съд - Варна, Решение № 312 от 13.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2877/2018 г. и Решение от 31.10.2017г.по в.т.д.№ 835/17г. на ОС - Варна/.

С договорния фиксиран лихвен процент в размер на 41%, към който се кумулира вземането за неустойка, представляващо скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават правилата на чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Нарушават се и добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в неин ущърб, което е самостоятелно основание за нищожност на договорното съглашение. Поради по-високия действителен лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /, но същия не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Аргументите им, че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на потребителската защита и на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите, са следните:

През 2014г. бе въведена закрилна норма с нови три алинеи на чл. 19 ЗПК, като са обявени за нищожни уговорки за размер на разходи, надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва. Видно от мотивите за това нововъведение (изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014г на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС) законодателят е целил постигане именно на справедлив баланс между интересите на кредитополучателите и кредитодателите. Чрез промяната се осъществява защита на потребителите на „бързи" небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска кредитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионалните заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои клиенти. До тази законодателна намеса се стигна, за да се преустанови злоупотребата с договорната свобода при която икономически по-силният участник в оборота (в случая търговец, разполагащ със свободни средства предназначени за извличане на печалба) налага на по-слабия си клиент (търсещ спешно финансиране извън специализирания банков пазар) условия, при които да реализира необосновано висок приход, чрез добавяне на неясни по вид разходи към икономически обоснования размер на цена на рисково кредитиране. Тези фирми осъществяват търговия, в която планират отнапред като загуби преобладаващ процент от оборотните сделки и съответно целят компенсирането им с планирани приходи само от никои от клиентите на търговеца. При такова определяне на цените на предоставената услуга или търговецът се освобождава от грижата да договаря разумно и добросъвестно, преценявайки платежоспособността на всички свои клиенти, като прехвърля с високата цена на малкото платежоспособни длъжници риска от неизпълнение на мнозинството или (при полагане на съответната грижа и подбор на предимно платежоспособни клиенти) си осигурява източник на приход значително надхвърлящ както разходите за дейността му, така и обичайната печалба, без да предоставя насрещно каквато и да е престация над обичайно банково кредитиране. Именно този обществено неприемлив резултат е наложил и по-новата законодателна уредба.

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл. За ЗКИ въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.

Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството.

На плоскостта на настоящия случай, неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение или от банката гарант.

Преценката за обоснования размер на неустойката следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Максимално тежките вреди, които един кредитор може да претърпи са от виновното пълно неизпълнение. Чл. 33 от ЗПК предвижда, че при забавено изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение. Предвидената неустойка в размер на 3 094, 00 лв. е излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя надхвърля общо дължимата сума по кредита от 2 089 88 лв. /главница от 1 700лв. и договорна лихва от 389,88 лв./ без да зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че при неустойка за неосигуряване на лично обезпечение, кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес и внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Предвидено е неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателката да не може да изпълни договорното си задължение:

•          за кредит от 1 700 лв. и обща сума за плащане 2 089,88 лв. заемателката се е задължила да осигури поръчителство на едно физическо лице с минимален осигурителен доход от 2 000 лв.

•          Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицето, което може да поръчителства - то може да бъде само физическо, не и юридическо лице.

•          Налице е ограничение относно възрастта му - навършени 25 години - независимо от обстоятелството, че възрастта не съставлява адекватен критерий за преценка на платежоспособността на гаранта /лица на по - ниска възраст от 25хг. могат да упражняват доходоносни професии, както и да разполагат с имущество на висока стойност и обратното/.

•          Гарантите трябва да получават чист трудов или служебен доход в размер, надхвърлящ общия размер на задълженията, която трябва да произтича само от трудово или служебно правоотношение. Ограничението относно получавания доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

•          Учредяващият личното обезпечение може да бъде поръчител само на един кредитополучател, независимо че ако това лице има много високи доходи и активи на значителна стойност то би могло да погаси задълженията по повече кредита.

Неустойката, за която кредиторът е създал предпоставки да я получи, е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото лихвата по същество е облагата, която получава кредитора за предоставения заем. Договорена при тези условия тя представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойността в конкретния казус не отговарят на действително приложените параметри по договора.

Чрез уговореното в договора неустойка се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като надхвърля предоставената сума по кредита.

По този начин, кредиторът нарушава императивните правила и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК /тъй като лихвата е един от компонентите, включени в обхвата на годишния процент на разходите/ и заобикаля ограничението чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР. Поради невключването на неустойката, съставляваща скрита лихва в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в заемното правоотношение, съобразно повелителните разпоредби на чл.11, ал.1, т. 10 и чл.19, ал.1 ЗПК. Договорната лихва кумулирана със скритата лихва, събирана под формата на неустойка надхвърля ограничението ГПР да не е по-голям от 50% от законната лихва.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компонента точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,65 %/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 41%, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани  с  договора,  които  не  са  предвидени  в  него.  Освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на обявения в договора ГПР от 49 65 % други разходи освен договорната лихва и е следвало да включи скритата под формата на лихва неустойка, но след като я оповести на потребителя като договорна лихва. ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с решение на съда от 21.04. 2016 г. по дело С-377/14.

С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор.

Освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на обявения в договора ГПР от 49,95% други разходи освен договорната лихва. В пряко нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК кредиторът не е включил в ГПР скритите договорни лихви, уговорени като неустойка, но след като я оповести на потребителя като възнаградителна лихва.

Кредиторът е заблудил потребителя като е посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Клауза в договора, сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 143, т. 19 от ЗЗП и като заблуждаваща потребителя е неравноправна и не е породила правно действие, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Нищожността на клаузата, регламентиращи основен реквизит от същественото съдържание на договора за потребителски кредит -ГПР - има за правна последица изначална недействителност на цялото заемно съглашение на основание чл. 22 ЗПК.

Кредитната сделка е недействителна и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Макар, че в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4 и ал.6 ЗПК, в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден, каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици -това му право да се погаси поради неизпълнение на условията за упражняването му.

Кредитният контракт е изначално недействителен и на основание нарушаване на правилата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като кредиторът не е включил в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент - дали годишният лихвен процент от 41% съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем. Чл. 5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращ потребителската защита издигат като основно право на потребителя правото на информация за характеристиките и цената на услугите /чл.1. ал. 2, т. 1 и 3 от ЗЗП/. респ. като задължение на добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор /чл.4. 1 и т. 4 ЗЗП/. Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването ѝ в условията на контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

По силата на чл.23 от ЗПК, в случай на недействителност на кредитната сделка по чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и 10 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Пълномощникът на ищцата моли съда, ако не приеме за основателни доводите им за нищожност на кредитната сделка, да прогласи нищожността на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6 от раздел четвърти от договора, на чл. 6, на чл. 7, т. 1 до т. 12 и на чл.8, т. 3 от раздел пети от договора, на чл.8.2.2, на чл. 8.3.8, на чл. 8.З.9., на чл. 9.3, на чл. 9.5, на чл. 9.6, на чл. 12.5, чл. 13.3 от т. 1 до т. 12, на л. 13.4, т. 3 от Общите условия към договора.

