Решение по дело №2900/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3082
Дата: 20 май 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20251100502900
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3082
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20251100502900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. П. срещу решение № 23200/20.12.2024
г. по гр.д. № 48274/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, с което е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 271,64 лв., ведно със законната
лихва от 02.06.2023 г. до погасяването, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „*********, аб. № 353553; 47,69 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г.;
49,14 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2023 г. до погасяването, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; 9,75 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г.
Жалбоподателят - П. Д. П., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не
е потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи
1
заплащането на цената им. Счита също така, че не дължи мораторна лихва, тъй като не
е изпаднал в забава. Оспорва задълженията за дялово разпределение, тъй като не е
налице основание за присъждане на такива суми в полза на ищеца. Твърди, че част от
задълженията са погасени по давност. Ето защо, моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“
ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявени срещу П. Д. П., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 271,64 лв., представляваща цена за предоставена топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в следния имот – ап. 32, намиращ се
в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 353553, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2023 г., до
погасяването; 47,69 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г.; 49,14 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; 9,75 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.07.2020
г. до 12.05.2023 г.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът, дали въззивникът П. Д. П. се
явява потребител на топлинни услуги в процесния период в имота, предмет на делото.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за
периода той реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено
топлоподаването към отоплителните тела в имота.
В тази връзка, по делото не са представени доказателства, от които да се
установява при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се явява
собственик на процесния топлоснабден имот.
Представена е единствено справка от Столична община във връзка с данъчно
задълженото лице за процесния имот, която нито е подписана от ответника, нито
удостоверява правото му на собственост по отношение на имота. Посоченото
доказателство не е достатъчно за доказване на факта на собственост по отношение на
имота, съответно – факта, че ответникът като собственик на имота се явява потребител
на предоставените в същия топлинни услуги. Справката е изготвена за целите на
данъчното облагане и в частта, касаеща декларираната собственост, представлява
частен документ, въз основа на който по никакъв начин не може да се направи извод
при условията на пълно и главно доказване за собствеността спрямо имота, без за
посочения факт да са ангажирани други надлежни доказателства.
Следователно, по делото не се установява, че между ищеца и ответника са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, от
което следва, че ответникът няма задължение да заплаща цената на доставената
топлинна енергия в процесния имот.
Ето защо, главните искове за установяване задължение за главница,
представляваща дължима цена за топлинна услуга и за дялово разпределение, както и
обусловените искове за мораторна лихва, се явяват неоснователни.
Във връзка с изложеното се налага извод, че обжалваното решение е неправилно
и следва да бъде отменено изцяло, като исковете бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на въззивника П. Д. П. сумата в размер на 25 лв.,
представляваща разноски за държавна такса за въззивно обжалване.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация София“
ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. С. К. К. сумата в размер на 400
3
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
При този изход на спора ответникът по жалбата няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 23200/20.12.2024 г. по гр.д. № 48274/2023 г. по
описа на СРС, 126 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу П. Д. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 271,64 лв.,
представляваща цена за предоставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г. в следния имот – ап. 32, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. №
353553, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.06.2023 г., до погасяването; 47,69 лв., представляваща
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 12.05.2023
г.; 49,14 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020
г. до м.04.2022 г.; 9,75 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница
за периода от 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на П. Д. П.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 25 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. С.
К. К. на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,
както и сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5