Решение по дело №509/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Б. Х., [държава], подадена чрез пълномощника му адвокат А. В., срещу Решение №46 от 15.04.2024 г., постановено по АНД №119/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното Решение било незаконосъобразно, а мотивите на Свиленградския районен съд били неправилни и необосновани, постановени при неправилно тълкуване на фактите и обстоятелствата, събрани в хода на административнонаказателното и на съдебното производства.

Излагат се съображения, че съдът изцяло пренебрегнал факта, че Б. Х. бил [държава], и владеел бошняшки, а не сръбски език. Неправилен бил изводът на съда, че Хюсейнович бил разбрал и бил запознат със съдържанието на съставения му АУАН. Преводът следвало да бъде удостоверен и с подпис върху акта на лицето, извършило превода, какъвто в случая липсвал. Твърди се, че показанията на разпитаните като свидетели митнически служители А. и Д. не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същите не си спомняли кой бил превел на водача Акта, Протокола за извършена митническа проверка и Разписки. В случая АУАН не бил предявен в присъствието на преводач, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.4 от НПК, приложима субсидиарно по аргумент от чл.84 от ЗАНН, които нормативни изисквания обезпечавали правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство. Неизпълнението на задължението да получи информация за производството на майчиния си език представлявало съществено процесуално нарушение.

На следващо място в касационната жалба се твърди, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП била извършена неправилна правна квалификация на деянието, доколкото деянието не било довършено, а останало само във фазата на опит да бъдат превозени инкриминираните стоки. Сочи се, че в случая държавната граница на Република България съвпадала с линията на митническата проверка, предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чиито служители не били на самата държавна граница, което било практически невъзможно, а вътре в територията на Република България. Бил налице опит, тъй като за да имало довършено нарушение, трябвало да е довършено изпълнителното деяние, т.е. да е премината линията на митнически контрол, а в случая жалбоподателят бил спрян на линията на митнически контрол и изпълнението на деянието останало недовършено по независещи от него причини. Не били настъпили и предвидените в закона и целени от жалбоподателя общественоопасни последици. Сочи се, че превозваните недекларирани стоки били открити на митническия пункт за влизане в Р.България, а не при мобилна митническа проверка във вътрешността на страната, за да е налице довършено нарушение, поради което съдът неправилно бил приел за правилна правната квалификация на деянието, описано в АУАН и НП.

Претендира се обжалваното Решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото, изразява писмено становище за неоснователност на жалбите и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила решението на Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №BG2023/1000-3742/НП от 22.01.2024 г., издадено от Заместник-директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което (т.1 от НП) на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) се налага на B. H. (Б. Х.) глоба в размер на 11 312,23 лева и (т.2 от НП) на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233, ал.1 от ЗМ, от същия се отнемат в полза на държавата изброени в 48 точки по вид и количество стоки (чанти, блузи, ризи, спортно горнище, панталон, якета, чай за отслабване, стимулант за полова мощ, тоалетни води, парфюми, катарами за колан) с митническа стойност в размер общо на 11 312,23 лева.

Административното наказание по т.1 е наложено за това, че Б. Х., с деянието си на 15.09.2023 г. на МП „Капитан Андреево“, като е превозил изброените стоки – текстилни и парфюмерийни изделия и хранителни стоки (с търговски характер и подлежащи на деклариране), през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, е осъществил състава на нарушението по чл.233, ал.1 от ЗМ.

При постановяване на решението районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на последното. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Наложеното административно наказание е приел за правилно определено по вид и размер. Посочил е, че не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено изцяло.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, че на 15.09.2023 г. в 14,55 часа, при пристигането си на трасе „Входящи товарни автомобили“ на МП „Капитан Андреево“, пътуващ в направление от Турция за [държава], босненският гражданин Б. Х. управлява товарен автомобил на фирма „CESTOTRANS“ с регистрационен номер на влекач №******* и регистрационен номер на полуремарке №*******, водачът представил придружаващ документ за транзит с MNR №23TR22040000470259/14.09.2023 г., фактура №IН2023000000263 от 13.09.2023 г. и един брой пътна товарителница, превозното средство е било селектирано за извършване на рентгенова проверка и при пролъчване на товарния автомобил с рентгенова апаратура била констатирана зона с подозрение – за проверка в товарния отсек, със съмнение за наличие на недекларирана стока. Преди започване на митническата проверка водачът е бил устно поканен да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности, но същият декларирал само стоката в товарното помещение, описана в представените документи. При извършената в последствие митническа проверка в зоната с подозрение били са открити 43 кашона недекларирана стока, неописана нито в придружаващия документ за транзит, нито в придружаващите него документи – изброените в АУАН и НП стоки от различен вид и марки, чиято митническа стойност е определена от митническите органи общо на 11 312,23 лв.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд коректно е установил фактическата обстановка, като е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, съответно е мотивирал в решението си кои от тях кредитира с доверие и защо. Тези изводи на съда са логични, обосновани и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Възраженията на касатора във връзка с неизвършването на превод на бошняшки език при съставянето и предявяването на АУАН на водача Б. Х., са били подробно обсъдени от въззивния съд. Съдът е посочил, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език, а преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално, само въз основа на липсата на отбелязване в акта на надлежно назначен преводач. Развитите от съда подробни съображения, че в конкретния случай правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено, се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Коректно въз основа на гласните доказателства съдът е възприел, че водачът Б. Х. е бил запознат със съдържанието на съставения му АУАН на разбираем за него език, същият се запознал с АУАН, като с подписа си е удостоверил това, и е организирал адекватно защитата си срещу издаденото въз основа на този акт Наказателно постановление. В тази връзка правилна е преценката на съда, че във фазата на съставяне и предявяване на АУАН няма допуснати процесуални нарушения с характер на съществени, т.е. такива, чието недопускане да би могло да доведе до различен краен резултат на производството, а възражението в касационната жалба в посочения смисъл е неоснователно.

Неоснователно е и възражението на касатора за неправилно квалифициране на извършеното административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ.

Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките.

За да е осъществен съставът на това административно (митническо) нарушение, е необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, да няма разрешение на митническите органи – т.е. да е забранено пренасянето или превозването на такава стока, или да няма знание на митническите органи, т.е. стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административнонаказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението, като е превозило през държавната граница стоките, без да ги декларира, а съгласно чл.66, ал.1 от ЗМ всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя в първоинстанционното производство и аргументирано ги е приел за неоснователни. Несъмнено от събраните доказателства се установява, че като водач на товарния автомобил Б. Х. е превозил изброените в НП стоки, открити в товарния отсек на МПС, през държавната граница, без същите да са били декларирани или обявени пред митническите органи, с което деянието се явява довършено, независимо, че е установено на митническия пункт.

Касационната инстанция приема подробно мотивираните изводи на районния съд относно обстоятелството, че извършеното от Б. Х. нарушението на чл.233, ал.1 от ЗМ е доказано от обективна и субективна страна.

Правилно съдът е констатирал и че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр.§1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Мотивите на въззивния съд в тази насока са подробни, ясни и няма да бъдат преповтаряни, като съдът препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК, вр. чл.63в, предл.последно от ЗАНН.

В случая размерът на наложеното административно наказание е правилно съобразен с минималната граница, установена в нормата на чл.233, ал.1 от ЗМ и определената митническа стойност на стоките, която не е била оспорена. Законосъобразно е приложен от наказващия орган и чл.233, ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението, с което въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касацията, което съдът намира за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46 от 15.04.2024 г., постановено по АНД №119/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Б. Х. (B. H.), [държава], роден на [дата]., с адрес: Република [държава], [населено място], [улица], да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.