№ 424
гр. Варна, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Ст.
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502604 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. №76671/08.11.2022г. от Й. Д. К., ЕГН **********, срещу Решение №3183/24.10.2022г.
по гр. дело №13582 по описа на ВРС за 2021 година в частта, в която се отхвърля
предявеният от него против "Транс – цимент Е" ЕООД, ЕИК *********, иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 25 000,00 лева, представляваща горницата над уважения
размер от 35 000,00 лева до предявения размер от 60 000,00 лева, частично от общо
70 000,00 лева, претендирани като парично обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и
психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила
на 27.04.2021г. в гр.Варна, на осн. чл. 200 ал.1 от КТ. Жалбоподателят счита решението в
тази част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претърпените от него травми са леки
телесни повреди, като експертизата еднозначно сочи характера им на средни телесни
повреди - както фрактурата на таза и ребрата, така и на белодробната тромбо-емболия и
мозъчното сътресение със загуба на съзнание, в резултат на което е съществувала реална
опасност за живота на ищеца в различна степен през първите 4-6 месеца след инцидента.
Излага, че към настоящия момент, повече от една година по-късно, макар двигателните
нарушения, свързани с травмите да са преодолени, при натоварване има оплаквания като
задух и болка в лява гръдна половина. Изморява се много по-бързо отколкото преди
злополуката, боли го кръста и понякога има затруднения с дишането. Освен физическите
увреждания, вследствие на инцидента самочувствието и самооценката на ищецът се
понижили, станал е по-потиснат, по-неспокоен и по- лесно раздразнителен; изразява по-
силна чувствителност и уязвимост за работата си; фиксиран е върху здравето си, нарушен е
сънят му, като е имал и някои натрапчиви мисли, свързани с болести и смърт. Въз основа на
изложените по-горе обстоятелства, жалбоподателят счита, че обезщетението за
1
неимуществени вреди следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер, при отчитане
живото-застрашаващото състояние и продължителността му, физическите болки от
съчетаната травма и последвалите я медицински интервенции, нарушаването на нормалния
ритъм на живот, принудителното откъсване за дълго време от обичайната му среда, трудова
дейност и начин на живот, наложило се да търпи ограничения и неудобства в ежедневието
си и да разчита на чужда помощ дори за елементарни нужди. Предвид изложеното моли да
бъде отменено решението в атакуваната част и искът да бъде уважен в пълния му заявен
размер от 60 000,00 лева, частично от общо 70 000.00 лева, претендирани за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални
и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
настъпила на 27.04.2021 г. в гр. Варна. Моли за присъждане на разноски.
С депозирания в срок писмен отговор ответната страна - „ТрансЦимент Е" ЕООД
оспорва въззивната жалба. Счита, че в обжалваните части решението е правилно и
законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Подадена е и въззивна жалба вх. №76625/07.11.2022г. от „Транс- Цимент Е" ЕООД
срещу решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Й. Д. К. сумата от
35 000,00 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в гр.
Варна, както и сумата в размер на 354,91, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – претърпени загуби, изразяващи се стойността на извършените разходи за прегледи и
лечение. Излага, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерен и некореспондиращ
с претърпените от ищеца болки и страдания. Счита, че решението е постановено при
превратно анализиране на събраните доказателства, неправилна житейска и юридическа
преценка на обективни факти и терминология. Твърди, че ВРС е допуснал и процесуално
опущение, тъй като неправилно е разпределил доказателствената тежест и не е указал нито
на ищеца, нито на ответника кой следва да докаже механизма на настъпване на трудовата
злополука. Видно от постановеното решение, съдът е приел, че се касае за загуба на
равновесие, без заключението му да се базира на събрани доказателства по делото. Оспорва
извода на съда досежно причината за падането, като счита, че загубата на равновесие е най-
вероятно причинена от нестабилността, която работникът е имал вследствие на необутите си
обувки. Твърди, че не е назначена експертиза, която да отговори на въпроса каква е
причината за падането на служителя и настъпването на трудовата злополука. Излага, че от
събраните в хода на процеса доказателства, се установява че ищецът е пренебрегнал
задължението си да бъде правилно обут с работните обувки, предоставени му от
работодателя и не е следил за своята безопасност. Твърди, че съдът не е обсъдил в
съвкупност всички събрани по делото доказателства. Не кореспондира с фактите по делото
извода на ВРС, че повечето шофьори в ответното дружество си носели обувките
„подпетени“. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показания на заинтересовани от
изхода на делото свидетели - жената, с която ищецът живее на семейни начала и нейния син.
Счита, че при постановяване на решението, ВРС не е приложил принципа за справедливост,
залегнал в чл. 52 ЗЗД като не е съобразил, че съгласно приетата по делото експертиза, към
датата на изготвяне на същата, ищецът е напълно възстановен от травмата, понесена
вследствие на злополуката. Твърди, че поради неправилно интерпретиране на събраните в
хода на процеса доказателства, ВРС не е съобразил, че е налице съпричиняване от страна на
работника вследствие на допуснати от него нарушения на правилата за безопасност -
работникът е допуснал груба небрежност, тъй като поведението му съставлява тежко
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата си и
това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите травматични
увреждания. По изложените съображения моли да бъде отменено решението в обжалваната
осъдителна част и вместо него да бъде постановено решение, с което да се отхвърли изцяло
заявената от Й. Д. К. претенция като неоснователна и недоказана. В условие на
евентуалност, в случай че се приеме, че искът е основателен, то моли да бъде намален
присъдения размер на обезщетението.
2
Чрез депозирания писмен отговор Й. К. изразя становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че ВРС коректно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ответната страна, че следва да проведе насрещно доказване по фактите, от които черпи
изгодни за себе си последици, както и да докаже по несъмнен начин своите възражения и
твърдения, включително и това за съпричиняване. Счита, че не се доказва „груба
небрежност" от негова страна. Дори да се приеме, че пострадалият не е бил с правилно
поставени обувки, то в никакъв случай не може да се приеме за доказано, че именно това
обстоятелство е причинило неговото падане - липсва причинно-следствена връзка между
това поведение и вредоносния резултат. По отношение на оспорването на психологическите
вреди излага, че показанията на водените от него свидетели взаимно се допълват и са в
унисон с изводите на психиатричната експертиза и не си противоречат с нея. Няма
основание за изключване на техните показания от формирането на правнорелевантните
изводи на съда. Моли въззивната жалба на дружеството да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и недоказана, като бъде потвърдено първоинстанционнното решение в
обжалваната част, и бъдат присъдени разноски.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
ВРС е бил сезиран с предявени от Й. К. срещу „Транс-цимент Е“ ЕООД обективно
съединени [ИП1] искове за заплащане на сумата от 60 000 лева, частичен иск от общо 70 000
лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания,
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в гр. Варна,
както и сумата в размер на 354,91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
– претърпени загуби, изразяващи се стойността на извършените разходи за прегледи и
лечение. В исковата молба се излага от К., че от 09.12.2020г. е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, като заемал длъжността „шофьор на товарен
автомобил“. В предмета на трудовите му задължения е било да управлява поверения му
автомобил по зададени от ръководителя на предприятието маршрути, да извършва преглед
на повереното му МПС, както и да изпълнява други конкретно възложени му задачи. Сочи
се, че на 27.04.2021 г. през време и по повод на извършваната работа – при освобождаване
на ремарке от поставените обезопасителни колани, ищецът загубил равновесие и паднал от
височина около 3 метра, вследствие на което получил множество травми. Злополуката била
декларирана от ответника като трудова. С разпореждане № 30512 от 11.05.2021 г. на ТП на
НОИ – гр. Варна, същата била приета за такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Твърди
се, че вследствие на злополуката на ищеца били причинени телесни увреждания, обусловили
временно разстройство на здравето, като същият получил мозъчно сътресение със загуба на
съзнание, двустранна белодробна тромбоемболия, фрактури на пето, шесто, седмо и девето
ребро в ляво дорзално скапуларна линия, както и фрактура на дясна илиачна кост. Страдал
от лесна умора, недостиг на въздух при обичайни усилия, болка в гърдите при мининални
движения, сърцебиене и палпитации в покой, в т. ч. гадене и главоболие. Излага се, че
тежкото му състояние налагало често посещение на различни болнични заведения, както и
провеждане на различни изследвания. В резултат на процесната злополука освен
физическите болки и страдания ищецът твърди, че дълго време не можел да ходи, да се
навежда и обръща, бил прикован към легло в продължение на месеци. Към настоящия
момент още не е бил излекуван напълно. Променил е целият си начин на живот. Преживял е
тежък психо-емоционален шок и физически дискомфорт. Това му състояние продължило
повече от пет месеца, като през първия половин месец състоянието му било
животозастрашаващо. Сочи се, че и към настоящия момент непрекъснато ходел на
контролни прегледи заради нанесените травми. По време на лечението му при него
постоянно е трябвало да има някой от близките му, за да могат да го обгрижват и обслужват,
3
тъй като не можел да се справя сам за физиологичните си нужди. Поради това обстоятелство
изпитвал чувство, че е в тежест на семейството си, не можел да работи пълноценно,
разсейвал се и не можел да извършва обичайните си работи и чисто човешките си
задължения. Сочи се, че работодателят не е заплатил никакво допълнително обезщетение на
ищеца, като последният сам платил медикаментозното си лечение, чийто общ размер
възлиза на 354,91 лева, формирана както следва: 160,00 лева – за медицинската услуга ПЕТ
скенер; 30,00 лева – за кръвни изследвания; 11,60 лева – за такса преглед; 29,00 лева – за
такса престой; 124,31 лева – за капсули „прадакса“.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника , в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове, като се оспорват същите
както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на учредено между
страните трудово правоотношение. Не се оспорва, че по време на действието на трудовия
договор на 27.04.2021 г. е настъпила злополука, която е призната от НОИ за трудова.
Оспорва се обаче механизмът на настъпване на злополуката, както и твърдението, че
ответникът е паднал от 3 метра, включително и причинно-следствената връзка между
злополуката и травматичните увреждания. Оспорва, злополуката да е оставила
неблагоприятни последици върху физическото, психическото и емоционалното състояние
на ищеца. Твърди се, че предявената претенция е прекомерна с оглед конкретиката на казуса
и не е съобразена със законовия принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените
вреди, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Навежда се възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доколкото ответникът твърди, че ищецът, проявявайки груба небрежност, е допринесъл за
увреждането си. Конкретно се твърди, че управлявал неадекватно поверения му
тежкотоварен камион, като се посочва, че при освобождаване на обезопасителните колани от
ремаркето, ищецът не е спазил правилата за безопасни условия на труд и инструкциите на
работодателя си. Ищецът е бил с работни обувки, предоставени му от работодателя в
комплект с работно облекло и лични предпазни средства, но обувките не са били добре
обути от самия ищец и поради това той се е спънал и паднал. Сочи се, че служителят не е
направил правилна преценка за организацията и последователността на действията си преди
започване на конкретната работа и не са били преценени възможните рискове. По същество
моли съдът да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали
размера на претендираното обезщетение с оглед принципа за справедливост и възражението
за съпричиняване.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ЗЕАД „Булстрад Живот Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, конституирано с определение № 244 от 10.01.2022 г., постановено по
делото, в указания от съда срок оспорва изцяло предявените искове както по основание,
така и по размер. Не оспорва твърдението, че ответното дружество е сключило с третото
лице – помагач застрахователен договор за Групова застраховка „Злополука” с период на
застрахователното покритие считано от 02.06.2020 г. до 01.06.2021 г., по силата на който
договор застраховани лица са служителите на ответното дружество, съгласно приложен към
договора списък. Изразява становище по същество, като твърди, че отговорността на
застрахователя не е тъждествена, не покрива работодателската отговорност по чл. 200 от
КТ. Сочи се, че законът не урежда наличието на личен регресен иск на работодателя -
застраховащ срещу застрахователя в случаите, когато е сключена лична застраховка
„Злополука“ върху живота и здравето на застрахованите лица, а именно работниците и
служителите, като до настоящия момент не е предявена претенция за изплащане на
застрахователна сума от страна на ищеца - застрахован по договора Й. К., към
застрахователното дружество - трето лице – помагач в настоящото производство. Твърди, че
отговорността на работодателя не следва да бъде ангажирана, ищецът е допуснал
съществени нарушения на трудовото законодателство, в т.ч. и на разпоредбите досежно
безопасните условия на труд, не е изпълнил точно трудовите си задължения, сам се е
4
поставил в състояние, което е предизвикало настъпването на вредоносния резултат. Сочи, че
е налице самоувреждане на пострадалия вследствие на нарушаване от самия него на
трудовите правила, обезпечаващи личната му безопасност при работа.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № 593 от 08.12.2020 г. е, че страните в настоящото производство
са страни по трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „шофьор
товарен автомобил над 12 тона“. Безспорно е, че на 27.04.2021 г. ищецът е претърпял
злополука, която е декларирана от ответника като трудова и е призната като такава с
разпореждане № 30512 от 11.05.2021 г. на НОИ ТП – гр. Варна. Видно е от
административния акт, съставен въз основа на протокол № 04/29.04.2021 г. за разследване на
злополуката от осигурителя, че злополуката е станала при освобождаване на товар от
обезопасителни колани от ремарке. Описано е, че ищецът е загубил равновесие и паднал,
вследствие на което е получил мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
По делото са ангажирани и инструкциите на ответника-работодател за безопасна работа при
ръчно изпълнение на товаро-разтоварни работи и складиране на материали и при товаро-
разтоварната дейност с автомобили и ремаркета, от които е видно, че работниците при
работа задължително следва да използват одобрените и предоставени съобразно степента на
риска лични предпазни средства и дрехи за вида, употребата и начина на съхранение, на
които работещите са инструктирани.
Приложена е и книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа за ежедневен
инструктаж, започната на 01.08.2019 г., от която е видно, че ищецът е положил през
месеците от февруари до април 2021г. шест пъти подписа за инструктажи, проведени на
10.03., 24.03., 29.03., 05.04., 08.04. и на 15.04.2021г. Подпис за проведен инструктаж на
27.04.2021г. няма.
От ангажираните по делото писмени документи се констатира, че ищецът е сторил разходи
за лечение и медикаменти за сума в общ размер на 354,91 лева, формирана, както следва:
160.00 лева – за медицинската услуга ПЕТ скенер; 30.00 лева – за кръвни изследвания; 11.60
лева – за такса преглед; 29.00 лева – за такса престой; 124.31 лева – за капсули „прадакса“.
Пред настоящата инстанция са представени медицински документи, установяващи проведен
преглед и рехабилитация, като обаче от последните не може да се установи по категоричен
начин дали констатираните заболявания са пряка последица от претърпяната злополука.
От заключението по назначената СМЕ се констатира, че свързаните с инцидента
травматични увреждания се изразяват в травма на главата – сътресение на мозъка; травма на
таза – фрактура на дясна илиачна кост; травма на гръден кош – фрактури на ребра в ляво,
контузия на бял дроб, усложнени с парациална белодробна тромбемболия. Експертното
заключение е в унисон и с ангажираната по делото медицинска документация. Травмата на
главата е лекувана в условията на хоспитализация, консервативно. Не са възникнали
усложнения. За травмата на таза е препоръчано домашно-амбулаторно лечение – постелен
режим, ненатоварване и придвижване с патерици и прием на болкоуспокояващи
медикаменти при необходимост. Нараняванията, определящи гръдна травма, са
диагностицирани на по-късен етап при поява на свързаните с тях усложнения.
Тромбемболията е животозастрашаващо състояние, налагащо консервативно болнично
лечение с активно прилагане на антитромботична терапия. Фрактурите на таза и ребрата са
довели до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник и съответно на тялото
за период от около 2-2,5 месеца, като пълното възстановяване с възможност за обичайно по
степен натоварване би се постигнало към четвъртия месец, предвид това че се касае за
5
съчетана травма с увреда в две отделни области. Констатира се, че опасността за живота,
обусловена от тромбемболията, е преодоляна от медицинската помощ, включваща активно
антитромботично лечение. Установява се още, че необходимото лечение, което се е
наложило след хоспитализацията в кардиологична клиника се изразява в продължителен
прием на антитромботични препарати, в случая медикамента „Прадакса“. Прилагането му е
било наложително поради завишения риск от развитие на подобно състояние, докато не се
преодолеят травмените изменения в белия дроб и напълно зараснат фрактурите на костите.
Лечението с „Прадакса“ е назначено за период от 4-6 месеца. Към настоящия момент
приемът на медикамента е преустановен и всички нарушения, свързани с травмите, са
преодолени, като инцидентно - при натоварване, има оплаквания като лек задух, понякога
болка в лява гръдна половина. Констатира се още, че животозастрашаващото състояние на
ищеца е било обусловено от постравменото усложнение – тромбемболия и е пряко свързано
със засягане на една от жизненоважните функции – дишането, а донякъде и сърдечната
дейност. Вещите лица са посочили, че в процеса на своето развитие непълните
тромбемболии, ако не доведат до смърт в първите часове след възникването си, обуславят
развитие на белодробен инфаркт, чиято квалификация е също в групите на
животозастрашаващите състояния. Към настоящия момент увреденото от травмата здраве на
ищеца е възстановено. Не са останали ограничения в движенията и нарушени функции.
Представените по делото разходи – потребителски такси за престоя на ищеца в двете
лечебни заведения; закупуването на антитромботичен препарат „Прадакс“ и провеждане на
ПЕТ/КТ изследване, са пряко свързани с диагностиката и лечението на травмата. От
експертното заключение са установява още, че ищецът е страдал от хронични заболявания, а
именно хипертонична болест, без състояние на сърдечна недостатъчност; исхемична болест
на сърцето с коронарен инцидент през 2016 г. и поставен стент; дислипидемия – нарушения
в липидната обмяна. И за трите състояния на ищеца е назначена и прилагана поддържаща
медикаментозна терапия и към настоящия момент. Поддържат се с добър контрол на
артериалното налягане и липидния профил. При проведените множество образни
изследвания са установени начални дегенеративни изменения по прешлените на гръбначния
стълб – без усложнения и без данни за възникнали с тях оплаквания. Данни за претърпени
травми преди процесния инцидент не се установяват. В о.с.з. вещото лице поддържа
заключението по СМЕ и допълва в хода на изслушването му, че във връзка с травмата и
пострамвените състояния, специално за гръдната травма, не са останали трайни усложнения,
които да предполагат рискове от заболявания на белия дроб или повторна емболия, или
инфаркт на бели дробове, или към други респираторни заболявания. Към момента на
инцидента здравословното състояние на ищеца било добро, позволяващо нормално
функциониране, въпреки че са налични данни за хронични заболявания, доколкото
последните са били с добър контрол, медикаментозно лечение и са проследявани и
диагностицирани навреме. Дегенеративните изменения по прешлените на гръбначния стълб
нямат общо с инцидента. Всяко едно от травматичните увреждания – фрактура на таза и
ребрата са от групата на средната телесна повреда, доколкото са довели до трайни
затруднения в движението, съответно на таза, на единия крайник и снагата. Предвид
засегнатите структури и клиничната изява на травмите белодробната тромбемболия е
разстройство на здравето временно опасно за живота и също е от категорията на средната
телесна повреда. От заключението по назначената СПЕ се установява, че към настоящия
момент не са установени сериозни психични увреждания при ищеца. Вследствие на
инцидента бил нарушен сънят му. Имал е натрапчиви мисли, свързани с болести и смърт.
Станал е по чувствителен и уязвим на тема – несправедливо отношение, непризнаване и
незачитане на неговия труд и усилия, които положил за работодателя. Ищецът е нямал в
действителност истински намерения за суицид, както и не е правил опит в това отношение.
Станал е понеспокоен и по-лесно раздразнителен.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
6
В показанията си свид. Ив.Ст.Гр.-Ат. сочи, че живее на семейни начала с ищеца. След
инцидента на 27.04.2021 г. ищецът бил приет в МБАЛ „Св. Анна“ при добро общо
състояние. На 29.04.2021 г. бил изписан от болницата. На 30.04.2021 г. цяла нощ повръщал,
след което го закарали в спешния център на МБАЛ „Св. Анна“. След изписването му
продължил да повръща и през цялото време бил с болки в гърба. Свит бил на кълбо, за да
може да диша. По-късно бил приет в УМБАЛ „Св. Марина“. След като изписали ищеца от
болницата близо 2 месеца последният бил на легло. Ходел до тоалетната с помощта на
патерици. Късно, около 3-ти/4-ти май 2021 г. служители на работодателя посетили адреса на
ищеца с инструктажната книга и накарали същия да се подпише за дневния инструктаж.
Ищецът вследствие на инцидента и травмите от него изпитвал страх, тревожност, бил
потиснат. Почти не е оставал сам вкъщи. Започнал да се подобрява на втория-третия месец.
Едва на 30.08.2021 г. се върнал на работа, но при по-сериозно физическо натоварване се
измарял много бързо. След завеждане на настоящото дело работодателят заплашвал ищеца,
за това че ако не прекрати производството ще преустановят трудовото правоотношение с
него, а ако го прекрати – ще продължи да работи и ще си получи неизплатените трудови
възнаграждения. В показанията си свид. Вл.Ат.Вл. сочи, че е син на свид. Ат.. Знае от
ищеца, че последният, докато разкривал предпазните колани, му се е завил свят и е паднал
от ремаркето на камиона с височина около 5 метра. Свидетелят не е бил очевидец на
инцидента. След като са го изписали от болницата, ищецът около 2 месеца бил на легло. С
помощта на патериците и на свидетеля ищецът е ходил до тоалетната. Възстановяването му
продължило около 4-5 месеца. След инцидента ищецът доста по-бързо се измарял. Болял го
кръстът и имал затруднения с дишането. Физически все още не е бил добре. Избягвал да
върши тежка физическа дейност. След злополуката ищецът първите 2-3 месеца бил унил и
психически деградирал. Споделил на свид. Вл., че смята да се самоубива, понеже не бил
полезен за себе си.
В показанията си свид. М.Ст. сочи, че е бил очевидец на инцидента. Излага, че ищецът е
пренасял термопанели в ремаркето на камиона. Разтворил страничното чергило и се качил
да махне коланите отгоре, след което залитнал и паднал. Твърди, че му направило
впечатление, че като слизал от кабината, ищецът бил с подпетени обувки. Т.е. необути
изцяло, а ползвани като чехли. Сочи, че и горе на платформата го видял така. Сочи, че това
не го впечатлило особено, тъй като повечето работници шофьори така си носили обувките.
При падането обувките на ищеца изхвръкнали. Свидетелят не може да посочи точно как е
паднал ищеца, тъй като казва, че бил затворил очи. Видял, че бил паднал наляво. Не може да
каже каква е била марката на камиона. Височината, от която паднал ищеца, била около 2.5
метра максимум. В показанията си свид. Т. К. сочи, че бил на мястото на инцидента, но не е
видял ищеца как пада, а като го изправят, след като вече е бил паднал от ремаркето на
камиона. Ищецът бил уплашен и ударен. Свидетелят не е видял ищецът с какви обувки е
бил обут, но колегите му казали, че бил обут с чехли. Ищецът бил бос, когато го изправяли
след падането.
Няма спор по делото, че между ответното дружество и третото лице – помагач на
негова страна е учредено застрахователно правоотношение, с период на застраховането от
02.06.2020 г. до 01.06.2021 г., с предмет Групова застраховка „Злополука”. Това се
установява и от представените писмени доказателства.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивните жалби възражения, намира за установено от правна страна следното:
Доколкото са подадени две въззивни жалби срещу решението в осъдителната и в
отхвърлителната му част, то спорът е висящ изцяло пред настоящия състав.
7
По въззивната жалба на ответника «Транс-Цимент Е» ЕООД, касаеща основателността
на предявените искове и наведените в нея основания:
По безспорен начин е установено наличието на трудово правоотношение между
страните, като при и по повод изпълнение на трудовите си задължения ищецът е претърпял
инцидент, обявен за трудова злополука от компетентните органи. Наведените от въззивното
дружество основания касаят неправилното произнасяне от ВРС по въпроса действал ли е
ищецът при груба небрежност по време на инцидента, допринасяйки за настъпване на
трудовата злополука. Така направеното възражение по чл.201 ал.2 КТ е направено в
отговора на исковата молба, като формално са изброени множество неизпълнения на редица
правила съобразно инструкции за товароразтоварни работи и за безопасно разтоварване,
като обаче изрични твърдения и факти по какъв начин са нарушени от ищеца посочените
разпоредби липсват. Единствено мотивирано е възражението за неизпълнение от страна на
ищеца на задължението да извършва товаро-разтоварни работи, ползвайки лични предпазни
средства /сигнална светлоотразителна жилетка, обувки с метално бомбе и противохлъзгаща
подметка, ръкавици защитни, предпазни очила и каска-ударо-защитна/. Наведените
твърдения са, че работодателят е предоставил на ищеца лични предпазни средства, работно
облекло и обувки, но последният не ги е използвал както следва- обувките не са били обути,
а подпетени. Твърди се, че именно поради тази причина ищецът се е спънал и е паднал от
камиона. Освен това се излага, че ищецът е бил в неадекватно състояние, тъй като е
управлявал поверения му автомобил, правейки множество и ненужни маневри и не е могъл
от първия път да го паркира на правилното място. Причини, обосноваващи твърдяното
неадекватно състояние, не са наведени. В доклада по чл.140 ГПК първоинстанционният съд
подробно е докладвал направените възражения по чл.201 ал.2 КТ, като е разпределил
доказателствената тежест и указал на ответника, че следва да докаже по несъмнен начин
възраженията си за съпричиняване. Предвид обстоятелството, че възраженията са били
много- описани са по осем точки, без изрично да са наведени в конкретика твърдения по
какъв начин ищецът е подходил при изпълнение на задълженията си, ВРС не е бил длъжен
да даде указания точно кои факти следва да докаже ответника. Дадените указания, че следва
да установи направените от него възражения за съпричиняване, включват в себе си указания
за установяване на всички твърдения на ответника, направени в отговора, досежно
механизма на злополуката, както и поведението на ищеца и в конкретика - действията му в
неизпълнение на вменените му задълженията за безопасно извършване на разтоварните
работи. И доколкото са наведени конкретни твърдения, че ищецът се е спънал, тъй като
работното му облекло, предоставено от ответника, в частност обувките, не са били
поставени правилно, то и в тежест на ответника е било да установи, фактите, че е
предоставил работно облекло и обувки на ищеца, последният при извършване на
разтоварването не е обул обувките правилно, в резултат на което се е спънал и паднал от
камиона. И макар и в доклада да не са посочени за установяване подробно тези факти, то
самото указание за установяване на възраженията, основаващи се на тези факти, са били
изчерпателни. Възраженията за неправилно разпределяне на доказателствената тежест и
липса на указания са неоснователни.
Ответникът е следвало да установи наличието на груба небрежност в поведението на
ищеца, която е довела до настъпване на злополуката, изразяваща се в неизползване по
предназначение от страна на ищеца на предоставеното му от ответника работно облекло.
Възраженията са оспорени изцяло. Горното води до необходимост от установяване напълно
и в цялост на всички факти, основаващи направеното възражение. На първо място следва да
се отбележи, че липсват ангажирани доказателства, че ответникът въобще е изпълнил
задължението си по чл. 284 КТ да предостави безплатно специално работно облекло и
лични предпазни средства на работника. При неангажирани на доказателства за изпълнение
на това задължение по ал.1 на цитираната разпоредба, не може да бъде ангажирана
отговорността на работника за неизпълнението на задължението на работника по ал.2 на
8
нормата- за използването на това работно облекло и лични предпазни средства и то по
предназначението им.
На второ място, не са ангажирани доказателства по делото-нито писмени, нито гласни
такива, какъв е бил механизмът на самата злополука. В приложеното по делото
разпореждане №30512/11.05.2021г. е прието, че злополуката е трудова и същата е станала
при освобождаване на товар от обезопасителни колани от ремарке, при което ищецът е
загубил равновесие и е паднал. Горното се описва и от свидетелите Ив. Ат. и Вл. Вл., които
показания макар и да са опосредени от разказа на ищеца, не противоречат на описаното в
протокола за трудова злополука. Преки и непосредствени впечатления от злополуката имат
свидетелите М.Ст. и Т. К.. Първият свидетел сочи, че е видял как ищецът К. „просто е
залитнал и паднал“. Свидетелят К. въобще не е видял самото падане, а има наблюдения от
периода след това. Предвид събраните доказателства и се налага извод, че ищецът е загубил
равновесие и е паднал от платформата, като някакви конкретни причини за загубата на
равновесие не се установяват. Твърдението, че ищецът се е спънал, наведени в отговора на
исковата молба, не са доказани. Механизмът, който ответникът е изложил относно падането,
не се установи. Възражението е недоказано. Респективно, недоказано е и твърдението, че
поради необутите правилно обувки ищецът се е спънал и паднал. Действително свидетелят
Ст. твърди, че е забелязал, че ищецът е с неправилно обути обувки при слизане от кабината,
както и че го е видял да се качва горе на ремаркето така. Съдът намира обаче, че тези
показания са изолирани и не установяват в пълнота твърдението, че именно това действие
на ищеца е довело до настъпването на самата злополука. Следва да се съобрази и факта, че
този свидетелят дава неясни и противоречиви показания досежно някои обстоятелства-
факта видял ли е самото падане в момента, как е станало - твърди, че си е затворил очите, но
същевременно после сочи, че ищецът е паднал наляво, а по отношение на обстоятелството,
че ищецът е бил с необути обувки и така се е качил на камиона показанията на свидетеля са
конкретни и ясни. Горното буди известно съмнение у състава досежно обективността и
достоверността в показанията на този свидетел. Фактът, че и свидетелят К., и свидетелят Ст.
сочат, че след инцидента в кабината К. е бил бос- без обувки, не може да доведе до
единствения възможен извод, че ищецът е бил неправилно обут и към момента на
инцидента. Наред с това следва да се отбележи и следното:
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Като следва по безспорен начин да се установи и факта, че
именно извършването на работата по начин в грубо нарушение на технологичните правила
и норми и неполагайки грижа към себе си, работникът е допринесъл за злополуката. Както
вече се коментира, в настоящото производството не се установи по безспорен начин от
ответника, чиято е доказателствената тежест, че работникът, качвайки се на ремаркето на
камиона е бил в състояние такова, неосигуряващо минималната грижа да опази здравето и
живота си, т.е. грижата, която би положил и най-небрежния. Възражението за наличието на
груба небрежност остана недоказано в производството. Твърденията, че ищецът бил
невнимателен шофьор, както и че в деня на злополуката е бил неадекватен, съдът намира, че
са ирелевантни – първото твърдение е неотносимо към предмета на спора, тъй като касае
професионалните качества на работника, а второто- неотносимо, тъй като липсват наведени
твърдения каква е причинно-следствената връзка между твърдяната неадекватност и
настъпването на злополуката и нейния механизъм.
По изложените съображения съставът приема, че възражението по чл.201 ал.2 КТ е
9
неоснователно. Не е налице съпричиняване, поради което и отговорността на работодателя
за настъпване на вредите следва да бъде изцяло ангажирана.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на 200 ал. 1 КТ вр. с чл. 51
ал. 1 ЗЗД, работодателят дължи обезщетение за всички вреди от трудова злополука, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането – когато настъпилият от увреждането
вредоносен резултат е негова типична, нормално настъпваща и необходима последица,
адекватно следствие от увреждането. Безспорно в производството се установи, че ищецът е
претърпял множество травми вследствие на злополуката, част от тях представляващи
животозастрашаващи състояния. Травмата на главата-сътресение на мозъка, представлява
средна телесна повреда, травма на таза-фрактура на дясна илиачна кост - средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК, фрактурите на гръдния кош- фрактури на четири
ребра, контузия на бял дроб и усложнения с парциална белодробна тромбемболия- средна
телесна повреда, които освен до затруднение движението на крайник и тялото представляват
и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещите лица са заключили
категорично, че животозастрашаващото състояние на ищеца е било обусловено от
постравменото усложнение – тромбемболия и е пряко свързано със засягане на една от
жизненоважните функции – дишането, а донякъде и сърдечната дейност. Посочено е и че
непълните тромбемболии, ако не доведат до смърт в първите часове след възникването си,
обуславят развитие на белодробен инфаркт, чиято квалификация е също в групите на
животозастрашаващите състояния.
От събраните свидетелски показания на св. Ат.- преки и непосредствени, се установи
по безспорен начин, че състоянието на ищеца е било изключително тежко около 20 дни след
злополуката- до изписването му от поредното болнично заведение и започване на
адекватното му лечение. Първите дни същият е бил свит на кълбо от болка, не е можел да
диша нормално, не се е хранел, повръщал е, бил е в състояние на страх и тревожност-
отчаян е бил, че състоянието му не се подобрява от болничните процедури. След това
състоянието е било до известна степен овладяно, но все още животозастрашаващо предвид
установената тромбемболия, за което терапията е продължила около шест месеца. Това се
установява от приложените по делото амбулаторни листи- видно от издадения на
17.11.2021г. АЛ /л.181/, лечението с медикамента „Прадакса“ е продължавало и повече от
седем месеца след злополуката, тъй като придружаващото заболяване „белодробна емболия“
е било актуално. Същевременно по повод другите претърпени от ищеца травми същият е
бил в болничен стационар, както и в домашно-амбулаторен режим около четири месеца.
Фрактурите на таза и ребрата са довели до трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник и съответно на тялото за период от около 2-2,5 месеца, като пълното
възстановяване с възможност за обичайно по степен натоварване вещите лица сочат, че би
се постигнало към четвъртия месец, предвид това че се касае за съчетана травма с увреда в
две отделни области. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след
като изписали ищеца от болницата близо 2 месеца последният бил на легло. Ходел до
тоалетната с помощта на патерици, имал нужда от постоянно обгрижване от трети лица.
Близо шест месеца след злополуката ищецът е продължил да има оплаквания, предизвикани
от претърпените травми от злополуката- многократно е ползвал отпуск по болест поради
невротично разстройство, остър перикардит, болки зад гръдната кост. Възраженията на
ответника, че част от оплакванията след злополуката се дължат на придружаващи с давност
заболявания на ищеца, са неоснователни. Категорично вещите лица в открито съдебно
заседание са посочили, че хроничните заболявания на ищеца са били с добър контрол,
медикаментозно лечение, диагностицирани са навреме и проследявани, поради което и не е
налице основание да се приеме, че те са били някакъв рисков фактор при настъпване на
травмите и възстановителния период.
Досежно психическото състояние на ищеца съставът кредитира неоспореното компетентно
изготвено заключение на вещото лице, че към настоящия момент не са установени сериозни
10
психични увреждания при ищеца. Установено е, че вследствие на инцидента бил нарушен
сънят му, имал е натрапчиви мисли, свързани с болести и смърт, станал е по чувствителен и
уязвим на тема – несправедливо отношение, непризнаване и незачитане на неговия труд и
усилия, които положил за работодателя. И макар и да не се установява в действителност
ищецът да е имал истински намерения за суицид, както и е правил такъв опит, то горните
факти не променят извода за настъпили психически проблеми за ищеца след злополуката.
Безсънието, отчаянието, натрапчивите мисли за болест и смърт, чувството за безполезност и
безпомощност сами по себе си обуславят извод за наличие на неприсъщо за нормално
здравословно психическо състояние за човек. Затова и само факта, че конкретни мисли за
самоубийство и опити е нямало, не променя извода, че злополуката е довела ищеца до
влошено психическо състояние. Инцидентът и наложеното от него лечение и обездвижване
се е отразил върху живота и ежедневието на ищеца и в психически и социално-битов аспект.
Справедливото обезщетяване на претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52
от ЗЗД е преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства от обективната
действителност. Затова и настоящият състав, следвайки задължителната тълкувателна
практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС, като съобрази
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното усложнение на състоянието на здравето, причинените морални
страдания, болка, стрес, чувство за безполезност и безпомощност, отчаяние, страх,
продължителността на търпените страдания, намира, че паричен еквивалент на достойно за
обезщетяване парично обезщетение е сумата от 50 000 лв. Тази сума съответства и на
социалните представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот. Тази сума би била направила възможно в най-голяма
степен възстановяването от последиците на претърпяната трудова злополука. Затова и
предявеният от ищеца Й. К. иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв.,
претендирано като такова за репариране на претърпените неимуществени вреди, е
основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 50 000 лв. до претендирания размер
от 60 000 лв., предявен като частичен иск за сумата от 70 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен. Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до 50 000
лв. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата
над 50 000 лв. до 60 000 лв.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, представляващи разходите за болнично лечение, прегледи,
медикаменти-подробно описани по пера в уточняващата молба, съдът намира, че
претенцията е основателна за сумата от 354,91 лв. съобразно представените по делото
доказателства, установяваща направата на посочените разходи. Решението на ВРС в частта,
в която ответникът е осъден да заплати посочената сума от 354,91 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 вр. ал.1 ЗАдв. в полза на адв. П. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска. При уважени
претенции с общ сбор от 60 354,91 лв. размерът на минималното адвокатско възнаграждение
съобразно чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й от 04.11.2022г., действаща към датата на сезиране на
настоящата инстанция, възлиза на 5 478 лв. за тази сума следва да бъде осъден ответника да
я заплати в полза на адв. П..
Съобразно уважената част от иска- и за разликата над 35 000лв. до 60 000 лв., в полза
на адв. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на общо 2 340 лв.
В полза на ответника съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК
11
също се дължат разноски, като те пред ВРС възлизат на 233 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на ОС-Варна сумата от 482 лв.- представляваща разликата над
внесената държавна такса за въззивно обжалване и дължимата такава по уважената част от
иска, която е общо 1 207 лв. Същевременно ответникът следва да бъде осъден да заплати
общо 2 414 лв.- държавна такса по уважените искове пред ВРС.
Решението на ВРС в частта за разноските следва да бъде изменено в горния смисъл.
Водим от горното, съдът
[ИП1]
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3183/24.10.2022г. по гр. дело №13582 по описа на ВРС за 2021
година в частта, с която се отхвърля предявеният от Й. Д. К., ЕГН **********, против
"Транс – цимент Е" ЕООД, ЕИК *********, иск за осъждане на дружеството да заплати
разликата над 35 000,00 лева до предявения размер от 50 000,00 лева, частично от общо
70 000,00 лева, претендирани като парично обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и
психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила
на 27.04.2021г. в гр.Варна,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Транс – цимент Е" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул."Черни връх" № 190, да заплати на Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
**********, и разликата над присъдените 35 000 лева до сумата от 50 000 /петдесет
хиляди лева/, предявени като част от обща претенция от 70 000 лв., която разлика
представлява парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания,
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в гр. Варна,
на осн. чл.200 ал.1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3183/24.10.2022г. по гр. дело №13582 по описа на ВРС
за 2021 година в частта, с която се отхвърля предявеният от Й. Д. К., ЕГН **********,
против "Транс – цимент Е" ЕООД, ЕИК *********, иск за осъждане на ответника да заплати
разликата над 50 000,00 лева до предявения размер от 60 000,00 лева, частично от общо
70 000,00 лева, претендирани като парично обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и
психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила
на 27.04.2021г. в гр.Варна, както и в частта, с която е осъден "Транс – цимент Е" ЕООД да
заплати на Й. К. сума в размер на 354,91 /триста петдесет и четири лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби,
изразяващи се стойността на извършените разходи за прегледи и лечение, претърпени
вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021г.
ИЗМЕНЯ Решение №3183/24.10.2022г. по гр. дело №13582 по описа на ВРС за 2021
година в частта за разноските в следния смисъл:
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата в полза на адв. П. П. П. – ВАК, от "ТРАНС - ЦИМЕНТ
Е" ЕООД, ЕИК *********, сума за адвокатско възнаграждение за защита пред ВРС възлиза
12
на 2 340 /две хиляди триста и четиридесет лева/, на осн. чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 ЗАдв. вр.
чл.78 ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата от Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
**********, в полза на "ТРАНС - ЦИМЕНТ Е" ЕООД, ЕИК *********, сума за заплатено
адвокатско възнаграждение от ответника, съобразно отхвърлената част от иска възлиза на
233 /двеста тридесет и три лева/, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата от "ТРАНС - ЦИМЕНТ Е" ЕООД, ЕИК *********, в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по уважените пред ВРС искове,
предявени от Й. К., възлиза в размер на 2 414 /две хиляди четиристотин и четиринадесет
лева/, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „ТРАНС - ЦИМЕНТ Е" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. П. П.
П. – ВАК, сума в размер на 5 478 /пет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата въззивна инстанция, съобразно уважената част от исковете и на осн. чл.38 ал.1
вр. ал.2 ЗАдв. и вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "ТРАНС - ЦИМЕНТ Е" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул."Черни връх" № 190, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ОС-Варна,
сумата от 482 /четиристотин осемдесет и два лева/, представляваща разликата между
дължимата и заплатена такса за въззивно обжалване на решението, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
Решението по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13