№ 17094
гр. София, 21.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110149473 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК .........,
представлявано от ........., със седалище и адрес на управление – град С, след депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК от 06.12.2021 г., против В. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че ответницата не е заплатила доставени количества топлинна енергия
в размер от 2675,66 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода 05.2018г. до 04.2020г., мораторна лихва за забава в размер на 442,98 лв. за
периода 15.09.2019г. до 19.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение за периода
м.11.2018г. до м.04.2020г. в размер на 64,09 лв. - главница и мораторна лихва за забава в
размер на 13,52 лв. от 31.12,2018 г. до 19.11,2021г., ведно със законните лихви върху двете
главници, като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че ответницата е клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е длъжна да монтира средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплаща
цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Поддържа се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на
ТЕ за стопански нужди от „ТС” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г.
„Заплащане на ТЕ”, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени
1
редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ и това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднала в забава
за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Ищецът поддържа, че ответницата не е заплатила
претендираните суми за процесния период и към настоящия момент. Твърди се, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна
собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б” ООД. Сочи се, че съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.05.2018г. до м.04.2020г. за
процесния имот са начислявани от „ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б” ООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от
28 май 2004 г, за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. Твърди се, че за имота на ответницата са издадени
изравнителни сметки /индивидуални справки/.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК ........., представлявано от ........., със седалище и
адрес на управление – град С и В. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, че В. Л. Д., ЕГН:
********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ......... сумата от 2 675,66 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. до
04.2020г., мораторна лихва за забава в размер на 442,98 лв. за периода 15.09.2019г. до
19.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение за периода м.11.2018г. до м.04.2020г. в
размер на 64,09 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 13,52 лв. от
31.12,2018 г. до 19.11,2021г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението – 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответницата не оспорва дължимостта на исковите
претенции. Признава качеството си на „потребител“. Сочи, че в нейния апартамент
сградната инсталация не работи и поради затрудненото си здравословно състояние е
просрочила изпълнението на задълженията си към топлопреносното дружество.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Като доказателство по делото е представен договор за покупко-продажба на топлинна
енергия № 9065 сключен на 10.09.1998 г. между ищецът и ответницата за обект находящ се
2
на адрес гр. С. В допълнение на това е представен Нотариален акт за собственост върху
жилище, строено на държавно място № 106, том V, дело 322/1997 г., от който се установява,
че на 24.01.1997 г. В. Л. Д. е придобила апартамент № 35, находящ се в гр. С. С оглед на това
и с оглед обстоятелството, че ответницата не оспорва да е била клиент на ответното
дружество, съдът счита, че между тях е възникнало валидно облигационно отношение.
На следващо място ответницата не оспорва размера на претендираните в исковата
молба суми, а освен това от ищеца са представени фактури, които отговарят на
претендираните размер. Третото лице помагач на ищеца е представило индивидуални
справки за използваната топлина енергия за процесния период, формуляр за отчет на
уредите за ДР и сертификат за типово одобрение на уредите за ДР на ТЕ и отопление. От
така представените доказателства се подкрепят изложените в исковата молба твърдения, че
ищецът е доставил топлинна енергия до имота на ответницата, като отоплителните уредите
са били в изправно състояния и съответно е била извършена услугата дялово разпределение
от фирма „Б” ООД.
Като доказателство по делото е представено извънсъдебно споразумение между
страните сключено на 14.11.2023 г., което е сключено преди последното открито съдебно
заседание. Съгласно представеното споразумение, потребителят е признал претендираните
от ищеца суми. Страните са се договорили, дължимите от ответника суми да бъдат
разсрочени на 20 вноски, всяка в размер на 201,60 лв., като първата е с падеж 14.11.2023 г.,
втората е с падеж 14.12.2023 г., а последната с падеж 14.06.2025 г. Ответницата е признала,
че дължи 2739,85 лв. главница за периода 05.2018 г. до 04.2020 г., 465,50 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 30.12.2018 г. до 19.11.2021 г., както и съдебни
разноски в размер на 257,03 лв., невключващи юрисконсултско възнаграждение за ищеца.
Признатите от ответницата суми отговарят на претендираните от ищеца с исковата молба.
Съгласно чл. 3 от споразумението при точно изпълнение на задълженията от страна на
ответницата, ищецът няма да начислява законна лихва върху дължимите суми предмет на
споразумението. В чл.4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично
задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по
погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, „ТС“ ЕАД има право
да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в
това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.
