№ 35
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000646 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Г. Г. от гр.Вълчи дол срещу
решение №281/17.08.2021 г. по т.д.882/2020 г. по описа на ОС – Варна, с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК
*********, със седалище гр.София, осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
във вр. с чл.50 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл.497, ал.1, т.2 от от
Кодекса за застраховането (КЗ), за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50
000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди,
причинени на ищеца при произшествие, настъпило на 16.02.2017г., в гр. Варна, на пътния
участък между изхода от автомагистрала Хемус и връзката му с ул. „Атанас Москов”, по
време на движение на управлявания от ищеца Т. Г. Г. лек автомобил „Джип Гранд Чероки” с
peг. № В 5270 ВС - взривно възпламеняване и пожар в превозното средство, вследствие
внезапна техническа повреда в газовата уредба на автомобила, чийто собственик СН. П. Г.,
ЕГН **********, е имал валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по застрахователна полица №
BG/23/116002055726 с ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, както и
обезщетение за забава в определянето и изплащането на застрахователното обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата 50 000 лв., считано от 17.04.2018г. до
окончателното й плащане, както и сумата 190,60 лева, представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца имуществени вреди (направени разходи
за лечение), вследствие на произшествие, настъпило на 16.02.2017г., в гр. Варна, на пътния
участък между изхода от автомагистрала Хемус и връзката му с ул. „Атанас Москов”, по
време на движение на управлявания от него лек автомобил „Джип Гранд Чероки” с peг. № В
5270 ВС - взривно възпламеняване и пожар в превозното средство, вследствие внезапна
техническа повреда в газовата уредба на автомобила, чийто собственик СН. П. Г., ЕГН
**********, е имал валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по застрахователна полица №
BG/23/116002055726 с ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, като
1
неоснователни.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор, въззиваемото ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК *********,
със седалище гр.София, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
Третите лица помагачи СН. П. Г. и В. ИВ. Г., не са подали отговорна жалбата.
Варненският апелативен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност”; по която въззивникът като водач на застрахования
автомобил има качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ. Няма спор и
относно обстоятелствата при които е настъпило пътното произшествие, като същите са
установени от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, както
и от заключението по извършената съдебна пожаро – автотехническа експертиза.
Основният спор между странирте се състои в това, дали взривното възпламеняване и
пожара в превозното средство, са резултат на внезапна техническа повреда в газовата уредба
на автомобила, както и дали пострадалия водач на автомобила има качеството на трето
увредено лице по смисъла на чл.477, ал.3 от КЗ.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК., като отговорът на горепоставените въпроси, ще обуслови
и разглеждането на останалите предпостваки за възникване отговорността на
застрахователя, а именно установяване на вида и размера на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 о КЗ, обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство.
Покритият застрахователен риск при застраховка "Гражданска отговорност" включва
не само опасността от възникване на задължение за поправяне на вредите, причинени от
деликт, в резултат на виновно и противоправно деяния съгласно чл.45 ЗЗД, но и при
възникнала безвиновна отговорност съгласно чл.49 ЗЗД, в резултат на чужди противоправни
деяния, както и при отговорност по чл.50 ЗЗД, в резултат на вреди от вещи. Социално
оправдано е застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени
случаи, възникнали без вина на отговорното лице - чл.49 и чл.50 ЗЗД, за да няма опасност от
накърняване на превантивната функция на застрахователната отговорност. Отговорността
по чл.50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се
изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата
й. По начало, собственикът, в това си качество, упражнява надзор върху притежаваните от
него вещи, поради което е ангажирана и отговорността му за причинените от тях вреди.
Възможно е вещта, при причиняване на деликта, да е била под надзора на друго лице –
упражняван непосредствено или чрез трети правен субект, в който случай, както изрично е
предвидено в чл. 50 ЗЗД, то, заедно със собственика, отговаря солидарно към пострадалия.
Именно по тази причина, с оглед функционалния характер на застрахователната
отговорност, обект на застраховане е и гражданската отговорност на застрахования за
причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и
които са резултат не само на вина на водача на МПС, но и тези, които са причинени от
самата вещ, от нейното състояние, характер /чл.50 ЗЗД/.
2
В случая, въззивникът Г., в качеството си на лице, което към момента на настъпване
на произшествието на законно основание е извършвало фактически действия по
управлението на моторното превозно средство, по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ има
качеството на застрахован.
Съобразно разпоредбата на чл.477, ал.3 от КЗ, за трети лица по ал.1 се смятат всички
увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Съдът намира, че качеството на лице по ал.2 на чл.477 от КЗ, не изключва
възможността то да има качеството и на лице по ал.3 на чл.477 от КЗ, но само при
наличието на определи предпоставки. Ако ПТП е настъпило по вина на водача и в резултат
са били нанесени телесни увреждания или причинена смърт на собственика на МПС, то
независимо, че е лице по ал.2 на чл.477 от КЗ, то собственикът би бил трето лице по смисъла
на чл.477, ал.3 от КЗ, като в този смисъл са и разясненията дадени в т.8 от ТР 1/2014 г. на
ОСГТКВКС. Същото е валидно и в обратната хипотеза – ако отговорен за настъпване на
ПТП е собственика на МПС, в този случай водачът би имал качеството на трето лице, по
отношение на което се простира застрахователната закрила.
Пострадалият при ПТП водач на увреждащото МПС е изключен от кръга на лицата,
имащи право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
в случай, че има вина за настъпване на произшествието, като в този смисъл е и разпоредбата
на чл.494, т.1 от КЗ. Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца
към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория
лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Наред с това, гражданското право не различава формите на
небрежността, а само нейни степени (напр. грубата небрежност, която се съизмерва с друг
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия).
От заключението на вещите лица по допуснатата в първоинстанционното
производство СПАТЕ се установява, че автомобилът управляван от въззивника е имл
допълнително монтирана газова уредба, с вместимост 50 литра, което изменение в
конструкцията е било отразено в свидетелството за регистрация, част І. Установява се, че
към датата на произшествието, автомобилът е преминал годишен технически преглед, в
протокола за който е отбелязано, че бутилката е в техническа изправност до 12.10.2017 г.
Според вещите лица обаче, монтажът на бутилката и тръбопровода не съответства на
техническите изисквания за регистрация, тъй като е допусната употреба на съда под
налягане без налично аварийно отвеждане извън автомобила при пропуск на газ и
присъединяването на тръбопровод извън обезопасяващата налична без капак кутия при
сондата на бутилката, което е довело до навлизане на изпуснатата газ в купето на
автомобила, вместо извеждане извън него. Вещите лица са категорични, че причина за
възникване на пожара във вътрешния обем на автомобила е съчетанието между пропуска на
газ при зареждане на автомобилната газова уредба и възпроизвеждането на открит пламък в
купето на автомобила при запалване на цигара от пътника В Г Г.. Според вещите лица,
обичайно мирисът на газ в автомобила след зареждане се дължи на навлизане на газ в обема
на купето през врати, прозорци или през отдушните клапи на багажното отделение, като
водачът е следвало да установи дали след проветряване миризмата се възстановява в
затворения обем. Според заключението, техническите правилата за пожарна безопасност не
са били спазени, тъй като при наличие на мирис на газ в купето и след проветряването,
водачът е следвало незабавно да преустанови движението на автомобила. При наличието на
установен мирис на газ е било недопустимо боравене с открит огън, тъй като е нормално да
се предположи, че това би могло да доведе до пожар или експлозия. Освен това, при
аварийното напускане на автомобила, водачът е следвало да изгаси двигателя или да
издърпа ръчната спирачка на автомобила, с което да предизвика спиране на самостоятелно
движещият се автомобил.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че произшествието не се дължи
3
единствено недостатъци на самата вещ, които са били налични към момента, в който
жалбоподателят е установил държание върху вещта, нито на обстоятелства за които
отговорността може да бъде възложена на собственика на МПС. След като се установява, че
причина за пожара във вътрешния обем на автомобила е съчетанието между пропуска на газ
при зареждане на автомобилната газова уредба, резултат от внезапно възникнала след
зареждане на бутилката техническа неизправност на тръбопроводите към резервоара за
сгъстен нефтен газ, разположен в задната част на автомобила и възпроизвеждането на
открит пламък в купето на автомобила при запалване на цигара от пътника В Г Г., то следва
да се приеме, че водачът Г., под чиито надзор се е намирал автомобила, не е положил
необходимата грижа за вещта, изключващ възможността да бъдат причинени вреди при
нейната употреба. Неспазването на техническите правила за безопасност се изразяват както
в това, че не е преустановил движението на автомобила, въпреки усетената и след
проветряването миризма на газ, така и в това, че е допуснал седящата до него пътничка да
възпроизведе открит огън в купето, в непосредствена близост до бензиностанцията и
въпреки наличието на миризма на газ. В разпоредбата на чл.494, т.1 от КЗ, законодателят не
е посочил формата на вината, водеща до отпадане правото на обещетение за водача на
застрахованото МПС, а гореизложеното дава основание на съда да приеме, че е налице
проявена небрежност от страна на жалбоподателя в качеството му на водач на автомобила, в
резултат на която е настъпло произшествието.
Дори да се приеме, че вредите са резултат на вещта, без за тяхното настъпване да е
допринесъл самият водач и отговорността е изцяло по чл.50 от ЗЗД, то като лице, под чийто
надзор се намира вещта и при липса на основание за ангажиране отговорността на
собственика, отговорен за вредите ще бъде водача, което изключва възможността същия да
претендира и вреди като трето увредено лице. С оглед на горното, съдът намира, че
жалбоподателят не е трето увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 КЗ, а е застраховано
лице и по общата разпоредба на чл.494, т.1 от КЗ, не му се дължи обезщетение за вредите.
Отговорност за собственика, респективно за лицето под чиито надзор се намира
вещта, не би възникнала единствено в случаите на непреодолима сила, за наличието на
каквато не може да се направи извод от събраните доказателтва, а и при такъв случай, с
оглед функционалния характер на отговорността по застраховката „Гражданска
отговорност“, застрахователят също не би отговарял.
Именно поради тези причини, в Кодекса за застраховане е уредена и застраховката
„Злополука“, покриваща рискове свързани с живота, здравето или телсната цялост на
физическото лице, настъпили в резултат на злополука, при наличието на която,
жалбоподателят като водач на автомобила, би имал право на обезщетение.
Като е стигнал до същите правни изводи, ОС - Варна е постановил правилно съдебено
решение, което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК,
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемото дружество, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №281/17.08.2021 г. по т.д.882/2020 г. по описа на ОС –
Варна,
ОСЪЖДА Т. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Вълчи дол, обл. Варна, ул. „Георги
4
Димитров” №18 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” №7,
ет.5, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 300 (триста) лева, на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5