РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Карлово, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200417 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***година на Д. на Н. т. у. към А. П. И.,
на А. М. Х., ЕГН ********** от гр. С., кв. Д. № вх. ет. ап., на основание чл.
179 ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
1800 лв.
Недоволно е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, излага съображения. Моли съда да отмени същото. В съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител с писмено
становище поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Д. на Н. т. у. към А.П.И., чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
1
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На * г. в 06:39 ч. на път I-6 км. 269 + 170, включен в обхвата на
платената пътна мрежа - Р. п. жалбоподателят управлявал товарен автомобил
влекач М. А. с рег. № *, с технически допустима максимална маса над 12000 –
18000 и 5 оси, за което изцяло не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като нямало закупена валидна маршрутна
такса или подадена валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
било установено с контролно устройство № *, част от електронната система
по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, намиращо се на път I-6 км. 269 + 170- К..
На * г. при опит на жалбоподателя да излезе извън територията на
страната през ГКПП Р.- Д.м., при оформянето на митническите документи
било установено, че превозното средство на *г. е било заснето на път I-6 км.
269 + 170, като за същото изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от
свидeтеля М. М., като нарушението било квалифицирано по чл. 179 ал. 3а от
ЗДвП.
При извършена служебна проверка от административно-наказващия
орган било установено, че при заснемането на превозното средство същото
действително е било управлявано от жалбоподателя, както и че движението
на превозното средство е отчетено в електронната система за събиране на
пътни такси като нарушение, тъй като за същото е била получена декларация
за сегмент номер *, но декларираните данни били за ППС с категория над 12
това с 2 оси, а превозното средство се е движило с общо 5 оси. Поради
установената разлика в подаваните оси и тези, с които се движило
превозното средство не били изпълнени задълженията за установяване на
изминато разстояние по ЗП.
Възоснова на АУАН било издадено от компетентен орган процесното
наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран за
нарушение на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
2
изцяло наказателното постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че на процесните
дата и място е извършено и отчетено административно нарушение, след като
е заснето движение на превозното средство, което е с технически допустима
максимална маса над 12000 – 18000 и 5 оси. В доклада по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП е посочена причината да бъде отчетено нарушението- има тол
декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената. Посоченото обективира извода, че от жалбоподателя, като водач
на МПС от съответната категория, не е било изпълнено изискването по чл.
139 ал. 7 от ЗДвП да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса, предвид, че
конкретната такса за изминато разстояние се определя и от броя на осите,
които вместо действителните 5 са декларирани като 2.
Съдът намира обаче, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи
правото на защита на наказаното лице и имащи за последица отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени
задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като следва да е налице съответствие между обстоятелствата по
извършване на нарушението, описанието на нарушението и нарушените
законови разпоредби.
В случая е налице несъответствие между изложените в АУАН и НП
обстоятелства по извършване на нарушението и в които са описани от
фактическа страна деяния, извършени по различен начин.
Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 (Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, наричана по-нататък Наредбата),
или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
3
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Съгласно чл. 13, ал. 1 и, ал.
2 от Наредбата налични бордови устройства в пътни превозни средства,
отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол
таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани
тол данни, като данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се
използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на
платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от
лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, и се предават на АПИ в съответния изискуем формат и с
необходимото съдържание. При тази уредба на режима за изчисляване и
заплащане на таксата за изминато разстояние от пътни превозни средства от
вида на процесното се установява, че правният резултат - използване на
платената пътна мрежа без надлежно установяване на изминатото разстояние
съгласно ЗП, може да се дължи на осъществяването на различни факти от
обективна страна - изначално незаплащане на тол такса, при което е налице
пълна пасивност на дееца, но също и при извършено плащане, при което
декларираните тол данни от бордовото устройство или в регистрационния
номер при закупуване на маршрутна карта, са некоректни по една или друга
причина. Конкретните фактически обстоятелства, които са довели до този
неправомерен резултат, представляват главния факт на доказване по делото,
тъй като това е изпълнителното деяние на нарушението (конкретното
поведение на водача, за което са налага санкцията). Изпълнителното деяние
на вмененото нарушение не е незаплащане на тол такса, а използване на
участък от платената пътна мрежа, съчетано с неустановяване на изминатото
разстояние от ползвания път и по предвидения за това ред или съчетано с
незакупуване на маршрутна карта. Действително конкретното поведение на
водача е посочено в наказателното постановление, но подобно изложение
липсва в АУАН. В случая жалбоподателят като водач на ППС е ползвал
участък от платената пътна мрежа, била е подадена тол декларация, т.е.
превозното средство е било снабдено с бордово устройство, въпреки това е
било отчетено нарушение, тъй като декларацията е била за превозно средство
с 2 оси, а заснетото е било с 5. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП дължимата
4
такса за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
След като декларираните тол данни от бордовото устройство са съдържали
некоректна информация за броя на осите, данните, генерирани от него, не са
позволявали изчисляване на дължимата такса. Посочените обстоятелства са
отчетени от административнонаказващия орган в атакуваното НП и на база
същите деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП.
Горепососочената фактическа обстановка обаче е установена за пръв
път едва с наказателното постановление. В АУАН липсва описание на
съставомерните признаци от обективна страна на нарушението, наказуемо на
основание възприетата от наказващия и контролния орган разпоредба. Липсва
посочване, че превозното средство е било снабдено с функциониращо
бордово устройство, че е била подадена тол декларация, не е посочена
причината, въпреки подаване на такава, да бъде отчетено нарушение –
деклариран различен брой оси от действителните, непозволяващо
изчисляване на дължимата такса. В АУАН от страна на контролния орган е
прието, че поведението на жалбоподателя, изпълващо състава на посочената
правна норма се изразява в незаплащане на такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП,
дължима за пътя, по който е управлявал МПС. Това съответства, както на
липса на закупена маршрутна карта, така и на липса на функциониращо
бордово устройство, което да подава необходимите за таксуването данни. В
случая обаче се касае за функциониращо бордово устройство, но
декларираните данни са некоректни. Посочената непълнота е съществен
порок, касае задължителното съдържание на АУАН и неотстранима по реда
на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, доколкото засяга описание на нарушението и
обстоятелствата по извършването му. Актът за установяване на
административно нарушение поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява, че е извършил. Според съдържанието на АУАН, същият е съставен
за това, че жалбоподателят не е заплатил предварително таксата за ползването
на част от платената пътна мрежа. От съдържанието на АУАН обаче
нарушителят не би могъл да разбере, че нарушението се изразява в
5
разминаване между подаваните данни от функциониращото бордово
устройство и реалния брой на осите. Твърдения за неправилно декларирани
тол данни от бордовото устройство, за разминаване между подаваните тол
данни и действителния брой на осите липсват въобще в АУАН, а тези
обстоятелства, касаещи изпълнителното деяние са дописани в наказателното
постановление, като напрактика нарушител е бил поставен в позицията да
предполага каква е била волята на актосъставителя и за нарушение,
извършено по какъв начин, му се съставя АУАН. На следващо място в
атакуваното наказателно постановление и в акта, възоснова на който е
издадено, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП,
съгласно която се санкционира водач, който управлява ППС от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.
Възприетата норма е санкционна и не съдържа правило за поведението, което
следва да се спазва от съответния субект. Правилото за поведение, чието
неспазване би обосновало приложение на тази санкционна норма, се съдържа
в разпоредбата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. Тази разпоредба не е посочена като нарушена от страна на контролния и
наказващия орган, което води до извод за непълна правна квалификация на
административното нарушение, засягащо съществено правото на наказаното
лице да разбере за какво нарушение се наказва.
С оглед горното, съдът намира, че НП като незаконосъобразно следва
да бъде отменено.
При този изход на делото и предвид стореното изрично искане в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, като е доказано е плащане на 720 лв. От въззиваемата страна
6
е направено възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът
счита за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност
и е приключило в едно съдебно заседание, при което възнаграждението
следва да бъде намалено до минималното такова по чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2
т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което искането за разноски следва да бъде уважено
до минималния размер 480лв. Разноските следва да са в тежест на
юридическото лице, в структурата, на което е наказващия орган.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ** година на Д. на Н.т. у. към
А. П. И., с което на А. М. Х., ЕГН ********** от гр. С., кв. Д. № вх. ет. ап., на
основание чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА А.П. и. гр. С. да заплати на А. М. Х., ЕГН ********** от гр.
С., кв. Д. № вх. ет. ап. сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева,
представляваща направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7