Моли съда да прогласи нищожността на клаузите за неустойка за неосигуряване на потребител по съображенията, въведени по-горе с исковата молба.

Сочи, че неравноправна  е   клаузата  на  чл.   6   от  раздел   пети   от договора, оправомощаваща кредиторът да посещава чрез свои представители служебния и домашния адрес на заемателя, във връзка с евентуално неизпълнение на негови задължения, като нарушаваща основни негови човешки права, преценени през призмата на високото ниво на потребителска защита, въведено с оглед на уязвимото положение на   потребителя   спрямо   по-силния   както   икономически,   така   с   оглед на професионалната  си  информация  и  ангажирани  специалиста  търговец. Както Конституцията на Република Б. в разпоредбите на чл. 30, ал. 1, чл. 32, ал. 1, чл. 33 и чл. 48, така и ЕКЗПЧ /чл. 8/ гарантират неприкосновеността на личния, на семейния живот, зачитането на честта и достойнството на личността, правото на труд и неприкосновеността на жилището. Договореното право на кредитора да не търси разрешаването на правния спор по законоустановения ред пред гражданските съдилища, а чрез самоуправни действия нарушава свръхповелителните правни норми от публичен ред на КРБ и на ЕКЗПЧ, накърнява не само правата на потребителя, но и на членовете на неговото семейство, които не са страна по кредитното отношение и макар, че не са изразили воля и съгласие ще следва да понесат неблагоприятните последици от посещенията на представители на кредитора. Правото на труд и на лично достойнство на потребителя също не се съблюдава, тъй като посещенията на работното му място създават недоверие сред колегите и работодателя, като са от естество да предизвикат прекратяване на трудовото правоотношение. В една правова държава единствено съдът е компетентен да решава правни спорове, а упражняването от правните субекти на действителни или предполагаеми техни права не по установения от закона ред се санкционира по най-тежкия начин като груба простъпка с висока степен на обществена опасност /арг. от чл. 323 НК/, защото в основата на законността е осъществяване на правораздаването единствено по съдебен път. С оглед на изложеното процесната клауза илюстрира пряка уговорка във вреда на потребителя и недобросъвестното увреждане на правата му в полза на търговеца.

На следващо място, не са произвели правен ефект като неравноправии следните клаузи, уреждащи преобразуващото право на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на кредита - чл. 7, т. 1 - 12 и чл. 8, т. 3 от раздел пети от договора, както и клаузите с идентично съдържание от Общите условия към договора - чл. 13.3, т. 1 до 12 и чл. 13.4.3.

Съобразно преюдициално заключение по дело № С 415/11г. на Съда на ЕС при изследване на една клауза, регламентираща предсрочната изискуемост на кредитното задължение на потребител, когато неизпълнението му е през ограничен период от време спрямо целия срок на договора и при извършване на преценка за нейната неравноправност националният съд следва да изследва критериите, визирани в съображение 73 от заключението, а именно да извърши преценка дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия кредит за предсрочно изискуем зависи 1/ от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, 2/ дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, 3/ дали тя дерогира приложимите в тази област правни норми и 4/ дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за който се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита.

В точки 1, 2 и 5 на чл. 7 от раздел пети от договора и в чл. 13.3 т. 1, т. 2 и т. 5 от ОУ е регламентирано, че кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, в случаите в които кредитополучателят 1/ не изплати на падеж на лихвено плащане изцяло или частично дължимата лихва; 2/ не заплати срок друга дължима съгласно договора сума или не изпълни друго свое задължение по договора; и 3/ когато е налице регистрирано просрочие на две или повече вноски за погасяване на главница и/или лихви по кредита.

В конкретния случай, предсрочната изискуемост е предвидена за неизпълнение на основното задължение по договора за кредит - заплащане на погасителните вноски по него. В договора обаче не са въведени критерии за тежестта на неизпълнението, съобразени с общия срок на кредита или с размера на задълженията по него, които необходимо да варират в отделяй случаи. Предвидено е, че дори частичното неплащане е основание кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, като в последния случай незначителността на изпълнението става още по-очевидна.

Сочените основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не съставляват по необходимост такова неизпълнение, които да се счетат за съществено с оглед условията на договора. Обявяването на предсрочна изискуемост има свойството да причини значителни неблагоприятни последици на кредитополучателите, тъй като те следва да реституират на кредитора цялата главница, като в същото време следва да се посочи, че в българското право не съществува възможност да се преустанови действието на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че разглежданите клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Съгласно точки 3 , 7 и 12 на чл. 7 от раздел пети от договора и чл. 13.3. т. 3, т. 7 и т. 12 от ОУ, кредиторът има право да обяви предсрочната изискуемост в случаите, в които по отношение на имуществото на кредитополучателя е наложена обезпечителна или административна мярка; или имуществото му е обект на изпълнително и/или арбитражно производство; или по отношение на него или спрямо него са налице обстоятелства, които по разумната преценка на дружеството имат или може да имат неблагоприятно въздействие върху възможността на кредитополучателя да изпълнява задълженията си по настоящия договор.

С тази уговорка е предвидена възможност кредитодателят да прекрати договора при настъпване на събитие, което не е свързано с изпълнението на задълженията по него. Неизпълнението на кредитополучателя по което и да е външно правоотношение, било то с държавата или трето лице, би се пренесло в отношенията му с кредитодателя, независимо дали добросъвестно е изпълнявал задълженията си по потребителския кредит. Насочването на действия по принудително изпълнение, респ. налагането на обезпечителни мерки нямат за необходим резултат, нито изпадането в неплатежоспособност на потребителя по смисъла на чл. 71 ЗЗД, нито намаляване на дадените от него обезпечения. Още по малко такива последици могат да имат водените съдебни и арбитражни производства, чиито изход е неизвестен и може да бъде изцяло в полза на кредитополучателя. В договора не са конкретизирани по вид административните мерки, които могат да послужат за основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В законодателството са предвидени различни и многобройни административни мерки и съобразно уговореното всяка от тях независимо дали влияе на платежоспособността на кредитополучателя оправомощава кредитора да обяви предсрочна изискуемост. Същевременно крайно увреждащо за потребителя е предоставената възможност кредиторът да упражни потестативното си право въз основа на обстоятелства, които не са изрично уговорени в договора, изцяло по негова „разумна преценка ". В тази си част клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 ЗЗП, защото позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, без същата възможност да е предоставена на потребителя. По същите съображения е неравноправна клаузата на т. 11 на чл. 7 от раздел пети от договора, които дават право на кредитора да измени изцяло по негова преценка кредитното правоотношение относно уговорения срок въз основа на настъпили други събития или обстоятелства, които не са изрично посочени в договора, които могат да не са свързани с изпълнението на основното задължение по него и да нямат релация с кредитоспособността на потребителя, което го поставя в особено уязвимо положение и създава неравновесие между неговите права и задължения и тези на кредитора.

В точка 4 на чл. 7 от раздел пети от договора и в чл. 13.3. т. 3, т. 4 от ОУ е предвидено, че кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай „че кредитополучателят е декларирал неверни и/или непълни обстоятелства, във връзка с кандидатстване за кредит, сключване на договора за кредит и последващото му изпълнение или в случай, че кредитополучателят не е информирал своевременно дружеството за настъпили промени в обстоятелствата и данните, които е декларирал първоначално, или че кредитополучателят не е информирал своевременно дружеството за настъпването на настъпването на нови обстоятелства, които биха могли да окажат въздействие върху изпълнението на настоящия договор от страна на кредитополучателя ".

Изискваната от кредитодателя информация е от съществено значение, с оглед осъществяването на преценка за възможността на потребителя за изпълняване на задълженията си по кредита. Въпреки това, не може да се приеме, че всяка информация, изисквана от потребителя е обективно от значение за определяне на кредитоспособноетта му. Представянето на неверни данни от заемателя може да бъде основание за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на основание посочената разпоредба, само ако посочените неверни данни са от съществено значение за договора - било то с оглед, преценката на кредитоспособността на заемателя, във връзка с изпълнението на целта на договора или дадените обезпечения. С процесната клауза, обаче, неравноправно всяко посочване на недостоверна информация е приравнено на основание за настъпване на последиците на предсрочната изискуемост, без да се държи сметка дали и доколко то е съществено с оглед интереса на кредитора.

В чл. 8.2.2 във вр. с чл. 8.3.8 от общите условия са изброени неизчерпателно конкретни обстоятелства, които са от естество да повлияят негативно на възможността за изпълнение на задълженията, без да се въвеждат критерии, с оглед на които кредитополучателят да може да се прецени вида на обстоятелствата, които могат да имат отрицателно въздействие върху възможността за изпълнение на договора, за да формира преценка, че следва да го декларира пред кредитора. Без ясни и точни критерии не може да се очаква от кредитополучателят, който в общия случай е лице, което не притежава необходимите специални знания, при полагане на грижата на добрия стопанин, да направи преценка доколко едно или друго обстоятелство би оказало влияние.

Тази неяснота относно дължимата за съобщаване информация поставя кредитополучателя в уязвимо положение. Съгласно чл. 8, т. 3 от раздел пети от договора, в случай, че потребителят не представи информацията, релевантна за възможността за изпълнение на договора, кредиторът има право да прекрати едностранно договора за потребителски кредит и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на кредитополучателя.

Така при разкриване от страна на ответното дружество на обстоятелства, които едностранно определя като влияещи по негативен начин на възможността на отделен кредитополучател за изпълнение на задълженията му по договора, той ще изгуби преимуществото на срока, което от своя страна би довело до значително накърняване на неговите интереси.

Съобразно възприетото разрешение в т. 73 на цитираното решение на СЕС по дело С-415/11г., в конкретния случай под основно задължение по договора следва да се има предвид задължението за връщане на отпуснатата сума по кредита. Задължението за информация в конкретния случай трудно би могло да се определи основно за правоотношението, нито поначало съществено с оглед интереса на кредитора, без изследване на конкретния случай. В същото време, в българското право не съществува възможност потребителят да преустанови настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит. Тези обстоятелства обосновават извода за неравноправния характер на разглежданата клауза.

В точка 6 на чл. 7 от раздел пети от договора и в чл. 13.3.6 от общите условия е предвидено, че кредиторът има право да упражни правото си да измени кредитното правоотношение относно условията за срока за изпълнение в случаите на смърт или поставянето под пълно или ограничено запрещение на кредитополучателя или на третите задължени лица. Договорът за потребителски кредит, респ. заем по начало не е такъв сключван с оглед личността на една от страните. В уредбата на договора за кредит, респ. за заем не е предвидено прекратително условие, нито основание за прекратяване на договора по волята на една от страните в случай на смърт или поставяне на запрещение. Смъртта на кредитополучателя, респективно поставянето му под запрещение обективно не водят необходимо до изменение в кредитоспособността му, респ. на неговите наследници, което да създаде опасност за неизпълнението на договора и в този смисъл да обоснове интерес на кредитодателя от прекратяване на договора. В случай на поставянето на кредитополучателят под ограничено запрещение, той може да полага труд и да си осигурява доход. При пълно запрещение той все още притежава имущество, с което настойникът му може да изпълни задълженията му по кредита. В случай на смърт на потребителя задълженията му могат да бъдат изпълнени от наследниците му, респ. от управителя на наследството, като ответното дружество, в качеството му на кредитор на наследството може да се възползва от възможността по чл. 67 ЗН. Смъртта на поръчителя, респ. поставянето му под ограничено или пълно запрещение не води до намаляване на платежоспособността на кредитополучателя и обратно. По този начин, с разглежданата клауза, кредитополучателят е поставен в значително по-неблагоприятно положение от установения в законодателството правен режим.

Неравноправна е и клаузата на точка 8 на чл. 7 от раздел пети от договора и на чл. 13.3, т. 8 от общите условия, които гласят че кредитополучателят може да обяви кредита за предсрочно изискуем при прекратяване на трудовия договор на кредитополучателя или на третите задължени лица. Прекратяването на трудовото правоотношение не е равнозначно на намаляване на кредитоспособността на заемателя, тъй като последния може да започне да реализира приходи от граждански договори, а и да разполага с имущество, с което да изпълнява задълженията си по кредита. С тази уговорка, потребителят е поставен недобросъвестно в тежко и уязвимо положение, поради което тя е неравноправна.

Съгласно точка 9 на чл. 7 от раздел пети от договора и на чл. 13.3, т. 9 от общите условия, кредиторът има право да обяви предсрочната изискуемост „при нарушаване на някое от задълженията на кредитополучателя, предвидени в договора за потребителски кредит, както и в случай, че не погасява в срок други кредити, предоставени му от „Вест Файненс" ООД“. Предвидено е, че всяко неизпълнение независимо дали съставлява основно задължение по договора и без значение дали е значително с оглед интереса на кредитора поражда потестативното му право да обяви кредита за предсрочно изискуем. При тези условия, потребителят е поставен в особено уязвимо положение, тъй като той може да изгуби преимуществото на срока при най-незначителното неизпълнение, като в този случай ще търпи тежки негативни последици, тъй като ще трябва да реституира всички дължими суми по чл. 8., т. 3 от договора на кредитора. С уговорката, че договорът за кредит може да бъде обявен за предсрочно изискуем при неизпълнение на други кредити е предвидена възможност кредитодателят да прекрати договора при настъпване на събитие, което не е свързано с изпълнението на задълженията по него, а с неизпълнение на външни правоотношения. С тази уговорка е внесено неравноправие в отношенията между страните по заемната сделка, поради което тя не е породила правно действие.

Съобразно точка 10 на чл. 7 от раздел пети от договора и на чл. 13.3, т. 10 от общите условия, кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост при прекратяване на договора за предоставяне на поръчителство, сключен между кредитополучателя и поръчителя, съотв. между кредитора и поръчителя, както и при откриването на производство по несъстоятелност срещу последния. Учредяването на поръчителско правоотношение се извършва въз основа на фактически състав, различен от юридическите факта, правопораждащи кредитната сделка. С оглед на това, процесните клаузи регламентират основания за прекратяването на потребителския договор въз основа на обстоятелства, които не се отнасят до основно по договора за кредит задължение съобразно критериите по т. 73 от дело С-415/11г. на СЕС, а произтичат от правни отношения, които са външни на кредитния договор. На кредитодателите нормативно е вменено задължение да извършват оценка за кредитоспособността на кредитоискателя, като целта е предпазване на потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Уговорката потребителят да носи отговорност за прекратяване на поръчителството, чието учредяване е изисквано от кредитора противоречи на тези законови изисквания, тъй като последният следва да кредитира отговорно и при констатирана некредитоспособност на кандидатстващия за кредит, да откаже предоставянето му /арг. от чл. 16 ЗПК и съображения 7, 8, пар. 1, 9 и 26 от Директива 2008/48/. Поставянето на условия за осигуряване на поръчителство и предвиденото прекратяването на договора на основание прекратяване на поръчителството водят до увеличаване на неплатежоспособността на потребителите, което е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48г. С оглед на тези съображения, процесната кауза е неравноправна, тъй като кредиторът прехвърля върху потребителите изпълненията на вменените на него задължения и предвижда възникването на тежки негативни последици на кредитополучателите в следствие на неизпълнение на задълженията на доставчиците на заемния ресурс, което противоречи на правния принцип, че никой не може да получава ползи от собственото си неправомерно поведение.

Нищожна е и клаузата на чл. 8, т. 3 от раздел пети от договора и на чл. 13.4, т. 3 от общите условия, предвиждаща, че в случаите на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи всички такси, комисионни и разноски, свързани с отпускането и управлението на кредита, както и начислените договорни лихви до окончателното погасяване на дълга. По силата на императивната разпоредба на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, кредитополучателите нямат право да изискват заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на такси и други разноски, дължими за отпускането на заемния ресурс и за неговото управление.

С изгубването на преимуществото на срока, потребителят губи и правото да ползва предоставения му паричен ресурс през времето, за което иначе - при действието на договора, същото право му е предоставено, и срещу което ползване именно от негова страна се дължи възнаградителна лихва, като цена на това ползване. Липсва каквото и да било основание при изменението на договора относно срока за ползване на заемния ресурс, доколкото такова възнаграждение съставлява цена за ползването му през договорения срок, поради което и клаузата е явно неравноправна. С Тълкувателно решение от 27.03.2019г. по т.д. № 3/17г. на ОСГТК на ВКС се изведе задължителното тълкуване, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит, при която договорът се преобразува от срочен в безсрочен, следва да се определя в размер само на главницата и законната лихва, тъй като уговорената възнаградителна лихва се дължи само за предоставянето и ползването на заемната сума за срока на договора. С оглед на изложените, процесната клауза не е произвела правно действие.

Неравновесие в договорното отношение внася клаузата на чл. 8.3.9 от ОУ, която предвижда, че кредитополучателят следва да понесе всички разноски, свързани с неизпълнението на задължението, „в това число, но не само разноски за покани за доброволно изпълнение, посещения на място, телефони разговори, държавни такси, адвокатски хонорари, пътни и други разходи". Извън нормативно установените разноски, които кредиторът има право да му бъдат реституирани по реда и условията на чл.78 ГПК при реализиране на обективната деликтна отговорност за вреди, произтичащи от воденото съдебно производство, инициирано поради евентуалното незаконосъобразното неизпълнение на договора от страна на потребителя, кредитодателят си е присвоил правото да получи неопределени по основание и/или по размер вземания за разноски за събиране на дължимите му суми по договора в противоречие с чл. 10 а и чл.ЗЗ ЗПК.

Разноските по чл. 8.3.9 от ОУ независимо от тяхното наименование - разноски за покани за доброволно изпълнение, посещения на място, телефони разговори, пътни и други разноски - са вземания, намиращи основанието си в забавеното изпълнение на задълженията на потребителя. Разпоредбата на чл. 8.3.9 от ОУ влиза в пряко противоречие с нормата на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя да заплаща текущите си задължения, той дължи единствено обезщетение под формата на лихва, чиито максимален праг е лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД. С въвеждането с чл. 8.3.9 от ОУ на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, което обосновава извод за изначална недействителност на нормата на чл. 8.3.9 от ОУ като имаща за резултат заобикаляне на изискванията на чл.ЗЗ ЗПК. На следващо място, разпоредбата на чл. 8.3.9 от ОУ противоречи на нормата на чл. 10а, ал.4, тъй като вземанията за разноски не са определени по размер в ОУ, като липсва определеност относно вид на част от разноските, които кредиторът има право да събира - аргумент от използвания израз „други разходи". Предвид на изложеното, уговорката по чл. 8.3.9 от ОУ не е породила права и задълженията в заемното правоотношение.

Нищожна е и клаузата на чл. 12.5 от Общите условия, която гласи че правото на отказ е неприложимо при кредити с размер до 400 лв. С ДВ 35 от 2014г., считано от 23.07.2014г. отпадна ограничението, че потребителската защита по ЗПК не се прилага за договори до 400 лв., поради което процесната клауза пряко противоречи на закона.

 

Предвид гореизложеното моли съда да прогласите нищожността на договор за потребителски кредит „Б." № *** от *** г., сключен с „Б.Ф." ООД . В случай, че не уважи този иск, моли в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузите на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6 от раздел четвърти от договора, на чл. 6, на чл. 7, т. 1 до т. 12 и на чл.8, т. 3 от раздел пети от договора, на чл.8.2.2, на чл. 8.3.8, на чл. 8.З.9., на чл. 9.3, на чл. 9.5, на чл. 9.6, на чл. 12.5, чл. 13.3 от т. 1 до т. 12, на л. 13.4, т. 3 от Общите условия към договора, като противоречащи на принципа на добрите нрави, като неравноправни и нарушаващи нормите на чл. 10а и чл. 33 ЗПК. Претендира присъждането на разноски.

Моли, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако съдът осъди ответната страна за разноски, да присъди на адвокат Д.Ф. адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. за всяка инстанция, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез адв. М. С., с който излага следното становище:

Счита предявените искове за изцяло неоснователни, оспорва всички твърдения в исковата молба, като излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В исковата молба по гр.д. № 620/2020 г. по описа на Районен съд  –К. пълномощникът на ищцовото дружество адв. М. С. заявява, че „Б.Ф." ООД, ЕИК *** е финансова институция по смисъла на ЗКИ. „Б.Ф." ООД е вписано в регистъра на финансовите институции, воден от Българска Народна Банка (БНБ) под номер ВGR 00392. „Б.Ф." ООД предоставя потребителски кредита съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните институции, Закона за защита на потребителите, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Наредба № 26 за финансовите институции, приета от БНБ, както и съгласно изискванията на българското гражданство и търговско законодателство.

Кандидатстването за кредит се осъществява или чрез подаване на молба по телефон, или чрез попълване на електронна форма за регистрация - заявление(молба) за отпускане на кредит, намираща се на WЕВ - страницата на дружеството - www.bestfinance.bg. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). При кандидатстване за отпускане на Кредит по някой от посочените по-горе начини, кандидат кредитополучателят попълва/заявява пълни и верни данни и собственоръчно подписва по реда на чл. 7.3, предоставените данни и своето запознаване, съгласие и приемане на настоящите Общи условия и индивидуалните условия на Договора за кредит. Съгласно чл. 5.27 от ОУ Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от Клиента и от поръчителите му (при кандидатстване с опцията „С поръчители") на Кредитодателя на съгласието за сключване на Договора за кредит и настоящите Общи условия. Отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключване на договора за кредит, потвърждава неговото/нейното желание за незабавното превеждане на кредита по банковата му/й сметка или за теглена на каса в системата на ЕаsуРау.

Ответника/цата П.Г.Е. ЕГН **********, е кандидатствал/а за получаване на потребителски кредит, чрез сайта на дружеството като е предоставил/а личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Заявката била подадена на ***г. 15:18:48-часа от като била извършена регистрация с имейл на ответницата.  Съгласно Общите условия на дружеството, след като попълни Заявката за кандидатстване, Клиентът получавал ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от него телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона „Потвърди", с натискането на който бутон попълнената заявка се изпраща за разглеждане. В резултат на получената заявка било изпратено «съобщение на посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ) на ОУ: на *** г., 17:13 часа. За да подпише/сключи договора, Потребителят следвало да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната от него/нея парола за достъп, която представлява електронен подпис на Потребителя. С въвеждането на паролата, Потребителят изразявал своето съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия. На ответника/цата бил изпратен СМС код за потвърждение на посочения от него/нея телефон, като същия/ата е потвърдил/а на *** г., 17:29 часа сключване на потребителски кредит „Б." № ***/***г. в размер на 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева).

Сочи, че съгласно сключен между страните Анекс към Договор за потребителски кредит от ***г. кредитополучателят е заявил нов Кредит преди погасяването на вече получен Кредит. "Б.Ф." ООД е одобрило Заявлението на кредитополучателя за нов Кредит в размер на 1 700 лв., предоставен по силата на предходен Договор за потребителски кредит №. между същите страни, като 1 512.90 лв. от сумата по новия Кредит да се използват за погасяване на задълженията на кредитополучателя по съществуващ Договор за Кредит в размер на 1 500 лв., с което страните се споразумявали за рефинансиране, по силата на извършеното рефинансиране полученият кредит по Договор за потребителски кредит. се считал за изцяло погасен от кредитополучателя, а сумата от 187.10 лв. по новия Кредит "Б.Ф." ООД ще изплати на кредитополучателя съгласно условията по Договор за кредит ***/*** г.

След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника/цата бил изпратен на посочената от него/нея електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият/ата е потвърдил/а, с избиране на изпратения му/й от "Б." ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Б." № ***/*** както и получаването на Общите условия, неразделна част от сключения договор и Стандартния европейски формуляр /СЕФ/. Доверителят ѝ е изпълнил задълженията си по договора, като на *** г. е превел в заем на П.Г.Е. сумата 187.10 лв. по банкова сметка ***.

Заявява, че съгласно чл. 2. от Договора, Кредитополучателят връща кредита на 26 равни двуседмични вноски, падежните дати на вноските са уговорени в погасителен план по Договор за кредит „Б." № ***/***г. предоставен от „Б.Ф.“ ООД, представляващ неразделна част от сключения договор, а последната падежна дата е 02.10,2019 г. Съгласно уговорките между страните, при предоставяне на сума на кредита в размер 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева), се дължи за връщане по кредита общо дължима сума по кредита /главница + лихва за един лихвен период: 2089.88 лв. ( две хиляди осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), която сума е сбор от главница + лихва за един лихвен период, т.е. уговорената между страните договорна (възнаградителна) лихва за срока на договора е 389,88 лв. (триста осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки). При неизпълнение на задължението по Раздел IV от Договора за кредит от страна на длъжника - а именно: да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 от Договора, страните са се съгласили, че това ще причини вреди на кредитора и ще се дължи и неустойка, като в този случай общо дължима сума по кредита / главница + лихва+ неустойка/, когато не е осигурен

поръчител, възлиза на 5 183.88 лв., т.е. уговорената между страните неустойка се начислява за конкретния период за срока на договора и е в размер 119 лв. (сто и деветнадесет лева). Неустойката е в размер на 1% (един процент) дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на; договора за кредит. Неустойката се дължи само за периода, в който кредитът е бил без обезпечение. В случай че кредитополучателят представи обезпечение след изтичането на срока за обезпечение, неустойката се начислява само за срока, за който кредитът е бил без обезпечение. Страните са се съгласили, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен.

За периода на договора ответника/цата не е изпълнила задължението си да осигури поръчител, поради което е начислена неустойка за целия период на договора от 17.10.2018г. - 02.10.2019 г.

Във връзка с изложената фактическа обстановка, счита, че е възникнало облигационно правоотношение, попадащо в приложното поле на чл. 9 от Закона за потребителския кредит /доколкото ответника/цата е физическо лице с качеството на потребител по смисъла на § 13. т. 1 от ДР на ЗПК. а ищецът - на търговец по смисъла на § 13. т. 2 от ДР на ЗНК/ и сключено по реда на ЗПФУР. по което ищецът, в качеството си на заемодател, е изпълнил основното си задължение към ответника/цата, в качеството му/й на заемополучател, и му/й е предоставил/а заемната сума, предмет на процесния договор „Б." № ***/***г, в размер от 1 700 лв. (хиляда и петстотин лева). Ето защо, за ответника/цата е възникнало насрещното задължение да върне тази сума, заедно с договорна /възнаградителна лихва/, неустойките, мораторната лихва и сторените разходи.

