Решение по дело №1530/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1188
Дата: 24 септември 2020 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20207040701530
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    1188                               24.09.2020 г.                               гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

    

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ

                        2.МАРИНА НИКОЛОВА

 

Секретар:  К. Л.

Прокурор: Христо Колев  

като разгледа докладваното от съдия М. Николова административно дело № 1530 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Д.К., с адрес: ***, чрез процесуален представител – адв. З.К. против Решение № 26/03.06.2020г., постановено по НАХД № 21/2020 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0299-000027 от 31.01.2020г. на  Началник РУ - Малко Търново при ОД на МВР гр. Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание - глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че решението на РС Малко Търново е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е била депозирана молба, в която адв. К. - процесуален представител на касатора е посочил, че поддържа изцяло изложеното в касационната жалба и е поискал присъждане на разноски.

Ответната страна редовно и своевременно призована, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение, че  решението на първоинстанционния съд следва да бъде частично отменено и частично потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно е установено нарушение по чл.123, ал.2, т.1 от ЗДвП, но не и такова по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

За да постанови оспореното съдебно решение, РС – Малко Търново е приел, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на НП. Посочил е, че АНО правилно е приложил и материалния закон. Анализирал е събраните писмени и гласни доказателства, като е заключил, че деянието е безспорно установено - автомобилът, управляван от К. е катастрофирал самостоятелно, като пътя е бил заледен, а видимостта - добра, след което К. е напуснал самостоятелно пътнотранспортното произшествие. Приел е размера на определените наказания – глоба и лишаване от право да се управлява МПС за  правилен.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Бургас намира, че решението по отношение на нарушението по чл.20, ал. 2 от ЗДвП е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на К. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, като възраженията в касационната жалба по отношение на това нарушение, съдът намира за неоснователни. Безспорно е налице неизпълнение на задълженията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от страна на К. да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като задължение на водачите е и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Ето защо правилно е ангажирана отговорността му за нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи, че тълкуването на тази норма налага да се приеме, че скоростта на движението е въпрос на лична преценка и избор на всеки един от участниците в движението по пътищата, при съблюдаване на ограниченията и рамките, поставени от Закона за движение по пътищата. При това положение, в случаи от категорията на процесния, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на превозното средство по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, достатъчно е същият да не е съобразил скоростта си на движение (с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост), каквото безспорно е сторено и в конкретния случай, в резултат на което е станал причина за възникване на пътнотранспортно произшествие.

С оглед горните съображения, съдът намира, че НП, в частта, с която е наложено наказание по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е законосъобразно, при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушение и като такова правилно е потвърдено от първоинстанционния съд. Размерът на наложеното административно наказание също е правилно определен, поради което решението на РС-Малко Търново в тази му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Що се касае до второто нарушение, описано в потвърденото от РС-Малко Търново наказателно постановление, то настоящият съдебен състав намира следното:

Чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП предвижда задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

В настоящия случай, в АУАН и в НП отсъстват факти, водещи на извод за наличие на пострадали хора от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Това е един от обективните елементи от състава на нарушението по чл.123,ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, който обуславя възникването на задължението на водача, визирано в същата правна норма. Отсъствието му води до несъставомерност на деянието, а в настоящия случай и до противоречие между отразените в наказателното постановление обстоятелства и приложената към тях правна норма. След като от събраните по делото доказателства се установява, че К. не е извършил нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, то следва извод, че наложеното на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, наказание – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, се явява незаконосъобразно наложено и следва да бъде отменено, съответно решението в тази му част също е неправилно и също следва да бъде отменено.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на касатора, но тъй като доказателства за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция не са представени, то следва извод, че такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 26/03.06.2020г., постановено по НАХД № 21/2020 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, в частта, с която е потвърдено НП, с което е наложено административно наказание по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0299-000027 от 31.01.2020г. на  Началник РУ - Малко Търново при ОД на МВР гр. Бургас, в частта му, с която на К.Д.К., с адрес: *** за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/03.06.2020г., постановено по НАХД № 21/2020 г. по описа на Районен съд – Малко Търново в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1

 

  2