РЕШЕНИЕ
№ 3506
гр. София, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110120493 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена на 07.05.2024 г. от С. Б. Н. ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита по отношение на молителя и децата на
страните С. С. Н., ЕГН: ********** и С. С. Н., ЕГН: **********(конституирани като страни
в производството на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН) срещу М. М. Ц., ЕГН ******, лице с
което молителя е живял при условията на фактическо съпружеско съжителство и с което
имат общи деца, при твърдения за извършен от нея акт на домашно насилие на 19.04.2023
г. около 17:30 часа, пред дома на ответницата, находящ се в ******* изразяващ се отправяне
на обиди – „Селянин“, „Прост човек“, „Лъжец“, „Много си глупав“ и го заплашила с думите
„Ще видиш какво ще ти се случи“. В съдебно заседание молителя чрез процесуалния си
представител поддържат молбата.
В молбата се сочи, че молителя пристигнал на посочения адрес, като отпред го чакали
ответницата, нейната майка и децата като последната запознала да го обижда и заплашва в
присъствието на децата, като с оглед поведението и молителя повикал негов приятел които
дошъл към 17:45 часа, обадил се на тел 112 и след това дошла и полиция.
По делото е депозиран отговор от 11.05.2023г. от ответната страна, в които се изразява
становище за неоснователност на молбата, като се иска същата да бъде отхвърлена. Твърди,
се че на процесната дата – 19.04.2023г. около 17:30 часа, при предаване на децата по
1
определение режим на лични контакти е възникнал конфликт, като се сочи, че не молителя,
а ответницата и децата са били обект на насилие извършено от молителя. Сочи се, че във
връзка с твърдения от нея акт на насилие от страна на ответника е заведено и образувано
гр.д. 23001/2023г. по описа на 83-ти състав при СРС, което се иска да бъде присъединено на
основание чл. 213 от ГПК.
С определение № 20117 от 07.06.2023г. на основание чл. 213 от ГПК съдът е присъединил
гр.д. 23001/2023г. по описа на 83-ти състав при СРС за общо разглеждане и решаване,
доколкото се касае за един и същи инцидент, като страните са същите, но в различно
процесуално качество. Предвид това депозираната от ответницата молба с вх. № 121194 от
02.05.2023г. съдът е приел за разглеждане, като насрещна искова молба.
В насрещната искова молба, се твърди, че на 19.04.2023г., бащата посетил адреса на
молителката находящ се в *******, като около 17:30 часа, ответницата заедно с децата и
своята майка излезли пред дома им, за да предадат децата на бащата, но след като ги видял
последния започнал да се държи агресивно към ответницата пред децата и се обадил на тел.
112 с оплакване, че молителката нарушава издадената заповед за незабавна защита спрямо
него. Твърди се, че бащата /молителят по първоначалната молба/е започнал да обижда
ответница/молителка по насрещната молба/, със следните обидни епитети: „Мизерница“;
„провал“, „мижитурка долна“, „ще те смажа с парите си“, „неблагодарница“, „боклук“,
„простак“, „ти си побъркана“, „луда“, „психично болна“, „нищожество“, както и я заплашил
с думите: „ще те залича и ще те унищожа“, „ще направя така, че децата да изчезнат от този
свят завинаги“. Когато молителката понесла плачещото дете С. към колата, ответника
блъснал с ръка молителката по горната част на гърба, тя залитнала, като той отново я
блъснал с ръка отстрани в горната част на дясното рамо, с цел да я принуди да остави детето
по бързо в детското столче. Сочи се, че на мястото се появил познат на бащата на име – А.,
когото той повикал. Дошли и полицейски служители пред които бащата заплашил
молителката, че ще я прати в Сливенския затвор. Сочи се, че на майката на молителката и
станало лошо, вдигнала кръвно и затова ответницата се обадила на тел. 112 и потърсила
Спешна помощ. Сочи се, че в следствие на агресията на бащата С. се изпуснал по малка
нужда.
С определение № 23434 от 04.07.2023г. съдът е назначил особен представител на децата
С. С. Н., ЕГН: ********** и С. С. Н., ЕГН: **********(конституирани като страни в
производството на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН) в лицето на адв. Д., предвид
противоречивите интереси на техните родители, които са страни в настоящото
производство, като всеки от тях има качеството едновременно на ищец и ответник и за да
охрани в най- пълна степен интересите на децата в настоящото производство.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
2
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не спорно, че страните са живели в условията на съпружеско фактическо
съжителство и имат деца. Това обстоятелство е отделено като безспорна с доклада на съда
/л. 108 от делото/, както и се установява и от удостоверенията за раждане на децата /л. 11-
13от делото/,предвид което и двете страни безспорно попадат сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо насилие. Всяка една от молите е депозирана в срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът намира сезиращата и насрещната молба за допустими.
По делото са представени писмени доказателства – декларации от всяка една от страните
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в които подробно са описани процесните актове на домашно насилие,
която всеки един от тях твърди да е извършена по време, място, начин на извършване, като е
посочено и авторството на същите, включително и последиците за молителя/ответник по
НИМ/ и за молителката/ ответница по първоначалната молба/, като в случая доколкото на
актовете на насилие извършени от всяка една от страните са присъствали свидетели
очевидци, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не притежава придадената съгласно чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН, доказателствена стойност и същите подлежат на доказване по реда на пълно
главно такова.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП – Младост, в които е отразено, че
социалните служите са запознати със случая на страните, като във връзка с предходни
сигнали от страна и на двете страни е изисквана информация, посещаван е адреса в село
Бистрица, както и са провеждани срещи със страните. Сочи се , че са провеждани и актуални
разговори по повод постъпилия сигнал. В хода на социалното проучване майката е
споделила, че е констатирала промени в поведението на децата, което я притеснявало,като
при опит да обсъди това с бащата,при предаването на децата на 19.04.23г., последният е
подал сигнал до полицията, с аргумент, че тя не дава децата и нарушава издадената ЗНЗ.
Заявила е, че не е обиждала бащата пред полицейския патрул. При проведения с бащата
разговор, последния е споделил, че е имало момент в които нещата са били улегнали, но в
последствие отново е възникнал конфликт. Твърди, да е бил нападнат от майката и бабата по
м. л. , като майката му е казала, че децата са стресирана и не трябвало да ги взима и, че
трябва да говорят, бил обиждан от нея, както и че това се случило пред децата. В социалния
доклад е посочено, че С. Н. на 3г. и 6 м., посещава детска градина, контактен с
възпитателите, развитието му е в норма, както и е направено заключение, че върху детето не
е упражнено насилие. По отношение на детето С. Н. на 1г. и 8 месеца е посочено, че същото
не посещава детско заведение, предвид невръстната му възраст, както и че с оглед възрастта
му се спазва съответния за възрастта режим.
3
По делото са представени и други писмени доказателства: Определение № 4762 от
03.02.2023г. постановено по гр.д. № 54003/2022 година по описа на СРС, 84 състав, видно от
което между страните има висящо дело за родителски права, както и постановени
привременни мерки, с които родителските права са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на лични контакти. /л. 14-15 от делото/; видно от представено
Определение № 26597 от 10.10.22г. от ответницата е имало инициирано предходно дело по
ЗЗДН, което е било прекратено поради неизпълнени указания.; Удостоверение от Фондация
„П.У.Л.С.“, както и оценка от Фондация „П.У.Л.С.“./л. 37 – 41 от делото/; По делото е
приета и справка от МВР, Дирекция „Национални системи“, Районен център -112 от която се
установява, че на процесната дата 19.04.2023г. са постъпила два сигнала, първия в 17:32 часа
от лице представило се като Н., а втория в 18:02 часа, от лице което не се е представило.;
Видно от изисканата и постъпила справка от 08-мо РУ – СДВР /л. 272 от делото/ страните са
подавали множество сигнали за конфликти между страните във връзка с родителската
отговорност по отношение на децата и осъществявания режим на лични контакти за
периода от 29,12.2022 година до 19.01.2024г.; Постъпили са писма от Център „Отворена
врата“, с които уведомяват съда, че от постановяване на мярката веднъж до 30.07.2024г.
/датата на изготвяне на писмото /, а след това и до 05.11.2024г. /дата на второто писмо/
ответника не е посещавал центъра.; Постъпил е доклад от Център за обществена подкрепа –
София, видно от които ответницата Ц. е посещавала център.
По делото е постъпила докладна записка изготвена от полицейските служители посетили
адреса на ответницата на процесната дата – 19.04.2023г., а именно КО Ж., ст. полицай Н. и
ст. полицай В.. В докладната е посочено, че сигналиста Н. е съобщил, че майката не му дава
да вземе деца, а пък от своя страна майката М. и преди, а и след пристигането на
полицейските служители позволявала на ответника да вземе децата.
По делото са събрани гласни доказателствени средтва, а именно показанията на
свидетелите Л. Н. Н./полицейски служител/, С.Г. К. – Ц. /майка на ответницата/ и А.М.К..
По делото в качеството на свидетели са разпитани полицейските служители отзовали се
на подадения на тел 112 сигнал, а именно св. Н. и св. Ж.. От показанията на св. Н. се
установява, че свидетелят в качеството си на полицейски служител към 8-мо РУ СДВР,
твърди, че не си спомня за конкретен случай, но познава страните, както и че е ходим 4 или
5 пъти с други свои колеги на адреса на ответницата в с. ****** Свидетеля, с категоричност
твърди, че конфликтите на страните са във връзка с децата на страните. От показанията на
свидетеля Ж. Я. Ж.а, се установява, че многократно е посещавал адреса в с. Бистрица с
колегите си, където същите все още ходят, дори и преди два- три дни. Твърди, че не помни
конкретен случай, но сочи, че винаги бащата отива да вземе децата и възниква конфликт.
Заявява, че като причина за конфликтите в повечето случаи са, че майката не дава децата
или твърди , че са болни ли ги било страх и не ги дава на бащата, както и че страните не
спазват времето и сроковете по определения им режим на контакти. След запознаване с
докладната сочи, че това е поредния случай при които майката не е дала децата. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като последователни и логични.
4
От показанията на свидетеля Костов, приятел на ответника се установява, че същия
след като ответника му е позвънил и го е помолил да отиде през дома на ответница за да
присъства на предаване на децата, свидетеля се е отзовал. Сочи, че когато е пристигнал пред
къщата били молителя С. Б., от ответницата М. Ц. и нейната майка, които са се карали и
обиждали един друг. Твърди, че когато е пристигнал на адреса децата не са били навън, но в
един момент ответницата ги е изВ., като свидетеля сочи, че не знае по каква точно причина.
Твърди, че ответницата е наричала молителя „простак“ и „селянин“, а пък ищеца я е наричал
„Провал“. Свидетеля сочи, че след като децата са били изведени първоначално са реагирали
нормално, но след пет минути чувайки виковете и виждайки поведението на майка си и
баща си са се разстроили. Свидетеля, сочи че ответницата е извикала линейка както и че на
място са пристигнали и полицейски служители. Твърди, че накрая молителя С. Б. е взел
децата, като те след като са се качили в колата са се успокоили. Съдът кредитира
показанията на свидетеля частично, тъй като в една част изложените от него сведения са
неточни, а в друга в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля досежно обстоятелството, че молителката е
изВ. децата 10 минути след неговото пристигане , както и че по – малкото детето С. се е
напишкало, тъй като това не отговаря на твърденията на страните, които по тези въпрос са
еднопосочни, както и на изложеното от свидетелката К. - Ц.. В останалата част съдът
кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са последоватлни логични и не
противоречат на останалия докателствен материал. По отношение на часа в които
свидетелят се е появил на мястото на конфликта, съдът също не кредитира показанията му
изцяло доколкото в същите са донякъде неточни, като и свидетеля е изразил известни
колебания, като е заявил, че не помни точни часове, а по скоро приблизително. Освен това в
подкрепа на твърдението, че свидетелят Костов се е появил пред 18:00 часа пред дома на
ответницата е и посоченото от свидетлката Ц., че последния е пристигнал тридесет минути
преди полицейстките служители, които се сочи да са пристигнали около 18:00 часа.
Показанията свидетелката Славка Г. К. – Ц. /майка на ответницата и баба на двете
пострадали деца/, съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед близката родствена с
ответната страна,като кредитира същите в обсъдената част, тъй като ги намира за обективни,
последователни и логични. Показания не съдържат противоречия. От показаният на
свидетелката се установява, че на процесната дата ответника е дошъл до дома на
ответницата, за да вземе децата. Свидетелката сочи, че при опит от нейна страна и от страна
на ответницата да поговорят молителят Б. е избухнал и е започнал да обижда ответницата
„Мизерница“, „Луда“, „Боклук“, „За нищо не ставаш“, както и е попитам ответницата и
свидетелката „Дали искат да виждат децата и дали искат да изчезнат от лицето на земята“.
Свидетелката сочи, че тогава се е появил приятелят на молителя/св. Костов/, а половин час
след това са се появили и полицаите. Свидетелката сочи, че ответника е бутнал ответницата,
за да сложи по –малкото детето С. в колата, както и че по-голямото детето е тичало напред
назад единия път се е поляло с вода, а веднъж се е напишкало.
По делото е прието и заключението на вещото лице изготвило съдебно психологичната
5
експертиза. Въз основа на задълбоченото си и обстойно изследване и след провеждане на
съответните срещи със страните, включително и децата, вещото лице е посочило, че
въпреки, че обидите между родителите не са насочени пряко към децата, но поведението на
родителите, които са тези които трябва да се грижат и защитават децата, вместо това
създават предпоставки за негативни преживявания, води до тежко емоционално объркване и
дори стрес за децата. Вещото лице сочи, че описаното поведението на децата, най – вече на
по –голямото дете С. води до извод за извършено спрямо тях емоционално насилие. Вещото
лице е подчертало в заключението, което се подържа и в съдебно заседание, че
съществуващите и продължаващи конфликти между родителите на които те стават
свидетели, крие сериозен риск за тяхното емоционално и общо развитие. Сочи се, че
конфликтите между родителите са придружени и с внушаване на негативно отношение и
дисквалифициране на единия или другия родител, което задълбочава емоционалната криза,
в която се намират децата. Вещото лице посочва, че и двамата родители съобщават за
промяна в поведението на децата, но не. могат да си дадат сметка, че тя зависи изцяло от
техния начин на общуване. Вещото лице е посочило, че ако родителите не подобрят
общуването си по между си, те ще продължават да живеят в продължаваща психотравменна
ситуация, която крие сериозен риск за бъдещото емоционално и личностно развитие на
децата. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че причината за травматичните
преживявания на децата като цяло е поведението и начина на общуване на родителите в
това число и процесния случай, на 19.04.23г. Вещото лице сочи, че и в момента на
изследването децата са били напрегнати и тревожни, както и че децата са поставяне
непрекъснато в конфликти ситуации. В съдебно заседание вещото лице изрично сочи, че
тревожността при децата е последица от поведението и на двамата родителите, и това, че те
са си позволили да се карат в присъствието на децата, както и че няма как да се определи кое
повече е допринесло за тази тревожност при децата.
В случая по безспорен и категоричен начин по делото се установи, че на процесната дата
е възникнал конфликт между родителите, които е ескалирал като всяка една от страните е
отправяла обидни епитети спрямо другия.
Съдът от анализа на събраната по делото доказетлствена съвкупност намира, че
безспорно се установи, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия. Това се установява
както от изложеното на страните, съответно в молбата, в насрещната такава, както и от
декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, депозирани от всяка една от страните, в които е описан
подробно развоя на събитията на процесната датата – 19.04.2023г. Следва да се посочи, че до
известна степен твърденията на страните са еднопосочни и идентични по отношение на
време, място, присъстващи лица, както и кой кои сигнали е подал до телефон 112, както и че
на мястото са пристигнали служители на 8-мо РУ СДВР, както и екип на бърза помощ, която
е оказала медицинска грижа по отношение на майката на ответницата, ищца по насрещна
искова молба. В твърденията на страните се разминават и са противоположни единствено
досежна прицините за възникване на конфликта, както и кой кого е обиждал, заплашвал и с
6
какви изразни средства. В тази връзка съдът е кредитирал и цени показанията на
свидетелите К. и К. – Ц., които са посочили част от изразните средства и обидите между
страните на процесната дата. Впрочем това, че страните взаимно са си разменяли обиди
поначало не са твърдения, които да са взаимноизключващи се, а напротив напълно логични,
а и това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Костов, които твърди
именно че старините са се обиждали един друг. От показанията на свидетелите се
установява, че децата на страните са възприели и са чули виковете и обидите между
родителите, вседствие на което са се разстроили(от показанията на св. Костов), както и че
по- голямото детето ходело напред назад и се напишкало (от показанията на св.
Керемидчиева – Ц.). От приетата по делото СПЕ се установи, че поведението на децата и
най –вече това на по- голямото –С. говори за тревожност и осъществен спрямо тях акт на
емоционално носилие. Съдът, намира за необходимо да отбележи, че конфликта между
молителя и ответницата оказва негативно влияние върху малолетните им деца, като и
двамата родители са отговорни за това, тъй като както молителя така и ответницата
позволяват и поставят децата в ситуация да става свидетел на техните конфликти, което
вещото лице ясно и недвусмислено е отчела като рисков фактор в емоционалното развитие
на двете деца. В заключението си вещото лице изрично е посочило, че децата безспорно са
обект на емоционално насилие, причинено от разправиите между родителите пред децата,
които са постоянни и създават сериозен риск за психо- емоционалното им развитие. В тази
връзка е отправено и предложение за ползване на социална услуга както от родителите, така
и от децата.
Съдът намира, че агресивното и нападателно поведение на страните, граничи с
ненормално ниво на комуникация между тях, като същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които
противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешат чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в
поведението на всяка една от страните, която не може да разреши по нормален път
възникналите спорове между страните. Между тях е налице непримирим конфликт на лична
основа, общуването помежду им е извън рамките на добрия тон, разбирателството и
взаимното доверие, което поведение рефлектира върху децата. Тук съдът намира да
отбележи, че този непримирим конфилик, ако не бъде туширан и осъзнат от родителите
може да доведе до разпад в отношенията, сериозни психо-емоционални вреди за децата и
най- лошото до извеждането на децата извън семейството.
Гореизложеното, дава основание на съда да приема както молбата за защита, така и
насрещната молба за защита за доказани. Налице са предпоставките за уважаване и на двете
молби въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. При това
положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация между
страните. Съдът намира, че става въпрос за вербална агресия, изразена от страна на веднъж
на молителя към ответницата, както и от страна на ответницата към молителя, с които свои
действия страните са осъществилш домашно насилие, под формата на психическо и
7
емоционално такова един спрямо друг. Съдът намира, че по делото се установи, че страните
са извършили домашно насилие и по отношение на малолетните им деца – С. и С., тъй като
в тяхното присъствие се установява, както от заявеното от страните в декларациите по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, така и от заявеното от свидетелите. По силата на разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от ЗЗДН извършените актове на домашно насилие представляват и психическо насилие и
спрямо самото дете. Ето защо съдът намира молбата за защита и в тази й част за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение търсената защита за детето на страните:
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. В конкретния случай не се установи, че твърдения
акт на насилие е извършен в присъствието на детето на страните. От показанията на
свидетеля Боянов се установява, че от положението им /в колата на ответника намираща са
пред блока на молителката/ не е имало видимост към страните, които са се намирали от
страни на блока. Местоположението на страните и това, че докато ответника е нанасял
ударите същете са се намира в страните на входа, а след това са отишли пред входа, където е
бил и автомобила на ответника се установява и от показанията на св. Иванова. Предвид
изложеното съдът намира, че в случая не се установи по безспорен начин, че детето е било
свидетел на твърдения акт на насилие. В тази част молбата като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6
ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на страните а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В
настоящия случай, с оглед характера на деянието на страните, съдът намира за подходящи
мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката. Задължаването на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя – чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3
от ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.За
посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок -
задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово
задължение и не е ограничено във времето.
По разноските:
При този изход на делото, съдът намира, че на разноски имат право и двете страни в
8
производството, но доколкото такива се претендират само от ответната страна, само на
последната съдът следва да присъди такива. По делото от ответната страна/ молител по
насрещната молба е представен списък по чл. 80 от ГПК като се претендират разноски, в
размер на 550,00 лева за депозити и в размер на 700,00, доколкото представителството и
които се установява да на основание чл. 38,ал. 1,т. 2 от ЗА, като взе предвид Наредба № 1 от
2004г. и правната и фактическа сложност на делото, ответника следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 1250,00 лева. На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН
ответниците следва да бъдат осъдени да заплати дължимата държавна такса по делото по
сметна на Софийски районен съд в размер на 25,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Б. Н. ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. С. Н., ЕГН: **********,
С. С. Н., ЕГН: ********** и М. М. Ц., ЕГН *********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Б. Н. ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от
Наказателния кодекс /НК/.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. М. Ц., ЕГН *********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. С. Н., ЕГН: **********,
С. С. Н., ЕГН: ********** и С. Б. Н. ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. М. Ц., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от
Наказателния кодекс /НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, С. Б. Н. ЕГН **********, да заплати на
М. М. Ц., ЕГН ********, сумата от 1250,00 лв. / хиляда двеста и петдесет лева/ разноски по
делото, в това число и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА М. М. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на старните и на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9