РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
15079 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове от „П.Б.(Б.)“ ЕАД срещу Й.И.Г., О.В.Г., В.О.В.
и Й.Л.Д., с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: 27 510,74 лева - главница по договор №1 от
16.10.2013 г. към Рамково споразумение за финансиране №
015-РС-950176/16.10.2013 г., ведно със законна лихва от 09.03.2015 г. до
изплащане на вземането; 448,38 лева - дължими договорни лихви за периода от
09.12.2014 г. до 05.02.2015 г.; 331,64 лева - дължима наказателна лихва за
периода 11.12.2014 г. - 08.03.2015 г.
Ищецът „П.Б.(Б.)“ ЕАД
твърди, че въз основа на договор №1 от 16.10.2013 г. към Рамково споразумение
за финансиране № 015-РС-950176/16.10.2013 г., сключен между него и ЕТ „Д.- Й.Г.“,
Й.И.Г. и О.В.Г., в качеството им на кредитополучатели и солидарни длъжници, е
отпуснал сумата от 35 000 лв. под формата на кредит за оборотни средства, който
следвало да се издължи на 36 месечни вноски, съгласно погасителен план. Сочи,
че на 17.10.2014 г. е подписано допълнително споразумение към договор №1, с
което е предоговорен размерът на погасителните вноски и е удължен крайният срок
за погасяване до 09.10.2017 г. На същата дата са подписани и договори за
поръчителство, по силата на които В.О.В. и Й.Л.Д. са се задължили да отговарят
солидарно, в качеството си на поръчители, за всички задължения, произтичащи от договор
№1 към рамковото споразумение. Твърди, че кредитът е станал предсрочно
изискуем, считано от 06.02.2015 г., поради просрочие на погасителни вноски с
падежи 09.12.2014 г. и 09.01.2015 г.. За настъпилата предсрочна изискуемост
четиримата ответници са писмено уведомени лично на 18.02.2015 г.
Излага, че с оглед обявената предсрочна
изискуемост в полза на кредитора са били издадени заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК от 22.04.2015 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12182/2015 г,
по описа на СРС, 67 състав за посочените по-горе суми, предмет на настоящия установителния
иск. Счита, че предвид постъпилото възражение от длъжниците срещу издадената
заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да предяви искова
претенция и моли съда да установи, че ответниците дължат на „П.Б.(Б.)“ ЕАД сумите, посочени в заповедта за изпълнение и
исковата молба.
Ответниците по делото Й.И.Г., О.В.Г., В.О.В. и Й.Л.Д., не са изразили становище по
подадената искова в законоустановения срок. В депозираните по реда на чл. 414 ГПК възражения В.О.В. и Й.Л.Д. са оспорили, че подписите върху договорите за
поръчителство не са положени от тях.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор №1 от 16.10.2013 г. към
Рамково споразумение за финансиране № 015-РС-950176/16.10.2013 г., сключен
между „П.Б.(Б.)“ ЕАД и ЕТ „Д.- Й.Г.“ - кредитополучател,
Й.И.Г. и О.В.Г. (последните двама солидарни длъжници), банката е отпуснала
сумата от 35 000 лв. на едноличния търговец под формата на кредит за оборотни
средства, който е следвало да се издължи на 36 месечни вноски, съгласно
погасителен план. Лихвеният процент е определен в размер на 8,50 % и се формира
от стойността на шестмесечния Euribor плюс 8,00
пункта надбавка, който сбор се определя на всеки шест месеца и не може да бъде
по-нисък от 8,50 %.
С допълнително споразумение от 17.10.2014 г.
към договор №1, подписано между същите страни по първоначалния договор, е установено,
че размерът на дълга включва редовна главница от 25 572,41 лв. и
просрочена главница от 1938,33 лв., предоговорен е размерът на погасителните вноски
и е удължен крайният срок за погасяване на кредита до 09.10.2017 г., като в т.
3 е посочено, че вземанията ще бъдат обезпечени с поръчителството на В.О.В. и Й.Л.Д..
На същата дата банката е сключила договори за поръчителство с В.О.В. (№015-РС-950176-2/17.10.2014
г.) и с Й.Л.Д. (№015-РС-950176-3/17.10.2014 г.), по силата на които физическите
лица са се задължили да отговарят солидарно, в качеството си на поръчители, за
всички задължения, произтичащи от договор №1 към рамковото споразумение.
Според т. 28 от приложените по делото Общи
условия за кредитиране на „П.Б.(Б.)“ ЕАД, които са
неразделна част от рамковото споразумение и Договор №1 към него, банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е задължение
за плащане.
Предвид оспорването от двамата поръчители,
обективирано в подадените по реда на чл. 414 ГПК възражения, че не са
подписвали представените по делото договори за поръчителство, в настоящото
производство е приета съдебно-графическа експертиза, според която подписите в
графа „поръчител“ в горепосочените два договора за поръчителство са положени от
лицата В.О.В. и Й.Л.Д.. Ето защо и съдът намира за недоказани възраженията на
двамата ответници за неавтентичност на представените по делото договори за
поръчителство.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размерът на кредита от 35 000 лв., е усвоен изцяло
на 16.10.2013 г., като към датата на обявената от банката предсрочната
изискуемост (06.02.2015 г.) последното погасяване е било извършено на
11.12.2014 г. и е било забавяне в плащането на два броя вноски, по 500 лева
всяка, с падежи 09.12.2014 г. и 09.01.2015 г. След обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, както и след подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК
(09.03.2015 г.), по кредита са извършени още две плащания с дати 09.11.2015 г.
- в размер на 930 лв. и на 20.12.2016 г. – в размер на 1000 лв. или общо
1930,00 лв. На 11.12.2015 г. по кредита са заплатени 123,49 лв., с която сума е
погасена частично начислената лихва, дължима по вноска от 09.12.2014 г.
Към датата на подаване на Заявлението по чл. 417
от ГПК (09.03.2015 г.) непогасените са били следните суми: 27 510,74 лв. –
главница; 448,38 лв. - договорни лихви за периода 09.12.2014 г. - 05.02.2015
г.; 331,64 лв. - наказателна лихва за периода от 11.12.2014 г. до 08.03.2015 г.
Според заключението, към датата на изготвянето на експертизата (03.05.2018 г.)
актуалният размер на претендираната главница е в размер на 25 580,74 лв.,
договорна лихва - 448,38 лв. и наказателна лихва - 331,64 лв.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че между ищеца и ЕТ „Д.- Й.Г.“, Й.И.Г. и О.В.Г. е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор №1 от 16.10.2013 г.
към Рамково споразумение за финансиране № 015-РС-950176/16.10.2013 г., и
допълнително споразумение от 17.10.2014 г. към него, като от счетоводната
експертиза се установява, че договорената сума от 35 000 лв. е била
предоставена на кредитополучателя. Съобразно представените по делото договори
за поръчителство от 17.10.2014 г., сключени между ищеца и В.О.В. и Й.Л.Д., и
заключението на съдебно-графическата експертиза, че договорите са подписани от
посочените за поръчители лица, то и следва да се приеме, че за поръчителите е възникнало
солидарно задължение, наред с кредитополучателя и съдлъжниците
по договор №1 от 16.10.2013 г. за заплащане на неиздължената част от кредита.
Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно
изискуем, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи
настъпването й. Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната страна при наличието на две предпоставки: 1.
обективна, изразяваща се в неплащане на една или няколко вноски и 2. упражнено
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като „обявяването“
предполага изявление на кредитора и има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора.
Според ССЕ, преди твърдяната от ищеца дата на предсрочна изискуемост 06.02.2015
г. не са били заплатени два броя вноски, по 500 лева всяка, с падежи 09.12.2014
г. и 09.01.2015 г.
От приложените към заповедното производство уведомителни писма,
адресирани до четиримата длъжници и получени от всеки от тях лично на
18.02.2015 г., се установява, че банката е обявила вземанията си по креда за
предсрочно изискуеми. Предвид това и с оглед задължителните указания в
тълкувателното решение, съдът намира, че предсрочната изискуемост е настъпила
не от сочената в исковата молба дата – 06.02.2015 г., а на 18.02.2015г., в който
момент до длъжниците е достигнало изявлението на банката за обявяване на вземанията
по процесния кредит за предсрочно изискуеми. Установената по делото дата на
предсрочна изискуемост обаче предхожда подаването на заявление за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК (09.03.2015 г.), поради което следва да се приеме, че
към този момент кредитът е бил надлежно обявен за изцяло изискуем. Налице са
били и предпоставките за обявяването на предсрочната изискуемост, доколкото се
установява, че е било забавяне в плащането на две погасителни вноски.
Видно от заключението на вещото лице, заявеният в заповедното
производство размер на вземането за главница, договорна и наказателна лихви,
съвпада с непогасения остатък от кредита към датата на подаване на заявлението.
Установените плащания по кредита от 09.11.2015 г. - в размер на 930 лв. и на
20.12.2016 г. – в размер на 1000 лв. или общо 1930 лв., които са били отнесени
са погасяване на главницата, са след образуване на заповедното производство,
поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъдат съобразени. Ето
защо и искът за главницата следва да бъде отхвърлен за разликата между
претендираните 27 510,74 лв. и установения от експертизата актуален размер
на главницата от 25 580,74 лв., изчислен с оглед горепосочени две плащания в
хода на процеса.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото не се установява да са
извършвани други погасявания по кредита след образуване на заповедното
производство, съдът намира, че ищцовата претенция се явява основателна за главницата
от 25 580,74 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 09.03.2015 г.,
като изцяло следва да бъде уважена по отношение на претенциите за дължими
договорни лихви за периода от 09.12.2014 г. до 05.02.2015 г. в размер на 448,38
лева и за дължими наказателни лихви за периода 11.12.2014 г. - 08.03.2015 г., в
размер на 331,64 лева.
При този изход на спора и като се отчита, че искът за
главницата се отхвърля частично поради настъпило в хода на процеса плащане,
съдът намира, че сторените от ищеца разноски следва да бъдат изцяло възложени в
тежест на ответниците, като на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, същите бъдат
осъдени да заплатят суми както следва: 565,82 лв. – разноски за заповедното
производство и 2739,07 лв. – разноски в исковото производство.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.И.Г.
с ЕГН **********, О.В.Г. с ЕГН **********, поръчителя В.О.В. с ЕГН **********,***,
и поръчителя Й.Л.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, дължат солидарно на „П.Б.(Б.)“ ЕАД, ЕИК ******,
със съдебен адрес ***, чрез адв. А. Б., по предявените
от банката искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД, непогасени суми по договор №1 от 16.10.2013 г. към Рамково споразумение
за финансиране № 015-РС-950176/16.10.2013 г., и допълнително споразумение от
17.10.2014 г. към договора, както следва: 25
580,74 лв. - главница по кредита, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 09.03.2015
г.; 448,38 лв. - договорни лихви за
периода от 09.12.2014 г. до 05.02.2015 г.; и 331,64 лв. - наказателни лихви за периода 11.12.2014г. - 08.03.2015
г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищеца срещу ответниците установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. чл. 79 ГПК за
претендираната главница – за разликата над уважените 25 580,74 лв. до
претендираните 27 510,74 лв., за които вземания са издадени заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 22.04.2015 г.и изпълнителен лист, по ч.гр.д.
№ 12182/2015 г, по описа на СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА Й.И.Г. с ЕГН **********, О.В.Г. с ЕГН **********, В.О.В.
с ЕГН ********** и Й.Л.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „П.Б.(Б.)“ ЕАД, ЕИК ****** суми както следва: 565,82 лв. – разноски за заповедното производство и 2739,07 лв.
– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: