№ 3538
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110158865 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, против В. М. Д.,
ЕГН: ********** и Л. КР. Д., ЕГН: **********.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода но ответника за частична недопустимост на исковете,
тъй като се касае за въпрос по съществото на делото, а надлежната процесуална легитимация се
определя по твърденията в исковата молба, като от същите не се налага извод да е предявено
чуждо материално право.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е
доставил за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не
са заплащали същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на съответните фактури на
интернет страницата на ищеца. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната
сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, в който
1
оспорват качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, с
твърдения, че имотът се ползва от наемател по силата на сключен договор за наем и открита
партида за имота. Твърдят, че ищецът неоснователно изчислил потребената топлинна енергия „на
база“, тъй като не било установено до процесния имот да не е осигуряван достъп за отчет, за да се
приложи този метод на изчисление и не бил изготвян нарочен протокол за това обстоятелство.
Оспорва се методиката на изчисляване на сумата за дялово разпределение и основанието за
дължимост на тази сума. Липсвали и доказателства ищецът да е заплатил претендираната такса за
дялово разпределение на топлинния счетоводител, макар последният да бил титуляр на това
вземане. Релевират възражение за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите
условия на ищеца, тъй като същите задължавали потребителя да притежава компютър или друго
подобно техническо средство и достъп до Интернет, за да се запознава с публикуваните от ищеца
фактури, а по този начин и с падежа на задълженията си, което поставяло потребителя в
неравностойно икономическо положение спрямо търговеца. Поради нищожността на тези клаузи
се твърди да не е настъпвала забава и да не е възниквало задължение за мораторна лихва. Такова
задължение липсвало и поради факта, че процесните фактури не били публикувани. По отношение
на лихвата за забава за сумата за дялово разпределение се твърди недължимост на още едно
основание, а именно – липсата на писмена покана до длъжника. Релевира се възражение за
настъпила погасителна давност, за началото на която следвало да се вземе предвид ежемесечният
падеж на съответното задължение за заплащане на топлинна енергия, а не датата на
изравнителните сметки.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 776,90 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. и сумата 29,53 лв. за дялово разпределение за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2020 г., до
окончателното им изплащане, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 92,02 лв. –
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. –
31.08.2020 г., както и сумата от 6,14 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.08.2017 г. – 31.08.2020 г.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно факта на
сключен с ответниците договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който е доставил топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност
през процесния период, факта, че е публикувал фактурите за дължимите суми за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. на страницата си в интернет, както и фактите, които имат за
последица спирането и прекъсване на погасителната давност.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за факта, че е публикувал процесните месечни
фактури на интернет страницата си.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ФДР „Техем сървисис” ЕООД като
трето лице-помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД.
2
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 43438/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал.1 ГПК третото лице помагач в 1-седмичен срок от
получаване на препис от определението да представи документите, посочени в исковата молба,
касаещи отчитането и разпределението на ТЕ в процесния имот през процесния период,
включително изравнителни сметки.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба
при депозит в размер на 350,00 лв., платими от ищеца в 1-седмичен срок от връчване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.У..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на находящите
се при ищеца и „Техем сървисис” ЕООД документи.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба,
както и по въпроса да се посочи размерът на дължимата сума за дялово разпределение за периода
от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., както и размерът на законната лихва върху тази сума за периода
31.08.2017 г. - 31.08.2020 г., при депозит в размер на 300,00 лв., вносими от ищеца по депозитна
сметка на съда, в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Г..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на находящите
се при ищеца и „Техем сървисис” ЕООД документи.
ПРЕПИС от отговора на ответниците да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2022 г., от 10.30
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3