С оглед на изложеното, моли съда да признае за установено, че ответника/цата П.Г.Е. ЕГН **********, с адрес (седалище/адрес управление)***, дължи на доверителя ѝ въз основа на сключен Договор за потребителски кредит „Б." № ***/*** г. сумите: 1537,50 лв. (хиляда петстотин тридесет и седем лева и седемдесет стотинки) - Главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „Б." № ***/*** г., 246,29 лв. (двеста четиридесет и шест лева и двадесет и девет стотинки) - лихва от 14.11.2018 г. до 17.0612019 г., 1666 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева) - неустойка, 28,04 лв. (двадесет и осем лева и четири стотинки) - наказателна лихва от 28.11.2018 г. до 17.06.2019 г., 1395 лв. (хиляда триста деветдесет и пет лева) - разходи за събиране, 10,90 лв. - разходи за изпращане на документа, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда и сторените разноски за държавна такса в размер на 97.46 лв. (деветдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) и заплатен адвокатски хонорар по настоящото производство в размер на 400.55 лв. (четиристотин лева и петдесет и пет стотинки). Моли съда да осъдите ответника да заплати и разноските в исковото производство за държавна такса и адвокатски хонорар по настоящото производство в размер на 400.55 лв.

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез пълномощника ѝ адв. Д. Ф., с който заявява, че оспорват дължимостта на исковите суми, тъй като намират своя източник в нищожния договор за потребителски кредит „Б." № *** от *** г. Заявява, че предянвените искове са неоснователни, поради нещожност на клаузи в договора. Излага подробни съображения в атговора па чл.131 от ГПК. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Моли, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако съдът осъди ответната страна за разноски, да присъди на адвокат Д.Ф. адвокатски хонорар в размер на 450 лв. за всяка инстанция съобразно фактическата и правна сложност на делото.

С определение от 07.07.2020г. на основание чл.213 от ГПК съдът е съединил  гражданско дело № 2055/2019 г. по описа на Районен съд – К. и гражданско дело № 620/2020 г. по описа на Районен съд -К. в едно производство за постановяване на общо решение по тях, като производството по предявените искове продължава по гражданско дело № 2055/2019 г. по описа на Районен съд - К..

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

По делото е представен договор за потребителки кредит  договор за потребителски кредит „Б." № *** от *** г. сключен между „Б.Ф.“ ООД от една страна като кредитодател от една страна и П.Г.Е. от друга като кредитополучател. Съгласно договора кредитодателя предоставя  на кредитополучателя сума в размер на 1 700 лева срещу заплащане на уговорените между страните лихви. Кредитополучателят  връща кредита на 26 равни двуседмични вноски, падежните на вноските са съгласно приложения към настоящия договор  погасителен план, а последната падежна дата 02.10.2019г. Седмичната погасителна вноска е в размер на 80.38 лева, при фиксиран  лихвен процент по заема 41 %, с годишен процент на разходите - 49.65 %. С Анекс към договора от *** г. страните уговорили, че с част от заемната сума в размер на 1 512.90 лева кредитополучателят ще погаси предходно свое задължение към кредитодателя по съществуващ договор за кредит в размер на 1 500 лева, с което страните се споразумяват за рефинансиране. Посочва, че сключването на договора се е извършило на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт www. bestfinance. bg., където били публикувани условията за предоставяне на кредита, като договорът се счита сключен след изпращане на посоченото съгласие от кредитополучателя, което съгласие се счита и за потвърждаване на желанието му за незабавно превеждане на заемната сума по банковата му сметка или за теглене на каса в системата на Easy Pay. В случая ищецът твърди, че ответницата е кандидатствала за получаване на кредит на *** г., чрез сайта на дружеството на, като е извършила регистрацията си от . Съгласно ОУ, след попълване на заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата на СМС на посочения от него телефонен номер и потвърждава заявката си, като въвежда ПИН кода на заявката си и след това следва да натисне бутон "потвърди", с което попълнената заявка се изпраща за разглеждане. Твърди се, че въз основа на заявката на ответницата, ищецът й изпратил съобщение на посочената от нея ел. поща за потвърждение на договора, приложен е Стандартен европейски формуляр и ОУ на 25.09.2018 г. За да подпише договора ответницата е следвало да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната от нея парола за достъп, представляваща електронен подпис на потребителя. С въвеждането на паролата, потребителят изразява своето съгласие за сключването на договора при посочените в него условия. Твърди още, че на ответницата е изпратен СМС за потвърждение на *** г. сключването на договора за кредит в размер на 1  7000, като била получила останалата част от заемната сума (след погасяването на предходния кредит). Сумата в размер на 1 700 лева  е усвоена от кредитополучателката П.Г.Е.

Уговорено е при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури поръчител, отговарящ на условията по чл. 3 от договора, същият ще дължи на кредитора неустойка, при което общата дължима сума по кредита ще възлиза на 5 183.88, като сумата на неустойката се изчислява за всеки необезпечен период от договора в размер на по 119 лева, в размер на  1% дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е необезпечен, а в случая, доколкото ответницата не е изпълнила задължението си да осигури поръчител е начислена неустойка за целия период на договора от 17.10.2018г. – 02.10.2018г. Съгласно чл.8.2.7 от Общите условия в случай на забава в плащането на дължимата погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на частично плащане кредитодателя може да предприеме всякакви необходими  действия за извън съдебно събиране и/или съдебно събиране на вземанията си, като разноските са за сметка на кредитополучателя. Съгласно чл. 10. 3 от ОУ е предвидена лихва за забава поради неизпълнението на задълженията на ответницата, с настъпването на крайния падеж – 02.10.2019 г. ответницата е изпаднала в забава, поради което освен уговорената в чл. 10. 3 от ОУ лихва за забава, е предвидено и същата да поеме разходите за извънсъдебно събиране на вземането, което в случая е възложено на колектор по силата на договор за събиране на просрочени задължения, договореното възнаграждение по който в размер на 1 395 лева било заплатено от ищеца, поради което и тази сума се претендират за плащане от ответницата.

От представените по делото доказателства, предвид и заявленията и възраженията на страните, се установява, че на *** г. между тях е сключен договор от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1 700 лева, с част от който (съгласно подписан от същата дата Анекс към договора от *** г.) се погасява предходен дълг на ответницата по Договор за кредит ***/***г. - в размер на 1 500 лева.

Съгласно приложения Стандартен европейски формуляр параметрите на договора са: обща сума на предоставения кредит-1 700 лева -част ІІ, т. 1; срок на договора 52 седмици-т. 4; с 26 двуседмични вноски от по 80.38 лв., с първа падежна дата 17.10.2018 г. и краен падеж 02.10.2019 г. – т. 5; обща сума, посочена като сбор от главница, лихви и разходи, които могат да възникнат във връзка с кредита – 2 089 лева – т. 6; обезпечение - в срок от един ден от получаване на заемната сума, кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, отговарящо на следните условия: навършени 25 години, да е в трудово или служебно правоотношение при последния работодател минимум една година, минимален осигурителен доход от 2000 лв., да не е поръчител по съществуващ кредит в банкова или небанкова финансова институция, да няма активен кредит дължим към "Б.Ф." ООД, да има чиста кредитна история – т. 8; фиксиран ГЛП 41%, - част ІІІ, т. 1; ГПР 49, 65%, като при изчислението му е взето предвид, че договорът ще бъде валиден за целия договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки, при усвоена сума от 1 700 лева – т. 2; свързаните с договора разходи са посочени отразените в част ІІІ, т. 4. 3 и т. 4. 6 – т. 4; при непредоставяне на обезпечението по част ІІ, т. 8, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0, 5% дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е необезпечен за целия срок на договора, като при непредоставяне на обезпечение върху сумата от 1 700 лв. за целия срок на договора за срока от 52 седмици, неустойката ще бъде в размер на 1176 лв. – т. 4. 3; при забава в плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за забава, заедно с всички разноски за извънсъдебно/съдебно събиране на вземането. Разноските се определят от конкретния предприет от кредитора способ, като при наемане на трети лица-експерти, адвокати, дружества за събиране на вземания, размерът им според прогнозна стойност може да достигне до 25% от събраните суми с ДДС – т. 4. 6; отразени са и другите условия по договора.

В тази връзка, от визираното в раздел V, чл. 4 от договора се установява, че страните са уговорили кредиторът да провежда с кредитополучателя всякаква кореспонденция, вкл. чрез трети лица, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения, писма, да разлепя стикери, в случай, че последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за неизпълнението на договорните му задължения. В същия смисъл е и чл. 10. 3 от ОУ, съобразно която при забава в плащането на една или повече погасителни вноски, кредиторът, освен наказателната лихва за забава, има право и на разходите за телекомуникационни услуги, писма и/или други дейности.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Посочената в договора сума в размер на 1700 лева е преведена както следва : 187.10 лева по сметката на П.Г.Е. в ОББ на 04.10.2018г. и сумата от 1 512.90 на 28.06.22019г.  По силата на Анекс към процесния договор от ***г. 1512.90 лева от сумата на кредита се използват за погасяване на задълженията на кредитополучателя  по съществуващ договор от 23.08.2018, с което страните се споразумяват за рефинансиране. По силата на извършеното рефинансиране получения кредит от 23.08.2018г. се счита за изцяло погасен от кредитополучателя. Посочено е, че договорната лихва е в размер на 41 %.  Съгласно погасителния план към договора за кредит общия размер на договорената лихва е в размер на 390 лева за договорения срок от 26 двуседмични периода. Съгласно договора за кредит неустойката е в размер на 0.5% дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредита е бил без обезпечение, съответно 119 лева за всеки  двуседмичен период, съответно 3 094.00 лева за целия срок на договора за кредит. Размерът на приложения в правоотношението ГПР, ако в неговия обхват се включи и уговорената неустойка е 204.94 %. От експертизата се установява още, че са установени счетоводни плащания от ответницата в общ размер на 1 250 лева.  Вещото лице сочи, че във връзка с персонифицирането на разходите за събиране на вземания е предоставен граждански договор за събиране на просрочени вземания от 17.09.2019г., сключен между „Б.Ф.“ ООД  и Ц.Н.К., качеството му на изпълнител, с предмет да организира и извършва събирането на вземания на възложителя от неговия длъжник П.Г.Е. за сумата 1 395 лева.

 

Видно от приложеното частно гражданско дело №2799/2019г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение №2095/17.12.2019г. за изпълнение на парично задължение, за  сумите:  1 537.50 лева  за главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен  между страните Договор за потребителски кредит „Б.“ № ***/*** г.,  246,29 лева – лихва от 14.11.2018 г. до 17.06.2019 г.,  1 666,00 лева – неустойка,  28,04 лева – наказателна лихва от 28.11.2018 г. до 17.06.2019 г., 1 395,00 лева – разходи за събиране и законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 498,01 лева - разноски по делото.

 

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника П.Г.Е., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2799/2019 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1  от ГПК.  

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Предявени са обективно кулативно съединени искове с првно основание чл.124, ал.1 и чл.422 от ГПК.

 

В случая се твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, поради което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора. Не е спорно, че страните са постигнали споразумение, оформено в Анекса от ***г., съгласно което с част от сумата по кредита да бъде погасен предишен кредит на ответницата към ищеца, предоставен по силата на договор от 23.08.2018 г. Не се спори и относно размера на сумата, получена от ответницата, видно от неоспореното заключение на съдебно – икономическата експертиза.

Липсата на спор се установява от твърденията изложени от ищцата в исковата молба, както и от извършените частични плащания от страна на ищцата по процесния договор за потребителски кредит. По изложените съображения съдът прима, че договор за потребителски кредит от ***г. сключен между „Б.Ф.“ ООД и П.Г.Е. не е нищожен, искът за обявяване на неговата нищожност на посочените в исковата молба основания е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

Спорното в процеса е дали сключеният между страните договор по отношение на неговите компоненти и договорки – за лихви, неустойки, разходи за събиране на вземането, не са отклоняват от законовите изисквания на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, доколкото процесният договор, чиято правна регламентация относно условията и начина на сключването им е в ЗПФУК, са и потребителски договори, подчинени на императивните норми на ЗЗП и ЗПК.

На първо място, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит. Това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая съдът приема, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено обезпечение, която в случая е в размер на 5 184 лева и е начислена в погасителния план като падежно вземане, с което пряко се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил неустойката (отразена като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК) в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Отделно от това следва да се посочи, че така уговорената неустойка е за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), при което е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване и същата е нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК, приемащо, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, доколкото с процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

С клаузата за неустойка, съгласно която, в случай, че заемателят (потребителят) в срок до един ден от получаване на заемната сума не осигури действието на трето физическо лице (поръчител, солидарен длъжник) изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на „Б.Ф.“ ООД  за връщане на всички погасителни вноски, лихви, такси, разходи и неустойки по сключения индивидуален договор за кредит, на практика се прехвърля риска на задълженията на финансовата институция за предварителната оценка на неплатежоспобността на длъжника, вменена с нормата на чл. 16 от ЗПК в задължение на кредитодателя, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.

