МОТИВИ
по Присъда по н.о.х.д.№ 1941/2018 г по
описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.
Внесен е в съда
обвинителен акт срещу Л.К.К.-Д. за това,
че на 17.04.2006 г. в гр. София, пред надлежен орган на власт - с жалба до
Главния прокурор на Република България, в която е посочила, че с цел да бъде
принудена да продаде на С.Б.П., Г.Б.П., В.Б.П. недвижим имот съпружеска
имуществена общност –апартамент, находящ се в гр.Пловдив, бул. „Г. Д. ”№**,
вх.* /стар адрес/, нов адрес : гр.Пловдив, ул. „*** Б. *** О.” № **, вх.*, ет.*
е била заплашена, че ще бъде убита, а ***** й ще бъде нарязан на парчета, е
набедила С.Б.П., Г.Б.П., В.Б.П. в престъпление – изнудване /чл.213а от НК/,
като е знаела, че са невинни – престъпление по чл.286, ал.1 пр.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районна прокуратура
поддържа внесения обвинителен акт, като счита, че са събрани доказателства,
според които може да се приеме, че подсъдимата е извършила престъплението, за
което е предадена на съд.
Служебният защитник на
подсъдимата ***. Н. А. ***, изразява становище за недоказаност на обвинението и
моли подзащитната й да бъде оправдана.
В хода на разглеждане на
делото пред РС-Пловдив подсъдимата не се явява, поради което ход на делото е
даден при условията на задочно производство
по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. По делото е постъпило писмо от МВР - СДВР, относно
общодържавно издирване на подсъдимата, същата
е търсена на всички известни по делото адреси, но не е намерена, както и е
направена справка за излизане на подсъдимата извън пределите на страната, без
да е отразено нейно завръщане в България. Подсъдимата е обявена за международно
издирване в ШИС с активен сигнал по чл.34 от Решение 2007/533/ПВР, с мярка „задържане под стража“ .
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
Подсъдимата К.К. /към
датата на предявяване на обвинението с фамилно име Д. / е родена на *** ***, ...,
български гражданин, средно образование, омъжена, безработна, осъждана, поС.ен и
настоящ адрес ***.
С присъда № 115 от
20.08.2003 г. на РС-Пловдив, в сила от 05.09.2003 г. подсъдимата Л.К.К. била
призната за виновна за това че на 24.06.1997 г. в гр.Пловдив, като продавач по
нотариален акт за продажба на недвижим имот, съзнателно се е ползвала от
неистински частен документ – пълномощно от името на С.Р.И. ЕГН ********** с
дата 16.06.1997 г. за продажба на апартамент № 10, находящ се на втория етаж на
жилищна сграда, бл.№34 А, вх.Г, бул. „В. ” в гр.Пловдив, като за самото
съставяне от нея не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл.316, във вр. чл.309, ал.1 във вр. чл.78а от НК била освободена от
наказателна отговорност и й било наложено административно наказание „глоба”.
Със същата присъда
подсъдимата била призната за винова и за това, че на същата дата, отново в
гр.Пловдив, като продавач по нотариален акт за продажба на недвижим имот, съзнателно
се е ползвала от официален документ с невярно съдържание – нотариална заверка
на подпис с дата 16.06.1997 г. за продажба на недвижим имот - апартамент №10,
находящ се на втория етаж в жилищна сграда бл.№ * *, вх.*, бул. „В. ” в
гр.Пловдив, под № 116/16.06.1997 г., съставен от длъжностно лице – **** на с.
Мало Крушево, обл.Пловдив, в кръга на службата му, в който е удостоверено невярно
обстоятелство, а именно, че упълномощителят С.Р.И. е положил лично подписа си
пред него, като за самото съставяне на този документ от нея не може да се търси
наказателна отговорност- престъпление по чл.316 предл. трето, във вр. чл.311,
ал.1 от НК.
На 17.04.2006 г. в
гр.София, подсъдимата депозирала жалба до Главния прокурор от нейно име, която
жалба била заведена под вх. № 3409 /17.04.2006 г. по описа на Прокуратурата на
Република България - Главен прокурор. В посочената жалба до Главния прокурор
подсъдимата посочила, че с цел да бъде принудена да продаде на С.Б.П., Г.Б.П. и
В.Б.П. недвижим имот съпружеска имуществена общност – апартамент, находящ се в
гр.Пловдив, бул. „Г. Д. ” № **, вх.*, ет.*, ап., / стар арес/, нов адрес : гр.
Пловдив, ул. „*** Б. *** О.”№**, вх.*, ет.*, е била заплашена, че ще бъде
убита, а ***** й ще бъде нарязан на парчета / престъпление изнудване по чл.213а
от НК/.
Във връзка с депозираната
от подсъдимата жалба била извършена проверка, която приключила с отказ от
образуване на наказателно производство от 18.10.2006 г. по описа на РП-Пловдив.
В хода на предприетите действия по повод депозираната жалба, св. Г.П. и В.П.
заявили, че не познавали подсъдимата и не са имали никакви контакти с нея. Св. С.П.
заявил, че познава Л.К.К. във връзка с извършени сделки за покупко-продажба. В
хода на инициараната проверка по повод жалбата на подсъдимата до Главния
прокурор не било установено св. С.П. да е упражнявал насилие спрямо
подсъдимата, за да я принуди да извърши сделката. В хода на разследването било
установено също, че св. С.П., Г.П. и В.П. също не били отправяли заплахи към
нея нито лично, нито чрез трети лица.
Жалбата до Главния
прокурор била изготвена от *******, с който св. К.И.С. свързал подсъдимата и
пред когото се оплакала за това че неоснователно била осъдена. Жалбата до
Главния прокурор била подписана от подсъдимата лично, като за установяване на
това обстоятелство в хода на разследването била назначена графологична
експертиза, според която подписът в жалбата от 17.04.2006 г. до Главния
прокурор от името на подсъдимата бил поставен от нея лично.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и пред съда
устни и писмени доказателства, както и въз основа на приетата графологична
експертиза.
Установява се от
приложеното към досъдебното производство копие на нотариален акт за покупко
–продажба на недвижим имот от 21 юни 1997 г., че подсъдимата, действаща в лично
качество и в качеството й на пълномощник на ******* й С.Р.И. продала недвижим
имот -апартамент, съпружеска имуществена общност, находящ се в гр.Пловдив, бул.
„Г. Д. ”№**, вх.* /стар адрес/, нов адрес : гр.Пловдив, ул. „*** Б. *** О.” № **,
вх.*, ет.*, на св. Т.А..
Установява се от
приложеното към сл.дело 1174/1999г., пр.пр. 8489/97г. , във връзка с което бил
внесен обвинителен акт по н.о.х.д. 436/2002 г. по описа на РС Пловдив , копие на
договор за покупко-продажба за МПС, че на същата дата, на която подсъдимата
сключила договора за продажба на имота си, св. С.Б.П. продал на св. М.Н.П. МПС
БМВ 318 с рег.№ ****** *.
С присъда № 115 от
20.08.2003 г. на РС-Пловдив, в сила от 05.09.2003 г., било установено със сила
на присъдено нещо, че за продажбата на посочения недвижим имот-апартамент,
съпружеска имуществена общност, находящ се в гр.Пловдив, бул. „Г. Д. ”№**, вх.*
/стар адрес/, нов адрес : гр.Пловдив, ул. „*** Б. *** О.” № **, вх.*, ет.*, подсъдимата
съзнателно се е ползвала от официален документ с невярно съдържание –
нотариална заверка на подпис с дата 16.06.1997 г.
Посочените обстоятелства
се потвърждават и от показанията на голяма част от разпитаните в хода на досъдебното производство и пред съда
свидетели –С.Б.П., Т.С.А., Г.Б.П., В.Б. П.,
К.И.С., Л.Г.З., М.П.С. -С. , М.Н.П., Б.Л.Г., П.Н.Н., а също
и от обясненията на подсъдимата, прочетени по реда на чл.279 ал.1, т.2 от НПК,
дадени пред друг съдебен състав по н.о.х.д. № 12076/2009 г по описа на
РС-София, на които съдът дава вяра в
коментираната част и приема, че представляват годен източник на информация,
доколкото са в съответсвие с останалите устни и писмени доказателства по
делото.
В материалите по делото
се съдържа и жалбата изпратена до Главния прокурор, в която подсъдимата описва
обстоятелствата, при които била продала
недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност.
Няма спор и за това, че
жалбата до Главния прокурор е подписана от нея лично, което обстятелство не се
оспорва и от нея в дадените обяснения пред друг съдебен състав - по н.о.х.д. №
12076/2009 г. по описа на РС-София, а била съставена от *******, който я
посъветвал, че следва да бъде депозирана в същия вид, в която била изготвена,
за да бъде юридически издържана и да произведе ефект.
Относно обстоятелството,
че жалбата до Главния прокурор била подписана от подсъдимата, е изготвено в
хода на досъдебното производство и прието по делото и експертно заключение,
според което жалбата до Главния прокурор е подписана от подсъдимата лично.
Заключението е изготвено от компетентно лице, отговорило е на поставената
задача, поради което съдът го кредитира изцяло.
Видно от приложеното и
прието по делото като писмено доказателство постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 13.10.2006 г. по повод подадената от подсъдимата
жалба се установява, че била инициирана прокурорска проверка, приключила с
отказ от образуване на наказателно производство срещу посочените в жалбата на
подсъдимата лица. В посоченото постановление било посочено, че не били събрани доказателства
за това подсъдимата да е била заплашвана от лицата, посочени в жалбата.
Отбелязано било също, че в дадените от нея обяснения по време на
предварителната проверка по н.о.х.д.№ 436/2002 г. по описа на РС-Пловдив се забелязвали
значителни разминавания в сравнение с тези, дадени в хода на прокурорската
проверка във връзка с разследване за престъпление по чл.213а от НК, като в тези обяснения тя посочвала, че решението за
продажбата на жилището било взето в резултат на семейни конфликти. След
постановяване на отказа за образуване на наказателно производство срещу С., Г.
и В. П. материалите по преписката били
изпратени на РП-София с оглед наличието
на данни за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
От съществено значение
при изясняване на въпроса за престъплението, за което е предадена на съд подсъдимата е изясняването
на причините, поради които същата е взела решение да продава имота си, тъй като
в жалбата си тя твърди, че е била заплашена от ******* П. че ако не продаде имота си тя ще бъде убита, а
***** й ще бъде нарязан на парчета. Следва да се отбележи, че подсъдимата има
право, в случай че е убедена, че спрямо нея е било извършено престъпление, т.е. както твърди в жалбата, че е била
принудена да отчужди имота си да сезира компетентните органи. Качеството й на
обвиняема или подсъдима по друго дело,
каквото тя е имала преди депозиране на жалбата, също не я лишава от упражняването
на това конституционно право да защити правата си или
да сезира комепетнетните орани, след като разполага с информация за извършено
престъпление. Това е така, тъй като това нейно право е възникнало след
приключване на образуван срещу нея наказателен процес и същото не е функция от
упражено от нейна страна право на защита в качеството й на обвиняема или
подсъдима. Правото й обаче да сезира
съответните органи за извършено спрямо нея престъпление не е неограничено и при упражняването му същата е следвало да
бъде добросъвестна и да действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта
достоверна информация за определени факти, лица и събития. В противен случай тя носи наказателна
отговорност за набедяване.
За изясняване на тези обстоятелства, в
частност при какви условия е била осъществена продажбата на апартамента й, каква
е била реално волята на подсъдимата във връзка с тази
продажба и какви са били целите й след това при подаване на тъжбата съдът постави на внимателен анализ събраните
устни доказателства, а именно показанията
на всички разпитани по делото свидетели. Анализът на събраните по делото
доказателства няма за цел да установи действителността на изповядната сделка
във връзка с продажбата на апартамента, а това дали и от кого подсъдимата е
била принудена да продаде имота си и доколко основателно или неоснователно подсъдимата
е депозирала жалбата си до Главния прокурор.
От показанията на св. Г.Б.П. и В.Б. П. се установява, че двамата свидетели не
познават подсъдимата лично, не са имали никакви контакти с нея и че научили за
нея единствено около развилите се съдебни процеси след покупката на имота на
подсъдимата от ***** им –св. Т.А.. Става ясно от техните показания, че
свидетелите имат предвид водените съдебни процеси срещу подсъдимата н.о.х.д.№ 436/2002 по описа на РС-Пловдив, по което дело също са разпитвани, както и
след това във връзка с подадената от нея жалба до Главния прокурор.
От свидетелите,
които сочи в жалбата до Главния прокурор
П. подсъдимата, единствено св. С.Б. П. заяви, че познава подсъдимата. Същият потвърди,
че отношенията им възникнали покрай
продажбата на апратамента й, който бил закупен от ***** му св. Т.А.. Св. Ст.П. разясни
на съда, че познава св. М.Н.П., с когото подсъдимата по това време била в близки
отношения, както и че двамата – подсъдимата и св.П. били нещо като семейство.
Покрай св. М.П., св. Ст.П. се запознал и
с подсъдимата. Свидетелят заяви, че подсъдимата възнамерявала да продаде апартамента
си, като вместо пари за апаратмената, била съгласна двамата с М. да получат колата,
собственост на свидетеля Ст.П., която всъщност щяла да бъде цената за апартамента.
Св.П. посочи също, че подсъдимата сама била инициирала продажбата, била си
намерила дори *******, който да й подготви документите и че в деня на сделката
дошли двамата с М. и *******а й да сключат доовора за продажба. Според показанията
на св. Ст. П. желанието на подсъдимата било колата да бъде закупена на името на
М., с когото тогава били доста близки. Подробности около обстоятелствата по
изповядване на двете сделки се съдържат и в показанията на св. Ст. П., дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.чл.281, ал.1,
т.2 пр.второ от НПК. В тях свидетелят разяснява, че първо била сключена
сделката с апратамента, който придобила *****та на свидетеля, а впоследствие
сделката с колата, която била записана на името на М.. След сключване на двете
сделки подсъдимата била видимо доволна и ги почерпила в кафе, близо до кантората
на *******а й, когото подсъдимата и М. били наели. В същата насока са и показанията
на св. Ст. П. , дадени по н.о.х.д.12076/2009 г. и по н.о.х.д.№ 2943 по описа за
2015 г., и двете дела по описа на РС-София. Показанията на свидетеля както пред
съда, включително и дадените пред предишен съдебен състав, така и в хода на
досъдебното производство са последователни, логични, поради което съдът им дава
вяра. Непълнотите в тях се дължат главно на значително дългия период от време.
В съответствие с показанията на св. Ст. П.
се явяват и тези на св. Т.С.А.. Същата не
отрича, че е закупила апартамента, находящ се тогава на адрес гр.Пловдив, бул. „Г. Д. ”№**, вх.* от
подсъдимата. Относно обстоятелствта по изповядване на сделката св. А. посочва
също както и св.П., че подсъдимата била придружена от св. М.П. и от *******,
който подсъдимата била наела. Според св. А. подсъдимата била ентусиазирана и по
никакъв начин не била разколебана да продаде имота си, изразявала желание
колата да бъде записана на св. М.П., в когото подсъдимата била силно влюбена. Непълнотата
в показанията на св. А., дадени пред съда, и тези, дадени в хода на досъдебното
производство и дадените такива пред друг съдебен състав по н.о.х.д.№ 12076/2009
г. по описа на РС-София наложи прочитането на показанията на св. А., дадени пред друг
съдебен състав и в хода на разследването по реда на чл.281, ал.4 вр.
чл.281, ал.1, т .2 от НПК. След прочитането
на нейните показания св. А. заяви, че потвърждава казаното от нея преди
и добави, че тя дала на св. Ст. П. пари за апартамента, а след това той на свой ред вместо пари продал
колата си на св.М.П.. Непълнотите в нейните показания според съда се дължат на
изминалия период от време, както от сключването на договора за продажба, така и
от проведените разпити, поради което и съдът не намира основание да се съмнява
в тяхната достоверност и дава вяра на същите. Същите показания допринасят за
изясняването на обстоятелствата при които бил закупен имотът, на който св.А.,
станала собственик, а също и за
отношенията на подсъдимата със св.М.П..
За извършената след това продажба на
колата, закупена от св. М.П., информация се съдържа в показанията на св. Б.Л.Г.. Според този свидетел колата била на
името на св.М.П. а впоследствие св. М.П. я продал на св. Г.. Показанията на св.Г.
съдът не намира основание да не кредитира, тъй като същите са в съответствие с
приложените и приети по делото копия на договор за продажба на МПС, сключен
между св.П. и св. М.П., както и договор за покупко-продажба на същото МПС между
св. М.П. и св. Б.Г..
