Р Е Ш Е Н И Е
№1101
Гр. Перник, 15.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № ***г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
А.М.С. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал.
1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 2 956,54 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от ***г. и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в
съда на заявлението – 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума по ч. гр. дело № 06028/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
III-ти състав е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК /след частично прекратяване на производството по делото
и частично обезсилване на Заповедта за изпълнение с влязло в сила определение
от 04.01.2019 г. относно разликата над тази сума до първоначално предявения
размер от 8 816,13 лв., представляваща възнаградителна лихва и стойност на закупен пакет от допълнителни услуги/.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че
между него, в качеството му на заемодател и ответницата А.С., в качеството
ѝ на заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № *** от
***г., по силата на който на заемателя била предоставена сумата от 3 000 лв.
срещу задължението да върне същата заедно с договорна лихва в размер от
2 270,04 лв. на 36 месечни вноски, всяка в размер от по 252 лв. съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Посочва, че по
молба на С. от ***г. с част от заемната сума – в общ размер от 2 300 лв.
били погасени нейни задължения към ищеца и към трети за процеса лица. Сумите
към същите били преведени от заемодателя с кредитни преводи на същата дата –
16.10.2017 г. Останалата част от заема в размер на сумата от 700 лв. била
преведена лично на ответницата на 16.10.2017 г. по посочена от нея банкова
сметка. ***ловия, с чието съдържание ответницата е била запозната при
сключването му. Посочва се, че уговореният годишен процент на разходите
възлизал на 49,90 %, а годишният лихвен процент на 41,17 % или 0,11 % на ден.
Твърди се, че между страните било сключено споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, за което С. дължала възнаграждение в общ размер
от 3 801,96
лв., чието плащане било разсрочено на 36 вноски, включени като размер в тези по
договора за кредит. Ищцовото дружество твърди, че за погасяване на задълженията
си ответницата е заплатила сума в общ размер от 293,80 лв., с което била
изплатена една пълна вноска и частично друга. Непогасената част от главницата
възлизала на сумата от 2 956,54 лв. Поради допусната забава в заплащането
с повече от 30 календарни дни и на основание клаузата на чл. 12,3 от процесните
Общи условия, договорът за кредит бил прекратен автоматично от ищеца, за което С.
била уведомена писмено на 05.04.2018 г. С тези съображения се отправя искане за
уважаване на исковата претенция. Счита за дължима и претендира и законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските в производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата А.С. оспорва предявения иск по основание и размер с
твърдението, че по делото не са представени доказателства, че с част от
заемната сума – в размер от 1050 лв. ответницата е рефинансирала свое
съществуващо задължение към ищцовото дружество. Поддържа, че на същата е
платена единствено сумата от 700 лв., поради което размерът на дълга ѝ
следва да бъде намален с разликата до 1 050 лв. Посочва, че е внесла една
вноска за погасяване на главница по договора в размер от 43,46 лв.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ответницата А.М.С., в качеството ѝ на
заемател, бил сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
*** от ***г. за предоставяне в паричен заем на сумата от 3 000 лв. срещу
задължението на ответницата да я върне, заедно с договорна лихва в размер от 2 270,04 лв., чрез 36 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 146,39 лв. с падеж на първата
на 13.12.2017 г. и падеж на последната на 13.11.2020 г. съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. В раздел V-ти
от последния е уговорено рефинансиране със заемната сума на задължения на С.
към ищеца в размер от 1 050 лв. и към „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер от
450 лв. Между страните бил договорен и пакет от допълнителни услуги, предмет на
допълнително споразумение, с дължимо от С. възнаграждение в размер от
3 801,96 лв., платими на 36 равни месечни вноски всяка в размер от по
105,61 лв. на падежните дати на основното задължение.
Изяснява
се, че договорът е сключен въз основа на молба от А.С. от ***г. /останала
неоспорена от ответницата/, в която същата е посочила, че изразява желание със
сумата на отпуснатия кредит да бъдат погасени съществуващи нейни задължения към трети лица, както следва: 450 лв. към „Изи
Кредит“, 600 лв. към „Кредихелп“ и 200 лв. към „Виктория“ или сума в общ размер
от 1 250 лв. чрез преводи по банковите сметки на дружествата, вписани в
молбата. Посочено е, че останалата част от заемната сума, следва да бъде
преведена по сметка на С., посочена в договора за кредит. От страна на
заемателя е депозирано и искане за отпускане на кредит от ***г. в размер от
3 000 лв. и срок от 36
месеца, с вписани лични данни, трудова ангажираност, съществуващи кредитни
задължения към трето за процеса лице – „Банка ДСК“ ЕАД. Попълнен е и Стандартен
европейски формуляр от двете страни /обстоятелство, неоспорено от ответницата/
с вписани размер на заема, начин на усвояването му, срока на договора, общата
дължима сума, фиксираният лихвен %, право на отказ от договора, с отбелязване,
че ответницата е получила препис от формуляра.
Установява
се също, че съгласно клаузата на т. 3.4. от приложимите Общи условия на
ищцовото дружество към договор за потребителски кредит /приети в заверен препис
по делото/ договорът влиза в сила след подписването му от страните и на датата,
посочена в него. Въз
основа на така подписания договор кредиторът се задължава да предостави на
клиента /заемателя/ договорените парични средства по сметката, посочена от последния
в самия договор – арг. т. 3.5 от ОУ. Съгласно клаузата на т. 8 от последните
основно задължение на заемателя е да върне предоставената в заем сума заедно с
договорното възнаграждение, на равни месечни вноски в размер и в срокове
съгласно посоченото в договора и според погасителния план, представляващ
неразделна част от същия. В клаузата на т. 12.3 от Общите условия е предвидено,
че при забава от страна на заемателя в плащането на една месечна вноска по договора
с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за
кредит и обявяване на предсрочната му изискуемост – без да е необходимо
заемодателят да му изпраща уведомление. При прекратяване на договора на това
основание клиентът дължи връщане на останалите непогасени вноски, включително
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
С оглед
твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, с проекта за доклад по
делото, обективиран в определението от 19.04.2019 г. и обявен за окончателен
такъв, с оглед липсата на оспорвания от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделни обстоятелствата,
че между страните е бил сключен договорът за потребителски кредит № *** от ***г. за предоставяне
в заем на сумата от 3 000 лв., че част от тази сума – в размер от 700 лв. е
била преведена на ответницата, а друга част – в размер от 1 250 лв. на трети
лица за погасяване на задължения на ответницата към тях, както и, че за
погасяване на главницата по кредита ответницата е внесла сумата от 43,46 лв.
Тези
обстоятелства следват и от приобщените по делото като писмени доказателства
заверени копия от преводни нареждания от 16.10.2017 г. за превод от ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД, съответно по сметка на ответницата А.С. на сумата
от 700 лв. с посочено основание за това „№ ***“ и по
сметки на третите за процеса лица „Виктория 111“ ЕООД на сумата от 200 лв. с
посочено основание „***, ********** – окончателно погасяване“, на „Кредихелп“
ООД на сумата от 600 лв. с вписано основание: „***, ********** – окончателно
погасяване“ и на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на сумата от 450 лв. с основание за
превода: „***, ********** – окончателно погасяване“.
Данните
по делото сочат, че от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД е изготвено
уведомително писмо от 05.04.2018 г., адресирано до ответната страна А.С., с което същата се
уведомява, че поради неизпълнение на задълженията ѝ по договора за
потребителски кредит № *** същият е едностранно прекратен на основание
приложимите Общи условия, считано от 03.04.2018 г. По делото не се установява
това писмо да е било получено от ответницата преди връчването му като
приложение към исковата молба в хода на настоящото производство.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването
на парично вземане на ищеца срещу ответницата, удостоверено в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника
е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителният иск е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответницата, предаването на заемната сума на заемополучателя /чрез превод към
нея, както и към ищеца, респ. трети лица за погасяване на задължения на
ответницата, който начин на предоставяне на сумата да е уговорен между
страните/, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). настъпването на
основанието за предсрочна изискуемост на вземането и обявяването ѝ на
ответницата; 3). установяване на вземането по размер.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ответницата
АЕ., в качеството ѝ на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е
процесният договор потребителски кредит № *** от ***г., както и, че ищецът е
изпълнил основното си задължение за предаване на ответницата на заемната сума в
общ размер от 3 000 лв., на 16.10.2017
г.
Фактът на
сключване на договора, на превод към А.С. на сумата от 700 лв. и към третите за
процеса лица „Виктория 111“ ЕООД, „Кредихелп“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на
сума в общ размер на 1 250 лв. за погасяване на съществуващи задължения на
ответницата към тези дружества, с оглед изричното ѝ искане, обективирано
в молбата от ***г., са безспорни между страните, а и се установяват от приетите
преводни нареждания с посочено основание за превода номерът на процесния
договор за кредит „***“, както и на погасяваното задължение.
Основният
спорен въпрос по делото е дали с част от заемната сума – в размер от 1 050
лв. по уговорка между страните е рефинансирано съществуващо парично задължение
на А.С. към ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, с оглед изричното оспорване на
това обстоятелство с отговора на исковата молба.
Данните по
делото, следващи от клаузите на раздел V, озаглавен „Допълнителни
възможности за клиента“ от договора за
потребителски кредит № *** от ***г., носещ подписите и на двете страни
/обстоятелство, неоспорено от ответницата/ водят до извод, че А.С. и ищцовото
дружество са постигнали съгласие с част от отпуснатия кредит от 3 000 лв.,
а именно със сумата от 1 050 лв. да бъде рефинансирано задължение на С. с
кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД. Доколкото волята на страните е ясно
изразена, то съдът намира това изявление на ответницата за извънсъдебно
признание, както за съществуването на предходно парично задължение към ищцовото
дружество в конкретния размер, така и за неговото погасяване с част от сумата,
предмет на новия договор за кредит. Това признание, преценено по реда на чл.
175 ГПК и с оглед липсата на опровергаващи го доказателства в процеса, съдът
приема за достатъчно, за да обоснове извод, че „Профи Кредит България“ ЕООД е
изпълнило изцяло основното си задължение като заемодател, предавайки – по
уговорения между страните начин, цялата заемна сума в размер от 3 000 лв.
в полза на ответницата, което поначало поражда корелативното ѝ задължение
да върне заемната сума при настъпване падежа на дълга.
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание клаузата на т. 12.3 от приложимите към
правоотношението Общи условия. Съгласно последната при забава от страна на
заемателя в плащането на една месечна вноска по договора с повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на предсрочната му изискуемост без да е необходимо заемодателят да
изпраща уведомление на заемателя.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
било надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото
дружество се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай, за да
се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да бъде
установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ – соченото неизпълнение и ако изявлението ѝ в този смисъл е
достигнало и получено от длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение № 58/15.04.2009 г. по
т. д. № 584/2008 г. II т. о., ВКС.
В
конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че ответницата А.С. е била надлежно
уведомена за отнемането на преимуществото на срока по процесния договор от
страна на кредитора. Няма такъв характер изпращането на приложеното по делото
уведомително писмо от 05.04.2019 г., с оглед липсата на доказателства за
редовно проведена процедура по връчването му на адресата.
Липсата на
изпратено уведомление до длъжника за довеждането до знанието му на изявлението
за предсрочна изискуемост прави процесното вземане, основано именно на
упражненото от кредитора право за отнемане преимуществото на срока, неизискуемо
към датата на подаване на заявлението.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на част от погасителните вноски по процесния
договор – от вноска № 1 до вноска № 19 е настъпила към момента на приключване
на устните състезания в настоящия процес – на 13.06.2019 г. Този факт следва да
бъде съобразен от съда, въпреки че не са налице последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът –
ответник по иска, дължи изпълнение, за тази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните – в случая за цялото вземане,
тъй като дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на това вземане по отношение на
вече падежиралите вноски – в този смисъл са и задължителните за съда
разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР от 02.04.2019 г. по тълк. дело №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
в правната сфера на ищцовото дружество е възникнало вземане за главница в
размер от 1 137,95 лв., дължима по погасителните вноски от № 1 до № 19,
съответно с настъпил краен падеж на 13.06.2019 г. От тази сума следва да бъде
приспадната сумата от 43,46
лв., представляваща според съвпадащите твърдения на страните, единствената част
от главницата, погасена от ответницата чрез плащане, формираща размера на
първата погасителна вноска. Същевременно по делото не се излагат твърдения от
ответната страна и не се установява същата да е платила друга част от
главницата по договора за кредит.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, следва да бъде уважен частично – за сумата от 1 094,49 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от ***г. – по
погасителни вноски от № 2 до № 19 и отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 2 956,54 лв. или за сумата от 1 862,05 лв., предвид
несъществуването в полза на ищеца на изискуемо вземане към ответницата в този
размер.
Върху
уважената част от главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за
забава, но считано не от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 г., а
от 14.06.2019 г. /датата, следваща падежа на последната погасителна вноска по
договора за кредит, откогато ответницата е в забава на цялата сума от 1 094,49
лв./ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни,
както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и за тези,
направени в хода на производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Перник, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 28,19 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № ***г. /при съобразяване с размера на
предявените суми, уважената претенция и вземанията, предмет на прекратителното
определение/ и сумата от 80,80 лв. – разноски за държавна такса /според иска,
предмет на разглеждане по същество/ и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът
определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства
в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, изразяваща се в подаване на искова и
писмени молби, без процесуално представителство в съдебно заседание, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото. Ответницата не е ангажирала
доказателства за реалното извършване на разноски по делата, поради които и
такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В срещу А.М.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
че А.М.С. дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД сумата от 1 094,49
лв., представляваща непогасена главница – по погасителни вноски от № 2 до №
19, включително, по договор за потребителски кредит № *** от ***г. и законната
лихва за забава върху главницата, считано от 14.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 06028/2017 г. по описа
на Районен съд – Перник, ГО, III-ти състав е
издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 094,49
лв. до пълния предявен размер от 2 956,54 лв. или за сумата от 1 862,05 лв., както и искането за законна лихва върху
главницата за периода от датата на постъпване в съда на заявлението – 28.08.2018
г. до 13.06.2019 г.
ОСЪЖДА А.М.С., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 28,19 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, III-ти състав и сумата от 80,80 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда с приложени към същото заверени преписи от решението и от
определението от 04.01.2019 г., да се изпратят на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: