№ 206
гр. Ихтиман, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.
при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Гражданско дело №
20221840100878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Постъпила е от С. А. Й., ЕГН **********, за съществен акт на домашно
насилие спрямо нея от страна на М. Х. Г., ЕГН **********.
В уточнителна молба във връзка с указания на съда са изложени твърдения за
извършено домашно насилие в присъствието на детето Ж. М. Г., родено на
23.09.2019г., поради което детето също е конституирано като страна в производството.
Твърди се, че страните живеят в наследствена къща на молителя Й.. Поддържа
се, че ответникът системно ревнува молителя и желае последният да не работи. Твърди
се, че на 12.09.2022г. ответникът нанесъл побой на молителя, включително с маша по
краката и ръцете, като обиждал, крещял и заплашвал с убийство. Поддържа се, че
молителят изпитва страх и ужас от ответника, както и че се притеснява последният да
не посегне на детето, което също е присъствало по време на нанесения побой.
Постъпил е и отговор от ответника, в който молбата се оспорва, като се твърди,
че никакъв тормоз не е упражняван, че синините по тялото на С. Й. са причинени във
връзка с работата й, че ответникът е грижовен родител, че С. Й. не се страхува от
ответника и често му предава общото им дете във връзка с осъществяване на лични
контакти.
В проведеното открито съдебно заседание молителят, чрез процесуалния си
представител, поддържа подадената молба и претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител, като оспорва молбата и счита същата за
неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е допустима- подадена е на 23.09.2022г., като за дата на акт на
1
домашно насилие се посочва 12.09.2022г., поради което е спазен предвиденият в чл.
10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен срок.
В тежест на молителя е да докаже: 1) че ответникът се намира в някоя от
посочените в чл. 3 ЗЗДН семейна, родствена или фактическа връзка; 2) момента на
извършване на твърдения акт на домашното насилие и начина на осъществяването му.
В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения, ако направи
такива.
От медицинско удостоверение от 13.09.2022г., издадено от д-р Ш., се
установява, че при преведен преглед на С. Й. са констатирани на ляво бедро 3
кръвонасядания с дължина 7-8 см, има оток и болки при движение, както и на лява
мишница и предмишница кръвонасядания с големина 3-4 см, като лицето е съобщило,
че са причинени от нанесен побой с маша.
От жалба до РП- Самоков, ТО- Ихтиман на С. Й. от 21.09.2022г. се установява,
че прокуратурата също е сезирана за настоящия случай.
От искова молба и разпореждане по гр.д. №994/2022г. по описа на РС-
Ихтиман се установява, че между страните е налице висящо производство, касаещо
родителските права и издръжката по отношение на детето.
От показанията на св. П., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява,
че същата е колега в работата на С. Й., че на 13.09.2022г. на работното място й е
направило впечатление, че последната е разстроена. Установява се, че С. Й. е
споделила, че вечерта на 12.09.2022г. в дома им и в присъствието на общото им дете
ответникът й е нанесъл побой с маша в областта на ръцете и краката, след което
показала на свидетеля следите по тялото си, представляващи червени белези и синини.
Установява се също така, че преди процесната дата не е имало инциденти на работното
място, от които да бъдат причинени възприетите от свидетеля наранявания по тялото
на С. Й.. Причина за случилото се бил служебен чат, в който участвала пострадалата.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че е имало
следи по прасците на пострадалата, тъй като не се подкрепят от медицинската
документация по делото.
От показанията на св. Б., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява,
че същата е приятелка на С. Й., че на 13.09.2022г. двете са се видели и последната
разказала, че вечерта на 12.09.2022г. в дома им и в присъствието на общото им дете
ответникът й е нанесъл побой с маша в областта на ръцете и краката, след което
показала на свидетеля следите по тялото си. Причина за случилото се бил служебен
чат, в който участвала пострадалата и който предизвикал ревност от страна на
ответника. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която посочва
следи по тялото на пострадалата извън тези, които са констатирани в представената по
делото медицинска документация.
От показанията на св. П., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява,
че същият познава пострадалата и ответника, че в неопределен период в миналото е
имало случай на синини по тялото на пострадалата вследствие на инцидент на
работното място на Й., че ответникът не желае да има връзка с пострадалата извън
отношенията им свързани с общото им дете, че ответникът вече е напуснал общото
жилище, както и че едни хора казват, че ответникът е посягал на пострадалата, а други-
обратното, но свидетелят не е присъствал на побой.
От показанията на св. Г.а (леля на ответника), преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че към настоящия момент отношенията между ответника и
пострадалата са много добри във връзка с предаването на детето, като същите са се
разделили около месец септември 2022г. и не живеят заедно, че свидетелят не знае за
2
причината за раздялата и за проблеми помежду им, но ответникът не желае да
продължава да има връзка с пострадалата. В останалата им част показанията на този
свидетел не са относими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
В подкрепа на изложеното в молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която под наказателна отговорност се излагат следните твърдения: С. Й. и М.
Г. живеят във фактическо съжителство и на 12.09.2022г. вечерта последният е нанесъл
побой на С. Й. с маша за камина, като на следващия ден същата посетила медицински
кабинет във връзка с издаване на медицинско удостоверение.
Представената по делото комуникация по Вайбър, медицинска бележка за
детето от 21.11.2022г. и фиш за спешна медицинска помощ от 29.10.2022г. не
установяват факти и обстоятелства от предмета на делото.
Молителят С. Й. и ответникът М. Г. не спорят, а и от свидетелските показания
се установява, че същите са били във фактическо съжителство и имат общо дете- Ж. М.
Г., поради което е налице хипотезата на чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществен акт на
домашно насилие се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което
молбата се явява основателна.
На първо място изложеното в молбата се подкрепя от представената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство за
изложените факти, доколкото в същата се сочат индивидуализиращите данни на
лицето, посочено като извършител на насилието, и конкретно описание за време и
начин на извършване на твърдените актове за домашно насилие.
В подкрепа на изложеното в декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са показанията
на свидетелите в кредитираната им част, както и приетите по делото писмени
доказателства.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че спрямо Й. на 12.09.2022г.
са били извършени деяния от ответника, които по своята същност представляват акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН- физическо насилие чрез нанасяне от
М. Г. спрямо С. Й. на удари с маша в областта на бедрото и ръката, като извършеното
представлява и акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН- психическо
и емоционално насилие върху дете, тъй като ударите са нанесени в присъствието на
общото им дете Ж. М. Г..
Действията на ответника са агресивни прояви, насочени и засягащи личната
неприкосновеност и достойнството на пострадалия, без да се установява провокация от
негова страна (съмненията на ответника за някакви отношения на партньора му с трето
лице не може да обоснове подобна реакция, респ. не може да бъде разглеждано като
провокация). Наред с това действията на ответника спрямо С. Й. са извършени в
присъствието на общото им дете.
Поради това съдът намира, че за избягване на опасността от повторно
извършване на насилие и осигуряване на търсената защита на С. Й. по отношение на
ответника са налице основанията за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.
В случая не е необходимо налагането мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, тъй като към
днешна дата ответникът вече живее в друго жилище, както и не следва да се налага
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, тъй като е налице висящ спор между страните за
упражняването на родителските права по отношение на детето (чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН).
На следващо място съдът намира, че за избягване на опасността от повторно
извършване на насилие и осигуряване на търсената защита на детето Ж. Г. по
отношение на ответника са налице основанията за налагане на мярка единствено по чл.
3
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. От свидетелските показания и от заявеното от процесуалните
представители на страните се установи, че между С. Й. и М. Г. липсва
неразбирателство по отношение на детето, като последното редовно е давано на
бащата и прекарва време с него, поради което не е налице опасност за детето, налагаща
определяне на някоя от другите предвидени в закона мерки за защита от домашно
насилие.
Така определените мерки ще препятстват ще осуетят в достатъчна степен
възможността за посегателства по смисъла на ЗЗДН. При определяне на срока, за който
да бъдат наложени тези мерки за защита, съдът съобрази тежестта на осъществения
тормоз, като намира, че срокът следва да бъде 6 месеца, считано от датата на
постановяване на решението и издаване на заповедта. В тази връзка следва да се
посочи, че заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не
спира изпълнението й (чл. 17, ал. 3 и чл. 20 ЗЗДН).
В ЗЗДН не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН,
тъй като никой няма право да нарушава предвидените съгласно Конституцията на РБ и
Наказателния кодекс човешки права, каквито са правото на здраве и телесна
неприкосновеност.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при постановяване на исканата
защита във всички случаи се налага глоба, като съдът определя размера й по
целесъобразност в установените от закона рамки- от 200лв. до 1000лв.. Предвид
тежестта на деянието съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в минимален
размер, а именно- 200 лв.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за държавните такси да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 25лв..
Съгласно т. 1 на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС основателността на
претенцията за разноски е предпоставена от доказването на реалното им извършване
посредством удостоверителното изявление на страните, инкорпорирано в договора, че
уговорената парична сума е реално предадена. За да е доказана претенцията за
разноски е възможно, но не е задължително това изявление да е отразено върху
съглашението, сключено между довереник и доверител за извършването на правна
услуга. Достатъчно е наличието на разписка, която може да е съставена наред или след
сключването на договора.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 6 гръб от
делото). Липсват, обаче, доказателства за реално плащане на уговореното
възнаграждение в полза на адвоката, поради което такова не се дължи от насрещната
страна.
С оглед гореизложното, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу М. Х. Г., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН М. Х. Г., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. А.
Й., ЕГН **********, и общото им дете Ж. М. Г., родено на 23.09.2019г..
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН за срок от 6 месеца, считано
от 24.11.2022г., на М. Х. Г., ЕГН **********, да приближава на разстояние по- малко
4
от 50 метра пострадалото лице С. А. Й., ЕГН **********, жилището с адрес: с К., общ.
К., ул. „И.“ № **, както и местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, освен в случаите, касаещи предаване на общото им дете Ж. М.
Г., родено на 23.09.2019г..
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Х. Г., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящото решение, ще бъде задържан и
предаден на прокуратурата, като неизпълнението представлява престъпление по чл.
296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на М. Х. Г., ЕГН **********6, за
това, че е извършил спрямо С. А. Й., ЕГН **********, и детето Ж. М. Г., родено на
23.09.2019г., домашно насилие на 12.09.2022г., ГЛОБА в размер на 200лв, платима в
полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА М. Х. Г., ЕГН **********6, да заплати в полза на държавния
бюджет по сметка на РС- Ихтиман държавна такса в размер на 25лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед съгласно решението, в която да се посочат
последиците при неизпълнение, предвидени в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН- задържане на
извършителя от полицейския орган, констатирал нарушението и уведомяване на
прокуратурата.
Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва в седемдневен срок от връчването му с въззивна
жалба пред СОС.
Препис от решението и заповедта да се връчи на РУ Ихтиман.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5