Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.11.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 15356
по описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 186674 от 03.08.2017г. по гр.д. № 2251/2016г.
Софийски районен съд, 28 състав осъдил „З.Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на „З.Л.И.”
АД, ЕИК********, на основание чл. 213 КЗ (отм.) сумата 138 лв., от които 128.00
лв. - невъзстановено застрахователно обезщетение, и 10 лв. - ликвидационни
разноски по образуваната при ищеца щета № 0000-1201-11-253335/11 във връзка с
ПТП, настъпило на 15.07.2011г. в гр. София с участието на л.а. „Рено Клио“,
рег. № ********, и л.а. „Хюндай
Елантра“, рег. № ** *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.01.2016г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗД сумата от 41.45 лв. - лихва за
забава за периода 01.02.2013г. - 15.01.2016 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 375 лв. - разноски по делото.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответника „ЗД Б.И.“ АД, който го обжалва изцяло с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 154 ГПК районният съд приел ищецът да е доказал всички свои твърдения. По делото не
се установило ПТП да е настъпило, както и да е настъпило вследствие виновно
противоправно поведение на застрахования при ответника водач и при описания от
ищеца механизъм на ПТП. Представеният протокол за ПТП относно втория участник в
ПТП /и последващата го служебна бележка/ били съставени от длъжностното лице
само по данни на водача А.О., поради което нямали обвързваща доказателствена
сила. Описаната в протокола и бележката фактическа обстановка не се
потвърждавала от нито едно от събраните доказателства. Обратно, съгласно
показанията на разпитаната като свидетел Д.Н., същата била неправоспособен
водач, потвърдено и от приетото удостоверение. Заключението на САТЕ било
изготвено само въз основа на оспорения протокол за ПТП, който не бил годно
доказателство за установяване на обстоятелствата, свързани с ПТП. От
показанията на св. Н. се установило и че към момента на ПТП МПС е било
противозаконно отнето от владението й, поради което и по силата на чл. 257, ал.
2 вр. чл. 267, ал. 2, т. 1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ не отговарял за вредите, а извършителят не се считал за
застрахован. Поради това моли съда да отмени първоИ.танционното решение и вместо
него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски по делото.
Въззиваемата страна „ЗКЛ.И.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна И.танция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
ПървоИ.танционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове - с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 138
лв., от които 128 лв. – регресно вземане, и 10 лв. – обичайни ликвидационни
разноски, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 41.45 лв. – лихва за
забава в плащането за периода 01.02.2013г.- 14.01.2016г. вкл.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил
е водач на застрахованото при него МПС да е причинил ПТП на сочената дата,
механизма на ПТП, противоправното поведение и вината на Д. Г. Н.. Релевирал е и
други възражения, доводи във връзка с които не са изложени във въззивната
жалба. Искал е от съда да отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоИ.танционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата въззивният съд го намира за правилно по следните
съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно правоотношение
между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец; 2. Настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на
застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди
и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са
причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с
изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на
която чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и размера на
вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие, определен по
средни пазарни цени към същия момент.
В случая по делото не е било спорно наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС „Хюндай Елантра“,
рег. № ******, плащането на застрахователно обезщетение на собственика в размер
на 128 лв. във връзка с ПТП, както и че гражданската отговорност на собственика
и водачите на МПС „Рено Клио“, рег. № ********,
е била застрахована при ответника към датата на ПТП – 15.07.2011г. Тези факти
се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.
Видно от приетия протокол за ПТП № 1413108/15.07.2011г. (оспорен от
ответника само в частта му относно посочените обстоятелства и причини за ПТП),
съставен от длъжностно лице при ОПП – СДВР, на 15.07.2011г. е реализирано ПТП в
гр. София, при което МПС 1 се движи по ул. „Опълченска“ с посока от бул.
„Сливница“ към бул. „М. Луиза“, и на кръстовището с ул. „Беласица“ при
неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП в спрялото на червен сигнал на
светофара МПС 2 - „Хюндай Елантра“, рег. № ******. Мястото на произшествието е
посетено от служител на МВР и е изготвена схема в протокола. Съгласно
удостоверение на СДВР – ОПП от 17.01.2012г., за ПТП, документирано с протокол №
1413108/15.07.2011г,, е образувано АНП срещу Д. Г. Н.. Същата е управлявала
л.а. „Рено Клио“ с рег. № ********. Спрямо същата е издадено наказателно
постановление, което към датата на удостоверението не е връчено и не е влязло в
сила.
Разпитан като свидетел, водачът на увреденото МПС А.О. не си спомня за
процесното ПТП и не установява релевантни за спора факти. В приетото
уведомление до застрахователя по застраховка „Каско“ същият е посочил
обстоятелства на настъпване на ПТП, идентични с посочените в протокола за ПТП и
удостоверението на ОПП – СДВР.
Разпитан като свидетел, собственикът на л.а. „Рено Клио“ с рег. № ********
– Д.Н. твърди, че няма спомен през 2011г. да е участвала в ПТП, не е
правоспособен водач /което се потвърждава от приетото удостоверение на СДВР -
ОПП/. Това „Рено Клио“ било първата й кола и я дала на един приятел, с когото
трябвало да я прехвърлят на негово име. Той я взел, не дошъл да я прехвърлят. В
полицията писала, че колата не е в нея и не знае къде е станала някаква
катастрофа, нито са й дадени номерата. Приятелят, на когото дала колата, се
казвал П., не знаела другите му имена, нямала негов телефон и не знаела къде
живее. Оттогава нищо не знаела за колата.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не кредитира като цяло
показанията на св. Н. като заинтересовани, логически непоследователни и
недостоверни.
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че
действителната стойност на вредите по л.а. „Хюндай Елантра“, рег. № ****** към
датата на ПТП възлиза на 142.60 лв. Въз основа на отразеното в протокола за ПТП
и удостоверението от ОПП вещото лице е посочило механизъм на ПТП, при който на
прав участък от пътя пред Х-образно кръстовище, водачът на л.а. „Рено Клио“
поради неспазване на необходимата дистанция удря спрелия пред него л.а. „Хюндай
Елантра“ в задна част. От техническа
гледна точка вредите, нанесени в задната част на автомобила, са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за доказани
предпоставките на чл. 213, ал. 1 КЗ за суброгация на ищеца в правата на застрахования
при него собственик на лек автомобил „Хюндай Елантра” срещу ответника, като
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността на виновния за процесното ПТП водач на лек автомобил „Рено Клио“,
вкл. намира за доказан механизма на процесното ПТП по следните съображения:
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. В случаите, когато ПТП е посетено на място от
органите на МВР, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП – мястото на ПТП,
участниците в него, посока на движение на МПС, положението на МПС след ПТП
(схемата в протокола), констатираните вреди по МПС, характера и вида на пътните
знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. Когато фактът
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта за доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални знания. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален
документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността
на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа /в този смисъл
решение № 15/25.07.2014г. по т.д. № 1506/2013г. на ВКС, І ТО/.
В случая протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед
на местопроизшествието и същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на
инцидента, посоката на движение на автомобилите и вредите по застрахования при
ищеца автомобил. Тези обстоятелства не са своевременно оспорени от ответника,
нито същият е провел пълно обратно доказване.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
протокола за ПТП, удостоверението от 17.01.2012г. на ОПП – СДВР, декларираните
обстоятелства в уведомлението за щетата, както и неоспореното заключение на
САТЕ съдът намира за доказано по безспорен начин, че вторият участник в ПТП е
бил л.а. „Рено Клио“ с рег. № ********, управляван от собственика му Д.Н. без
СУМПС. Противоправното поведение на същата се изразява в неспазване правилата
за движение по пътищата, в частност неспазване на необходимата дистанция, а
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от ответника.
Дадените от Д.Н. показания съдът не кредитира по изложените по-горе
съображения. Твърденията й да е дала лекия си автомобил на лице на име П.,
което й било приятел, но чиито имена не знае, нито има негов телефон, нито знае
адреса му, са житейски нелогични и недостоверни. Показанията очевидно са дадени
с цел свидетелката да се оневини – същата е управлявала лекия автомобил без
СУМПС. Обстоятелството, че е неправоспособен водач нито изключва тя да е
управлявала автомобила, нито освобождава ответника от отговорността му,
съгласно чл. 267, ал. 2, т. 2 КЗ /отм./. Освен това твърденията й /по същество
такива за обсебване на автомобила от трето лице/ не са подкрепени от нито едно
доказателство по делото. Следва да се посочи също, че стриктното тълкуване на
чл. 267, ал. 2, т. 1 КЗ /отм./ обуславя извод, че обсебването не е сред
хипотезите на освобождаване от отговорност на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ – разпоредбата изключва отговорността на
застрахователя само при отнемане на владението чрез кражба, грабеж или чрез
престъпление по чл. 346 НК, каквото не се твърди в случая.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което атакуваното решение
следва да бъде потвърдено. Това обосновава и извод за присъждане на разноски в
посочения от СРС размер, определен съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход, разноски се следват на въззиваемия, който е претендирал
такива за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
съобразно извършената от юрисконсулта дейност в настоящата И.танция, съдът
определя възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186674 от 03.08.2017г., постановено по гр.д. № 2251/2016г. на
Софийски районен съд, 28 състав.
ОСЪЖДА „ЗДБ.И.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „ЗКЛ.И.” АД, ЕИК********, ня основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.