№ 56
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501906 по описа за 2022 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба вх.
№31130/31.08.2022Г. подадена от „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, представлявана от Момчил
Добрев Добрев-управител, против определение №3929 ат 19.07.2020 г. постановено по гр.д.
№8795/2-21 по описа на Районен съд Бургас, с което производството е спряно на основание
чл.229, ал.1,т.4 ГПК.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт като посочва, че има
влезли в сила решения на БОС. В обширното изложението на частната жалба се съдържа
хронология развилите се между страните по настоящото дело, както и техните праводатели в
годините назад. Приложени са множество съдебни актове. В обобщение се иска отмяна на
обжалвоното опроделение и връщане на делото на друг състав на БРС за продължаване на
съдопроиздводството.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда
от лице, което има правен интерес от обжалването. Макар и бланкетна жалбата съдържа
изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор Г. А. А., с който частната жалба се
оспорва. Изложена е хронология на отношенията между страните, както и искания да бъдат
сезирани различни институции.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 12200 лв., дължима по
фактура №42/18.12.2018Г., с която наследодателят на длъжника се е обогатил
неосновотелно като е придобил собствеността върху жилищен имот, находящ се в
гр.Бургас, ул.“Шейново“ №46,ет.1, ап.20 ЖСК „Агалина“, а вноските са платени от Д. и М.
Д. , а те са се обеднили неоснователно, както и сумата от 3138,11 лв. лихва за забава за
периода от 18.12.2018г. до 30.06.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 02.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За посочените суми е
издадена заповед №2615 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
30.09.2021г. по ч. гр.д.№5808/21 по описа на БРС.
1
Ищцовото дружество твърди, че вземането му произтича от фактура №42 от 18.12.2018г.
издадена от „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД против Г. А. А. за посочените суми, представляващи
„част от плащане по договор за цесия от 15.04.2010г. прехвърляне на 50% от предявената
сума от 300 000 евро към бащата на получателя А.Ж. А., поч. на 29.11.2015г. за
неоснователно обогатяване за ап.20,ет.1,ул.“Шейново“ №46, гр.Бургас, собственост на Д. и
М. Д.“. Като доказателство по делото е представена посочената фактура, приложено е ч.
гр.д.№5808/2021 по описа на БРС.
В обжалваното определение е посочено, че на съда е служебно известно, че в производство
пред БРС са още две дела между същите страни и с идентични твърдения, като най-рано
образуваното е гр.д.№4857/2021. Приел е, че трите дела касаят едно и също вземане в общ
размер на 300 000 евро, като всяко едно от трите дела съставлява частичен иск от цялото
вземане от 300 000 евро и е спрял производството до приключване с влязло в сила решение
на прозводството по гр.д.№4857/2021 по описа на БРС.
Настоящата инстанция извърши служебна справка, от която се установи, че производството
по гр.д.№4857 /2021 по описа на БРС е образувано по искова молба от „БУЛУКРАЙН-ММ“
ООД против Г. А. А. за осъждане на ответника са заплати на ищцовото дружество сумата
от 22000 лв., главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във
връзка с придобиване от ответника на основание членство в ЖСК на правото на собственост
върху апартамент №20 на ет.1 ул.“Шейново“ №46 в ЖСК „Агалина“ като вземането е
прехвърлено от Д. и М. Д. на ищеца „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД с договор за цесия от
15.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението. Основанието на предявения иск е чл.415, ал.3,вр. ал.1, т.3 ГПК.
От изложеното по-горе може да се направи извод, че и в двете производство ищцовото
дружество твърди, че е кредитор на ответника на основание договор за цесия от
15.04.2010г., с който процесното вземане му е прехвърлено от Д. и М. Д., които са му
прехвърлили 50 % от общото вземане от 300 000 лв., представляващо обезщетение за
неоснователно обогатяване от наследодателя на ответника във връзка с придобиването от
него на основание членство в ЖСК на правото на собственост на ап.20, находящ се в гр.
Бургас, ул.“Шейново“ №46. Също така се твърди, че на ответника е изпратена покана за
плащане и уведомление за прехвърляне на вземането. След твърдяната цесия ищцовото
дружество е издало две фактури -№34 от 31.12.2015г. и №42/18.12.2018г., сумите по които
претендира.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай са приложими задължителните
разяснения дадени с ТР №3/2016 на ОСГТК на ВКС по отношение на претендиране само
част от размера на вземането. Независимо че търсената защита при частичния иск е в
ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е
единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при
последващ иск за останалата част от вземането, произтичащ от същото право. В дадените
разяснения на върховната инстанция е посочено, че при отхвърляне на частичния иск като
неоснователен СПН обхваща цялото вземане т.е дори по отношение на непредявената част.
Както бе посочено по-горе твърденията на ищцовото дружество са, че вземането му
произтича от един договор за цесия от 15.04.2010г. като издавайки фактури за част от
общото вземане, предявява частичен иск. С други думи казано, обстоятелството, че по всяко
от делата самият ищец сочи различна фактура, не означава, че основанието на иска е
различно.
Ето защо съдът намира, че решението по гр.д.№ 4857/2021 по описа на БРС има значение за
правилното решаване на предявения иск, поради което обжалваното определение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА №3929 ат 19.07.2020 г. постановено по гр.д.№8795/2-21 по описа на
Районен съд Бургас, с което производството е спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3