№ 3632
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110209507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. К. Л. против Наказателно постановление № СОА22-РД11-
571/09.06.2022 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 36, ал. 1 от
Наредба на Столичен общински съвет за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столичната община (НРУИТДТСО), на жалбоподателя била наложена глоба, в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 23 вр. чл. 2, т. 2 НРУИТДТСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с твърдения за процесуално нарушение (противоречие
между АНАН и НП) и за обективна несъставомерност по цитирания от АНО текст. Моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата, като взема отношение по направените възражения. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.02.2022 г. проверяващ екип при Столична община извършил проверка в гр. София,
р-н „***“, ул. „*** (зад спирка на МГТ). В непосредствена близост до входа на пазар „***“ екипът
установил жалбоподателя Л., който извършвал търговия на открито – продавал мартеници. За тази
цел. Той предварително бил подал заявление до Доректора на „***, като му било дадено
разрешение и заплащал редовно определената му наемна цена.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Петко Милев; АУАН; НП; констативен протокол; заявление; фискални бонове; схеми;
служебна бележка; разписка за връчване; заповед за компетентност; констативен протокол.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който спори по
приложението на материалния и процесуалния закон.
В тази връзка, при извършен в съдебно заседание оглед на представени и приети схеми се
установява действителното местонахождение на жалбоподателя, към момента на проверката –
извън формалните граници на пазара, но в непосредствена близост до тях, като в подкрепа на
доводите за редовни плащания на определената наемна цена се представят надлежни
доказателства (последиците от което ще бъдат обсъждани в друг раздел на настоящото
изложение).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи (чл. 46, чл. 33, ал. 1, чл. 6, т. 2 и чл. 32, ал. 1 от Наредбата); в предвидената от
закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения
за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за допуснато отклонение от процесуалните стандарти е основателно. С
2
атакуваното наказателно постановление е ангажирана отговорност на лице, с имена Г. К. Ляков,
докато в АУАН като такова фигурира Г. К. Л.. Цитираното несъответствие би било незначително и
биха били налице основанията за обсъждане на техническа грешка, в случай на съвпадение на на
единния граждански номер на цитираните в АУАН и НО лица. Докато в НП, обаче, фигурира ясно
изписан такъв, в АЪАН се наблюдават дори с просто око допълнителни корекции – трета цифра от
ЕГН е преправена от „8“ на „0“, без дори да е закрепено надлежно авторството на промяната, което
обстоятелство буди основателни съмнения за действителната воля на контролните органи,
респективно – неминуемо се отразява върху законосъобразността на самата процедура по
ангажиране на отговорност.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че посочените дата и
място, жалбоподателят е извършвал търговия на открито върху публична общинска собственост,
без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на съответния район на Столична община.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Л. не е
изпълнил задължението си по чл. 23 НРУИТДТСО – да извършва търговия на открито, само след
издадено разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на
територията на който ще се извършва дейността.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Нормотворецът
не е поставил изискване за наличие на пряк умисъл, поради което и деянието би било
съставомерно и при форма на вина – непредазливост. Същевременно, обаче, при наличие на
разногласия между Столична община и „***, трудно би могло да се очаква от потребителите да са
в течение с точните граници. В този смисъл и интелектуалната страна на вината е силно спорно
обстоятелство и субективната съставомерност не би могла да се приеме за налична (границите на
пазара са схематично определени на скица, която е достъпна на уеб страница, но не и на поставена
на място такава).
Съдът приема, че нарушението представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния
кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.
93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia
legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КЗ задължения на
физическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
3
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения.
В конкретния случай неизпълненото задължение на жалбоподателя е застрашило обществените
отношения, свързани с експлоатирането на публична общинска собственост, което има
еднократен, инцидентен характер, но разположението е в непосредствена близост до границите на
тържището, при структно и регулярно заплащане на определената наемна цена („*** е общинско
дружество), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск не се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а представлява маловажен случай.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, с оглед защитата от повереник, въззиваемата страна следва да
поеме разноски за насрещната. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото (както
и при липса на възражение за прекомерност), размерът законосъобразно е претендиран към
минималния, а именно – 300 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА22-РД11-571/09.06.2022 г., издадено от
зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 36, ал. 1 НРУИТДТСО, на Г. К. Л. била
наложена глоба, в размер на 300 лева за нарушение на чл. 23 вр. чл. 2, т. 2 НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична община да заплати на Г. К. Л.,
ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4