По делото е представен фискален бон от 20.11.2023 г., съгласно който ответницата е
погасила първата вноска, предмет на споразумението, като ищецът е изразил становище и е
признал извършеното плащане.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
По допустимостта
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник и отговаря на останалите формални изисквания на закона по чл. 127 и
3
чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По основателността
Предявени са кумулативно съединени установителни искове чл.422 от ГПК и чл. 149
вр. чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
По исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК и чл. 149 вр. чл.155, ал.1, т.2
от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по
смисъла на чл.154 от ГПК, че между него и ответницата са възникнали облигационни
отношения, че е доставил до имота на ответницата твърдяното количество топлинна
енергия, единична и обща на сумите за дялово разпределение, както и настъпила
изискуемост на вземанията. Ответницата носи доказателствената тежест да установи точно
изпълнение.
Съдът приема, че със сключения договор за покупко-продажба на топлинна енергия №
9065 сключен на 10.09.1998 г. между ищецът и ответницата за обект находящ се на адрес гр.
С са възникнали облигационни отношения между страните, като за ищецът е възникнало
задължението да достави топлинна енергия до процесния имот.
От представените по делото фактури и документи от третото лице помагач на ищеца се
установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия до
процесния имот.
Ответницата не оспорва, че дължи претендираните суми, видно от сключеното между
страните извънсъдебно споразумение.
Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Решението по същество трябва
да се постанови съобразно установените факти към последното заседание по делото
съобразно чл. 235, ал. 3 ЗЗД. За да бъде уважен осъдителен иск, респ. иск по чл. 422 ГПК, не
е достатъчно вземането да съществува, но то следва и да е основателно към последното
открито съдебно заседание. Това е моментът, към който се формира СПН по фактите – чл.
439 ал. 2 ГПК. Между страните не е спорно, че ответникът дължи процесните начислени
суми, но страните доброволно са предоговорили изискуемостта на процесните задължения.
Видно от приложеното между страните споразумение, задължението на ответницата е
разсрочено на 20 вноски, като първата е с падеж 14.11.2023 г., втората е с падеж 14.12.2023
г., а последната с падеж 14.06.2025 г. По делото е представен фискален бон от 20.11.2023 г.,
съгласно който ответницата е погасила първата вноска, предмет на споразумението, като
ответникът е изразил становище и е признал извършеното от нея плащане, както и че между
страните е сключено извънсъдебно споразумение.
4
Последното открито заседание по делото се е провело на 22.11.2023 г., но към този
момент ответницата е нямала задължение към ищеца, чиято изискуемост е настъпила. Това е
така, доколкото първата вноска с падеж 14.11.2023 г. е погасена от ответницата, а падежът на
втората не е настъпил към датата на последното открито съдебно заседание.
С оглед на това съдът счита, че исковете за главница в размер от 2675,66 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. до
04.2020г., както и главница за дялово разпределение за периода м.11.2018г. до м.04.2020г. в
размер на 64,09 лв. са неоснователни, доколкото страните са предоговорили падежа на
вземанията, с оглед на което същите не са изискуеми.
Искът по чл. 86 ЗЗД е неоснователен:
Това следва както от акцесорния характер на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, така и от
постигнатата и по това вземане нова уговорка между страните.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по 7 тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Неоснователността на претенциите е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили
в хода на процеса, именно от сключеното споразумение. Исковете отхвърлят поради
плащане в хода на процеса, респ. неизискуемост на задължението с оглед сключеното в хода
на процеса споразумение. Оттук съдът намира, че ответницата е станал повод за завеждане
на делото и дължи на ищеца разноски за тази част от вземанията. От страна на ищеца е
претендирано юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производство,
които не са били предмет на постигнатото споразумение. Съдът счита, че за заповедното
производство на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лв., а за исковото в размер на 100,00 лв.
Разноски за държавна такса съдът не присъжда, тъй като същите са предмет на
спогодбата и се изплащат съобразно уговореното в нея.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК и чл. 149 вр. чл.155, ал.1, т.2 от
Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
5
чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите., на основание чл.
78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК и на основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. С, против В. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата В. Л. Д. дължи на ищеца „ТС“ ЕАД както следва: 2675,66 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. до
04.2020г. за топлоснабден имот находящ се на адрес гр. С, с аб. № 353796, мораторна лихва
за забава в размер на 442,98 лв. за периода 15.09.2019г. до 19.11.2021г., както и сумата за
дялово разпределение за периода м.11.2018г. до м.04.2020г. в размер на 64,09 лв. - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 13,52 лв. от 31.12,2018 г. до 19.11,2021г., ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението –
06.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2021 г. по ч. гр. д. № 69784/2021 г. по описа на СРС, 143
състав, поради плащане на част от вземанията и неизискуемост на част от вземанията.
ОСЪЖДА В. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр. С , на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК
сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за ч. гр. д. № 69484/2021 г. по описа на
СРС, 143 състав, и сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство по гр.дело № 49473/2022 година по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Б” ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7