От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.

С тази клауза на практика се осъществява следното: първо се отпуска кредит, а в последствие се иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта на директивата да се предотврати безотговорното кредитиране.

Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.

 

Относно претенцията за установяване съществуването на вземане за разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 1 395 лева.

Към исковата молба е представен Договор за събиране на просрочени задължения, сключен между ищеца и трето лице-Ц.К., с предмет събиране на вземанията по процесния договор с ответницата, срещу уговорено възнаграждение 1 395 лева, както и кредитен превод, от който е видно, че на 28.06.2019 г. ищецът е изплатил на посоченото трето лице възнаграждението, уговорено в договора помежду им.

В т. 4. 6 от преддоговорната информация в Стандартния европейски формуляр е посочено, че при забава в плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за забава, заедно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането. Разноските се определят от конкретния предприет от кредитора способ, като при наемане на трети лица-експерти, адвокати, дружества за събиране на вземания, размерът им според прогнозна стойност може да достигне до 25% от събраните суми с ДДС. Такава уговорка, обаче, в приложения индивидуален договор липсва. В него е уговорено единствено, че кредиторът има право да провежда с кредитополучателя всякаква кореспонденция, вкл. чрез трети лица, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения писма и да разлепя стикери, в случай, че последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за неизпълнението на договорните му задължения – р. V, т. 1 и 4, 5. В същия смисъл е и чл. 10. 3 от ОУ, съобразно която при забава в плащането на една или повече погасителни вноски, кредиторът освен наказателната лихва за забава има право и на разходите за телекомуникационни услуги, писма и/или други дейности. съобщения и провеждане на телефонни разговори с длъжника при забава в плащанията на всяка от уговорените вноски.

Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани, телефонни разговори и др. обаче не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, обуславящо нищожността на подобна клауза на осн. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД. Освен това в случая не е ясно въз основа на коя точно уговорка по договора или ОУ е начислена сумата от 1 395 лева, като същата е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна и на осн. чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД.

 

Съдът намира,че следва да отбележи, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не е налице  ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР /.

 

С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

 

            Предвид гореизложените съображения съдът приема, че разпоредбите на чл.2, чл.3, чл.4, чл.5, чл.6, от раздел IV, на чл.6 на чл.7, т.1 до т.12 и на чл.8, т.3 от раздел V от Договор за потребителски кредит  „Б." № ***/*** г.,  чл.8.2.2, чл.8.3.8, чл.8.3.9, чл.9.3, чл.9.5, чл.9.6, чл.12.5, чл.13.3 от т.1 до т.12, чл.13.4, т.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит  „Б." №***/*** г.. сключен между „Б.“ ООД и П.Г.Е. са неравноправни и в този смисъл нищожни на основание чл.26, ал.1, пред.1 от ЗЗД във вр. с чл.143, т.10 и т.12 и чл.146 от ЗЗП, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъдат уважен.

 

Както бе посочено по-горе, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл. 22, ал. 1 от ЗПК, при което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи по кредита. По делото не е спорно, че ответницата е извършила плащания в общ размер на 1 250 лева.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск  от „Б.Ф.“ ООД срещу П. Г. Е. с правно основание чл.422 за основателен и доказан и следва да бъде уважен частично за претендирената главница в размер на 450 лева, а в останалата си част претенцията за главница в размер 1 537.50 следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, както и предявените искове за неустойка, лихва за забава, наказателна лихва и разходи за събиране на вземането следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

 

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от съразмерно с уважената част от исковете или сумата 189.35 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК). При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче пълномощникът му по делото му е оказал безплатна правна помощ по същото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено (л. 4), а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете, пълномощникът на ищеца по делото – адвокат Д. Ф., има право на възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния размер по  Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските и следва да осъди ответника да го плати на този адвокат съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 1  070.29 лева (чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от посочената Наредба № 1/09.07.2004 г.) по всеки един от обективно кумулативно съединените искове.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 1 151.37 лева, съразмерно уважената част от исковете включваща възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице.

При този изход на делото ответникът също има право да му се присъдят сторените по делото разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК) в размер на 315.74 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 189.35 лева, съобразно уважената част от исковете.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай само ищецът е представил списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви съдът,

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявеният от П.Г.Е., ЕГН **********, с адрес *** против „Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , ап. - партер, представлявано от П.С.Д. и М.П.В.-Д. иск за обявяване на нищожност на  договор за потребителски кредит „Б." № *** от *** г., като неоснователен.

 

          ПРОГЛАСЯВА за нищожни по отношение на П.Г.Е., ЕГН **********, с адрес *** и „Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, к, ап. - партер, представлявано от П.С.Д. и М.П.В.-Д. клаузите на чл.2, чл.3, чл.4, чл.5, чл.6, от раздел IV, на чл.6 на чл.7, т.1 до т.12 и на чл.8, т.3 от раздел V от Договор за потребителски кредит  „Б." № ***/*** г.,  чл.8.2.2, чл.8.3.8, чл.8.3.9, чл.9.3, чл.9.5, чл.9.6, чл.12.5, чл.13.3 от т.1 до т.12, чл.13.4, т.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит  „Б." №***/*** г., като неравноправни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. с чл.143, т.10 и т.12 и чл.146 от ЗЗП .

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на П.Г.Е., ЕГН **********, с адрес ***, съществуването на вземането на Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , ап. - партер, представлявано от П.С.Д. и М.П.В.-Д., за сумата 450 лева главница по договор за потребителски кредит „Б." №*** от *** г., ведно със законната лихва, считано от  датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,  като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница в частта за разликата над 450 лева до 1 537.50 лева,  за 246.29 лева лихва за забава от 14.11.2018г. до 17.06.2019г., за 1 666 лева неустойка, за 28.04 лева наказателна лихва от 28.11.2018г. до 17.06.2019г. и за 1 395 лева разходи за събиране на вземането като неоснователни, за които вземания е издадена заповед №2095/17.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №2799/2019г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА „Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , ап. - партер, представлявано от П.С.Д. и М.П.В.-Д. да заплати на П.Г.Е., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 151.37 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА П.Г.Е., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , ап. - партер, представлявано от П.С.Д. и М.П.В.-Д., сумата от 315.74 лева,  представляваща направени по делото разноски.

 

 ОСЪЖДА „Б.Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, к, ап. - партер, представлявано от П.С.Д. и М.П.В.-Д. да да заплати в полза на бюджета  на Съдебната власт по сметка на Районен съд - К., сумата в размер на  189.35 лева, представляваща дължимата държавна такса

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                

 

                                                                                   Районен съдия: