Решение по дело №607/2018 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 223
Дата: 5 декември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20182220200607
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ….

 

гр.Нова Загора, 05.12.2018 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

      Съдебни заседатели:                                                                               Членове:

        

при секретаря: Радка Чолакова

и в присъствието на прокурора:  Христо Христов   разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ  АНХ дело № 607 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Р  Е  Ш   И:

 

         ПРИЗНАВА обвиняемия М.Т.Р., роден на *** ***, български произход, български гражданин, неженен, неосъждан, шофьор към „Ваня Транспорт“ гр. Карнобат, средно образование, с адрес ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 21.12.2017 г. в района на км. 1+200 на път III, в землището на село Езеро, община Нова Загора, при управление на моторно превозно средство – влекач „Волво ФХ 42 Т“, с рег. № А 7979 ВХ с прикачено на него полуремарке „Панав НС 1 36“ с рег. № А 7724 ЕЕ, обвиняемия М.Р. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците …“, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия…., с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 70 км/ч извън населено място“, чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на св. А.И.А. /ЕГН **********/, изразяваща се в контузия в областта на ходилото на десния крак, довела до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник -  престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и МУ НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000/хиляда/ лева.

         ОСЪЖДА М.Т.Р. със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 562.36/петстотин шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лева за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза, в полза на бюджета, по сметка на ОД на МВР град Сливен.

         РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд град Сливен в 15 дневен срок от днес.

 

 

                                                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

Съдържание на мотивите

                                                             МОТИВИ ПО АНХД № 607/2018 год. по описа на НЗРС, изготвени на 10.12.2018 г..

 

Производството се развива на основание Постановление на Районна прокуратура град Нова Загора за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и по реда на чл.378 от НПК.

         Представителят на Районна прокуратура град Нова Загора поддържа постановлението и предлага на обвиняемия да бъде наложено наказание „глоба” в размер, под средния и към минималния предвиден в чл. 78а от НК, като контректия размер предоставя по преценка на съда. По отношение налагане на наказанието, лишаване от правоуправление, прокурорът предоставя на съда да прецени, дали в конкретния случай е необходимо.  

         Обвиняемият се признава за виновен, но счита, че има съвина и е на пострадалия А., който не се е движел срещу движението.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

М.Т.Р. е роден на *** ***, български гражданин, не женен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.

Досъдебното производство е започнато за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Като обвиняем е привлечен М.Т.Р. – за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Обвиняемият М.Р. е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ за категории „С“, „В“, „DE“, „АМ“, „ТКТ“ и „ВЕ“, валидно до 21.12.2022 г. Към месец декември 2017 г. същият работел като шофьор, по трудов договор с фирма „ВАНЯ ТРАНСПОРТ“ ЕООД – гр. Карнобат.

На 21.12.2017 г. обвиняемия Р. бил на работа и трябвало да превози товар от енергийно гориво, в посока от гр. Гълъбово до гр. Сливен. Превоза се извършвал чрез МПС „влекач“, а именно марка „Волво ФХ 42 Т“ с рег. № А 7979 ВХ, с прикачено към него полуремаркще марка „Панав НС 1 36“ с рег. № А 7724 ЕЕ. Рано сутринта той потеглил с управлявания от него влекач, към който било прикачено натовареното полуремарке. Общото тегло на композицията / на влекача, полуремаркето и товара/ било около 40 тона. Малко след 06.30 часа Р. с управлявания от него автомобил се намирал на път III-554, в отсечката между с. Дядово и с. Езеро, на територията на Община Нова Загора. Времето било студено и сухо, не е имало мъгла, суха била и пътната настилка. В този участък от пътя имало сравнително интензивно движение, включително и от насрещно движещи се за обвиняемия автамобили. Движещите се автомобили били с включени светлини, предвид и това, че все още на била настъпила светлата част от денонощието. Наближавайки с. Езеро, в района на километър 1+ 200 от път III-554, Р. управлявал посочения по-горе влекач с прикаченото към него полуремарке със скорост от около 91 км/час, с включени къси светлини. Тази скорост на движение превишавала разрешената за съответното превозно средство, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. При така посочената скорост на движение, опасната зона за спиране на автомобила управляван от обвиняемия е била около 132 метра, а зоната на осветеност от светлините на фаровете му - около 50 метра.

По същото време, в същия участък от пътя, в посока от с. Дядово към с. Езеро, пеш се движел и св. А.А. (пострадал по настоящото наказателно производство).  А. бил облечен с тъмни дрехи и вървял върху платното за движение, в същите посока и пътна лента, в които се движел и управлявания от обвиняемия автомобил.

Обвиняемият Р. забелязал свидетеля А., когато последния бил осветен от челния фронт на светлините на автомобила Волво ФХ 42 Т" с рег.№ А 7979 ВХ. Обвиняемият задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, но не успял да спре своевременно и ударил с дясната му челна част свидетеля А.. Удара попаднал в лявата задна повърхност на тялото на А., който в резултат на това бил изтласкан напред (по посока движението на автомобила) и надясно, като паднал на банкета до близката канавка. Междувременно обвиняемия спрял управлявания от него автомобил и отишъл при А., а малко след това чрез обаждане на телефонен номер „112" съобщил за случилото се. На място пристигнал медицински екип, който откарал пострадалия във филиала на ЦСМП-Нова Загора. След извършените прегледи се установило, че свидетеля А. е получил счупване в областта на ходилото на десния крак, поради което бил насочен за оказване на съответната медицинска помощ към Спешно отделение при МБАЛ „Стара Загора". Междувременно на мястото на инцидента пристигнали и служители от РУ МВР-Нова Загора, сред които и свидетеля Тихомир Тачев (автоконтрольор в Група „ПК").  При разговор с последния за случилото се, обвиняемия обяснил, че забелязал силуета на пешеходеца, в „последния момент", едва когато го осветил с късите светлини, понеже било още тъмно. Малко по-късно, в светлата част на денонощието бил извършен и оглед на местопроизшествието, с което действие и при условията на чл. 212, ал.2 от НПК било започнато настоящото досъдебно производство.

При разследването по делото е назначена авто-техническа експертиза, чрез която да се изяснят причините, поради които е настъпило описаното по-горе ПТП. Видно от експертизата, скоростта на движение на автомобила преди въпросното ПТП е била около 91 км/час, при която опасната му зона за спиране е била около 132 метра. Мястото на удара между автомобила и свидетеля А. е било в дясната част на дясната лента за движение на моторното превозно средство, управлявано от Р. (гледано по посоката на движение на автомобила), на около 0,7 метра вляво от дясната граница на платното за движение (гледано от вече посочената посока). Обвиняемият е забелязал свидетеля А., когато последният е бил осветен от челния фронт на светлините на автомобила Волво ФХ 42 Т" с рег.№ А 7979 ВХ, т.е. когато е бил на около 50 метра от него. В тази връзка, обосновани са две причини довели до настъпване на пътно-транспортното произшествие. Първата от тези техническите причини е била скоростта на движение на автомобила,  управляван от обвиняемия Р., която освен, че е превишавала разрешената за съответното превозно средство, не е била съобразена със зоната на осветяване при движение с включени къси светлини, т.е. и с конкретните условия на видимост. Както бе посочено по-горе, опасна зона за спиране при скоростта, с която се е движел автомобила управляван от обвиняемия, е била около 132 метра, която е значително по-голяма от разстоянието от 50 метра, на което челния фронт на светлините е осветил пешеходеца А.. Тази скорост очевидно не е била съобразена и с характера и интензивността на движението, доколкото поради наличие на насрещно движещи се автомобили, Р. не е могъл да избегне удара и чрез заобикаляне на пешеходеца. Втората техническа причина, поради която е настъпило въпросното пътно-транспортното произшествие е поведението на самия пострадал.  Както вече бе посочено, извън населено място и във все още тъмната част от денонощието, свидетеля А. е вървял по самото платно за движение, попътно за посоката и в лентата, в която се е движел автомобила, управляван от обвиняемия Р..

В хода на разследването е назначена съдебно-медицинска експертиза за определяне характера на телесните увреждания причинени на свидетеля А. при описаното по-горе ПТП.  От същата е видно, че на А. е била причинена контузия в областта на ходилото на десния крак - счупване на тялото на пета предноходилна кост на границата между средната и предната трета, без значителна дислокация на костните фрагменти, както и счупване на двете фаланги на палеца на същия крак в областта на интерфалангеалната става.

Така описаната контузия е довела до затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на десния крак за срок не по-малък от 2-3 месеца, до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник на свидетеля А. и има характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Отделно от това, той е получил и увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и имащи характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК (които са несъставомерни по настоящото наказателно производство) - контузия в областта на раменната става на лявата ръка, изразена клинично с болезненост в крайните фази на движение на ръката, без данни за фрактура на костите, както и мекотъканни увреди, довели до затрудняване в движенията на тази ръка за срок от 20 до 30 дни.

Горното е безспорно установено от приложените по ДП № 897/2017 г. на РУ МВР – Нова Загора, вх. № 1740/2017 г. на Районна прокуратура – Нова Загора, писмени доказателства.

         От така установеното съдът счита, че с деянието си обвиняемият М.Т.Р. е осъществил от ОБЕКТИВНА СТРАНА престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1  от НК, тъй като на 21.12.2017 г. в района на км. 1+200 на път III, в землището на село Езеро, община Нова Загора, при управление на моторно превозно средство – влекач „Волво ФХ 42 Т“, с рег. № А 7979 ВХ с прикачено на него полуремарке „Панав НС 1 36“ с рег. № А 7724 ЕЕ, обвиняемия М.Р. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците …“, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия…., с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 70 км/ч извън населено място“, чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на св. А.И.А. /ЕГН **********/, изразяваща се в контузия в областта на ходилото на десния крак, довела до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от обвиняемия по непредпазливост. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен, а в конкретния случай и е могъл да ги предвиди.

         СМЕКЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – самопризнания, чисто съдебно минало.

         ОТЕГЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – няма.

         Съдът счита, че правилно прокурорът е прекратил наказателното производство и е внесъл постановление за налагане на административно наказание по чл.78а от НК, тъй като са налице всички основания за това – за престъплението е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години или „Пробация“.  Не са причинени имуществени щети. Обвиняемият не е осъждан за престъпление и не е освобождаван от наказателна отговорност.

С оглед данните по делото, обвиняемият работи като шофьор и получава средно месечно трудово възнаграждение в размер около 400.00 лева. С оглед разпоредбата на чл. 47 ал.1 от НК, че глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, последната следва да бъде определена в рамките на минималния размер, а именно хиляда лева.

Съдът счита, че с оглед здравословното състояние на обвиняемия, за което има представени доказателства и това, че ще стане пречка да осъществява професията си, обвиняемият не следва да бъде  лишаван от право да управлява МПС. Освен това е налице съвина на пострадалия А.И.А., което намалява в значителна степен вината на обвиняемия. Основна вина за настъпване на процесното ПТП, съдът намира у поведението на пострадалия-движейки се в лентата по посока на движение на МПС, а не в правилната за пешеходци лента-срещу движението.

Наказанието“глоба“, което неминуемо следва да се наложи на обвиняемия е достатъчно и ще постигне поправително-възпиращата си роля относно последния.

Следва, обвиняемия М.Т.Р. със снета по делото самоличност да бъде  осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 562.36/петстотин шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лева за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза, в полза на бюджета, по сметка на ОД на МВР град Сливен.

На основание тези мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                                 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: