Разпореждане по дело №645/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от К. Г. К. против „И.к.-Р.” Г. за заплащане на възнаграждения за използването на графично оформление на вестник „Н.ж.”, за всеки пореден брой на вестника от брой № 229/11334/04.12.2003 година до брой № 230/11569/08.12.2004 година, общо за сумата 9750.15 лева, с правно основание чл.19 от Закона за авторското право и сродните му права.

Ищецът К. Г. К. твърди, че в началото на месец ноември 2003 година получил покана от И. Б. в качеството му на главен редактор на вестник „Н.ж.” и управител на ИК”Р.”- Г., да направи нова художествена концепция и графично оформление на вестник „Н.ж.”. Задачата била, чрез създадени от ищеца маски за графично оформление на всеки един структуроопределящ елемент на вестник „Н.ж.”, да се постигне единство не само в цялостната му архитектура, а тя да бъде пригодна за изпълнение на още два вестника в проект. Изпълнението на графичното оформление станало чрез изработени от ищеца уникални компютърни модули за всеки графичен елемент на вестник „Н.ж.”. Върху вече излязъл брой на вестник „Н.ж.” - брой № 207/11312/04.11.2003 година, един месец преди да започне издаването на вестника с новата художествена концепция и новото графично оформление, с техническото съдействие на М. А. въвели всички маски за новото графично оформление в компютърната система за предпечатна подготовка. Твърди се, че заготовките били изработени от ищеца като компютърни маски, били направени предварително от ищеца на електронен носител. Под негово наблюдение, указания и диктовка, те били адаптирани към компютърната техническа система за предпечатна подготовка на вестник „Н.ж.” от М. А.. Предварително била заложена възможността, впоследствие да се прилага така нареченото модулно композиране на всяка една страница, респективно на всеки един брой от вестника. Не било нужно да се правят така наречените работни макети за всеки брой поотделно. Твърди, че по този начин вестник „Н.ж.” с броя си от 04.12.2003 година под № 229/11334/, модернизирал и оптимизирал начина си на правене като същевременно придобил нова визия, а чрез универсалното за изпълнение графично оформление, получил възможност, непрекъснато да се обновява. Ответникът признал авторското му право в посочения брой от 04.12.2003 година. Твърди се също, че това графично оформление било използвано от ответниците във всеки следващ брой на вестник „Н.ж.”, и в частност от брой № 229/11334/04.12.2003 година до брой № 230/11569/08.12.2004 година. Твърди, че ответниците не са му заплатили възнаграждение за използването на направеното от него графично оформление на вестник „Н.ж.”, за всеки пореден брой на вестника от брой № 229/11334/04.12.2003 година до брой № 230/ 11569/08.12.2004 година.

В съдебно заседание чрез своя представител по пълномощие поддържа предявения иск. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си.

Ответникът – „И.к.-Р.” Г., чрез своя представител, оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е бил автор на графичното оформление на вестник „Н.ж.”. В началото на месец ноември 2003 година решил да се подобрят някои от графичните елементи на вестник „Н.ж.”, като тази задача била възложена на А. С. Т. - компютърен дизайнер във вестника. Твърди, че с ищеца не били разработвали никаква художествена концепция, а работили единствено върху подобрението на някои графични елементи. Ищецът бил поканен само в качеството си на консултант, като не бил носил на електронен носител никакви заготовки, изработени от него. Преди ищецът да се появи, те са имали създадени вече маски за рубрика, надзаглавие, подзаглавие и др., а на компютъра е работила само Т.. Дейността на ищеца била само консултантска, като не били длъжни да се съобразяват с него. Във възраженията се твърди, че ищецът помолил първия ответник да го впише в карето на вестника като автор на концепцията и графичното оформление на вестника, за да му направи реклама, което първият сторил.

В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение изх.№ */10.02.2009 г. на Агенция по вписванията се установява, че ответникът „И.к.-Р.” гр. К., с ЕИК *, е пререгистриран в търговския регистър при агенцията.

Не е спорно по делото, че процесните броеве на вестник „Н.ж.” – от бр.229/11334/04.12.2003 г. до бр.230/11569/08.12.2004 г. включително, съдържат името на ищеца К. К. под квалификацията „Х. к. и г. о.”, което се установява и от представените и приети по делото като доказателства заверени копия от вестник „Н.ж.” – от бр.229/11334/04.12.2003 г. до бр.230/11569/08.12.2004 г.

С оглед изложеното и предвид претендираното от ищеца с исковата молба право и възраженията на ответника, спорен по делото е въпроса автор ли е ищецът на графичното оформление на вестник „Н.ж.” и в частност – на неговия бр.229/11334/04.12.2003 г., както и използвано ли е това графично оформление от ответника във всеки следващ брой на вестника – до брой № 230/11569/08.12.2004 г.

Във връзка с горното по делото са разпитани като свидетели М. Д. П., И. П. Л. и А. С. Т.. Свидетелката М. П. установява, че за процесния период – от месец декември 2003 г. до месец декември 2004 г., била заместник – главен редактор на вестник „Н.ж.”. Сочи, че при тях във вестника графичното оформление се заплаща на този, който в момента оформя страницата на вестника под ръководството на главния редактор, заместник – главния редактор и това се отразявало след това в хонорарния лист. Всеки ден се оформяло графичното оформление на вестника и на всяка страница. Последната дума за одобрение на графичното оформление имал главния редактор. Установява в своите показания, че за процесния период – от месец декември 2003 г. до месец декември 2004 г., вече имали издателски програми, работили върху тях и всеки ден, според важността на материалите, оформяли страниците на вестника. Твърди, че ищецът К. дошъл в редакцията на вестника в това време – през 2003 г., и предложил някои идеи, с които да променят графичното оформление на вестника, като бил поканен от главния редактор на вестника. Сочи, че ищецът не е извършвал самостоятелно промяна в графичното оформление на вестника, а във вестника си имали точно определен човек - страньор /дизайнер/ и това била свидетелката А. Т., която единствено работила през процесния период. Ищецът К. К. не бил работил с издателските програми, като свидетелката не го е виждала да работи на компютъра на вестника и да оформя страница. Не помни ищецът да е предлагал нещо конкретно по графичното оформление, последният предлагал идеи, но за да се промени графичното оформление на страницата на вестника последната дума имал главния редактор. През този период си имали концепция на вестника, всяка страница се променяла всеки ден, според важността на материалите, като си имали определени рубрики и определени места, където да се слагат по страниците на вестника. Ищецът бил може би около една седмица в компютърното отделение на вестника, зад страньорите, като изобщо не бил работил по графичното оформление на вестника. Сочи, че главният редактор на вестника поканил ищеца да му помогне, защото през това време последният бил безработен и по този начин да му вдигне имиджа за да може да си намери работа. Поради тази причина ищецът бил вписан като автор на графичното оформление. Свидетелката установява, че като заместник – главен редактор на вестника задълженията й били да взима пакета от материали, който идвал при нея от всички отдели, да изчете материалите, след което според важността на новините, на проблемите, с решението на главния редактор се преценяло на коя страница и къде ще се поставят съответните материали. Всичко това се подавало в компютърния отдел, където трябвало да се изпълни. В процеса на работа се налагало понякога, според новините, да се местят и материали.

Свидетелката И. Л., заместник – главен редактор на вестник „Н.ж.”, както през процесния период от месец декември 2003 г. до месец декември 2004 г., така и понастоящем, сочи, че графичното оформление на вестника е всекидневна работа, като всеки брой и всяка страница се изработва конкретно и всяко оформление е уникално за съответния брой. Крайното решение за графичното оформление било на главния редактор. Твърди, че графичното оформление се оформя на страница и всяка страница се изработва поотделно. През периода 2003 – 2004 г. вече били започнали самостоятелно да работят по оформлението на вестника. Имали отдел, в който работила по оформлението конкретни служители, чието задължение било само това, като тогава работили А. Т. и М. А.. Твърди, че ищецът К. К. не е работил по графичното оформление на вестника и не е работил на компютър. В този период имало идея да се прави едно издание „Перперикон” и във връзка с това няколко дни ищецът идвал в редакцията и при оформлението на страниците е казвал, споделял някакви мнения. Това, което ищецът казвал като мнение издавало, че същият не е компетентен в областта на компютрите. Сочи, че при тях ищецът не е носил разработка на графично оформление на какъвто и да е носител, нито хартиен, нито електронен. Някои от съветите, които ищецът давал били как да се разграфи страницата на полета и как да се изчисляват с линийка пиксели, които били характерни за стария начин, когато били на висок печат и когато била друга технологията за оформлението и издаването на вестника – етап, отминал от няколко години. Решаваща роля за приемане на графичното оформление имал главния редактор, като негова била последната дума как да изглеждат страниците. Установява, че в редакцията на вестника за всеки бр¯й поотделно се прави хонорарен лист, като на работещите в редакцията, според труда, който са вложили, им се полагало съответно възнаграждение, като то било конкретно за всяка страница, в която е участвал съответния служител. Възнаграждението се определяло от главния редактор, като за всеки брой поотделно се правел хонорарен лист. Твърди също, че ищецът К. К. не стоял повече от 3 – 4 дни в компютърното отделение и не през цялото време. Сочи, че решението да бъде вписан ищецът през процесния период като автор на графичното оформление на вестника било на главния редактор, чието обяснение било, че вписва това име по молба на ищеца за да му помогне по – късно за намиране на работа, тъй като в този момент същият бил без работа. Установява, че знае това, защото специално е питала главния редактор за причината ищецът да бъде вписан като автор на графичното оформление, защото нямало никакви индикации той да е свършил тази работа, за която е вписан. Още повече, че името му стояло във всеки брой на вестника, а ищецът реално го е нямало. Свидетелката твърди, че елементите на графичното оформление на вестника били уточнени – колко колони да има, дали да има две подзаглавия или едно, дали да има надзаглавие, дали шрифта на рубриката да бъде друг. В тази връзка, са се придържали към това, което било уточнено от главния редактор. Установява, че страниците за всеки брой на вестника са се изработвали на компютър от свидетелката А. Т..

Свидетелката А. Т., работеща като страньор във вестник „Н.ж.”, както през процесния период, така и понастоящем, установява, че ищецът е идвал в редакцията и компютърното отделение на вестника по покана на главния редактор И. Б., от когото била уведомена един месец по – рано, че е възможно да повика човек, който би могъл да даде някакви идеи за някои от графичните елементи с цел осъвременяване на вестника и най – вече за да бъдат в крак с новата компютърна технология. Ищецът дошъл един ден, запознали се и общо взето нищо не работел. Установява, че при тях вече имало въведен издателски софтуер и ищецът не бил запознат с него. От престоя на ищеца в редакцията се разбрало, че същият нямал никаква компютърна грамотност. Нито един път ищецът не седнал зад компютъра да покаже или направи нещо, като през цялото това време свидетелката стояла на компютъра. От това, което главният редактор бил казал на свидетелката, последната очаквала от ищеца да извади макети с нещо начертано, нарисувано, от което да е видно, че имал някакви идеи, но нямало такова нещо. Твърди, че ищецът не е носил нищо, на никакъв носител. За тези дни, през които ищецът бил при нея правили едни квадратчета, от които нямало никаква полза и които затруднявали още повече производството на вестника. След това което правили, вадили бели разпечатки на принтер и ги представили на главния редактор по негово изрично нареждане. Свидетелката лично попитала главния редактор защо ищецът бил записан във вестника като графичен оформител, след като тя и нейната колежка всеки ден оформяли графично всяка една страница поотделно. Главният редактор й отговорил, че ищецът К. го помолил да му създаде по този начин някакъв имидж, тъй като бил без работа и така можел да бъде забелязан.

Съгласно чл.3, ал.1, т.9 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като графично оформление на печатно издание. Разпоредбата на чл.3, ал.2, т.3 от ЗАПСП предвижда, че обект на авторското право са също периодични издания, като съгласно чл.3, ал.3 от закона, обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни. Разпоредбата на чл.5 от закона определя, че автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. А съгласно чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението, като авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

От цитираните по – горе разпоредби е видно, че обектът на ав‗орското право е преди всичко произведение – продукт на физическа или умствена дейност, което е резултат на творческа дейност. Съгласно „Съвременен тълковен речник на българския език” думата „творя” се определя като „създавам нови, оригинални художествени, научни и културни ценности”. В тази връзка, назначената по делото съдебна експертиза за авторско право, изготвена от вещото лице при САС В. Ш. – дипломиран патентен специалист и сертифициран оценител на права на интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно, пълно и обосновано, сочи, че в контекста на случая думата „нов” може да се приеме със значението си на „неизвестен, непознат”, а думата „оригинален” – като „истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран; самостоятелност, чужд на подражателност, неподправен; и своеобразен, чудат, интересен”. Експертизата приема, че липсва оригиналност, когато са комбинирани известни елементи при запазване на тяхната основна функция.

Според „Съвременен тълковен речник на българския език” думата „концепция” е със значение „2. теоретически замисъл, представа за произведение на науката или изкуството”. В тази връзка, експертизата за авторско право приема, че „концепцията” е вид ментален модел в съзнанието на човека, който не е приложен в конкретна форма на какъвто и да е носител, въпреки, че сам за себе си може да бъде теоретично описван. Тук следва да се посочи, че концепцията не е защитим обект по ЗАПСП и той изрично ги изключва от защита – чл.4 от ЗАПСП. Експертизата приема също, че когато концепцията за начина на подреждане на сами за себе си известни елементи запазва тяхната обичайна функция, но външния вид или формата на тези елементи се променя при всяко тиражиране, то тогава се търси авторско право за всяко такова отделно отпечатване.

Назначената по делото съдебна експертиза за авторско право установява, че думата „вестник” е с първо значение като: „периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация”. В този смисъл вестникът е едновременно и печатно издание, понеже предлага текуща информация в словесна форма, така и периодично издание, понеже се издава циклично и може да бъде ежедневник, седмичник или месечник. Той същевременно е и произведение, в което са включени материали, написани от отделни автори, които могат да се причислят към литературните произведения, както и графики или снимки, които могат да се причислят към художествените произведения или фотография, което е друг вид авторско право. Това определя всеки брой на вестника като сборно произведение, съставено от произведения на отделни автори. Само отделното издание на вестника като такова с индивидуалното комбиниране и разполагане на отделните статии, графики или снимки, което е всеки негов отделен брой, попада под разпоредбите на чл.10 от ЗАПСП, а не включените в него отделни материали сами за себе си.

Съгласно експертизата за авторско право, графичното оформление на печатан вестник, за да бъде разпознаваемо, трябва да бъде материализирано на някакъв носител, като в съвременните печатарски машини обикновено това е електронен носител, съдържащ резултата от предпечатната подготовка в електронен вид. Адекватната форма на произведение във вид на графично оформление на печатно издание, за да бъде годна за размножаване в съвременните условия обикновено е в електронен вид и е качена на приложими електронни носители. Тя се постига само чрез изобразяване на самите видими знаци върху например такъв електронен носител и не може да бъде нито словесно описание на тези знаци, нито мирисови усещания. Или, графичното оформление на печатан вестник, за да бъде годно средство за размножаване, трябва да бъде конкретен обект, материализиран на носител.

Във връзка с горното, в своето заключение вещото лице сочи, че графичната концепция на даден вестник определя неговия облик за определен период от време и се материализира в графичното оформяне на всеки негов брой. Вземайки предвид текста на чл.30, ал.2 от ЗАПСП, който определя времетраенето на сборните произведения, каквито са вестниците и които се публикуват на броеве, да се изчислява за всеки брой поотделно, както и факта, че графичната концепция се прилага за Þзданията от период от време, следва също, че графичното оформление на вестник се отнася за всеки негов брой.

Съгласно експертизата за авторско право, всеки вестник, следвайки възприетата графична концепция, има някакво графично оформление на всяка страница от всеки брой, включващо главата на вестника и разположението на печатните материали, в т.ч. заглавията им, рекламните карета и фотографиите. Без такова графично оформление печатният вестник не може да съществува. Това графично оформление в съвременните условия се материализира на електронен носител и така се носи за печат. Според европейската практика графичното оформление на вестник като печатно издание се отнася до целия вестник от даден брой – от първата до последната страница. Европейското разбиране е, че най – малката част, на която може да се раздели графичното оформление на вестника като печатно издание е една страница. Следователно, графичното оформление на всяка страница от вестник, възприета като най – малката единица печатно издание, е разположението и взаимовръзката на всички елементи от дадена страница. Експертизата установява, че всеки брой на вестника се изработва чрез подбор, редактиране, разполагане и форматиране на отделните материали върху всяка страница, съобразно възприетата графична концепция, обикновено от целия редакционен екип на издателя. Работният екип включва кореспонденти, които пишат съдържание, подходящо за вестникарски формат; понякога писатели и поети, самостоятелни автори на литературни произведения, които издателят пригажда във форма, която да е подходяща за вестникарски формат; фотографи, автори на художествени фотографии; художници, автори на скици, карикатури, рисунки, графики; редактори, оформители и др., подреждащи материалите върху полетата на редакторските програми, като отговорен за крайното оформление на отделния брой на вестника е главния редактор. С други думи, графичното оформление на всеки брой на съвременния вестник обикновено е краен резултат от съвместния труд на екип от хора, който намира крайна реализация върху електронен носител, предаван в печатницата за размножаване на копия от него.

При така установените по делото обстоятелства, съдът съобрази следното:

Законът за авторското право и сродните му права, в своя чл.10, определя авторското право върху посочения по – горе краен резултат от подборката, оформлението и подредбата на отделните материали при периодичните издания да принадлежи на издателя. От друга страна, доколкото всеки брой на вестника представлява сборно произведение от отделни части, които сами за себе си могат да имат характер на произведения и техните автори да имат други права върху самото произведение, следва в настоящия случай да се прецени дали ищецът е създал целия или отделни части от обекта „графично оформление на вестник”, които имат характер на произведение със самостоятелно значение, изразено поне в една вестникарска страница. В тази връзка, разпитаните по делото свидетели М. П. /заместник – главен редактор на вестник „Н.ж.”/, И. Л. /заместник – главен редактор на вестник „Н.ж.”/ и А. Т. /страньор във вестник „Н.ж.”/ установяват, че ищецът К. е бил няколко дни в редакцията на вестника /”около една седмица” – св.П., „не повече от 3-4 дни” – св.Л./, в месеца преди издаването на брой 229 от 04.12.2003 г., когато за първи път е включено името му в редакционното каре. По делото липсват каквито и да са доказателства, че ищецът е присъствал физически и е участвал активно при оформянето на този брой 229 от 04.12.2003 г., като самият ищец не твърди това. Така в исковата молба последният сочи, че изпълнението на графичното оформление станало чрез изработени от него уникални компютърни модули за всеки графичен елемент на вестник „Н.ж.”, като върху вече излязъл брой на вестник „Н.ж.” - брой № 207/11312/04.11.2003 година, един месец преди да започне издаването на вестника с новата художествена концепция и новото графично оформление, с техническото съдействие на М. А. въвели всички маски за новото графично оформление в компютърната система за предпечатна подготовка.

От гореизложÕното се установява по един несъмнен начин, че ищецът не е присъствал и не е участвал не само при изработването и оформянето на брой 229 от 04.12.2003 г., но и при изработването на всяка страница и сглобяването на всеки брой на вестник „Н.ж.” за процесния период. Недоказани са твърденията на ищеца, че е изработил уникални компютърни модули за всеки графичен елемент на вестник „Н.ж., като заготовките били изработени от него като компютърни маски и били направени предварително от него на електронен носител. Напротив, разпитаните по делото свидетели установяват по един несъмнен начин, че за времето, през което е присъствал в компютърното отделение на редакцията на вестника – няколко дни през месец ноември 2003 г., ищецът не е работил по графичното оформление на вестника, като въобще не е работил на компютър и не е носил разработка за графично оформление на какъвто и да е носител – нито хартиен, нито електронен. Свидетелите установяват, че през този период в редакцията на вестника вече имали издателски програми, с които работили и бил въведен издателски софтуер, с който ищецът не бил запознат и с които издателски програми не е работил. В тази връзка свидетелите твърдят, че от престоя на ищеца в редакцията се разбрало, че няма компютърна грамотност. Свидетелката Л. установява в своите показания, че ищецът е давал съвети, като някои от тях били как да се разграфи страницата на полета и как да се изчисляват с линийка пиксели, които били характерни за стария начин, когато били на висок печат и когато била друга технологията за оформлението и издаването на вестника – етап, отминал от няколко години. Свидетелката Т. установява, че през този период с ищеца правили квадратчета, от които нямало никаква полза и които затруднявали още повече производството на вестника, както и че вадили на принтер бели разпечатки от това, което правили и ги представили на главния редактор по негово изрично нареждане.

Предвид установеното от свидетелите, следва отново да се посочи приетото по – горе в мотивите на решението, че обектът на авторското право е преди всичко произведение – продукт на физическа или умствена дейност, което е резултат на творческа дейност. Разпоредбата на чл.5 от ЗАПСП определя, че автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. В тази връзка, не се установява ищецът да е създал произведение – графично оформление на вестник „Н.ж.”, резултат на негова творческа дейност, респективно – което да е ново /неизвестно, непознато/ или оригинално /истинско, самостоятелно, не имитирано или копирано, неподправено/.

Все в тази връзка, назначената по делото експертиза за авторско право установява в своето заключение, че структурата на страниците на вестника са динамични и тяхната визия се променя за всяка страница от всеки брой. Променят се динамично имената на рубриките и датите върху колонцифрата, заглавията и надзаглавията, различни са буквите с акцент, различни са дължината на чертата над надзаглавието, както и дължината на растерните ленти за рубриките от колонцифрата, тъй като зависят от съдържанието на печатаните материали. Съгласно експертизата, динамичната промяна на едни и същи по вид елементи обуславя единна концепция за периода, но не и едно и също графично оформление на конкретните страници на всеки брой. Експертизата установява, че непроменящи се статични константни елементи във всички броеве по вид, форма и местоположение са: (1) името на вестника, в т.ч. и в състава на колонцифрата, (2) номерата на едноименните страници върху растерен квадрат, (3) удебеляване чертата на колонцифрата за броевете в процесния период от шаблона – бр.229 от 04.12.2003 г, и (4) писците отстрани на растерните ленти. Съгласно експертизата, главата на вестника е практически непроменена от преди, поради което съдът приема, че авторското право върху главата на вестника сама за себе си не принадлежи на ищеца, тъй като той няма заслуга за това. Експертизата сочи, че включването на главата на вестника като съставен елемент на колонцифрата говори, че сама за себе си колонцифрата е променлива и е формирана от елементи, един от които е с чуждо авторско право. Установява също, че само за себе си номерирането на страниците е функционална характеристика на изданието, служещо за ориентация. Посочва, че номериране на страници графично оформено като негатив в квадрат, е обичайна практика и само за себе си не е творческо усилие. От своя страна използването на растерни полета с различна форма и текст е обичайна практика за насочване на внимание. Чертата на колонцифрата не е необичайно да бъде удебелена. Експертизата за авторско право установява също, че в шаблона бр.229 от 04.12.2003 г. са включени писци в качеството им на показалци към рубрики, като тези писци са непроменяни в изследвания период. В тази връзка вещото лице установява, че този вид писци фигурират като стилизиран символ от менюто Monotype Stors в програмата CorelDRAW, откъдето могат да се копират и пренасят в друг документ. Съгласно експертизата, всички използвани елементи – шрифтове, линии и украсни акценти, са обичайни и в настоящия случай се използват със същото предназначение. Сами за себе си тези елементи могат да се намерят в стандартните графични инструментариуми на различни програмни продукти за текстообработка и изображения. Съгласно експертизата, самата колонцифра в различните броеве и в различните страници на един и същи брой има променливи елементи, което я определя като динамична структура и следователно е част от концепцията на вестника. В тази връзка съдът възприема изцяло извода на вещото лице, че тъй като концепциите, колкото и константни като визия за оформяне на вестник да са по отношение на дълговременното им прилагане, остават сами за себе си концепции и по тази причина те не могат да бъдат класифицирани като обект на авторско право, който при това да бъде отнесен към всеки следващ брой на вестника и всяка страница на всеки брой. От изложеното дотук се установява, че издаването на всеки следващ брой на вестник ”Н.ж.” не е пряко размножаване на страниците на шаблона бр.229 от 04.12.2003 г., поради което следва да се приеме, че не е налице използване на графичното оформление на брой 229 от 054.12.2003 г. от вестник „Н.ж.” или на страница от него.

От събраните и обсъдени по – горе доказателства – показанията на свидетелите М. П., И. Л., А. Т. и назначената по делото съдебна експертиза за авторско право, изготвена от вещото лице при САС В. Ш. – дипломиран патентен специалист и сертифициран оценител на права на интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно, пълно и обосновано, се установява по един несъмнен начин, че в случая не е налице защитим обект на авторско право нито по чл.З, ал.1, т.9, нито по чл.З, ал.З във връзка с ал.1, т.9 от ЗАПСП. Установява се, че ищецът не е създал произведение – графично оформление на бр.229 от 04.12.2003 г. от вестник „Н.ж.” или на страница от този брой, в резултат на негова творческа дейност, поради което и не е автор и носител на авторско право по смисъла на чл.5 от ЗАПСП. В тази връзка, съдът намира, че събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства опровергават по един несъмнен начин установената в чл.6 от ЗАПСП презупция, съгласно която до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. В случая, доказателствата по делото установяват, че ищецът не е автор на графичното оформление на бр.229 от 04.12.2003 г. от вестник „Н.ж.” или на страница от този брой. Впрочем, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява и причината ищецът да бъде вписан в редакционното каре на вестника като автор на графичното оформление. Така и тримата свидетели установяват, че ищецът е бил вписан като автор на графичното оформление на вестника за процесния период по решение на главния редактор на вестника с цел да помогне на ищеца, защото през това време последният бил безработен и по този начин да му вдигне имиджа за да може да си намери работа.

При това положение, искът за заплащане на възнаграждения за използването на графично оформление на вестник „Н.ж.” е неоснователен както за заплащане на възнаграждение за брой 229 от 04.12.2003 г. или за страница от него, така и за всеки пореден брой на вестника или за страница от всеки един от тях, следващ брой № 229 от 2003 година и до брой № 230 от 08.12.2004 година. Впрочем, от гореизложеното се установи, че издаването на всеки следващ брой на вестник ”Н.ж.” не е пряко размножаване на страниците на шаблона бр.229 от 04.12.2003 г., поради което не е налице използване на графичното оформление на брой 229 от 054.12.2003 г. от вестник „Н.ж.” или на страница от него. Поради изложеното искът на ищеца срещу ответника следва да се отхвърли.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника – „И.к.-Р.” Г., направените по делото разноски в размер на 1 022.50 лева, от които: (1) 17.50 лева – възнаграждение за адвокат, представляващо остатък от заплатена сума от 700 лева, от която 682.50 лева е присъдена с определение № 513 от 22.06.2010 г.; (2) 400 лева – възнаграждение за адвокат /л.303/, (3) 2. лева – възнаграждение за вещо лице /л.570/, (4) 300 лева – възнаграждение за адвокат /л.645/ и 95 лева – доплащане за възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. К., с ЕГН *, с адрес за кореспонденция: Г., У. К. №, , О. ., против „И.к.-Р.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Г., У.Б. №, иск за заплащане на възнаграждения за използването на графично оформление на вестник „Н.ж.”, за всеки пореден брой на вестника от брой №229/11334/04.12.2003 година до брой №230/11569/ 08.12.2004 година, общо за сумата 9750.15 лева, с правно основание чл.19 от Закона за авторското право и сродните му права, като неоснователен.

ОСЪЖДА К. Г. К., с ЕГН *, с адрес за кореспонденция: Г., , У. К. №, О.., да заплати на „И.к.-Р.” ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Г., У.Б. № , направените по делото разноски в размер на 1 022.50 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :