№ 127
гр. Б., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ц. Хр. П.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200123 по описа за 2022 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ЦВ. Г. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*,
ап.*, чрез адв.Ц.Н. С. от АК - В. е обжалвал в законния срок наказателно
постановление №* от 01.11.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР
- С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед №517з-189 от 15.01.2016г. на
Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00лева. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се
отмяната му.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят се представлява от адв.Ц.Н. С. от АК - В., който поддържа
жалбата, претендира разноски в размер на 480лв.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата, а в
съпроводителното писмо прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН №*.; застрахователна полица; справка за нарушител/водач; заповед №
*г.; справка за регистрация на ППС и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите В. ЦВ. ИВ. – актосъставител, на длъжност “мл.
автоконтрольор” при РУ – Б. и ЦВ. К. Х., се установява следната фактическа
обстановка:
На 25.08.2021г. около 13.58ч на първокласен път №1, в района на
193-ти км. в землището на Община Б., св. В. ЦВ. ИВ. и св. ЦВ. К. Х. –
полицейски служители при РУ – Б. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава полицейските
служители спрели за проверка движещия по първокласен път №1, в посока
към с.В. товарен автомобил м. „П. Е.” с рег.№*, управляван от жалбоподателя
- ЦВ. Г. СТ.. При извършената проверка свидетелите И. и Х. установили,
че управлявания от С. автомобил е собственост на „Ц.К. -*“ ЕООД и за
същия няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Св.И. съставил на Т. АУАН №*. за това, че като едноличен
търговец или юридическо лице, което притежава МПС, не е сключило
задължителна застраховка „ГО“, валидна към деня и часа на проверката, като
квалифицирал нарушението като такова по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Въз основа
на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление №* от 01.11.2021г. и на С. на основание чл.638,
ал.1 т.2 от КЗ било наложено наказание глоба в размер на 2000лева за
извършено нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите И. и Х. както и от АУАН №*. Показанията на
свидетелите И. и Х. са непротиворечиви, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото и съдът ги цени с доверие, като обективни,
безпристрастни и логически последователни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
2
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна,
макар и не по изложените в нея твърдения, по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че процесното наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като при издаването
му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
На първо място в обжалваното НП е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 т КЗ, според която разпоредба договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява
и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство,
да сключи застрахователния договор.
Съответната на посоченото нарушение е разпоредбата на чл. 638, ал.
1, т. 1 или т. 2 от КЗ, според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за физическо
лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридичесто лице.
Грубо нарушение на материалния закон в процесното НП
представлява както посочената за нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2
от КЗ, така и че глобата, която следва да бъде наложена на наказаното
физическо лице на това основание, е 2 000 лева, защото това правно
основание и размера на глобата се прилагат за санкциониране на юридическо
лице, съответно санкцията в размер на 2 000 лева не е "Глоба", а представлява
"Имуществена санкция", която се налага само на юридически лица, докато на
физическо лице, какъвто е жалбоподателя, е предвидено да се налага "Глоба"
в размер на 250 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
В случая, с оглед посочването в НП, че е налице нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване
на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
3
движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна
норма.
От друга страна по делото е безспорно установено, че
жалбоподателят като физическо лице не е собственик на процесния товарен
автомобил, а собственик на същия е юридическо лице - „Ц.К. -*“ ЕООД. С
оглед на горното съдът констатира, че С. не е осъществил вмененото му
нарушение по чл.438, ал.1 т.1 от КЗ.
В случая спрямо С. е следвало да бъде търсена отговорност
евентуално за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, но не и по герицитираните
разпоредби с оглед на това, че същият като физическо лице не е собственик
на управлявания от него автомобил.
С оглед горното съдът намира, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъбразно и като такова трябва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр.
94 от 29.11.2019 г. / на ЦВ. Г. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М.,
ул.”П. Я.” №*, ап.*се дължат и следва да се заплатят разноски в
производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за
процесуално представителство в размер на 480,00 лв. Направено е възражение
за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480, 00 лв. в полза на
адв.Ц.Н. С. от АК - В., като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В
случая, платеното от С. адвокатско възнаграждение е в минималния размер,
определен от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на ЦВ.
Г. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*, ап.*
разноски в минимално предвидения размер на 480,00 лв. /четиристотин и
осемдесет лева/ за осъществено процесуално представителство в
производството по а.н.дело № 109/2022г. пред Районен съд Б., предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3,
4
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №* от 01.11.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б. против ЦВ. Г. СТ.
с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*, ап.*, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на ЦВ. Г. СТ. с ЕГН**********, с
постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*, ап.* разноски в размер на 480,00 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело № 123/2022г. пред Районен
съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5