В качеството на свидетел по делото беше разпитана и посочената
от св. Т. А. като ******* на подсъдимата
при извършване на продажбата с имота й М.П.С.- Ц.. Пред съда св. С. - Ц. потвърди,
че си спомня за подсъдимата, която била неин клиент и свидетелката изготвила
проекта на нотариалния акт за продажбата за апартамента на подсъдимата. Св. Ц. потвърди
също, че във връзка с въпросната сделка била разпитвана веднъж по повод делото с фалшивото пълномощно, както и втори път във връзка
с депозираната от подсъдимата жалба до Главния прокурор. Поради обстоятелството,
че св. С.-Ц. не успя да изложи в подробности обстоятелствата, свързани с
изповядване на сделката, показанията й, дадени пред друг съдебен състав - по н.о.х.№ 12076/2009 г. по описа на
РС-София и в хода на досъдебното производство бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. чл.281, ал.1, т.2
пр.второ от НПК . В показанията по н.о.х.д. № 12076/2009 г. по описа на
РС-София св. С. -Ц. уточнява, че колата по настояване на клиентката й била
прехвърлена на неин приятел, като след сделката клиентката й била видимо доволна
и пили кафе заедно. Малко повече подробности около обстоятелствата, свързани с
изповядване на двете сделки се съдържат и
в показанията на св. С. -Ц., дадени в хода на досъдбеното производство. В тях същата
свидетелка посочва, че по повод бъдещите сделки в кантората й първоначално дошъл
св. М.П.. Същият дошъл при колегата й *******, с когото били заедно в една
кантора, но тъй като той се занимавал с наказателни дела, препратил клиента на
св. С. - Ц.. Св. П. обяснил на св. С.-Ц., че ставало дума за апартамент на
приятелката му, който апартамент тя искала да продаде, споменал пред нея също,
че приятелката му се казвала Л.. Св. С. -Ц. му обяснила, че за да се осъществи
сделката трябва да дойдат двамата с приятелката му и да обяснят точно какво
възнамеряват да правят с имота.
Впоследсвие и двамата дошли в кантората й заедно със св.Ст. П., когото св. С. -
Ц. назовава единствено с малкото име С., очевидно имайки предвид св.С.П., и четиримата
обяснили, че подсъдимата желае да продаде апартамента си, като вместо пари С.
щял да й прехвърли колата си. От обясненията на дошлите клиенти св. Ц. си
създала впечатление, че става дума за скъп автомобил и заради това клиентката й
била съгласна да го получи вместо да й бъдат дадени пари за апартамента. Също
така от разговора, проведен с четиримата, станало ясно, че желанието на
клиентите било апратментът да бъде записан на името на *****та на св. С. П., а колата на М.. Въпреки препоръките и
предложенията на *******а колата да бъде прехвърлена на подсъдимата лично, подсъдимата
държала колата да бъде прехвърлена на М.,
тъй като той по думите на подсъдимата бил мъжът на живота й. В деня на сделката
четиримата дошли заедно – М., Л., С.и ***** му. Св. Ц. била подготвила двата проекта
за договор – един за продажбата на апартамента и един за колата. Тъй като за
сделката с апартамента имали уговорен час с нотариус, продажбата с имота се
осъществила бързо, но за продажбата на автомобила нямало запазен час и трябвало да се чака. За да спестят време, св.
С. П. и св. М.П. отишли да сключат сделката с колата в близко село, тъй като и ****ът имал определени нотариални
функции по закон и нямало пречка и той да изповяда сделката. Докато чакали С. и
М., св.Ц. заедно с подсъдимата и *****та на С. седнали да пият кафе, като
разговорът, който водели бил непринуден и от него по никакъв начин не личало
подсъдимата да била заплашвана и да била притисната да сключва договор с
другата страна по сделката. Междувременно двамата - М. и С.донесли и договора
за колата, след тази среща св.Ц. се разделила с клиентите си. Показанията на св.Ц. съдът намира за последователни, вътрешно
непротиворчеви, логични и подкрепящи се от останалите доказателства по делото –
показанията на св. С.П. , св. Т.А., в съотвествие са с приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства – договор за покупко-продажба на
апартамента, договор за покупко-продажба на колата, която преди това била
собственост на св. С.П.. Същите съдът намира за обективни и съдържащи
достатъчно информация относно съществени моменти, свързани с осъществяването на
двете сделки. С тези показания не се създава каквото и да е съмнение, че подсъдимата
е била заплашвана и принуждавана да продава имота си, напротив, дори сама според
св.Ц. и по собствена инициатива е посещавала св. Ц., за да разбере как вървят
нещата около подготовката с продажбата на жилището й. В съответствие с тази
част от показанията на св.Ц. са и
показанията на св. А., според която подсъдимата е била удовлетворена от
сделката, както и на св.Ст.П., според
когото подсъдимата след сделката ги почерпила.
Пред съда в качеството на свидетел беше
разпитан и М.Н.П.. Същият потвърди, че колата била записана на негово име по
желание на подсъдимата, а впоследствие подсъдимата му наредила да я продаде на
трето лице. Същият посочи, че бил заплашван от непознати лица да им предаде
колата след продажбата по нареждане на подсъдимата. Относно отношенията си със
св. П. , св. П. посочи, че познава единствено св.С.П., от когото двамата с подсъдимата
купували лотарийни билети и ги продавали, но нямал впечатление за това св. П. по някакъв начин да е принуждавал и
заплашвал подсъдимата да продава имота си. Повече подробности около
запознанството на подсъдимата със св. Ст.П. се съдържа в показанията на св. П., дадени в
хода на досъдебното производство. В тях той отново потвърждава, че двамата с
подсъдимата купували от свидетеля лотарийни билети, като понякога св.П. карал
колата на св.П.. Свидетелят посочва, че когато видяла колата на св.П.,
подсъдимата проявила интерес, харесала и искала да разбере кой е собственикът й и тогава подсъдимата
отишла да разговаря със св. Ст.П.. За случилото се след закупуване на колата от
св.П. повече информация се съдържа в показанията на св. П., дадени пред друг
съдебен състав и прочетени по реда на чл.281, ал1, т.2 от НПК. В тях той посочва,че след продажбата
карал колата около два месеца, след което получил нареждане да я продаде на
трето лице, като заявява, че следващата продажба била направена със знанието на
подсъдимата.
Съдът дава вяра на показанията на св.П., че
той станал собственик на автомобила след продажбата на автомобила, по желание
на подсъдимата. Съдът дава вяра и на тази част от неговите показания, в които посочва
обстоятелствата по сключване на двете сделки, тяхната поредност, запознанството на подсъдимата със св. П.,
както и за желанието й колата да бъде записана на негово име. Тяхната
обективност се потвърждава както от показанията на св. Т.А., Ст. П., така и от
съдържанието на сключените договори, приложени и приети по делото. Пред съда
свидетелят не можа да даде логично обяснение защо подсъдимата е пожелала именно
той да стане собственик на автомобила , вместо тя самата или неин роднина и
отрече да е бил в близки отношения с нея. В тази част от показанията му, в която той отрича,
че е бил близък с подсъдимата, съдът не дава вяра, доколкото същите се опровергават
от показанията на останалите свидетели – от тези на св. А., според която
подсъдимата и св.П. били приятели, от тези на св.Ст.П. , според когото двамата
с М. били като семейство, както и от
тези на св. М. С. -Ц., според която подсъдимата изглеждала влюбена в М. и заявила пред нея, че той бил
мъжът на живота й.
За изясняване на спорните по делото
обстоятелства в хода на съдебното следстиве беше допуснат до разпит и св. С.Р.И..
Същият разясни, че двамата с подсъдимата били вече разделени, като преди брака им
тя носела фамилното име К., след развода между двамата, подсъдимата се
омъжила отново за грък и фамилното й име било вече Д. , след което тя се разделила
и с него. Свидетелят потвърди, че апартаментът, който била продала без знанието
и съгласието му, находящ се в гр.
Пловдив, бил съпружеска имуществена общност и дял в него имал и св. И.. Преди продажбата двамата с подсъдимата били
фактически разделени и според свидетеля подсъдимата
имала познати, които го заплашвали и
принуждавали да се откаже от апартамента. Свидетелят отказал да се подпише, но
от случилото се уплашил силно и получил здравословни проблеми. Според св.И.
единият от нейните познати, който го заплашвал, бил свидетелят М.П.. Малко след
този случай свидетелят научил, че подсъдимата продала общия им недвижим имот. По-подробна
информация относно ситуацията преди продажбата на апратамента се съдържа в показанията
на св.И., дадени пред друг съдебен състав по н.о.х.д. 12076/2009 г. по описа на РС-София.
В тях той отново визира същия период преди развода си с подсъдимата и отново посочва,
че през този период двамата с подсъдимата били фактически разделени, веднъж отишъл
да вземе лични вещи от апартамента, където се намирали мъже, които го
заплашвали и го принуждавали да дава съгласие за продажбата на общия им имот.
Свидетелят уточнява също, че вероятно намиращите се в апартамента мъже били хора,
познати на подсъдимата , но не знаел дали самата подсъдима е била заплашвана от
тях. След известно време научил, че тя продала апартамента, като преди това по никакъв начин подсъдимата
не била осъществила връзка с него . Съдът дава вяра на свидетеля в частта им относно
това, че апартаментът бил продаден без съгласието му, като във връка с това
обстоятелство съдът взе предвид влязлата в сила присъда на РС-Пловдив по
н.о.х.д.№ 436/2002 г. по описа на РС-Пловдив. Съдът дава вяра на показанията на
св.И. и че в апартамента едно от лицата, което видял, бил именно свидетелят М.П..
Самият св.П. също потвърди, че е живял заедно с подсъдимата в апартамента й, въпреки че отрече факта, че били близки, а живеел там само, за да я подкрепя
и помага. Показанията на св.И. съдът оценя като последователни, вътрешно непротиворечиви
и логични. Непълнотите в тях и противоречието между казаното пред съда и пред друг съдебен състав при предходно
разглеждане на делото се дължат на изминалия период от време, но тези непълноти
по никакъв начин не внасят съмнение относно тяхната достоверност. От тези
показания отново може да се направи извод, че св. М.П. и подсъдимата са живеели
заедно и че през този период от съвместното им съжителство подсъдимата е
продала имота, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност, без знание и съгласие със св.И..
Така от показанията
на разпитаните свидетели – Т.А., С.П., М.С.
- Ц. се установява, че продажбата на апартамента и след това закупуването на
колата на името на св.М.П. са билио акт на свободна воля, на лично желание на
подсъдимата, същата по никакъв начин не е демонстрирала страх, нежелание или че
по някакъв начин е била депресирана от случилото се. Напротив според техните
показания е била доволна от сделките и щастлива. Липсва каквато и да е
информация в показанията на св. С.И. за упражнен натиск по отоншение на
свидетеля от посочените в жалбата лица. Напротив в показанията св. С.И. твърди,
че е бил заплашван от непознати лица, но не и че подсъдимата да е била заплашавана
от св.П. .
В хода на
съдебното следствие беше разпитан и ***** на подсъдимата П.Н., същият не отрече,
че знае както за продажбата на апартамента, така и за покупката на колата. За
колата свидетелят посочва, че ***** му споменала пред него, че реално колата
струвала повече от апартамента и затова се съгласила на сделката. Същият заяви
също, че не поддържа контакти с подсъдимата, не знае къде се намира понастоящем
и не знае подробности около сключените сделки, заяви единствено, че след
покупката на колата, с нея се движел единствено св. М.П.. Показанията на св. Н.
съдът кредитира изцяло, доколкото същите се подкрепят от показанията на св. С.И.,
според когото подсъдимата била дезинтересирана от живота на сина си. Съдът кредитира показанията
на св. Н. и в частта, в която посова, че след покупката колата я карал М.. Тези
негови показания са в съответствие с показанията на св. А., Ц. и на самия св.
М.П., според които свидетели именно такова било желанието на подсъдимата да
закупи колата на името на М..
Относно случилото се след проджаба на
апартамента и след осъждането на подсъдимата по повод използването на
пълномощно с невярно съдържание информация се съдържа в показанията на свидетелите
К.И.С. и Л.Г.З.. Свидетелите посочват,
че подсъдимата била разстроена от случилото се и от това че била осъдена според
нея несправедливо. От показанията на тези двама свидетели става ясно, че в това
съС. ие подсъдимата изпаднала след
делото за ползване на фалшивото пълномощно. Св.С. потвърди, че подсъдимата и М. били близки, че
търсила съдействие, за да защити правата си и се обърнала за съдействие към св.С.
да й намери *******. Съдът не намира основание да не кредитира показанията на
св. С. и З., доколкото същите са в съответствие с останалите доказателства по
делото. Става ясно от тяхните показания,
че те се отнасят за времето преди депозирането на процесната жалба до Главния
прокурор, когато след осъждането на подсъдимата за документно престъпление и след като се била завърнала в страната тя споделила
пред тях за случилото се. В показанията
и на тези свидетели обаче не се съдържа информация подсъдимата да е била заплашвана
именно от св.П. , които тя посочва в
жалбата си. В същата насока са показанията на св.С. и З. по н.о.х.д.№
12076/2009 г. по описа на РС-София. В
тях също няма информация подсъдимата да е заплашвана от св.П. .
С цел разкриване на всички относими към
предмета на доказване обстоятелства съдът допусна до разпит и св. Р.М.К.. Тъй
като обаче св. К. заяви, че не си спомня нищо за процесния период , нейните
показания не допринесоха за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Пред съда не беше разпитан и *******ът,
към когото се е била обърнала за съдействие подсъдимата преди депозиране на
жалбата до Главния прокурор, тъй като видно от материалите по досъдебното производство
същият е бил починал.
Доколкото съдебното следствие протече в
отсъствие на подсъдимата и същата е давала обяснения пред предишен съдебен
състав, разглеждащ делото, съдът прочете нейните показания, дадени по н.о.х.д. №12076/2009 по описа на РС-София, по реда на чл.279, ал.1
т.2 от НПК.
В обясненията, дадени пред съда, подсъдимата
заявява, че през 1997 г. се намирала в критичен период, отношенията й със *******
й били влошени и двамата били в процес
на развод. Тогава се запознала със св. М.П., който й бил нещо като приятел,
подкрепял я. М. й предложил да й помогне, започнал да й обяснява, че заради проблемите в дома й тя следва да продаде апартамента, на
който и двамата със ******* й били
собственици. Посочва и че при едно от посещенията
М. дошъл със св.Ст.П., който проявил интерес към апартамента на подсъдимата.
Обещавайки й да я избави от проблемите, М. й предложил да подготвят документите
около продажбата. Така М. и подсъдимата отишли при негов познат *******, който
впоследствие ги препратил към св. С. - Ц.. Тогава вече подсъдимата се съгласила
да продаде апатамента. По-нататък в обясненията си подсъдимата посочва, че й били отправяни
заплахи, без да посочва кои лица са отправяли тези заплахи, че ще й се случи нещо на нея или на сина й ако не
продаде апартамента. Тъй като не била съгласна да се продава апартамента, М. бил
този, който подготвил документите, необходими за съставянето на нотариалния акт
и двамата отишли да изповядат сделката пред нотариуса. Впоследствие, отново по съвет
на М., колата била записана на негово име, за да няма неприятности подсъдимата със
******* си по време на развода. Впоследствие подсъдимата узнала, че колата била
продадена от М. и подсъдимата загубила и
колата, след което двамата с М. се разделили.
По отношение на депозираната жалба подсъдимата
заявява, че не желаела да набеди някого, целта й била просто да защити правата
си, тогава споделила за това свое намерение на нейни познати - св. Р.К., К.С., Л.З., които я окуражили. Подсъдимата
отишла при ***. М. , на когото разказала историята и той написал жалбата.
Въпреки че не била съгласна с написаното
от *******а й, той й бил разяснил, че
след като била отишла при него за съдействие , той й обяснил, че така трябвало
да изглежда жалбата, поради което и подсъдимата я подписала, доверила му се
като на *******. В обясненията си подсъдимата
е категорична, че заплахи от св. Ст. П. не е получавала, напротив виждала го е
само няколко пъти, когато е идвал да оглежда жилището и когато св. Ст.П. бил
взел решение да купува апартамента.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата
в частта, в която посочва, че със св. М. били близки, че му имала доверие и че тя разчитала на неговата подкрепа, поради
съответствието им с показанията на останалите свидетели, разпитани по делото - Т.А.,
Ст.П., М.Ц., С.И., П.Н., на които съдът дава вяра. Съдът дава вяра на обясненията
на подсъдимата и в тази част от тях, в която посочва, че със св. Ц. я запознал св.М.П.. Тук нейните показания
са в съответствие и с показанията на св. М.Ц., която също потвърждава това
обстоятелство. Няма основание да не бъде дадена вяра на обясненята на подсъдимата
и в тази част, в която тя посочва, че с
подготовката на документите по продажбата се е занимавал М.. Кой реално е бил
съставил неистинското пълномощно на ******* й , е факт, който е останал
неизяснен в хода на предварителната проверка по н.о.х.д. № 436/2002 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, но в крайна сметка
става ясно и от показанията на св. Ц., че първи в кантората й по повод
продажбата на апратамента дошъл св.П..
Не може да се отрече обаче, че и според
св. Ц., на които съдът дава вяра, подсъдимата е проявявала интерес как се
развива подготовката по продажбата на апартамента, поради което посещавала
често кантората й. Отново според показанията на св. Ц., а също и според тези на
св.А., подсъдимата била доволна от сключените сделки, била въодушевена и след
сключването им, ги почерпила. Както в показанията на св.Ц., така и в тези на
св.Ст.П. , Т.А. не се съдържа каквото и
да е съмнение, че подсъдимата е била разколебана, напротив продажбата е била
желана от нея.
За изясняване действителната воля на
подсъдимата при продажбата на имота, съдът взе предвид и това, че същата е осъдена и с влязла в сила присъда за
умишлено ползване на документ във връзка с тази продажба, т.е. тя ясно е
съзнавала, че продава имота си без знанието и съгласието на другия собственик и
използвайки документ, който е с невярно съдържание. В случай че същата е
смятала, че е била повлияна от трети лица за продажбата, в развилия се
наказателен процес, също е разполагала със средства да защити правата си, което
видно от материалите по делото е било сторено от нейна страна, но не е било възприето за основателно от
съдебната инстанция, разглеждаща делото във връзка с използването на документа
с невярно съдържание.
Става ясно от показанията на св. С.И. и М.П.,
че през процесния период подсъдимата е контактувала не само със св. М.П., но и с
други неизвестени по делото лица. Според св. С.И., в жилището, в което веднъж
отишъл да прибере личните си вещи, преди продажбата живеели нейни познати,
които го заплашвали и го карали да продаде имота си. Според св.П., подсъдимата
изпратила хора да му предадат, че желае да продаде колата, която наскоро била
записана на негово име. Нито подсъдимата обаче, нито някой от свидетелите С.И.,
М.П. посочват, че заплахите са били
инициирани от посочените в жалбата лица
– ******* П. . Прави впечатление, че
св.М.П. сочи, че е бил заплашен
от непознати за него, но познати на подсъдимата лица, да продаде по-късно
колата, закупена от св. П.. Св. С.И. посочва също, че е заплашван от непознати,
които срещнал в жилището и които вероятно били нейни близки. Самата подсъдима в жалбата си до Главния
прокурор посочва, че е била заплашвана
да продаде имота си. Дори и при наличие на данни за заплахи от всеки един от тях,
никой нито двамата свидетели И. и П., нито самата подсъдима посочват, че
заплахите са били отправени от лицата, които са визирани от нея в жалбата до
Главния прокурор.
Поради изложеното съдът приема, че
описаното в жалбата не отговаря на действителната обстановка и че напълно неоснователно подсъдимата посочва, че е била заплашвана от
лицата, които визира в жалбата до Главния прокурор.
Във връзка с въпроса била ли е повлияна по
някакъв начин подсъдимата против волята си да продаде имота, следва да се вземе
предвид също и доверието, което подсъдимата е гласувала на св.П. преди и по време на въпросната сделка с имота й ,
който факт се потвърждава от показанията на голяма част от разпитаните
свидетели - св. М.Ц., Т.А., Ст. П.. Не може да се отрече, че подсъдимата е била
повлияна от чувствата, които е изпитвала към свидетеля П., от доверието, което
му е гласувала. Това обстоятелство опровергава на самстоятелно основание
твърдяната от нея информация, че е била принудена да продаде имота си именно от
******* П. . Фактът, че е била заплашвана и изнудвана именно от ******* П. ,
следва да бъде доказан от подсъдимата. Верността на твърдените от подсъдимата обстоятелства
остана недоказана от нейна страна въпреки положените усилия и от настоящия
състав да бъдат разпитани и посочените от нея свидетели при предходно
разглеждане на делото – К.С., Л. З. и Р.К..
Единствено в показанията на св.С. се съдържа информация, че подсъдимата споменала
пред него името на П.. Но и според този свидетел подсъдимата не знаела срещу
кого точно да се защитава. Поради
изложеното съдът прие, че информацията, съдържаща се в жалбата до Главния
прокурор, посочена от подсъдимата, не отговаря на обективната истина.
По отношение на тази част от обясненията
на подсъдимата, в които тя твърди, че е изразила несъгласие с написаното
в жалбата следва да се отчетат особеностите
на престъплението по чл.286 от НК. Набедяването е престъпление, което съществено
засяга интересите на правосъдието, но и лични интереси на неоснователно
набеденото лице. По същество то се изразява в изявление пред надлежен орган на
властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено
престъпление. Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва
престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу
правосъдието. С подавено на невярна информация се затормозява неоснователно не
само дейността на правосъдието при разкриване на обективната истина, но се уронва
и доброто име и достойнството на лицето, за което се отнася невярната
информация. Според установената съдебна практика даже и информацията да се
окаже невярна, при подаване на информацията до надлежните органи следва лицето,
съобщаващо информацията да е добросъвестно и да не съществува у него и най-малкото
съмнение, че информацията, която изпраща за някого, е неистинска. В самите
обяснения, дадени от подсъдимата тя заявява, че не е заплашвана от С.П., в
обясненията си не споменава въобще
имената на други двама свидетели – В. и Г.
П. , които въобще не познава. Имената на свидетелите тя споменава в обясненията
си, че посочва пред *******а , изготвил след това жалбата. Невъзможно е с цел
да бъде иницирана проверка и да бъде ангажирана работата на цял един сектор от
системата на разследването да се посочват без каквато и да е категоричност,
сигурност определени лица като автори на престъпление. С извършеното деяние се
затормозява не само дейността и нормалното функциониране на правосъдната
дейност, но и доброто име на лицата,
които следва да бъдат проверявани във връзка с достоверността на съдържащото се
в жалбата. Самото съдържание на жалбата не съдържа юридическа терминология,
която да предполага неразбиране на написаното, поради което и по отношение на
този пункт от обясненията на подсъдимата съдът изразява несъгласие и не
възприема твърденията й, че жалбата не е била депозирана умишлено с цел да набеди ******* П.
в престъпление.
С оглед събраните устни и писмени
доказателства съдът прие, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна престъплението, за което е предадена на съд, а именно че : на 17.04.2006
г. в гр. София, пред надлежен орган на власт - с жалба до Главния прокурор на
Република България, в която е посочила, че с цел да бъде принудена да продаде
на С.Б.П., Г.Б.П., В.Б.П. недвижим имот съпужеска имуществена общност
–апартамент, находящ се в гр.Пловдив, бул. „Г. Д. ”№**, вх.* /стар адрес/ -нов
адрес : гр.Пловдив, ул. „*** Б. *** О.” № **, вх.*, ет.* е била заплашена, че
ще бъде убита, а ***** й ще бъде нарязан на парчета, е набедила С. Б.П., Г.Б.П., В.Б.П. в престъпление –изнудване
/ чл.213а от НК/, като е знаела, че са невинни – престъпление по чл.286, ал.1
пр.1 от НК.
Обект на престъплението набедяване са
обществените отношения, с които се засягат интересите на правосъдието, а също и
лични интереси на неоснователно набеденото лице.
Субект на престъплението е пълнолетно
лице. В случая независимо че подсъдимата е била осъдена по друго наказателно
дело, тя може да бъде субект на наказателна отговорност за престъпление по чл.286 от НК, доколкото
заявеното от нея , изразяващо се в приписване на някого на престъпление, което е
извършил, не е част от упражнено от нея право
на защита в качеството й на обвиняема или подсъдима по друго наказателно
дело. Заявеното от нея, изразяващо се в
приписване на някого на престъпление, е станало след приключил спрямо
нея наказателен процес, по който е била осъдена с влязла в сила присъда.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата
чрез изпращане на жалба до Главния прокурор, в която посочва, че е била
изнудвана. По отношение на квалификацията на приписаното на лицата в жалбата престъпление
по чл.213а от НК съдът не намира за нужно да проверява правилността на тази
квалификация. Съдът приема тази квалификация дотолкова, доколкото прокурорската
преписка е била образувана във връзка с разследване по посочения текст от Наказателния
кодекс и формално подсъдимата е била повод за разследването на посочените в
жалбата лица именно във връзка с твърдение
за извършено от тях престъпление от такъв
вид.
Жалбата до Главния прокурор, изпратена от
подсъдимата, е била законен повод по смисъла на чл.208, ал.1 т.1 от НПК, даващ основание за започване на
проверка за установяване дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление
по чл.213а от НК от свидетелите П. и. Обстоятелството, че такава проверка е
започнала и е била приключила с отказ да се образува наказателно производство е
достатъчно за съставмерността на деянието. Не може да се приеме, че проверкатата
е била ненужна, тъй като съдържанието на жалбата е поставяло под съмнение сигурността
за живота и здравето на подсъдимата и
сина й, т.е. не може да се приеме, че проверката е била неправилно разпоредена
и извършена и инициирането й неоснователно е утежнило положението на подсъдимата.
Налице е и следващият елемент от обективната
страна на престъплението набедяване, а именно жалбата е изпратена пред надлежен
орган на властта. „Надлежен орган“ по смисъла на чл.
286 от НК е орган, който има правомощията да започне наказателно
преследване - такива са разследващите органи съгласно чл.
193 и чл.
194, ал. 2 от НПК, наред със съдебните органи.
От
субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено. Именно съзнанието на субекта на
престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава
престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу
правосъдието. Подсъдимата е действала с пряк умисъл, същата е съзнавала, че престъплението, описано в
жалбата, изобщо не е извършено от
посочените лица или че е извършено от други лица, но не от набедените лица, но въпреки
това съзнателно е твърдяла през
надлежния орган на власт – Главния прокурор, точно обратното. Подсъдимата и при
съставянето на жалбата, и при подписването, и изпращането й, е знаела, че не е
заплашвана от св. П. , имала е единствено известно съмнение относно участието,
макар и непряко в развилата се ситуация на единия от тях и е споделила това свое съмнение пред *******а
си, но е знаела много добре, че не е била
заплашвана от нито едно от посочените в жалбата лица лично, че ще бъде убита
заедно със сина й. Не е имала и каквото и да
е съмнение по отоншение на другите
двама свидетели Г. и В. П. , които дори не е познавала. Впреки това тя е сигнализирала
Главния прокурор с изпращането на жалба до него. Не може да се приеме, че подсъдимата не е
можела да се противопостави на становището на *******а си и да прецени сама
какви ще бъдат последиците от написаното, доколкото при внимателен прочит на жалбата
става ясно , че тя не съдържа юридическа терминология и може да бъде разбрана
от лице, което не притежава юридическа грамотност.
За извършеното престъпление
по чл. 286 от НК предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ от една до шест
години. При определяне неговия размер съдът взе предвид обекта на обществените
отношения, които са засегнати - от една страна нормалното функиниране на
правосъдната дейност, от друга страна доброто име на посочените в жалбата лица.
Съдът взе предвид лошите характеристчни данни на подсъдимата и обстоятелството,
че е осъждана. Всички тези обстоятелства са отегчаващи. От друга страна съдът
взе предвид изминалия период от време от образуването на наказателното
производство, което обстоятелство съдът отчита като смекчаващо. По тези
съображения съдът наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ към
минимума, предвиден в закона, а именно
една година.
Подсъдимата е била осъждана за умишлено
престъпление от общ характер, чието изпълнение е отложено и е извършила
престъплението по чл.286 от НК в изпитателния срок на това предходно осъждане. По
тази причина съдът определи наложеното наказание за престъплението по чл.286 от НК да бъде изтърпяно ефективно, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определи
първоначален общ режим за изтърпяването му.
Предвид обстоятелството, че
престъплението по чл.286, ал.1 от НК е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане – по н.о.х.д. №
436/2002 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, изпълнението на наказанието,
по което е отложено, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК постанови
наказанието по лишаване от свобода за срок от осем месеца по н.о.х.д. № 436/2002 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив да бъде изтърпяно отделно и изцяло.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи и първоначален общ режим за изтърпяване на приведеното в
изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца по н.о.х.д. №
436/2002 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.
С оглед изхода на делото съдът възложи в
тежест на подсъдимата и сторените по делото разноски в размер на 40,00
/четиридесет/ лева за изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-графологическа
експертиза.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :
/п/
Вярно с оригинала.
ВК