№ 24
гр. Велико Търново , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500171 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 32 от 14.02.2020г., постановено по гр.д. № 485/2019г. Ловешкият
окръжен съд осъдил на основание чл.2а от ЗОДОВ Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да заплати на
С. В. С. сумата от 4000 лв., ведно със законната лихва от 11.09.2015г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия
във връзка с приложение на ЗОПДИППД (отм.) – внасяне на искане за отнемане на
имущество и налагане на обезпечения, като отхвърлил иска за горницата над 4000 лв. до
пълния претендиран размер от 26000 лв. Със същото решение съдът е осъдил КПКОНПИ да
заплати на С. В. С. сумата от 10 лв., като е оставил без уважение искането за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв. С решението С. В. С.
е осъден да заплати на КПКОНПИ сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Въззивна жалба против горното решение, в частта, с която предявеният иск е
отхвърлен, е подадена от С. В. С., чрез адв. А. Ч., с оплакване за неговата неправилност.
Жалбоподателят твърди, че в решението си окръжният съд неправилно е приел, че размера
на обезщетението за претърпени вреди е справедлив, тъй като незаконно воденото от
КПКОНПИ производство е довело освен до преживяване на множество негативни
емоционални състояния (притеснение, неспокойство, постоянен страх от отнемане на цялото
имущество, страх от бъдещето и безпомощност), така и до безвъзвратно загубено време в
организиране на защита на своите права и събиране на огромно количество доказателствен
материал. Посочва се, че не е отчетен периодът от подаване на неоснователното искане за
обезпечение на предявения иск от страна на КПКОНПИ до отмяната на обезпечителните
1
мерки от съда, както и особената интензивност на репресивните мерки, стреса, страха от
отнемането на единственото имущество на близките му, загубата на обичайния начин на
живот, накърняване доброто име на жалбоподателя сред неговите близки, приятели и сред
обществото. Изложено е в жалбата, че съдът е констатирал, че имуществото, чието отнемане
е искано с предявения иск, е било на значителна стойност от 259973,42 лв., но не е отчел, че
това е било цялото имущество на семейството – бившата съпруга на жалбоподателя-ищец,
двете им деца и на родителите на жалбоподателя. Според жалбоподателя Симеонов съдът
не е отчел колко голямо негативно въздействие е оказало запорирането на това
имуществото на семейството на репутацията и добрите взаимоотношенията извън и вътре в
семейството. Жалбоподателят счита, че преценката на съда за размера на обезщетението е
неправилна, предвид обстоятелството, че събраните по делото доказателства установяват по
безспорен начин, че стресът от конфискуване на цялото имущество, преживян от него, е
изключително голям. Твърди се, че съдът не се е съобразил с т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г.
по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно която обезщетението се определя
глобално, като съдът извършва конкретна преценка на всички относими в конкретния
случай обстоятелства, които преценява с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, в смисъла, разяснен с т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г. По отношение на разноските,
жалбоподателят счита, че от приложените по делото документи е видно, че са налице всички
изисквания за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат,
представлявал страната по делото, съобразно уважената част от иска. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за
разликата над 4000 лв. до пълния претендиран размер от 26000 лв., както и в частта за
разноските. Претендира се присъждането на разноски и за производството пред въззивната
инстанция.
От ответната по жалбата страна КПКОНПИ е подаден отговор, в който се заема
становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане въззивната жалба, подадена
от С. В. С. да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Против горното решение е постъпила въззивна жалба и от ответника КПКОНПИ, в
частта, с която Комисията е осъдена да заплати на С. С. обезщетение в размер на 4000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 11.09.2015г. до датата на окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита за изцяло неправилен и незаконосъобразен извода на
първоинстанционния съд относно наличието на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗОПДИППД (отм.) при или по повод
изпълнение на правомощията им. Твърди се, че няма правна норма, която да е нарушена от
Комисията към момента на образуване на проверката и към момента на внасяне на искането
за обезпечение на имуществото на С. С.. В жалбата се поддържа довод, че към момента на
образуване на производство за установяване и впоследствие за обезпечение и към момента
на внасяне на мотивирано искане за допускане на обезпечителни мерки спрямо
проверяваното лице и свързаните с него физически и юридически лица, са налице всички
изискуеми се по закон предпоставки и че всички тези действия на Комисията са
законосъобразни, както и че по отношение на тях е осъществен съдебен контрол. Изтъква се,
че единствената наложена обезпечителна мярка по искане на КПКОНПИ по отношение на
С. С. е запор върху всички банкови сметки, с изключение на сумите от трудово или друго
възнаграждение за труд, противно на твърденията на ищеца. Неправилно окръжният съд е
приел за безспорно установено, че в резултат на действията на Комисията ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между воденото от
Комисията гражданско дело за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и
твърдените неимуществени вреди. Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано и относно размера на определеното обезщетение, като според
него въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно характера на засегнатите
2
неимуществени блага на ищеца, следва да се приеме, че присъденото от първата инстанция
обезщетение в размер на 4000 лв. е прекомерно високо. Направено е искане обжалваният
съдебен акт да бъде отменен в атакуваната част, като предявеният против КПКОНПИ иск
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. В случай, че въззивният съд приеме
първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част, жалбоподателят КПКОНПИ
прави искане решението да бъде отменено в частта относно размера на присъденото
обезщетение като същото бъде намалено съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
От ответната по жалбата страна С. В. С. е постъпил писмен отговор по жалбата, с
който е изразено становище за нейната неоснователност. Направено е искане въззивната
жалба, подадена от КПКОНПИ да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
От контролиращата страна – прокурор от Окръжна прокуратура – Ловеч, не е
постъпил писмен отговор по посочените въззивни жалби.
Пред въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново
изразява становище, че не се установява причинна връзка между претърпените
неимуществени вреди и действията на Комисията, както и че определеното обезщетение е
завишено и не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивните жалби
оплаквания, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Пред Ловешкия окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ от
С. В. С. против КПКОНПИ за заплащане на сумата от 26000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода от 5.11.2013г. до 11.09.2015г.
вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Комисията по ЗОПДИППД
(отм.).
От фактическа страна се установява следното:
С уведомление № ТД 10-2754/22.08.2011г. на МВР-Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“ Териториалната дирекция на КУИППД-гр.София е уведомена
за това, че е образувано досъдебно производство, водено срещу Р. Т. С. за престъпление по
чл.244 ал.1 пр.2, алт.1 и по чл.244 ал.1 пр.3, алт.1 от НК. Описаните престъпления попадат в
обхвата на чл.3 ал.1 т.15 от ЗОПДИППД/отм./, поради което въз основа на описаната
информация в КУИППД е образувана преписка срещу Р. Т. С.-бивша съпруга на ищеца по
настоящото дело. На 25.09.2013г. Комисията е била уведомена, че със споразумение ,
одобрено на 4.04.2012г. от СГС по нохд № 1606/2012г. Р. С. е призната в извършването на
престъпления по чл.244 ал.1 пр.2, алт.1 и по чл.244 ал.1 пр.3, алт.1 от НК., като и е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е
отложено за срок от 5 години.
С решение № 240 от 27.06.2012 г. на КУИППД срещу Р. Т. С. е образувано
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Извършената проверка от КУИППД обхваща периода 1.02.1991г. до 30.06.2012г.
Проверката обхваща имуществото, както на Радина Т.Симеонова, така и на нейните деца и
ищеца С. В. С., в качеството му на бивш съпруг. Проверката е приключила с решение №
348 от 30.10.2013 г. на КОНПИ, с което е разпоредено да се внесе мотивирано искане в
Окръжен съд- Ловеч срещу Р. Т. С., С. В. С., Е. Й. В., В. С. В., Е. С. С. и В. С. С., за
отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 259 973,42 лв. В изпълнение
3
на решението е изготвено мотивирано искане по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) до Окръжен
съд-Ловеч, по което на 05.11.2013 г. е образувано гр.д. № 572/2013 г. на ОС Ловеч.
Ответници по предявения иск по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) са проверяваното лице Р. С.,
нейният бивш съпруг С. С.-ищец по настоящото дело, техните деца Е. С. С. и В. С. С., както
и Е. Й. В. и В. С. В.-родители на С. С..
С мотивираното искане е поискано и налагане на възбрана върху недвижим имот
3
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.216.4.1 (собственост / ид. части
4
11
на Е. Й. В., / ид. части на Е. С. С. и / ид. части на В. С. С.) и запор върху 50 дружествени
88
дяла с номинална стойност 100 лв. от капитала на „Радина Стил 2008“ ЕООД и запор върху
всички банкови сметки, открити в лицензираните банки на Република България с титуляри
Р. Т. С. и С. В. С., с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд,
обхванати от несеквестеруемостта.
С определение № 943/06.11.2013, по гр.д. № 572/2013 г. на ОС Ловеч е допуснато
обезпечение на иска за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез
налагане на възбрана върху идеалните части на Е. Й. В., на Е. С. С. и на В. С. С. от правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор 43952.506.216.4.1, както и чрез
налагане на запор върху 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лв. от капитала на
„Радина Стил 2008“ ЕООД, принадлежащи на Р. Т. С. и върху депозитна сметка на В. С. С.,
като искането за налагане на запор върху всички банкови сметки, открити в лицензираните
банки на Република България с титуляри Р. Т. С. и С. В. С., е отхвърлено като
неоснователно. След отмяна на определението в отхвърлителната част, с определение №
376/ 06.01.2014 г., по в.ч.гр.д. № 493/2013 г. на Апелативен съд Велико Търново, е допуснато
обезпечение чрез запор върху всички банкови сметки, открити в лицензираните банки на
Република България с титуляри Р. Т. С. и С. В. С.. По молба на КОНПИ и въз основа на
издадената с определение № 376/06.01.2014 г., по в.ч.гр.д. № 493/2013 г. на Апелативен съд
Велико Търново обезпечителна заповед е образувано изп. д. № 18/2014 г. на СИС при СРС.
От наличните по него документи се установява, че в изпълнение на обезпечителната
заповед, съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до С. В. С. (изх. №
11824/13.02.2014 г.) и до седемнадесет банки в страната. Видно от приложеното
изпълнително дело, по силата на запорно съобщение от 13.02.2014г., сметката на С. С. в
ЦКБ/без авоар, съгласно изпратеното уведомление до ДСИ/ е била блокирана до размер на
дължимата сума по запорното съобщение 259 973.42 лв. По силата на запорно съобщение от
12.02.2014г. сметката на ищеца С. С. в „Алфа Банка Клон България е била запорирана, като
видно от писмото на банката наличността по сметката не позволява обезпечаване към
14.02.2014г.
Определението на Апелативен съд- Велико Търново, с което е допуснато обезпечение
чрез налагане на запори върху банковите сметки на Р. С. и С. С., е отменено с определение
№ 733/10.10.2014, по ч.гр.д. № 4668/2014 г. на ВКС, IV г.о. На 16.12.2014г. въз основа на
това определение ДСИ е вдигнал запора върху банкови сметки на ищеца в три банки.
Съдебният изпълнител е изпратил съобщения до банките за вдигане на запорите от
16.12.2014 г., като по изп.дело са приложени съобщенията, отнасящи се до банките, в които
са наложени запори върху сметки на С. В. С., са получени както следва: от „Първа
инвестиционна банка“ АД – на 29.12.2014 г.; от „Централна кооперативна банка“ АД – на
22.12.2014 г. и от „Алфа Банк – клон България“ – на 23.12.2014 г. От обстоятелството, че
съдебния изпълнител вдига запора върху банковите сметки на ищеца Симеонов в три банки,
може да се направи извод, че запори са били наложени върху сметки на ищец в три банки.
След вдигане на запорите съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело.
По гр.д. № 572/2013г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, образувано по мотивираното
4
искане на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, С. С. е
подал писмен отговор с приложени към него многобройни писмени доказателства.
С определение № 841 от 24.10.2014г. по гр.д. № 572/2013г. Ловешкият окръжен съд е
разпоредил да се обнародва на основание чл.28 ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) в „Държавен
вестник“ обявление за производството по гр.д. № 572/2013г., съдържащо данни за номера на
делото, данни за постъпилото искане, лицата срещу които е искането, опис на имуществото,
указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят претенциите върху
имуществото и датата на която е насрочено първото съдебно заседание. На 9.01.2015г. в
Държавен вестник брой 2/2015г. е обнародвано обявлението за образуваното гр.д. №
572/2013г. по мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, в което са посочени лицата срещу които е искането, включително С. С.-ищец по
настоящото дело, с подробно посочване какво е предявеното искане срещу всяко едно от
лицата и какво имущество се иска да бъде отнето от тях, както и срока в който
заинтересованите лица могат да предявят претенции към описаното имущество. По делото е
насрочено първо съдебно заседание на 26.03.2015г.
На първото по делото съдебно заседание ход на делото не е даден, поради нередовно
призоваване на страни по същото и делото е отложено за 14.04.2015г.
На 26.03.2015г., след заседанието, в Окръжен съд-Ловеч е постъпила молба от
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с която е заявено оттегляне на
исковата претенция на основание чл.232 от ГПК, поискано е да се прекрати производството
по делото и да се отменят наложените обезпечителни мерки върху имуществото на
ответниците. Към молбата е приложено решение № 108/25.03.2015г. на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество.
С решение № 108 от 25.03.2015 г. на КОНПИ е прекратено производството за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по отношение на лицето Р. Т.
С., образувано с решение № 240/27.06.2012г. на КУИППД; възложено е на ТД на КОНПИ-
София да подаде молба за оттегляне на иска за отнемане на имуществото и за отмяна на
наложените обезпечителни мерки. Видно от мотивите на това решение, Комисията, след
анализ на събраните доказателства, икономически анализ и допълнително постъпила
информация, приема, че в случая не е налице имущество на значителна стойност/над
60 000лв./, тъй като придобитото имущество по време и след периода на престъпната
дейност е в размер на 13 029.41 лв., както и че в конкретния случай не може да се направи
основателно предположение за наличието на връзка/пряка или косвена/ между престъпната
дейност на проверяваното лице и придобиването на посоченото имущество.
С определение № 274/27.03. 2015 г., по гр.д. № 572/2013 г. на ОС Ловеч,
производството по делото е прекратено и допуснатите по определение от 6.11.2013г. на
Окръжен съд-Ловеч обезпечителни мерки са отменени. Видно от направеното върху него
удостоверяване, определението е влязло в законна сила на 11.05.2015 г., като необжалвано.
От показанията на свидетеля Б. Б. се установява, че познава ищеца още от времето,
когато бил курсант във военното училище в гр.Долна Митрополия. Ищецът бил весел и
всеотдаен човек. През периода 2013г.-2015г. ищецът бил умислен, подтиснат. Споделят на
свидетеля, че има проблеми с КОНПШИ за някакви големи суми. Свидетелят, който познава
родителите на ищеца, посочва в показанията си, че те също били много притеснени от
искането на Комисията. Майка му се срамувала даже до магазина да отиде. Пред свидетеля
Б. ищецът изказвал притесненията си, че е запорирано имуществото на цялото му
семейство, споделял, че пиел „Лексотан“. Ищецът бил притеснен поради това, че нямал
достъп до сметките си. Свидетелят И. И. също установява, че през периода 2013г-2015г.
5
ищецът се променил, затвори се в себе си. На свидетеля споделил, че Комисията е
запорирала имуществото му и искат да го вземат-неговото и на родителите му. Притеснявал
се много, казвал, че тази несправедливост го разяжда от вътре. От показанията на същия
свидетел се установява, че ищецът се ползвал с добро име в обществото-бил отличник на
випуска, спортист, добър военен летец. Свидетелят И. посочва, че ищецът се притеснил след
налагането на запорите., имал усещане, че всеки в града го гледа заради публикациите.
След като бил оневинен по заведеното дело, ищецът се успокоил. Свидетелят П. И. също
установява, че в периода 2013 г. – 2015 г. ищецът бил подтиснат и притеснен. На свидетеля
ищецът казал, че има големи проблеми, някакъв иск завели против него за много пари.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото е предявен иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия от
служители на ответника по образувано производство за отнемане на имущество, придобито
от престъпна дейност по ЗОПДИППД (отм.) и наложени обезпечителни мерки във връзка с
това производство.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗОПДИППД/отм./ за вреди причинени от
незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи
отговорност по реда на ЗОДОВ. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество като правоприемник на КОНПИ и КУИППД, участва в
производството по ЗОДОВ в качеството й на процесуален субституент на държавата. В този
случай държавата, чрез Комисията, като специализиран държавен орган, отговаря и за
вредите, причинени при действието на от ЗОПДИППД/отм./ по силата на предвиденото в
него изрично препращане.
В разглеждания случай срещу ищеца С. С. е образувано исково производство по
предявен иск по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ вр. с пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ и са наложени
обезпечителни мерки по предявения иск-запори върху три негови банкови сметки.
Образуваното исково производство е прекратено поради оттегляне на иска.
Въззивният съд намира, че в случая е налице предпоставката за ангажиране
отговорността на ответника, а именно – незаконосъобразност на действията на КПКОНПИ,
като правоприемник на КУИППД.
Предявяването на иск по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ е действие при или по повод на
изпълнение на правомощията на Комисията. Оттеглянето на иска въз основа на прието от
Комисията решение за прекратяване на производството по ЗОПДИППД /отм./ поради това,
че в случая не е налице имущество, придобито от престъпна дейност, означава, че
ответниците по иска за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност,
включително и ищецът по настоящото дело, нямат придобито имущество в резултат на
осъществената престъпна дейност, за която проверяваното лице Р. С. е осъдена. В случая с
приетото решение № 108 от 25.03.2015 г. за прекратяване на воденото производство по
ЗОПДИППД/отм./ и за оттегляне на иска, самата Комисия признава, че не е имало
основания за предявяване на иска и за обезпечаването му. Направеното от Комисията
предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене
на производството по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, включително с налагане на
обезпечителни мерки, се явява неоснователно/според признатото в решението на Комисията
за прекратяване на производството по ЗОПДИППД /отм./ и неустановяването му по съдебен
ред, поради оттегляне на иска/ и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на
6
чл.2а от ЗОДОВ. Незаконосъобразни се явяват всички действия – внасяне на мотивирано
искане и налагане на обезпечителни мерки. Комисията е следвало да прецени дали да заведе
съдебното производство по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ и неправилността на тази преценка
съставлява незаконно действие, определящо като незаконни и всички останали нейни актове
и действия. Следователно всички причинени на ищеца вреди, които са в резултат на
воденото производство подлежат на обезщетяване.
Ето защо не може да се възприеме тезата на КПКОНПИ, поддържана както в
отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, че действията й във всеки един
момент са били законосъобразни и не са налице незаконосъобразни актове и действия на
Комисията. Обстоятелството, че Комисията е действала в изпълнение на задълженията си в
качеството на държавен орган, не я освобождава от отговорност за настъпилите вреди, тъй
като именно въз основа на проверката, която законът й е възложил, Комисията е следвало
да прецени дали са налице предпоставки за предявяване на иска по чл.28 от ЗОПДИППД
/отм./ и дали такъв да се предяви. Действително началото на проверката е предпоставено от
уведомлението на прокуратурата за образуваното наказателно производство срещу
проверяването лице, но всички последващи действия на Комисията , че тя има правомощия
самостоятелно да извърши анализ на събраните факти и обстоятелства и да прецени дали да
поиска обезпечение и да внесе мотивирано искане в съда за отнемане на имуществото.
Неправилната преценка, че в случая може да се направи обосновано предположение за
придобито в резултат на престъпната дейност имущество, подлежащо на отнемане,
представлява действие в нарушение на закона, което предопределя като незаконни и всички
останали действия на Комисията. Отнемането на собствеността по реда на ЗОПДИППД
/отм./ е законосъобразно само когато процедурата е приключила с влязло в сила решение за
отнемане на имущество. Във всички останали случаи посегателството над собствеността е
незаконно.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да намерят
приложение постановките в т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. №
3/2004 г. на ВКС ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат
предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общият критерий за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла, разяснен с т. 2 от ППВС № 4/1968 г. и трайната
съдебна практика, за съобразяване релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет,
продължителност, интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в
медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на ищеца в
обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на
производството върху здравето /физическо и психическо на лицето/, засягане
взаимоотношенията в семейството, последици за професионална реализация и др.
При определяне размера на дължимото обезщетението съдът съобрази следните
обстоятелства: възрастта на ищеца-46 годишен при започване на производството;
продължителността на производството-1 година 6 месеца и 6 дни/от 5.11.2013г. до
11.05.2015г./, през който период ищецът е търпял негативни изживявания-стрес, тревожност,
чувство за несправедливост, притеснения от конфискация на имуществото, не само
неговото, но и това на децата и родителите му; обстоятелството, че по производството не са
провеждани съдебни заседания и същото след образуването му е протекло в размяна на
книжа, подаване на отговор и обявление в държавен вестник, като е приключило с оттегляне
на иска след първото по делото заседание; вида на наложените обезпечителни мерки и
периода, през който са търпени-запор върху банкови сметки за период от около една година;
размера на имуществото, претендирано за отнемане в полза на държавата – на обща
стойност 259 973.42 лв.; засягането честта и доброто име на ищеца, накърненото му
достойнство; страхът от незаконно отнемане на имущество от самия него, от децата и от
7
родителите му; страхът от осъждане за заплащане на големи суми; социално-
икономическите условия на живот в страната през процесния период.
В случая съдът отчита спецификата на производството по ЗОПДИППД /отм./ и
налагането на обезпечения върху цялото имущество на семейството, както и
многобройните усилия, които се полагат за събиране на доказателства относно доходите и
придобиванията за един значителен период назад във време-21 години/периода на
проверката/; обстоятелството, че производството по ЗОПДИППД /отм./ обективно е
засегнало в много по-голяма степен правото на труд и частна собственост, пряко засягащи
свободата на личността; преживените от ищеца притеснения и тревоги за бъдещето, за
положението и състоянието на родителите и децата му.
Преценявайки горепосочените обстоятелства, съдът намира, че справедливото
обезщетение, което ще обезщети неимуществените вреди на ищеца е в размер на 4000 лв.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от 11.09.2015г./датата, от която
ищецът претендира присъждане на законната лихва/ до окончателното изплащане.
Съдът намира, че в случая не са налице основания нито за намаляване на
обезщетението от 4000 лв., нито за увеличаването му над този размер. Несъстоятелно е
оплакването на Комисията, че неправилно първостепенният съд е приел, че в резултат
действията на комисията ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и че е налице
причинна връзка. От свидетелските показания безспорно се установяват претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и че те се дължат на воденото срещу него производство
от Комисията. Неоснователен е доводът на Комисията, че определеното обезщетение от
4000 лв. е прекомерно. Обезщетението в размер от 4000 лв. съответства на установените по
делото вреди.
Не са налице основания за увеличаване размера на обезщетението. На обезщетяване
по предявения от С. С. иск подлежат само претърпените от него неимуществени вреди, но
не и вреди, които са търпели членовете на семейството му. Всеки един от тях разполага с иск
по чл.2а от ЗОДОВ за да претендира за обезщетяване на вредите, които е претърпял от
воденото производство и наложените обезпечения. Ето защо при определяне на
обезщетението съдът не взема предвид негативните изживявания на бившата съпруга на
ищеца, на децата и родителите му от воденото срещу тях производство и наложените
спрямо тях обезпечителни мерки.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че воденото
производство се е отразило на добрите отношения в семейството. Не са събрани по делото
доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя ищец за тежкото му психическо
състояние.
При така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.
Изложеното във въззивната жалба оплакване срещу решението, в частта за
разноските и по специално относно неприсъждане в полза на ищеца на сумата за
заплатеното адвокатско възнаграждение, представлява молба по чл.248 от ГПК, по която е
компетентен да се произнесе първоинстанционния съд. При този изход на делото и предвид
специалната процедура, предвидена в ГПК в случаите на несъгласие с решението в частта за
разноските, възззивният съд няма правомощие да изменя или отменя първоинстанционното
решение в частта за разноските. Ето защо по инкорпорираното във въззивната жалба искане
по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,
следва да се произнесе Ловешкия окръжен съд, след връщане на делото.
8
За производството пред въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер
на 1505 лв./5 лв. държавна такса и 1500 лв. адвокатско възнаграждение/. Неоснователно е
възражението на Комисията за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя-ищец за това производство. Съобразно
имуществения интерес по делото по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за адвокат е 1310 лв.
заплатения от жалбоподателя ищец възнаграждение за защитата му пред тази инстанция е в
малко по-висок размер -1500 лв., но не е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК,
поради което няма основание да бъде намален. Съобразно уважената част от иска на
жалбоподателя ищец следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 231.53
лв.
За осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция на
Комисията следва да се присъди сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 14.02.2020г. на Окръжен съд Ловеч, постановено
по гр.д. № 485/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, с Булстат *********, с адрес гр.София, пл.“Света Неделя“ № 6 да
заплати на С. В. С. с ЕГН ********** сумата от 231.53 лв. разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С. В. С. от гр.Ловеч, ж.к. 4Червен бряг“ бл.109, вх.А, ет.5, ап.3 с ЕГН
********** да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, с Булстат *********, с адрес гр.София, пл.“Света Неделя“
№ 6 юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за производството пред тази
инстанция.
След връщане на делото Ловешкият окръжен съд да се произнесе по реда на чл.248 от
ГПК по искането относно изменение на решението в частта за разноските, съдържащо се
във въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10