Определение по дело №2712/2019 на Окръжен съд - Пловдив

              О   П  Р   Е   Д   Е  Л   Е     Н     И     Е   №2563

 

                                       гр. Пловдив , 10.12.2019 г.

 

           ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми гр.с. в закрито   заседание на 10.12.2019 г. в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ            

               ХРИСТО ИВАНОВ  

                                                                                    

като разгледа докладваното от  съдия Михова в.ч.гр.д № 2712 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 577 от ГПК.

 Съдът е сезиран с частна жалба , подадена от  А.З.Ф., ЕГН:**********,***,  срещу Определение от 01.11.2019г. на  съдия по вписванията при РС-Пловдив, с което се постановява отказ за заличаване на възбрана, вписана  на 20.10.2017г.  под  акт № 182 , том 8  и на възбрана, вписана на 06.12.2017г. под акт №110, том 9, наложени от ЧСИ Р. Р. , рег. № 910,  по изп.д.№839/2017г. , върху закупен от жалбоподателката на публична продан недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.505.102.2.6, с адрес град П.****************. Жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който да се разпореди на съдията по вписванията при РС-Пловдив да извърши заличаването на възбраните, като излага конкретни съображения за незаконосъобразност на постановения отказ.

Пловдивският окръжен съд след като провери законосъобразността на обжалваният съдебен акт, приложените по делото доказателства и становищата на страните, намира частната жалба за допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

С обжалваното определение от 01.11.2019г. по преписка с вх. № №32598/01.11.2019г.  по входящия регистър на Службата по вписванията –                  гр.Пловдив, съдията по вписванията при РС-Пловдив, отказва заличаване на  възбрана, вписана  на 20.10.2017г.  под  акт № 182 ,том 8  и на възбрана, вписана на 06.12.2017г. под акт №110,том,  върху имот закупен от А.З.Ф.,ЕГН:**********, на публична продан, наложени от ЧСИ Росен Раев  , рег. № 910,  по изп.д.№839/2017г., като излага съображения в насока, че не са  налице  основанията за  това  по чл.31  от  Правилника  за  вписванията,  тъй  като  пред  него  не  е  представено  писмено  нареждане  за заличаването  й   от  съдебния  изпълнител, който  я  е  наложил.  Позовал  се  е  и  на  Тълкувателно  решение  №1  от  10.07.2018г.  по  т.д. №1/2015г.  на  ОСГТК  на  ВКС,  според  което  вписана  възбрана  не  се  заличава  след провеждане  на  публична продан  на  възбранения  недвижим  имот,  освен  в  изрично предвидените  в  закона  хипотези.  Приел  е,  че  в случая  е  неприложима  разпоредбата на  чл.175  от  ЗЗД, тъй като  същата  се отнася само за  ипотеките  и  другите  вещни права. Посочил е  към заявлението не е представен от  А.Ф. и документ за внесена държавна такса по чл.3,ал.1 от Тарифата за държавните такси , събирани от Агенцията по вписванията , в размер от 15 лева , дължима за заличаване на вписаните възбрани върху недвижимия имот.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства и изложените в жалбата оплаквания, счита същата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.280 от ЗСВ съдията по вписванията разпорежда или отказва вписвания, отбелязвания или заличаване в имотния регистър и се произнася по издаване на справки и удостоверения, извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Едностранният характер на това охранително производство изисква молителят да представи всички доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането, вкл. и документ за дължимата държавна такса, определена от Тарифата за държавните такси, събирани от АВп. Това задължение произтича от нормата на чл.3, ал.1 от ЗДТ, според която държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. В чл.4б”в” от ЗДТ законодателят изрично е посочил, че такива се заплащат за извършване на действия и услуги от ДСИ и от службите по вписванията.

В процесния случай към заявлението подадено в АВп на 01.11.2019г.,  не е представен документ от А.Ф. за внесена държавна такса за исканото заличаване на вписаните върху недвижимия имот възбрани, а заплащането на дължимата такава едва на 19.11.2019г., съгласно представената към частната жалба вносна бележка не може да санира  този порок. Съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовности в акта или приложените към него изискуеми документи /арт. т. 1 от ТР № 7/2012 на ВКС, ОСГТК/, поради което и представяне на доказателства към частната жалба за внесена държавна такса , не следва да бъде взето предвид от съда при преценката относно законосъобразността на отказа на съдията по вписванията към момента на постановяването му.Съгласно разпоредбата на  в чл.32а, ал.1 от ППв  ако записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Безспорно в случая искането за вписване на заличаването на възбраните  не отговаря на чл.3, ал.1 от ЗДТ, поради което правилно и законосъобразно съдията по вписванията при РС-Пловдив е постановил отказ. Непредставяне на доказателства за заплащане на  дължимата държавна такса е винаги основание за отказ от страна на длъжностното лице да извърши исканото действие /услуга/,тъй като в противен случай се ангажира неговата административнонаказателната отговорност.

Поради изложените съображения съдът счита, че постановеният отказ на съдията по вписванията при РС-Пловдив за заличаване на вписаните върху недвижимия имот възбрани ,  поради невнесена държавна такса в размер на 15 лв.,само на това основание е правилен  и следва да бъде потвърден, без да е необходимо да се обсъждат  дали са налице останалите предпоставки за заличаването на възбраните върху имота.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на ПдОС намира, че частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът 

 

                                     

                            О П Р Е Д Е Л И :

      

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.11.2019г. на  съдия по вписванията при РС-Пловдив, с което се постановява отказ по преписка с вх. № №32598/01.11.2019г.  по вх. рег. на СВ гр. Пловдив, за заличаване на възбрана вписана  на 20.10.2017г.  под  акт № 182 ,том 8  и на възбрана, вписана на 06.12.2017г. под акт №110,том 9,  върху имот закупен на публична продан от А.З.Ф.,ЕГН:**********, наложени от ЧСИ Р. Р.  , рег. № 910,  по изп.д.№839/2017г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК,  в 1- седмичен срок от връчването  му на жалбоподателя.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                              

 

 

 

                                                                                            2.