Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ….04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 3573 по описа на съда за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 22178 от 23.01.2020
г. по гр. д. № 18712/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 29 състав,
е отхвърлен предявеният от Е.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „*******4
срещу П.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск с правно основание
чл. 49, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., частичнa претенция
от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
изложени неверни и обидни твърдения в 17 бр. статии, публикувани в периода
28.03.2017 г. – 25.01.2018 г. на електронен сайт на адрес:
https://pavlikeni.com/, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
25.01.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200 лв. – разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5024262 от 12.02.2020 г. от ищеца Е. А. М.,
чрез адвокат В.Б., с доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се, че по делото са
налице доказателства, че ответникът е издател на електронното издание
https://pavlikeni.com/, както и че в сайта са издадени статии, с които са
нанесени неимуществени вреди на ищеца от изложени неверни и обидни твърдения в
тях. Твърди се, че разпечатката от портфолиото на домейн pavlikeni.com от
специализирания сайт www.whois.net не
удостоверява собствеността, а регистратор на домейна, съдът не е направил
разлика между домейн и сайт – възможно е домейнът да е собственост на едно
лице, а сайтът да е собственост на друго лице. От приетия Констативен протокол
акт № 011, том 2, рег. № 3247, съставен от нотариус М.М.става ясно, че
ответникът е живял 15 години в САЩ, записал е университет в Пенсилвания, че е
собственик на интернет страницата https://bronx.com/,
която е с над 250 000 читатели, като от информацията, възпроизведена от интервю
пред вестник „Борба“ става ясно, че ответникът е закупил
домейна pavlikeni.com и когато се върнал от САЩ решил да го развие, т. е.
ответникът е собственик на интернет страницата https://pavlikeni.com/.
Тези обстоятелства напълно кореспондират с фактите, за които е съставен
Констативен протокол акт № 012, том 2, рег. № 3248 на нотариус М.М., който
установява, чрез извадка от https://bronx.com/,
че ответникът е създал интернет страницата и е неин собственик. Сочат се
процесуални нарушения от СРС при разпределяне на доказателствената тежест между
страните с доклада по чл. 146 ГПК и с недопускане на поисканите от ищеца
свидетели за установяване релевантните факти относно собствеността на интернет
страницата. В жалбата е направено доказателствено искане по реда на чл. 266,
ал. 3 ГПК за приемане като писмено доказателство на молба от ответника П.М.М. ***,
в която ответникът се посочва като собственик и издател на новинарски уебсайт,
ведно с придружително писмо от 11.02.2020 г. Предвид изложеното се моли за
отмяна на решението и за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5044267 от 11.03.2020 г. от ответника
П.М.М., чрез адвокат В.Т., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи
се, че районният съд е постановил мотивирано, правилно и законосъобразно
съдебно решение, с оглед събраните по делото доказателства. От страна на ищеца
не е оспорен направеният по делото доклад по чл. 146 ГПК, не са направени
възражения по разпределената доказателствена тежест, не са заявени искания за
допълване, респективно за изменение на доклада. Не са налице сочените от ищеца
процесуални нарушения, като последният е имал възможност да ангажира съответни
доказателства, за да установи твърдените факти. Оспорва се искането за приемане
по делото на посоченото във въззивната жалба писмо до Главния архитект, с
твърдения, че не са налице условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, а от друга страна
като неотносимо към правния спор, доколкото не е конкретизиран конкретен
уебсайт, на който е собственик ответникът. Оспорва се, че той е публикувал,
респективно е автор на сочените в исковата молба статии.
Сочи се, че домейнът ПАВЛИКЕНИ.СОМ не е идентичен с този PAVLIKENI.COM, а са
самостоятелни електронни уебсайта. Домейнът „Павликени.соm“ е регистриран на
29.01.2013 г. според приложената и публично достъпна информация, налична на уеб адрес: https://www.whois.com/whois/.павликени.com,
a домейнът “Pavlikeni.com” е регистриран на 12.04.2010 г., според представената
справка към отговора на исковата молба, съгласно информацията на уеб адрес: https://www.whois.com/whois/.pavlikeni.com.
Отделно се твърди, че на сайта ПАВЛИКЕНИ.СОМ няма публикувани никакви
електронни публикации към минал момент или към процесния период, за което се
представя извлечение от електронна справка за съдържаща се информация на уебсайт
ПАВЛИКЕНИ.СОМ. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на въззивната жалба и
за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В исковата молба ищецът твърди, че е
втори пореден мандат кмет на О.П.и и че на интернет
страницата – https://pavlikeni.com/,
собственост на ответника, в периода март 2017 г. – февруари 2018 г. са били
публикувани 17 броя статии, накърняващи честта, достойнството и доброто име на
ищеца, в тях е използвана невярна и неточна информация и
такава, чиито фокус е насочен към изграждането на отрицателен имиджов образ не
само на ищеца, но и на фигурата на кмет като цяло, използвани са обидни и
клеветнически нарицателни епитети по отношение на ищеца, в резултат на което
последният е изживял негативни и продължителни отрицателни емоции на стрес,
тревога, обида и възмущение, съпроводени с влошаване на физическото и
психическото му здраве. Статиите са както следва: на 28.03.2017 г. е
публикувана статия със заглавие – „Защо
червеният кмет на О.П.обикаля селата в изборния ден“, завършваща с „Кой
дава право на общинския кмет с присъствието си да упражнява влияние, да
смущава, да притеснява и да всяка смут сред избирателите, че видите ли, той е
там, зоркото и всевиждащо око на „Партията““; на 20.05.2017 г. е публикувана
статия със заглавие – „Поредният /опит
за/ абсурд в Павликени“, в която във връзка с
включване на празник в културния календар на О.П.по инициатива на кмета М.
последният е квалифициран като „…доста кухи „разсъждения“ и „мотиви“, присъщи
на невежите и нищите духом“, като е посочено „за толкова тъпи, дебилни и неуки
ли смята кметът по – младите хора в общината или в такива се опитва да ги
превърне? Толкова къса и плитка ли е народната памет според него? Или той като
въздесъщ комунистически властелин на времето и пространството има правото да
открадне и пренапише историята както е нему угодно?!“, с което се вменяват
обидни и клеветнически разсъждения и се уронва фигурата на кмета; на 21.05.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „ОПАСНО: Рекомунизацията на България“, с която се
внушава, че членовете на партията, от която е избран ищецът, са
„лумпените на комунистическите сбирки из страната“, „лицата на извергите и
палачите, под чийто ботуш бяха предадени интересите на България и бяха избити
десетки хиляди българи, както и десетки милиони в СССР и останалите
комунистически режими в света“, „Това е партията на Н., Л., М., П., К.и др.
„герои“, „другарки“ и „другари“. Срам и позор!“; на
22.05.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „М. се самозабрави – иска да затвори 161-годишно училище“, в която
статия е прокарана клеветническа пропаганда, както и са изложени обидни изрази
по отношение на ищеца – „пишман кметът“, „политически и управнически импотентен
кмет“; на 08.06.2017 г. е публикувана статия със
заглавие – „Потресаващо“ с текст
„Паметливи павликенчани помнят как през 2007 г. бетоновият възел бе продаден на
цената на един апартамент от бащата М. на сина М.. Този позорен акт не повлия
на вота и сега Е.М. отново дерибейства като кмет на Община Павликени….В този
ред на мисли би било редно всички, дали гласа си за кмета М. и за общинските
съветници от БСП, да могат да изразят личната си гражданска позиция защо аджеба
подкрепиха хора с подобно поведение, които в никакъв случай не работят в полза
на общината и нейните граждани, а точно обратното, извличат единствено лични
облаги“; на 08.06.2017 г. е публикувана статия със
заглавие – „Закриха училището в село
Караисен – училище „мъртвец““, с текст „накрая
кметът М. хвърли последна шепа пръст за „Бог да прости“ и прикани всички да не
са толкова унили и критични, защото, видите ли, децата щели да имат много по –
добри образователни и възпитателни възможности в училищата в гр. Павликени и
шанс да се развиват в градска среда“ и „повдига ни се от безмъдрието и
бездушието на ОбС, както и на общинската управа в града, които според
декларираните си убеждения управляват не народ, а мъртъвци“; на 10.06.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „Поредната кметска изява на наглост и безочие
– Павликени „почете“ паметта на Ботев и загиналите на свободата на България“,
с текст „Нужно ли е да съпоставяме далеч неродолюбивите дела, скрити или явни,
скорошни или давни, на нищожния червен кмет и неговата отровна в
преобладаващата си част администрация с помпозните високопарни слова, изречени
от него на този свят ден, които сквернят живота, делото и смъртта на истинските
родолюбци – знайни и незнайни“, „Ако Ботев бе жив, би заплюл душманина на О.П.М.
в наглото му и безочливо лице. Но уви не е“; на
13.06.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „Червен кмет с картечница“ с текст „Кмет като Е.М. с такова
постановление в ръце е като луд с картечница“; на
13.06.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „Емануиле, спри се!“; на 13.06.2017 г. е
публикувана статия със заглавие – „Още за
кметската заплата“; на 16.09.2017 г. е публикувана статия със
заглавие - „Блокирайте „кмето“ М. във
Facebook“ с текст „Кметът М., неверен съпруг с богата и дълга история на
брачна изневяра, отдавна добре известна в града, и похотлив мъж без чест и
достойнство, който прави вербални коментари и самопризнания в тази посока на
маса, в „доверена“ мъжка компания, си позволява да праща на жени, свои подчинени
или не, сексуално заредени и събуждащи непристойни асоциации съобщения в чата
на Facebook, използвайки позицията си на абсолютен монарх и владетел на (според
него) нещастните им, мизерни и безплътни съдби, които държи в ръцете си, къде с
обещания за кариера и пост, къде без“ и „За да не сте следени и разузнавани,
нито пък сексуално тормозени, и за да се наслаждавате на дадената ни от Бога
свобода и елементарно човешко достойнство, ви призоваваме – БЛОКИРАЙТЕ „кмето“
във Facebook и другите социални мрежи“; на
28.11.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „Защо „кмето“ М. мълчи“ с текст „Защо финансово корумпираният,
морално фалирал и политически импотентен „кмето“ М.…мълчи като „женски полов
орган“ (за да не кажем като „п….“…ха – ето, че го
казахме) по повод разкритите кражби на служебен бензин от служители на МВР от
РУ - Павликени“, „В същото време „кмето“ усвоява милиони за кухи проекти и
граби подкупи от изпълнителите безнаказано в един град на разрухата,
беззаконието, корупцията и политическата и административната некадърност и
безхаберие“, „Ние очакваме ареста на мародера от Павликени „кмето“ М.…с
нетърпение“; на 20.12.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „Кметът на Павликени
Е.М. е номиниран за трети заместник - президент на НАЛАС“, с текст „Дали НСОРБ
и НАЛАС знаят колко финансово корумпиран, морално фалирал и политически
импотентен е „кмето“ М., за да го вдигат и слагат по този начин? Едва ли.“; на 22.12.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „Поздрав на „кмето“ М.“, с текст „Не
можем да се примирим, че финансово корумпиран и морално фалирал безбожник и
демагог като „кмето“ М. продължава да светотатства, спрягайки думи и идеи като
„Бог“, „Спасител“, „Коледа“, „смирение“, „добродетел“ и т. н. Кой е той,
омърсен и дискредитиран червен функционер, че ще благославя? Ръкоположен с
духовен сан ли е, духовен учител ли е, гуру ли е?“, „Припомняме други две Божи
заповеди на „кмето“, седма и осма, за които или не е чул или не е разбрал: „Не
прелюбодействай“ и „Не кради“, „И докога неграмотният „кмето“ ще пише „Вас“ с
главна буква, обръщайки се към множество лица?“; на
25.12.2017 г. е публикувана статия със заглавие – „Ай сиктир, бе!“, с текст „Не можем да се примирим, че финансово
корумпиран и морално фалирал безбожник и демагог като „кмето“ М. продължава
неуморимо да светотатства, спрягайки думи и идеи като „Бог“, „Спасител“,
„Коледа“, „смирение“, „добродетел“ и т. н. Кой е той, омърсен и дискредитиран
червен функционер, че ще благославя? Ръкоположен с духовен сан ли е, духовен
учител ли е, гуру ли е?“; на 20.01.2018 г. е
публикувана статия със заглавие – „Ще ни
струва 19500 лв. да гледаме мазната мутра на „кмето“ на всяка страница на
„Павликенски глас“ през 2018 г., с текст „Всъщност причината за тези
безумни разходи е ясна – безплатна реклама на бездарното и криминално
управление на финансово корумпирания, морално фалирал и политически импотентен
„кмето“ М. за сметка на данъкоплатеца“; на
25.01.2018 г. е публикувана статия със заглавие – „Смърт на комунизма!“, с текст „Това е същата Българска
комунистичска партия (БКП), която беше обявена със закон за престъпна и
преименувана на Българска социалистическа партия (БСП) и чийто безхаберни
последователи и членове управляват О.П.вече години. Това са финансово
корумпираният, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ М., неговите
лакеи – безмозъчният русофил „Христо Кавалски, алкохоликът перверзник П. П. и
други местни малоумни партийни функционери“, „Проклети да сте, вие и вашето
семе“.
Според ищеца в посочените статии са
изнесени множество неверни данни, използвани са множество оскърбителни, обидни
и клеветнически твърдения, които са графично оформени и съпътствани със снимки
на ищеца, оставяйки извън всяко съмнение читателите, че съдържанието на
статиите касае именно неговата личност. Ищецът е поставен в унизителна ситуация
да оспорва написаното пред неговото семейство, роднини и близки приятели, с
които има изградена връзка, основана на взаимност и уважение. От друга страна
като активен участник в политическите процеси в О.П.и страната и в частност
като кмет на града, ежедневно се е срещал със стотици хора, сред които се
ползва с добро име и уважение. В случая интензитета на публикациите – почти
около година, мащабите на тяхното разпространение – статиите са прочетени
повече от 33800 пъти, обуславят разрушителният ефект от предприетата спрямо
личността на ищеца клеветническа кампания, в резултат на което ищецът търпял
неимуществени вреди – безсъние, хронично главоболие, загубил тегло, затворил се
в себе си, умълчал се, станал неузнаваем за близките си, отразили се негативно
на общественото мнение за него. Ищецът сочи, че отговорността на ответника
следва да се ангажира в качеството му на собственик на интернет страницата https://pavlikeni.com/, на която са били
публикувани процесните статии. Моли за осъждане на последния да му
заплати
сумата от 10 000 лв., частична претенция от 20 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
вредата до окончателното плащане на главницата, ведно с направените разноски по
делото.
С молба - уточнение от 14.05.2019 г. (стр.
112), ищецът уточнява съобразно дадените указания на първоинстанционния
съд, че претендира законната лихва от датата на
последната увреждаща статия - 25.01.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника П.М.М., в който се
прави възражение за неподведомственост на спора пред български съд и се оспорва
искът като недопустим. Сочи се, че ответникът не е пасивно процесуално
легитимиран да отговаря на исковата претенция. Оспорва се да е собственик на
сайта pavlikeni.com, с доводи, че възпроизведената електронна статия от
15.07.2015 г. от бр. 129 на вестник „Борба“ не отговаря на обективната
действителност. Представя извлечение от общодостъпен сайт https://who.is/whois/pavlikeni.com, твърди,
че никъде ответникът не се сочи и за автор или издател на процесните
статии, поради което не е надлежна страна по спора. Евентуално се оспорва искът
като неоснователен, с доводи, че не е осъществен фактическият състав на деликта
и не е налице увреждане на ищеца. Ответникът не е автор, собственик,
администратор на сайта, нито има права за достъп до последния. Оспорва
твърденията в електронните статии да са изнесени клеветнически обстоятелства
във връзка с работата и личния живот на ищеца. Евентуално твърди, при
доказаност на вредите, че размерът на обезщетението не им е съответен. Оспорва и
броя на преглеждане на статиите, с твърдения, че същият по всяко време може да
бъде манипулиран. Оспорва приложените към исковата молба
писмени доказателства. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
По делото е представен и
приет Констативен
протокол от 19.02.2018 г., съставен в 13.30 ч. от М.М.- нотариус с рег. № 462
на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Перник, в който е
удостоверено съдържанието на интернет страницата - https://pavlikeni.com/ и съдържащите се в нея статии:
„Защо червеният кмет на О.П.обикаля
селата в изборния ден?“, публикувана на 28.03.2017 г., завършваща с „Кой
дава право на общинския кмет с присъствието си да упражнява влияние, да
смущава, да притеснява и да всяка смут сред избирателите, че видите ли, той е
там, зоркото и всевиждащо око на „Партията“; „Поредният /опит за/ абсурд в Павликени“, публикувана на 20.05.2017
г., в която е посочено, че М. ще внесе предложение за включване на празника
Джулай морнинг в Културния календар на Община Павликени, предложението обаче
идва подкрепено с „…доста кухи „разсъждения“ и „мотиви“, присъщи на невежите и
нищите духом“, като е посочено „за толкова тъпи, дебилни и неуки ли смята
кметът по – младите хора в общината или в такива се опитва да ги превърне?
Толкова къса и плитка ли е народната памет според него? Или той като въздесъщ
комунистически властелин на времето и пространството има правото да открадне и
пренапише историята както е нему угодно?!“; „ОПАСНО: Рекомунизацията на България“ – публикувана на 21.05.2017
г., в която под снимка е сложен текст „лицата на
извергите и палачите, под чийто ботуш бяха предадени интересите на България и
бяха разбити десетки хиляди Българи, както и десетки милиони в СССР и
останалите комунистически режими в света. Това е партията на Н., Л., М., П., К.и
др. „герои“, „другарки“ и „другари“. Срам и позор!; „М. се самозабрави – иска да затвори 161-годишно училище“,
публикувана на 22.05.2017 г., в която под снимка на ищеца е посочено
представяне на вниманието на всички заинтересовани жители на О.П.и отвъд
поредния фарс, забъркан от кмета инж. М., като в статията ищецът
е
наречен „пишман кметът“, „политически и управнически импотентен кмет“; „Потресаващо“, публикувана на 08.06.2017
г. с текст „Паметливи павликенчани помнят как през 2007 г. бетоновият възел бе
продаден на цената на един апартамент от бащата М. на сина М.. Този позорен акт
не повлия на вота и сега Е.М. отново дерибейства като кмет на Община
Павликени….В този ред на мисли би било редно всички, дали гласа си за кмета М.
и за общинските съветници от БСП, да могат да изразят личната си гражданска
позиция защо аджаба подкрепиха хора с подобно поведение, които в никакъв случай
не работят в полза на общината и нейните граждани, а точно обратното, извличат
единствено лични облаги“, който текст е подкрепен със снимка на мъж, слагащ
евро в джоба на сакото си; „Закриха
училището в село Караисен – училище „мъртвец“, публикувана на 08.06.2017
г., с текст „накрая кметът М. хвърли последна шепа пръст за „Бог да прости“ и
прикани всички да не са толкова унили и критични, защото, видите ли, децата
щели да имат много по – добри образователни и възпитателни възможности в
училищата в гр. Павликени и шанс да се развиват в градска среда“ и „повдига ни
се от безмъдрието и бездушието на ОбС, както и на общинската управа в града,
които според декларираните си убеждения управляват не народ, а мъртъвци. Бог да
ни прости, а душманите ни да накаже. Амин.“; „Поредната кметска изява на наглост и безочие – Павликени „почете“
паметта на Ботев и загиналите на свободата на България“, публикувана на
10.06.2017 г., с текст под снимка на кмета на града „Нужно ли е да съпоставяме
далеч неродолюбивите дела, скрити или явни, скорощни или давни, на нищожния
червен кмет и неговата отровна в преобладаващата си част администрация с
помпозните високопарни слова, изречени от него на този свят ден, които сквернят
живота, делото и смъртта на истинските родолюбци – знайни и незнайни“, „Ако
Ботев бе жив, би заплюл душманина на О.П.М. в наглото му и безочливо лице. Но
уви не е.“; „Червен кмет с картечница“,
публикувана на 13.06.2017 г. с текст „Кмет като Е.М. с такова постановление в
ръце е като луд с картечница“ във връзка с премахването с ПМС № 129/26.06.2012
г. в полза на служителите в администрацията на трудовото
възнаграждение за прослужено време и натрупан трудов стаж; „Емануиле, спри се!“, публикувана
на 13.06.2017 г.; „Още за кметската
заплата“, публикувана на 13.06.2017 г., в която под снимка на герба на гр.
Павликени е посочено, че „т. 2.9. от дневния ред
на сесията от 30.05.2017 г. за заплатата
на общинския кмет просто се прогласува, без дори да се прочете в ефир какво
точно гласи… Ето това е разбирането за „прозрачност“ на кмета М. и неговото
общинско обкръжение“; „Блокирайте
„кмето“ М. във Facebook“, публикувана на 16.09.2017 г., с текст „Кметът М.,
неверен съпруг с богата и дълга история на брачна изневяра, отдавна добре известна
в града, и похотлив мъж без чест и достойнство, който прави вербални коментари
и самопризнания в тази посока на маса, в „доверена“ мъжка компания, си
позволява да праща на жени, свои подчинени или не, сексуално заредени и
събуждащи непристойни асоциации съобщения в чата на Facebook, използвайки
позицията си на абсолютен монарх и владетел на (според него) нещастните им,
мизерни и безплътни съдби, които държи в ръцете си, къде с обещания за кариера
и пост, къде без“ и „За да не сте следени и разузнавани, нито пък сексуално
тормозени, и за да се наслаждавате на дадената ни от Бога свобода и елементарно
човешко достойнство, ви призоваваме – БЛОКИРАЙТЕ „кмето“ във Facebook и другите
социални мрежи“; „Защо „кмето“ М. мълчи?“,
публикувана на 28.11.2017 г., с текст „Защо финансово корумпираният, морално
фалирал и политически импотентен „кмето“ М., който иначе много обича да се
снима и изявява по медиите за щяло и нещяло, мълчи като „женски полов орган“
(за да не кажем като „п….“…ха – ето, че го
казахме) по повод разкритите кражби на служебен бензин от служители на МВР от
РУ - Павликени“, „В същото време „кмето“ усвоява милиони за кухи проекти и
граби подкупи от изпълнителите безнаказано в един град на разрухата,
беззаконието, корупцията и политическата и административната некадърност и
безхаберие“, „Ние очакваме ареста на мародера от Павликени „кмето“ М.…с
нетърпение“; „Кметът на Павликени Е.М. е
номиниран за трети заместник - президент на НАЛАС“, публикувана на
20.12.2017 г., с текст „Дали НСОРБ и НАЛАС знаят колко финансово корумпиран,
морално фалирал и политически импотентен е „кмето“ М., за да го вдигат и слагат
по този начин? Едва ли.“; „Поздрав на
„кмето“ М.“, публикувана на 22.12.2017 г., с текст под снимка на ищеца „Не можем
да се примирим, че финансово корумпиран и морално фалирал безбожник и демагог
като „кмето“ М. продължава да светотатства, спрягайки думи и идеи като „Бог“,
„Спасител“, „Коледа“, „смирение“, „добродетел“ и т. н. Кой е той, омърсен и
дискредитиран червен функционер, че ще благославя? Ръкоположен с духовен сан ли
е, духовен учител ли е, гуру ли е?“, „Припомняме други две Божи заповеди на
„кмето“, седма и осма, за които или не е чул или не е разбрал: „Не
прелюбодействай“ и „Не кради“, „И докога неграмотният „кмето“ ще пише „Вас“ с
главна буква, обръщайки се към множество лица?“; „Ай сиктир, бе!“, публикувана на 25.12.2017 г., с текст „Не можем да
се примирим, че финансово корумпиран и морално фалирал безбожник и демагог като
„кмето“ М. продължава неуморимо да светотатства, спрягайки думи и идеи като
„Бог“, „Спасител“, „Коледа“, „смирение“, „добродетел“ и т. н. Кой е той,
омърсен и дискредитиран червен функционер, че ще благославя? Ръкоположен с
духовен сан ли е, духовен учител ли е, гуру ли е?“; „Ще ни струва 19500 лв. да гледаме мазната мутра на „кмето“ на всяка
страница на „Павликенски глас“ през 2018 г.“, публикувана на 25.01.2018 г.,
с текст „Всъщност причината за тези безумни разходи е ясна – безплатна реклама
на бездарното и криминално управление на финансово корумпирания, морално
фалирал и политически импотентен „кмето“ М. за сметка на данъкоплатеца“ във
връзка с безплатното разпространение на общинския вестник „Павликенски глас“; „Смърт на комунизма!“, публикувана на
25.01.2018 г., с текст „Това е същата Българска комунистичска партия (БКП),
която беше обявена със закон за престъпна и преименувана на Българска
социалистическа партия (БСП) и чийто безхаберни последователи и членове
управляват О.П.вече години. Това са финансово корумпираният, морално фалирал и
политически импотентен „кмето“ М., неговите лакеи - безмозъчният русофил
„Христо Кавалски, алкохоликът перверзник П. П. и други местни малоумни партийни
функционери“, „Проклети да сте, вие и вашето семе“.
В
статиите не е посочен автор.
По делото е представен и
приет Констативен
протокол от 15.06.2017 г., съставен в 15.00 ч. от М.М.- нотариус с рег. № 462
на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Перник, в който е
удостоверено съдържанието на интернет страница - https://www.borbabg.com/. Удостоверено е съдържанието на публикувана на страницата
статия, озаглавена „Финансист, завършил и работил в САЩ, се засели в
Павликени“, публикувана на 09.07.2015 г. Според съдържанието на същата роденият
в гр. София финансист П.М. от близо година живее в Павликени, след като
прекарва 15 години в САЩ, където учи и работи. Случайно му се удава възможност
да закупи домейна pavlikeni.com и след завръщането в България се установява в
Павликени, с цитат „Факт е, че съм българин, роден съм тук – камъкът си тежи на
мястото. Купих домейна pavlikeni.com и когато се върнах, реших да го развия“.
Според съдържанието на статията идеята на М. е да развива сайта, подобно на
друг негов сайт – bronx.com, с над 250 000 читатели в община Бронкс, Ню Йорк
сити.
По делото е представен и
приет Констативен
протокол от 15.06.2017 г., съставен в 15.20 ч. от М.М.- нотариус с рег. № 462
на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Перник, в който е
удостоверено съдържанието на интернет страница - https://www.bronx.com/, в която след отваряне
на препратка „Authors” фигурират данни за П.М., без изрично отбелязване, че е
собственик на процесния сайт.
По делото е прието извлечение от сайт https://www.whois.com/whois/.pavlikeni.com,
видно от който домейнът pavlikeni.com е регистриран на 12.04.2010 г. от
чуждестранно юридическо лице, както и справки от Търговския регистър, видно от
които ответникът няма учредени търговски дружества на свое име и
не участва в такива.
В хода на въззивното производство са
приети Писмо изх. № УТС-02-14-902/11.02.2020 г. от Главния архитект на Община
Павликени, с представено към същото искане (молба) рег. №
АИО-04-02-1844/25.03.2015 г. от П.М.М. – вписан като собственик и издател на
новинарски уебсайт „Павликени.сом“ до Главния архитект на О.П.за поставяне на
рекламен триизмерен знак с думите „Павликени.сом“ на фасадата на хотел „Полтава“.
Посочената молба носи подпис за ответника по делото, който не е оспорен от
последния.
Приета е и извадка от специализирания
сайт
https://www.whois.com/whois/.павликени.com,
видно от която домейнът „Павликени.сом“ е
регистриран на 29.01.2013 г. от чуждестранното юридическо
лице, което е регистирало и домейна pavlikeni.com, извлечение от електронен
сайт павликени.сом, от който е видно, че на последния не се съдържат никакви
електронни публикации.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в хода на делото пред районния съд са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.Г.Е..
Други доказателства не са ангажирани по
делото.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд приема, че решението е и правилно,
и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от районния съд,
като с оглед оплакванията на въззивника следва да се добави и следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане
на работа; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние,
вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина); 3/ вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него (в този смисъл ППВС № 9/1966 г.).
Ответникът следва да докаже по делото,
че публикуваната информация е вярна, че е била проверена, че
проведеното поведение е добросъвестно.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
безвиновна отговорност. Това е специално уредена от
законодателя гаранционно - обезпечителна отговорност за чужди действия, която се носи
от възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на извършване
на определена възложена работа. Отговорност за вреди от изнесена от журналист
информация, е основание за ангажиране отговорността на издателя по реда
на чл. 49 ЗЗД. Отговорността се носи от издателя на
печатното издание, както при известен автор на изнесената информация, така и
при неизвестен такъв. Издателят на печатното издание носи отговорност за
верността на написаното, както и за това, че то е резултат от добросъвестно
журналистическо разследване. Свободата на словото се разпростира до пределите, след
които вече засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и
правата на други граждани. (В този смисъл Решение № 147/18.03.2011 г. по гр. д.
№ 1640/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение №
404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, ІІІ г.
о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК). На проверка на истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат да доведат до ангажиране на
отговорността на автора им, съответно на издателя по реда на чл. 49 ЗЗД.
Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност – те могат да доведат до
отговорност по чл. 45 ЗЗД, съответно
по чл. 49 ЗЗД, само ако представляват обида. (В този
смисъл Решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV
г. о.).
Както е посочил и първоинстанционният съд,
правото
да се изразява и разпространява свободно мнение, да се търси и да се
разпространява информация е прогласено в разпоредбите на чл. 39 - 41 от
Конституцията на Република България, както и в чл. 10 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи. Това право е
сред основните права на човека, което обаче не е абсолютно. Ограниченията му се съдържат
в чл. 10, т. 2 от Конвенцията, чл. 39 - 41 от
Конституцията на Република България, както и в
общото правило на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България. Това право
не може да бъде използвано за накърняване на честта, личното достойнство,
доброто име. Тези ценности са обект на посегателство при обида и клевета.
Ангажирането на гражданската отговорност за унижаване достойнството на
определено лице посредством неприлично отнасяне с него и/или за съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за него или приписване на
престъпление е ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което
ограничение е допустимо от Конституцията на Република България. В
хипотези, в които свободата на изразяване на мнение, на търсене и
разпространение на информация не представлява превратно упражняване на правото
по чл. 39 от Конституцията и не е използвано за увреждане на
добро име, то не са нарушени ограниченията на това право. Изказването на мнение
с негативна оценка за коментирано конкретно лице с оглед на обществен интерес
не е противоправно. (В този смисъл Решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. №
1251/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай се претендира
ангажиране на отговорността на ответника като собственик на
интернет сайт www.pavlikeni.com, за публикуваните в него статии, уронващи
името, честта и достойнството на въззивника - ищец, за причинените му
неимуществени вреди вследствие на разпространените чрез статиите клевети и
обиди, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът
не твърди, че именно ответникът е автор на статиите, поради което отговорността
му е по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. С оглед характера на отговорността
по чл. 49 ЗЗД, възложителят на работата, какъвто е собственикът (издателят) на интернет сайта, не извършва с възлагането на работата противоправно
деяние. Но той отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил
работата. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този,
комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и
противоправни, или ако вредата не е причинена при или по
повод на възложената работа (ППВС № 7/29.12.1958 г.).
В процесния случай не се спори, а се
установява и от приетите писмени доказателства, че в исковия период м.
03.2017
г. – м. 02.2018 г. на интернет страница https://pavlikeni.com/ са били публикувани
процесните 17 броя статии, чието съдържание е удостоверено в съставения
констативен протокол от 19.02.2018 г.
Спорът е съсредоточен върху въпросът
дали ответникът има качеството на възложител на работата, в качеството си на
собственик на сочения сайт, съответно дали е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Въззивният съд, на първо място, намира за
неоснователни оплакванията на въззивника за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд при докладване на делото.
Същият е разпределил правилно доказателствената тежест между страните с доклада
по чл. 146 ГПК, приет без оспорване от ищеца, като на последния е указано изрично
и че следва да установи публикуването на статиите в електронна медия, издавана
от ответника, като съдът е дал възможност на страните да ангажират съответни
доказателства. Искането за допускане на гласни доказателствени средства за
установяване на собствеността на сайта не е поддържано от процесуалния
представител на ищеца в съдебно заседание на 23.10.2019 г., не е направено и
във въззивното производство, поради което не е налице твърдяното нарушение на
процесуалния закон. Следва да се посочи, че за установяване собствеността върху
интернет сайт, респективно домейн, са необходими и специални знания, с които
съдът не разполага и ищецът е имал възможност да поиска назначаването на
експертиза, от която възможност не се е възползвал. Както правилно е приел първоинстанционният
съд, позовавайки се и на съдебна практика, съдът има задължение да указва на
страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но не е
задължен да им указва, че представените доказателства не са достатъчни за
установяване на твърденията им.
На следващо място, с оглед събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел иска за
неоснователен, предвид неизпълнение на доказателствената тежест на ищеца по
реда на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи авторството на сайта. В случая приетото
писмено доказателство - извлечение от статия в електронен вестник „Борба“ не
установява пълно и главно обстоятелството, че именно ответникът е
собственик/издател на електронния сайт https://pavlikeni.com/.
В тази връзка следва да се посочи, че статията, публикувана на интернет
страница https://www.borbabg.com/
на 09.07.2016 г., чието съдържание се установява с констативния протокол от
15.06.2017 г., е оспорена от ответника (като съдържание), тя не установява
собствеността на сайта, а евентуално на домейна pavlikeni.com. Както обаче самият
въззивник посочва, собственикът на домейна може да е различен от собственика на
сайта. Домейнът (на английски: domain –
област, владение) е част от йерархическото пространство на глобалната интернет
мрежа, която има собствено уникално име (име на домейн),
което трябва да отговаря на определени изисквания. По дефиниция домейнът е
интернет - адрес, съдържащ определена информация за
интернет - потребителите. Домейнът служи за
идентифициране на областите, които се явяват отделни, самостоятелни единици на
автономия в мрежата на Интернет, чието общо пространство функционира от
техническа гледна точка благодарение на йерархията на домейн имената. Домейн -
имената дават възможност за адресиране на интернет мрежовите възли и
разположените върху тях уеб - ресурси (интернет сайтове, сървъри,
електронна поща) в удобна за ползване форма. Право върху домейн име се получава посредством
регистрационна процедура, която по своята същност представлява (съгласно
българското право) сключване на договор при общи условия със съответния местен
Регистър или упълномощено от него да извършва регистрации лице – посредник.
Договорът за регистрация на домейн в
теорията се дефинира като разновидност на договора за услуга, основните
задължения по който са: за заявителя – да плати такса (регистрационна и/или
годишна); за Регистратора (трето лице или служебен такъв); да одобри заявеното
за регистриране наименование; да администрира сървър на наименованията на
домейни; да актуализира базата данни с домейни (who is); да асоциира домейн името с даден IP адрес, а всеки
Регистратор има и свои специфични договорни условия. Действително, регистраторът
на домейна е различен от собственика му (от представените от ответника
доказателства – извлечения от специализирания сайт https://who.is/whois/pavlikeni.com/,
ведно с електронни извлечения с превод на български език, се установява, че
домейн pavlikeni.com е регистриран от чуждестранно юридическо лице – Moniker
Online Services LLS на 12.04.2010 г., което вписване е актуализирано и изтичащо
на 12.04.2019 г., но не е посочен собственик), но при оспорване съдържанието на
статията в електронен вестник „Борба“ и при липса на други доказателства,
въззивният съд приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта,
че именно ответникът е собственик на процесния домейн pavlikeni.com. Както се посочи по - горе,
дори да се приеме за достоверно изложеното в електронния вестник „Борба“, че
ответникът е собственик на домейна, то по делото няма никакви доказателства, че
ответникът е собственик и на самия сайт, във връзка с който е създаден домейнът
(конкретно доказателства за собствеността върху процесния сайт не са ангажирани
по делото). Констативният протокол от 15.06.2017 г., удостоверяващ, че в раздел
„Автори“ на електронен адрес: https://bronx.com/ ответникът е вписан като автор на
електронен вестник „The Bronx Times“ по никакъв начин не удостоверява, че е
собственик и на процесния електронен сайт – https://pavlikeni.com/.
От приетите във въззивното производство доказателства
също не се установява този факт – домейнът „Павликени.соm“ е регистриран на
29.01.2013 г. според приложената и публично достъпна информация, налична на уеб
адрес: https://www.whois.com/whois/.павликени.com,
a домейнът „Pavlikeni.com” е регистриран на 12.04.2010 г., според представената
справка към отговора на исковата молба, съгласно информацията на уеб адрес: https://www.whois.com/whois/.pavlikeni.com.
Няма ангажирани доказателства обаче, че се касае за идентичен сайт (респективно
различни домейн имена на един сайт – www.pavlikeni.com), каквото оспорване е направено в отговора на въззивната жалба.
Поради липса на безспорни доказателства за идентичност на сайтовете, не може да
се приеме, че от молбата от 25.03.2015 г., чийто подпис не е оспорен от
ответника, се установява, че ответникът е собственик именно на електронен сайт http://www.pavlikeni.com/ и то през процесния
период – м. 03.2017 г. – м. 02.2018 г. Идентичността на сайтовете би могла да
бъде доказана чрез съдебна експертиза например, но не само с това, че на
заглавната страница на сайта https://www.pavlikeni.com/ е изписано на кирилица
„ПАВЛИКЕНИ.СОМ“. За пълнота следва да се посочи, че въззивникът носи
доказателствената тежест да установи, че въззиваемият е собственик/издател на
сайта, на който са били публикувани статиите, като доказването на този факт е винаги пълно и главно, поради
което следва да бъде осъществено по категоричен начин. Извънсъдебните изявления
на въззиваемия - ответник, обективирани в
молбата от 2015 г. до Главния архитект на Община Павликени, не създават сигурно
убеждение в съда за установяването на
този спорен по делото факт. А решението на
съда не може да почива на предположения относно
съществуването на релевантните по спора
факти. По въпроса за преценката на признанието
на неизгоден за страната факт и въпроса дали е възможно съдът да основе
решението си само на признанието и да
игнорира останалите доказателства съдът споделя практиката, обективирана в
Решение № 70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., както и в
Решение № 262/02.11.2017 г. по гр. д. № 676/2017 г. на ВКС, ІV г. о., съгласно
които признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава противната
страна от тежестта на доказване, освен ако този факт
е обявен за ненуждаещ се от доказване, какъвто не е случаят. Признанието се преценява от съда с оглед всички
обстоятелства по делото и съдът може да приеме, че съответният факт се е осъществил, само ако това признание е установено чрез пълно доказване,
каквото според въззивния съд не е проведено от страна на въззивника - ищец.
За да възникне отговорността на
въззиваемия следва въззивникът - ищец да докаже не само факта, че въззиваемият
е собственик на сайта www.pavlikeni.com,
но и че в качеството си на работодател е възложил изготвянето на въпросните статии
и е извършил качването им в сайта. В конкретния случаа не са представени преки
и категорични доказателства ответникът да е регистриран като собственик на
сайта към момента на публикациите, нито да е възложил съставянето и
публикуването на статиите към същия момент.
Действително използваният в статиите език е груб
и надхвърля рамките на добрия тон и
свободата на изразяване на мнение, като очевидна е целта да се създаде негативно
отношение в обществеността по отношение на фигурата на ищеца.
Безспорно, публикуването на статии с подобно съдържание е укоримо от гледна
точка на обществения морал, но при липса на безспорни доказателства, че
статиите са публикувани на електронния сайт на ответника и по негово възлагане,
искът не може да бъде уважен. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че П.М.М. е собственик на сайта, на който са били
публикувани процесните статии, поради което при недоказване на първата
предпоставка за уважаване на иска, същият правилно е отхвърлен от районния съд
като неоснователен.
По изложените съображения обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание
чл. 271, ал. 1, пр. първо ГПК.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и в частта за разноските.
За въззивното производство разноски се
дължат единствено на въззиваемата страна, от която обаче не са ангажирани
доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22178 от
23.01.2020 г. по гр. д. № 18712/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.