Решение по дело №107/2020 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..                23.04.2021 г.                    гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО ………..........……….…......................…………….... състав   

на   двадесет и девети март ..………………………. две  хиляди  двадесет и първа  година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                                Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                          

секретар ………..…  Димитрийка Христова  ……………………………………………… 

прокурор ………………………… .…..........……....................................……………….......

като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…..................……

т. дело  №  107 ............ по описа за  2020 год., …...…....................…………………..........

 

Т.д. №  107/2020 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 3609 от 17.06.2020 г., подадена от  Т.Г.Д. ***, с която е предявила обективно съединени искове против Гаранционен фонд гр. София, както следва:   с правно основание чл. 557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ  и правно основание чл.409 от КЗ -  за заплащане на сумата от  200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на майка й С. И. Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А.,  ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ  и чл.409 от КЗ -  за заплащане на сумата от  200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на баща й Т.Д.Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А.  ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

С Определение № 260015/19.08.2020 г. на основание чл.219 ал.1 от ГПК е конституиран  като трето лице помагач А.Ю.А. ***.

В исковата си молба ищцата Т.Д.  твърди,че на 09.08.2017 г. около 17.05 часа на второкласен път II- 48 гр. Омуртаг – гр. Котел, в непосредствена близост до бензиностанция „ Вяра-1“ на прав участък от пътя, при управление на л.а. ****водачът А. Х. А. нарушил правилата за движение – чл.37 ал.3 от ЗДвП и виновно причинил ПТП с правомерно движещия се лек автомобил ****, управляван от Т.Д.Т. и причинил по непредпазливост смъртта на Т.Д.Т. и на С. И. Т.. За извършеното деяние А.А. бил признат за виновен с Присъда № 14 от 12.07.2019 г., постановена по НОХД № 230 по описа на ОС Търговище за 2018 г. В следствие на този инцидент ищцата загубила едновременно и двамата си родители, които били нейна опора и подкрепа в живота й. Твърди,че тази загуба и е причинила неизмерими болки и страдания, които не могла да преодолее и към този момент.

   Към момента на произшествието водачът А. Х. А. нямал сключена валидна застраховка „ ГО“, което  ангажирало отговорността на ответника.

Ищцата отправила искане до ответното дружество на 28.09.2018 г. да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, по което искане ответникът постановил отказ , съгласно писмо изх. № 24-01-741/20.12.2018 г.

  Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от  200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на майка й С. И. Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А.  ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от  200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на баща й Т.Д.Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А.  ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.Моли да бъдат

присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.36 от ЗА вр. чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

  В срок  е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че искът е допустим и принципно основателен, но счита,че претендираният размер на обезщетението е неоснователно завишен. 

Не оспорва механизма на настъпване на ПТП, получените от пострадалите увреждания и наличието на причинно следствена връзка между получените увреждания в резултат на ПТП и последвалата смърт на пострадалите при произшествието лица, наследодатели на ищцата.

Оспорва ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба вреди.

Няма постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор.

Третото лице помагач А.Ю.А. не взема становище по исковете.

В съдебно заседание ищцата,чрез пълномощника си адв. К. поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове в пълния предявен размер, ведно със следващата се законна лихва, считано от 02.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите  и направените по делото разноски. Адв. К. поддържа искането за присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Петкова оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани или ако съдът приеме,че същите са основателни – да намали размерите на претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2017 г. около 17.05 часа на второкласен път II- 48 гр. Омуртаг – гр. Котел, в непосредствена близост до бензиностанция „ Вяра-1“ на прав участък от пътя, при управление на л.а. ****водачът А. Х. А. нарушил правилата за движение – чл.37 ал.3 от ЗДвП и виновно причинил ПТП с правомерно движещия се лек автомобил ****, управляван от Т.Д.Т. и причинил по непредпазливост смъртта на Т.Д.Т. и на С. И. Т..

За извършеното деяние А.А. е признат за виновен с Присъда № 14 от 12.07.2019 г., постановена по НОХД № 230 по описа на ОС Търговище за 2018 г. Присъдата е влязла в сила на 20.02.2020 г.

Представени и приети като доказателство по делото, неоспорени от страните са констативен протокол № 67/09.08.2017 г. и СМЕ на труп № 74/2017 г. и № 75/2017 г., препис от протокол за оглед на ПТП.

Представени и приети като доказателство по делото са актове за смърт и удостоверения за наследници на Т.Д.Т. и С. И. Т.. Видно от представените удостоверения за наследници е, че ищцата Т.Г.Д. е дъщеря на пострадалите Г.Т. и С. Т.. Т.Д. има регистриран постоянен адрес *** – удостоверение № 1400-51680/28.10.2020 г. и настоящ адрес *** от 27.02.2009 г. – удостоверение № 1400-51680/28.10.2020 г. пострадалите имат регистриран настоящ адрес ***, а пострадалият Г.Т.  и постоянен адрес в с. Брод – удостоверения № 1400-51680 /1/28.10.2020 г. № 1400-51680/3/28.10.2020 г. Местоработата на ищцата след 2007 г. е в гр. Димитровград / справка л.287/

С молба от 28.09.2018 г. ищцата е направила искане пред ГФ София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. ГФ е отказал изплащане на обезщетение, за което е уведомил ищцата с писмо изх.№ 24-01-74/20.12.2018 г.   

В хода на съдебното производство бе назначена съдебно психологическа експертиза и комплексна съдебно психологическа-психиатрическа експертиза. И двете експертизи са категорични,че процесното ПТП се е отразило върху психичния статус на ищцата Т.Д. и че е налице пряка зависимост между психичното състояние на ищцата и настъпилото ПТП. Според заключението на комплексната експертиза настъпилата тежка психотравма в резултат на ПТП, при което са починали родителите на Т.Д., е довела до  остра стресова реакция, която в последствие преминава в разстройство в адаптацията. Разстройството в адаптацията, според заключението, се дължи на преживяно остро стресогенно събитие. Представлява състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, възникнали в периода на адаптация към последиците от стресогенното събитие. Затруднява пълноценното личностово и социално функциониране. Характеризира се с невротични и емоционални изживявания. За този период е поддържала оплаквания от напрежение, безпокойство, понижено настроение. Била разстроена, тревожна, с нарушен сън, чувствала се отчаяна, несигурна, с мрачни мисли. Острата стресова реакция, според експертизата, е преходна, може да трае часове или дни и ако симптомите продължават преминава в разстройство в адаптацията с продължителност до шест месеца. Към настоящия момент Д. продължавала да изпитва негативни емоционални преживявания, които са нормалпихологична защитна реакция, а не болестни симптоми. Отразяват се върху цялостното й поведение и нарушават пълноценното й социално функциониране и качеството на живот. Тези негативни  емоционални преживявания остават в съзнанието на освидетелстваната като при стимул и провокация възобновяват спомените за преживяното. Тази тежка психотравма не може да бъде заличена от психичната сфера на личността, а само осмислена и прието. Т.Д. не е страдала от посттравматично стресово разстройство. Налице е депресивен синдром, който се включва в клиничната картина на разстройство в адаптацията.

По искане на ищцата в производството бяха събрани и гласни доказателства. Видно от показанията на св.Димитър Д.е,че ищцата Д. и нейните родители са живеели съвместно, предимно в с. Брод, а също и в гр. Димитровград. Били добро семейство, с много добри отношения между тях. Т. не създала свое семейство. Загубата на родителите й се отразила много зле, не могла да ги прежали, било й много трудно без тях. Според показанията на св. Н.М., Т. и родителите й живеели заедно, предимно на село. Родителите й се занимавали със земеделие, били сплотено семейство. Т. преживяла голям удар от внезапната загуба на двамата си родители. Били здрави, заминали на почивка и изведнъж, и двамата вечи ги нямало.  Т. била по принцип борбен човек, но след смъртта на родителите си се сринала емоционално. Те били единствената опора в живота й.     

   При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Предявените обективно съединени искове са допустими и по същество принципно основателни.

 Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Ответникът в писмения си отговор не оспорва механизма на настъпване на произшествието, противоправността на деянието и вината на дееца, не оспорва причинените травми на пострадалите Г.Т. и С. Т., както и че настъпилата смърт е в причинно следствена връзка с ПТП и получените в резултат на него травми. С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК следва да се приеме за безспорно установено извършеното деяние, механизмът на настъпване на произшествието, противоправността на деянието и вината на дееца. Получените от пострадалите травматични увреждания и последвалата им смърт е в пряка причинно следствена връзка с произшествието.  Този извод на съда намира опора  и в представени и приети като доказателство по делото, неоспорени от страните, констативен протокол № 67/09.08.2017 г. и СМЕ на труп № 74/2017 г. и № 75/2017 г., препис от протокол за оглед на ПТП.

Страните не спорят,че към момента на произшествието водачът на лекия автомобил ****А. Х. А. не е имал сключена задължителна застраховка „ГО“, което е основание за ангажиране отговорността на ответника. Съгласно чл.557 ал.1 т.2,б.а“ от КЗ  ГФ изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следствие на смърт или  телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на обезщетението, съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид степента на родствена връзка и близост на ищцата с пострадалите, претърпените от тях болки и страдания.

Ищцата Т.Д. е дъщеря на пострадалите Т.Д.Т. и С. И. Т. и е от кръга лица материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им. Децата са най-близки по степен лица, на които смъртта на техния родител се отразява най-тежко и в най-голяма степен. Пострадалите към момента на произшествието са били на 70 г. и 67 г., физически здрави, работоспособни , без данни за наличие на заболявания. Те са живеели съвместно в с. Брод, в каквато насока са събраните по делото гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели изцяло, т.като те се потвърждават и от събраните писмени доказателства – справка за регистрирани настоящ адрес на ищцата и на нейните родители. Видно от показанията на св. Д.и св. М. е,че между тях са установени много близки отношения, живеели са в едно домакинство и са . поддържали непрекъсната връзка.  Смъртта на Г.Т. и съпругата му С. Т. е прекъснала тази връзка и е причинила травма на ищцата. Независимо каква е възрастта на родителя загубата му, при това внезапна,  безспорно причинява болки и страдания, още повече,че в случая тя губи едновременно, и двамата си родители. Оттук нататък тя е лишена от общуването и подкрепата на своите родители, целият й свят е срутен.Видно от показанията на св. М. е,че след смъртта на родителите си ищцата е била срината емоционално. Изгубила е опората , на която е разчитала, не е имала при кого да се прибере и да сподели преживяно. Т.като родителите й са били единственото семейство за ищцата, внезапната загуба, едновременно и на двамата е причинила травма в по-голяма степен, довела е до изключителен негативен ефект в нормалния й бит и до неговата трайна промяна. Видно от заключението на назначената по делото тройна съдебно психологическа- психиатрична експертиза е ,че при ищцата е настъпила  тежка психотравма, която е довела до възникване на остра стресова реакция, която в последствие е преминала в разстройство в адаптацията. И към настоящият момент ищцата Д. изпитва негативни емоционални преживявания, които не представляват болестно състояние. Тези преживявания  се отразяват върху цялостното й поведение и нарушават пълноценното й социално функциониране и качеството й на живот. Според експертите тази тежка психотравма не може да бъде заличена от психическата сфера на личността, а само осмислена и приета.  С оглед на изложеното съдът намира, че справедливия размер на обезщетението е 100 000 лв., в който размер всеки един от предявените искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв. исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Върху така присъдените размери ищецът следва да заплати законна лихва,считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане

 

По отношение на разноските:

Ищцата е направила в производството разноски в размер на 300 лв. платено възнаграждение за изготвяне на експертиза. Съобразно уважената част на исковете на същата й се следват разноски в размер на 150 лв.

Направено е искане от адв. З.К. за заплащане на основание чл.38 от ЗА  на адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. З.К. сумата от 7060 лв. / 2х 3530 лв. на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за сумата от 100 000 лв. по уважените размери на исковете/

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ХОС 4% ДТ върху уважените размери на исковете или общо в размер на 8000 лв. /  2х 4000 – 4% върху 100 000 лв. /.

Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от представените по делото доказателства е,че сторените от ответника разноски в производството са в размер на 1215 лв., от които 1200 лв. платено възнаграждение  за изготвянето на тройната съдебно психологична психиатрична експертиза и 15 лв. платена ДТ за получаване на удостоверения. Съгласно отхвърлената част на исковете ищцата следва да бъде осъдена да им заплати разноски в производството в размер на 607,50 лв.

 

Водим от горното съдът

 

 

                              Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА    Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Гр.Игнатиев“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на   Т.Г.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. З.К.,  сумата от 100 000 лв./ сто хиляди лева/ ,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на майка й С. И. Т., която смърт е следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А.,  ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявения размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

 ОСЪЖДА    Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Гр.Игнатиев“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на   Т.Г.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. З.К.,  сумата от 100 000 лв./ сто хиляди лева/ ,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на баща й Т.Д.Т., която смърт е следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А.  ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявения размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА    Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Гр.Игнатиев“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на   Т.Г.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. З.К.,  сумата от 150 лв. - направени по делото разноски, съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Т.Г.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. З.К.  ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Гр.Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 607,50 лв. – направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА   Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Гр.Игнатиев“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адв. З.П.К., ЕГН **********,*** сумата от 7060 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, съобразно уважените размери на исковете.

ОСЪЖДА    Гаранционен фонд гр. София, ул. „ Гр.Игнатиев“ № 2, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 8000 лв. ДТ върху уважените размери на исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач А.Ю.А., ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                  СЪДИЯ: