Решение по дело №1206/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по повод жалба на П.П.Д. *** и жалба на И.И.В. *** и двете срещу Заповед №106/18.05.2021г. на Кмета на Район „Одесос” при Община Варна, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ се нарежда премахване на незаконен строеж: „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор №10135.1501.1098.1, находящ се в имот с идентификатор №10135.1501.1098 от КК на гр.Варна, 9 м.р., с административен адрес ул.”А.В.” №6, гр. Варна”. В Заповедта е указано след влизането й в сила да се отправи покана за доброволно изпълнение до П.П.Д. и И.И.В., а при неизпълнение – да се предприеме принудително премахване на незаконния строеж за сметка на извършителя.

В жалбата на П.Д. са изложени подробни съображения във връзка с оплакванията, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, че е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Изтъква се, че заповедта не му била връчена и не бил уведомен за започналото административно производство по издаването й. Моли да бъде отменена като незаконосъобразна със всички законови последици от това.

В жалбата на И.В. също се твърди наличие на всички основания за отмяна по чл.146, т.1 – т.5 от АПК. Счита, че кметът на Община Варна, а не кмета на района е компетентен да издаде такава заповед. От заповедта не ставало ясно дали става въпрос за основен ремонт или реконструкция на съществуващата сграда. В случая котата било не била превишена и не било задигнато нивото на покрива, не били засегнати носещи зидове. От заповедта не ставало ясно дали цялата „реконструкция” е „незаконна” или само част от нея. Счита, че е налице противоречие между обстоятелствената част и разпоредителната част на заповедта. В. твърди, че за процесния обект възложил на правоспособно лице инженер-конструктор и той изготвил конструктивно становище, според което била предвидена смяна на керемидите с покривни термопанели с цел олекотяване на покрива, като при замяната се увеличавала стрехата, без да има нужда от допълнително подпиране и нови конструктивни елементи. Твърди, че в Заповедта не бил цитиран подаден сигнал от А. Ч., а в случай, че имало такъв документ, оспорва подписването му от Ч.. Оплаква се заради неуведомяването му за започналото административно производство по реда на чл.26 от АПК. Не му бил връчен Констативен акт №4/05.04.2021г., а в случая не бил приложим чл.224а, ал.5, изр.2 от ЗУТ който предвиждал залепване на уведомления, когато извършителят е неизвестен. Неправилно след като бил счетен за извършител на строежа, не бил търсен и не му била връчена заповедта за премахването му. При извършване на действията по подмяна на покрива, което администрацията възприела като „текущ ремонт“ възникнало срутване на кирпичени стени, което застрашило хората и работниците и това наложило подмяната им. Позовава се на чл.195, ал.3 от ЗУТ, според която при възникнали аварии или други обстоятелства, застрашаващи обекта с увреждане или разрушаване, собственикът, респ. ползвателят е задължен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания и възстановяване на обекта. Счита, че извършените СМР най-много да са „основен ремонт“, но не за такъв се ангажирала отговорността му. Позовава се на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ в редакцията от бр.16/23.02.2021г., която в случая била приложима и за извършеното не се изисквали нито проекти, нито РС. Поради това нямало „незаконен строеж“ и нямало какво да се премахва. Освен това събарянето на „реконструкцията“ щяло да доведе до срутване и увреждане на сградата. Поради това заповедта противоречала на целта на закона и на принципа в чл.6 от АПК за съразмерност. Актът бил издаден и в нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и на чл.17 от Конституцията на РБългария.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от общ процесуален представител, който поддържа доводите в жалбите. Твърди наличие на противоречия между описателната и разпоредителната част на заповедта, което счита за основание за отмяната й. Неправилно строителните дейности били квалифицирани като реконструкция. Извършеното строителство: смяната на дограмата и на инсталациите представлявало текущ ремонт. Смяната на покрива можело да се квалифицира като основен ремонт, а съгласно изменението на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ, за реконструкция и основен ремонт на покрив не са нужни одобрени инвестиционни проекти. Т.е. процедурата счита за приравнена на текущ ремонт, а съгласно чл.151, ал.1 от ЗУТ, за текущия ремонт никога не се изисквало разрешение за строеж. Свидетелските показания и заключението на вещото лице потвърждавали лошото състояние на антрето, поради което поддържа доводите за приложимост на чл.195 от ЗУТ. В заключение изтъква, че жилището предмет на оспорената заповед е единствено за жалбоподателя П. Д., поради което изпълнението на премахването не било необходимо и било в нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Кметът на район „Одесос“ при Община Варна представя преписката по издаване на заповедта. Явилият се в съдебно заседание юрисконсулт оспорва жалбите. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Представя по делото Заповед №0508/02.02.2020г., с която Кмета на общината делегирал правомощия по ЗУТ за издаване на такъв вид актове на кметовете на райони в град Варна. Представеното конструктивно становище намира за неотносимо, тъй като било изготвено по молба на жалбоподателя П.Д. преди започване на дейностите в края на 2020г. единствено за негово лично ползване. Акцентира, че то не е представено на административния орган, както и че не е придружено от лицензия от Камарата на инженерите. Ангажира гласни и писмени доказателства и формулира въпроси към вещото лице в подкрепа на доводите за правилност и законосъобразност на заповедта.

Съдът, след като взе предвид твърденията на страните, разпределението на доказателствената тежест между тях, събраните доказателства и приложимите правни норми, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Жалбите са подадени в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лица с правен интерес от обжалването, тъй като са адресати на задължението за премахване на строежа, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което са допустими.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя П.Д., че не се е запознал с пълното съдържание на заповедта, защото метеорологичните условия унищожили текста й. Съгласно Констативен протокол съставен на 26.05.2021г., служители на Район „Одесос“ при Община Варна поставили чрез залепване на входната врата на процесния имот, както и на информационното табло на Район „Одесос“ оспорената заповед. П. Д. е депозирал жалбата си срещу заповедта на 01.06.2021г. - поради което е упражнил правото си да я оспори в законовия срок.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя И.В., че в случая е неприложимо изречение второ на чл.224а, ал.5 от ЗУТ, което позволява залепване на уведомления, тъй като процедурата била приложима само в хипотезата на неизвестен извършител. В случая правилно е процедирано съгласно §4, ал.2 от ДР на ЗУТ при връчване на заповедта. Жалбата на В. е подадена по пощата на 03.06.2021г. - в 14-дневен срок от залепването на заповедта на входната врата на имота по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, което обосновава извода, че прилагането на тази процедура за уведомяване на адресатите за издаването й е постигнала целта си – да узнаят адресатите за издадения акт и възможността и реда да го оспорят, което право са упражнили надлежно и в срок, което подкрепя извода, че процедирането по този ред не е ограничило правата им, а е изцяло в тяхна полза.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

С НА №151/02.06.2020г. в полза на И.И.В. е учредено пожизнено право на ползване върху недвижимия имот, представляващ сграда с идентиф. 10135.1501.1098.1 с административен адрес ул.”А.В.” №6, гр.Варна – жилищна, еднофамилна сграда на един етаж със ЗП=46кв.м по кадастралната карта, състояща се от входно антре, две стаи и кухня, както и на идеална част от сграда с идентиф. 10135.1501.1098.5 – друг вид сграда за обитаване със ЗП=3кв.м, ведно с прилежащата идеална част от имота, в който са сградите, представляващ ПИ с идентиф. 10135.1501.1098 с площ по скица 310кв.м.

С НА №151/02.06.2020г. П.П.Д. придобил чрез покупко-продажба собствеността върху сграда с идентиф. 10135.1501.1098.1 с административен адрес ул.”А.В.” №6, гр.Варна – жилищна, еднофамилна сградя на един етаж със ЗП=46кв.м по кадастралната карта, състояща се от входно антре, две стаи и кухня, както и на  идеална част от сграда с идентиф. 10135.1501.1098.5 – друг вид сграда за обитаване със ЗП=3кв.м, ведно с прилежащата идеална част от имота в който са сградите, представляващ ПИ с идентиф. 10135.1501.1098 с площ по скица 310кв.м.

От доказателствата в преписката се установява, че на 03.12.2020г. от П.П.Д. е подадено уведомление до Кмета на район „Одесос“ /л.3 от преписката/, в което заявил, че е собственик на жилищна сграда с идентиф.10135.1501.1098.1 с административен адрес ул.”А.В.” №6, гр.Варна, която е на един етаж; че покривът й е в много лошо състояние и е необходимо да се извърши текущ ремонт за подобряването и поддържането в изправност на сградата. Д. заявил, че ще бъде извършен текущ ремонт на покрива на сградата. Приложил копие от НА №151/02.06.2020г. за учредяване право на ползване и покупко-продажба на сградата и на идеални части от поземления имот, в който е построена.

В отговор на уведомлението на 08.12.2020г. лично на П.П.Д. е връчено писмо изх.№АГУП20001394 ОД-001ОД/07.12.2020г. от Кмета на район „Одесос“ при Община Варна, с което го информира, че инвестиционното намерение за извършване на текущ ремонт на покрив попада в хипотезата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, за които дейности не се изисква издаване на разрешение за строеж. С писмото Д. е уведомен, че „текущ ремонт“ по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ са дейностите, при които не се засяга конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Изрично в писмото до Пейчев е посочено, че всички дейности извън това са в разрешителен режим, който изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, подробно описани в глава 8, раздел І до ІІІ от ЗУТ.

На 10.02.2021г. от А. Ч. е подаден сигнал /л.9 от преписката/ до Гл. архитект на район „Одесос“ за извършвани без строителни книжа строителни дейности - събаряне на съществуващи постройки и изграждане на нова покривна конструкция на сграда в дъното на имота с административен адрес ул.”А.В.” №6.

На 15.02.2021г. арх. Л. П. и арх. Бр. И. *** извършили проверка в имота ул.”А.В.” №6 в град Варна във връзка със сигнала. За установеното на място съставили Констативен протокол от 15.02.2021г. /л.11 от преписката/, в който описали, че на жилищната сграда разположена в дъното на имота са премахнати: съществуващия едноскатен покрив от дървена конструкция, покрит с керемиди; входното антре пред сградата от стоманобетонова плоча; всички преградни стени и голяма част от фасадната стена към двора. Запазени били стените на помещение в североизточната част от сградата. От югоизток на това помещение установили още едно помещение, което не било нанесено в кадастъра. На линията на фасадата били монтирани две метални колони, а пред тях на около 3м. още 5 бр. метални колони. На калканната стена към съществуващия имот бил излят стоманобетонов пояс. На пояса и на металните колони била монтирана нова покривна конструкция от метални профили, покрити с термопанели, на по-голяма пллощ и на по-високо ниво. от съществуващата. Съществуващият калканен зид към съседната сграда в имота бил надзидан с до около 70-80 см. Установено е, че се копаят и се поставят кофражи за нови основи на мястото на премахнатите фасадна стена и входно антре. Кота било не била превишена с повече от 15-20 см. Проверяващите отразили, че към момента на проверката на място присъстват трима строителни работници, които извършват описаните СМР-та.

От служителите на Район „Одесос” при Община Варна до П.Д. е изготвена писмена покана /л.11/, която е получена от Ж. П., в която го молят да се яви в районното кметство в срок до 3 дни от 15.02.2021г. във връзка със строежа на ул.“А.В.“ №6 и да носи документ за собственост и строителни книжа.

Още една такава писмена показа до П.Д. е залепена на входната врата на имота на 24.02.2021г. с указания да се яви в срок от 5 дни в Район „Одесос”, във връзка със строеж :Реконструкция на съществуваща сграда на ул.”А.В.” №6.

В преписката няма данни П. Д. или И.В. да са се явили в районното кметство.

На 10.03.2021г. служителите извършили служебна справка в НБД „Население“ за установяване на постоянния и настоящ адрес на двамата /л.13 и 14 от преписката/. Изпратили писма до П. Д. *** и до И.В. ***, с копие до Ч., в които ги уведомили за установеното при проверката на място с указания, че следва в 5-дневен срок от получаването да осигурят достъп за подробен оглед и да представят строителни книжа, доказващи законността на извършените СМР.

Писмото до П.Д. се върнало в цялост с отбелязването на обратната разписка, че се е преместил. Писмото до И.В. се върнало в цялост с отбелязването на обратната разписка, че не е потърсил пратката.

С писмо от 10.03.2021. е изискано от директора на дирекция „УЧРАУ“ в Община Варна да се провери дали в архива на Община Варна има одобрени строителни книжа за сградата в дъното на ПИ с идентиф. 10135.1501.1098 и в случай, че бъдат намерени такива, поискали копия от тях да бъдат изпратени в района. Директорът на дирекция „УЧРАУ“ отговорил с писмо от 17.03.2021г. /л.21 от преписката/, че при проверка в архива на Община Варна за периода от 1946г. до 2019г. не са установени предадени за съхранение разрешение за строеж /позволителен билет/ и строителна документация към него за сграда с идентиф. №10135.1501.1098.1, находяща се на ул.“А.В.“ №6.

На 17.03.2021г. бил съставен протокол /л.22 от преписката/ от арх.Б. И. ***, за проведен разговор с И.В. по мобилния телефон. Посочено е, че в хода на разговора се установило, че номера не е на собственика на сградата, а на ползвателя й – И.В.. На него било обяснено, че следва да осигури достъп в имота за извършване на оглед. В. е заявил, че той е само ползвател на имота и извършител на ремонта в него, но не е собственик, както и че достъп в имота може да осигури само неговия собственик.

Междувременно на 18.03.2021г. по преписката постъпило писмо от ДНСК до Кмета на район „Одесос“, с копие до кмета на община Варна и до ел. поща на А. Ч., в което уведомяват Кмета на район „Одесос“, че е постъпил в ДНСК сигнал от А. Ч., че на общата имотна граница на имота му ПИ идентиф. №10135.1501.1097 с имота на ул.“А.В.“№6 се извършва незаконно строителство, на което се иска проверка.

На 22.03.2021г. експертите арх.П. и арх.И. отново поставили на входната врата на ул.“А.В.“ №6 и на таблото за съобщения в районното кметство копия от писмото от 10.03.2021г. до П. Д. и И.В., в което ги уведомяват за установеното при проверката на място с указания, че следва да осигурят достъп за подробен оглед и да представят строителни книжа, доказващи законността на извършените СМР.

С писмо от 23.03.2023. експертите от районното кметство поискали от управителя на сградата-етажна собственост на ул.“А.В.“№6 да им окаже съдействие за осигуряване в 3-дневен срок от получаване на съобщението на достъп в имота - ПИ 10135.1501.1098, за извършване на оглед на жилищната сграда с идентиф. №10135.1501.1098.1. На 24.03.2021г. експертите от районното кметство извършили проверка на място в отсъствието на собственика и на ползвателя на строежа.

Въз основа на материалите в преписката, констатациите от проверките на място на 15.02.2021г. и на 24.03.2021г., на 05.04.2021г. двамата гл. експерти ОРК, отдел ОРК в дирекция „СИДКОР“ към район „Одесос“ арх. П. и арх.И. съставили Констативен акт /КА/ №4/05.04.2021г. в който преценили извършеното като строеж и го наименували: “Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.1098.1, находящ се в имот с идентификатор 10135.1501.1098 от КК на гр.Варна, 9м.р., с административен адрес ул.”А.В.” №6, гр. Варна”. В КА е описано установеното от кадастралната карта за ПИ 10135.1501.1098 и за сградите в него, както и установеното при проверките на място и от документацията за съществуващо в имота застрояване. Посочили, че в имота съществуват:

-сграда с идентификатор 10135.1501.1098.3, представляваща четириетажна жилищна сграда с терасовиден етаж, изпълнена въз основа на РС №57/1996г. представляваща І-ви етап на предвиденото в ЧИЗРП застрояване в югозападната половина на имота;

- сграда с идентификатор 10135.1501.1098.4, представляваща двуетажна жилищна сграда в югоизточната половина на имота на уличната регулация с малка пристройка с идентиф. сграда с идентификатор №10135.1501.1098.5;

- сграда с идентификатор 10135.1501.1098.1, представляваща едноетажна жилищна страда в дъното на имота, със съществуваща пристройка на калкан на североизточната имотна граница, долепена до сгради с идентиф. 10135.1501.1098.1 и 10135.1501.1098.5.

В КА е посочено установеното за едноетажната сграда с идентификатор 10135.1501.1098.1 от НА №151/2020г. – че П.Д. е нейн собственик, а И.В. – ползвател, както и приетото за Д. – че е възложител на строежа, а за В. – че е извършител на строежа. Отразено е, че при уведомяване по телефона на ползвателя на имота В., че следва да представи строителни книжа за извършваните СМР и да осигури достъп за оглед, той отказал осигуряване на достъп в имота под предтекста, че той не бил собственик на сградата.

В КА са описани констатациите при извършената проверка на 15.02.2021г. Посочено е установеното при проверката на 24.03.2021г. - че на мястото на премахнатите фасадна и преградни стени на жилищната сграда, разположена в дъното на имота има изградени нови стени; че от монтираните 5 бр. колони пред сградата са останали 3 бр.; че е изградено изцяло ново антре между две от металните колони; че стените са изпълнени от плътни тухли единички и газобетонни блокчета – итонг, които са приблизително на същото място, на което са били премахнатите; че съществуващите зидове, които не са били премахнати са надзидани до нивото на новата покривна конструкция, като по този начин височината им е променена. Посочено е, че е монтирана нова PVC дограма в новоизградените зидове. Върху изградената покривна конструкция, покрита с термопанел е положена битумна покривна хидроизолация с посипка. Пред част от югозападната фасада на около 2.50м. между антрето и метална колона бил излят частично ивичен фундамент с дължина около 2.50м. и височина 0.25-0.30м, с възможност за изграждане на допълнително помещение. Посочено е установеното, че голяма част от стените на сградата с идентиф.10135.1501.1098.5 са премахнати по време на извършваното строителство, а покривната стоманобетонова плоча е подпряна с метални телескопични тръби. Общинските служители направили окомерни скици с данни за установеното при предходните проверки и констатираните новоизградени елементи, както и снимки на съществуващото положение при предходните проверки и към датата на издаване на КА.

Отразено е наличието на действащ ПУП-ЧИЗРП на част от кв.338, 9-ти м.р., за парцели ХVІІ-7, ХVІІІ-5, ХІХ-3, одобрен със Заповед №Г-17 от 11.01.1994г. на Кмета на Община Варна, в който не се предвиждало запазване на сградата в дъното на имота, т.е. в парцел ХVІІІ-5 = ПИ 10135.1501.1098.

Изпълненото преценили, че представлява строеж от V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „г“ от ЗУТ, вр. чл.11 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ. За него посочили, че към момента на проверката не са представени строителни книжа, нито документи за отстъпено/учредено право на строеж от съсобствениците в имота за по-голямата застроена плащ. Такива документи и книжа не били открити и в архива на Район „Одесос”. Констатирано е подаденото през 2020г. писмо – уведомление от името на собственика на имота П. Д. за извършване на текущ ремонт, във връзка с което с писмо от 07.12.2020г. ответникът го уведомил за обема на дейностите, които представляват „текущ ремонт“ за който не се изисква разрешение за строеж съгласно чл.151 от ЗУТ и предупреждението, че всички дейности извън изброените са в разрешителен режим и за тях са необходими инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В КА е направен извода, че извършеното строителство е без одобрени инвестиционни проекти, без издадено Разрешение за строеж и без учредено право на строеж от собствениците на имота, с което са нарушени чл.148, ал.1 от ЗУТ и на чл.183 от ЗУТ. Поради това направили извода, че извършеното е строеж: „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор №10135.1501.1098.1” в имот с идентиф. №10135.1501.1098 от КК на гр. Варна, ул.”А.В.” №6, който е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и за който с КА №4/2021г. поставили начало на производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ по издаване на заповед за премахването му.

Изведено е писмо от 06.04.2021г. на Кмета на Район „Одесос“ /л.34-35 от преписката / с което И.В. и П.Д. се уведомяват за съставения Констативен акт №4/05.04.2021г. с указания да се явят в 3-дневен срок в районното кметство за връчване на КА, срещу който имат възможност да подадат възражения в 7-дневен срок. Писмото е изпратено с известие за доставяне до постоянния и настоящ адрес на П.Д. ***, от където се е върнало отново с отбелязването, че получателят се е преместил, а това до И.В. се е върнало от постоянният му и настоящ адрес *** с отбелязването в известието за доставяне, че не е потърсено.

На 20.04.2021г. е съставен констативен протокол от служители на Район „Одесос” за поставянето на копие на КА №4/2021г. на входната врата на имота на ул.”А.В.” №6 и на таблото за съобщения на сградата на Район „Одесос”, с което счели адресатите за уведомени за съставянето му и за срока за възражения. На 28.04.2021г. е съставен констативен протокол /л.56 от преписката/, в който служителите на Район „Одесос” установили, че в законоустановения седемдневен срок от залепване на КА 4/2021г. на адреса и на таблото в районното кметство, срещу него не е постъпило писмено възражение /л.55-56 от преписката/.

С писмо от 05.05.2021г. гл. експерт „ОРК” при Район „Одесос” изпратил преписката на Главния архитект на Район „Одесос” с искане за становище относно приложимостта на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за незаконния строеж. На 05.05.2021г. гл. архитект на района се произнесъл със становище /л.58 от преписката/, че процесният строеж, започнат през месец февруари 2021г. не е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /л.57-58 от преписката/.

Преписката била докладвана на Кмета на район „Одесос” при Община Варна, който издал Заповед № 106 от 18.05.2021г./л.59-63 от преписката/, в която възприел всички констатации и изводи в КА №4/2021г. и наредил в срок от 20 дни от влизане в сила на заповедта да премахнат строеж: „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор №10135.1501.1098.1“с административен адрес ул.“А.В.“ №6, гр.Варна, тъй като представлявала незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, за който гл. архитект на района дал становище, че разпоредбите на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 от ПР на ЗУТ са неприложими. В Заповедта е указано след влизането й в сила да се изпратят покани за доброволно изпълнение на П.П.Д. и И.И.В., а при неизпълнение доброволно, да се предприеме принудително премахване на незаконния строеж за сметка на извършителя му. В заповедта са посочени реда и сроковете за обжалването й.

С писмо изх.№УСКОР21000294ОД-009ОД от 19.05.2021г. на кмета на района адресатите на заповедта - И.В. и П.Д. се уведомяват за издадената заповед и ги канят да се явят в 3-дневен срок в сградата на район „Одесос“ за запознаване и връчване на заповедта. Копие от писмото е изпратено на подателя на сигнала А.Ч. и на сезираните от него органи - гл. директор на ДНСК-София, началника на РДНСК-Варна и кмета на община Варна. Същият ден – на 19.05.2021г. писмото е залепено на входната врата на имота на ул.”А.В.” №6 и на таблото за съобщения на сградата на Район „Одесос”, с което адресатите му са счетени за уведомени за съдържанието му, за което е съставен констативен протокол /л.65 от преписката/.

На 26.05.2021г. на входната врата на имота на ул.”А.В.” №6 и на таблото за съобщения на сградата на Район „Одесос” служители от кметството залепили Заповед №106/18.05.2021г. на Кмета на район „Одесос” при Община Варна, с което счели адресатите й за уведомени за съдържанието й, за което е съставен констативен протокол /л.68 от преписката/.

На 01.06.2021г. в район „Одесос“ е заведена подадената жалба от П.Д. срещу Заповед №106/18.05.2021г. до Административен съд-Варна, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. На 03.06.2021г. по пощата била подадена жалба от И.В. срещу Заповед №106/18.05.2021г. чрез кмета на район „Одесос“ до Административен съд-Варна, по повод на която е образувано адм. дело №1211/2021г., което е присъединено за съвместно разглеждане към настоящото адм. дело №1206/2021г.

Във връзка с твърденията на страните по искане на представителите им са разпитани в качеството на свидетели М. П. М., Я. П. Я.в, Л. Г. П. и Б. В.И..

Свидетелят М. М. заявява, че през месец март 2021г. започнали ремонт на сградата. Той заварил къщата разкрита – нямала цигли и покрив. Взели с решение с И.В. да пуснат колони от земята, които са метални за да подпрат фермите на покрива и да изградят новия покрив. Свидетелят посочва, че той е направил металните колони от земята и фермите, за да поставят на тях сандвич панелите. Посочва, че не са извършвали ремонтни дейности по стаите. Той поставил около 8 колони по цялата къща. Заявява, че изградили изцяло нов покрив, защото гредите и покривната конструкция била изгнила. Сочи, че не е изготвял проекти във връзка с покрива. Уточнява, че средната стена, която била кирпичена била подсилена също с метална колона, която после била подсилена и с блокчета итонг. Пояснява, че циглите изискват по-голям наклон, за да може да се стича водата от тях, за разлика от сандвич панелите, поради което направили по-малък наклон. Поради това новият покрив бил с по-ниска най-висока част от стария покрив. В най-ниската му част височината се запазила, за да може да се минава под нея. Свидетелят дава показания, че няма промяна в площта, която се закрива от покривната конструкция. Имало само разлика в сачака, който е частта от покрива, която е към двора. Там отпуснали не повече от метър и нещо навътре. Докато бил на обекта нямало други работници, които да извършват друга дейност.

Свидетелят Я. П., който работел като строител заявява, че започнали работа на въпросната сграда през март месец 2021г. Той бил нает да смени дограмата на къщата. Като започнали да демонтират старата дограма, тя паднала с предния зид, с вътрешния зид зад антрето, който бил към стаите. Като бутали вратата и прозорците за да ги махнат, сами паднали и вътрешния преграден зид между антрето и стаята, и външните страни на самото антре, и плочата - паднало цялото антре. Описва, че е подпиран покрива, че други работници слагали метални колони, на които да подпрат конструкцията. Сочи, че покривът се снижил към антрето, височината му намаляла. Твърди, че там където били старите зидове, там направили новите. Ремонтните дейности според свидетеля завършили през месец април 2021г. Сочи, че не са били съставяни договори за дейностите, които са извършили.

Свидетелят Л. П. – гл. експерт в „Обществен ред и контрол” при Район „Одесос”, посочва, че първата проверка извършили по жалба на Ч.. Когато влезли в имота установили, че се правят ивични основи, кофражи за ивични основи. Имало монтирани стоманени колони, премахнати били съществуващи стари зидове. Бил премахнат покрива на сградата и антрето също е било премахнато. Новият покрив покривал и бъдещото антре. При първата проверка видели, че са премахнати фасадни стени, антрето и са монтирани нови метални колони – нова конструкция. Имало съществуващи зидове, които били надзидани в по-голяма височина. При проверката през месец февруари имало трима работници, които правели кофража за ивичните основи на сградата. Извършили и втора проверка, във връзка с указания на РДНСК, при която не констатирани да се извършват строителни дейности. На мястото на колоните били изградени нови стени, измазани в по-голямата си част, имало е монтирана дограма. Сочи, че една или две от колоните към фасадата били премахнати. По време на проверката присъствал И.В. и му указали да осигури достъп до сградата, но той им е отговорил, че е само ползвател.

Свидетелят сочи, че по жалби на предишната собственичка на сградата са извършвани проверки, но комисията излязла със становище, че сградата не попада под хипотези на чл.195 от ЗУТ. Прави пояснение, че снимките в кориците на делото са от проверката през месец февруари и март, на които се вижда, че няма стени, че са премахнати зидове, антрето и колоните. През февруари месец сградата нямала външни зидове, поради което при проверката влязъл в нея, като уточнява, че през месец март не са влизали вътре. Фасадните зидове около антрето били изградени наново със стари тухли единички. Имало бетонова настилка на земята.

Свидетелят Б. И. - гл. експерт в отдел „ОРК“, сочи че при извършване на първата проверка през м.02.2021г. на сградата установили трима строителни работници, които извършвали СМР. Заявява, че били премахнати част от фасадните стени на сградата, е премахната и в последствие монтирана нова метална покривна конструкция, както и 4-5 бр. метални колони. Работниците подготвяли ивични фундаменти на мястото на съборените стени, както и на някои от вътрешните стени, правили кофражи.

Служителят сочи, че е имало проверка на комисия по чл.195 от ЗУТ, която установила, че сградата е годна за обитаване и техническото й състояние не налага аварийно премахване или неотложен ремонт. На работниците оставили покана до собственика на обекта. Съставили констативен протокол и направили снимков материал. Извършили последваща проверка, преди която разбрали, че собственикът на сградата не живее в България. От подаденото от името на собственика П. Д. предходно заявление през 2020г. узнали телефонния му номер и му позвънили, при което се оказало, че това е номера на ползвателя на имота И.В.. За проведения разговор съставили протокол. Тъй като В. отказал да им осигури достъп до сградата, служителите поискали достъп до имота чрез домоуправителя на сградата-етажна собственост. Описва, че имало направено разширение на сградата, което било подготвяно видимо за санитарен възел с достъп от вътре. Имало стара външна тоалетна, която не била отразена в кадастралната карта, която частично била разрушена и разширена с нови зидове.

Във връзка със спора между страните по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира с оглед дадените от вещото лице пояснения и уточнения при изслушването му в съдебно заседание, както и съобразно всички доказателства по делото. Въз основа на представените по делото НА №24/1059г., НА №79/1969г., Протокол от 23.11.1981г. по гр. дело №4032/1981г. на ВРС и НА №151/02.06.2020г. в т.2 от СТЕ е посочено, че сградата №10135.1501.1098.1 е жилищна еднофамилна сграда със ЗП=46кв.м по КККР, състояща се по акта от 2020г. от входно антре, две стаи и кухня, а сградата №10135.1501.1098.5 – на един етаж със ЗП=3кв.м по КККР с предназначение -друг вид сграда за обитаване е клозет. Съгласно документите за собственост тези две сгради били изпълнени преди 1959г. По Протокола от 23.11.1981г. на ВРС в имота съществувала стопанска постройка, която не била нанесена в КККР и не била описана в НА №151/2020г. и представлявала пристройка.

Вещото лице описва за сградата с идентификатор №10135.1501.1098.1, че е била изградена преди 1959г. по характерния за това време начин : с основи от каменна зидария с ширина 50см; с носещи ограждащи зидове от тухлена зидария с дебелина 25см; с покритие на пода- дървено дюшеме; с вътрешни разпределителни зидове с дебелина 12см; с тавански дървен гредоред и дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Носещата покривна конструкция се състояла от дървени ребра по наклона на покрива, който е 29,5 градуса, които стъпват върху надлъжните носещи зидове, с дъсчена обшивка, с подмазване с кал. Пред жилищната сграда имало входно антре с носещи стени и хоризонтална стоманобетонова плоча с дебелина 10см.

Експерта сочи, че при строителните дейности на тази сграда не са преместени съществуващи носещи зидове, които да засягат конструкцията на сградата; не било променено предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Поради това счита, че извършеното представлява основен ремонт на сградата 10135.1501.1098.1. При него били извършени частични реконструктивни промени, които се състояли в премахване на част от носещия фасаден зид по югозападната фасада, премахване на входното антре- стоманобетоновата плоча и носещите фасадни зидове; извършен бил монтаж на две нови стоманени колони, върху които била поставена носеща стоманена греда. Премахната била остарялата дървена покривна конструкция, монтирани били покривни термопанели, които стъпвали на съществуващия калканен зид към ПИ 10135.1501.1099 и върху новата стоманена греда - в едната част и върху носещия фасаден зид на вътрешната стая – в другата част. Увеличена била стрехата на покрива. Изпълнен бил окачен таван.

Вътре в сградата бил извършен текущ ремонт, при който било премахнато старото изгнило дюшеме и е била изпълнена бетонова настилка на пода. Премахнати били някои от вътрешните разпределителни зидове, които не били носещи и за които не се изпълнявали основи. Изградени били нови зидове от итонг с дебелина 10см, които не били носещи и не били част от конструкцията на сградата, които били изпълнени върху бетоновата настилка. Сменена била старата дограма с нова PVC дограма. На част от фасадните зидове и на някои от вътрешните зидове била изпълнена топлоизолация.

Според вещото лице на покрива също е извършен основен ремонт, тъй като дървените покривни конструкции били с експлоатационна годност 30 години и били сменени, изпълнени били покривни термопанели с наклон от 10 градуса и покритие от хидроизолация с посипка, с отразяни отвори за горно осветление. Покривът на сградата бил едноскатен, с наклон към вътрешния двор. Покривът над входното антре бил плосък, като оттичането на покривните води било към вътрешния двор.

По време на основния ремонт на сградата били извършени частични конструктивни промени, свързани с подмяна на носещия фасаден зид с нова стоманена конструкция от две стоманени колони и греда, монтирана върху тях; не били извършвани укрепване или замяна на други конструктивни елементи; не било изпълнявано изливане на стоманобетонни плочи, колони и основи.

Вещото лице определя извършените СМР като основен ремонт, защото било извършено частично възстановяване и частична замяна на конструктивни елементи и инсталации на строежа, както и СМР с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановявала експлоатационната им годност, подобрявала се и се удължавал срокът на тяхната експлоатация. При извършения основен ремонт не било променено предназначенията на помещенията и натоварванията в тях.

Североизточният калканен зид не бил с увеличена височина. След премахване на елементите от дървената покривна конструкция бил изпълнен стоманобетонов пояс, необходим за пространствената устойчивост на конструкцията на сградата. Увеличена била височината на стената към двора, тъй като покривът от термопанели изисквал по-малък наклон от този от керемиди. Светлата височина до калканния зид на границата с ПИ 10135.1501.1099 бил 3,28м, а светлата височина в другия му край била 2,58м. съществуващото подпокривно пространство било премахнато, като подпокривното пространство било включено в обема на сградата.

На приложение №1 експерта показва в червен цвят наличната пристройка, която била изпълнена към съществуващата жилищна сграда , означена също в червено. Пристройката била със ЗП=8,30км.м. Съществувалата пристройка със ЗП=6,20кв.м, която била премахната е представена в зелен цвят.

Експертизата констатира, че застроената площ на сградата 10135.1501.1098.1 е увеличена с площта на съществуващата пристройка и площта на новата пристройка и възлиза на 60,50кв.м.

Предвижданията на ЧКЗСП и на ЧИЗРП за парцел ХVІІІ-5, кв.338, 9-ти м.р. на гр.Варна експеритзата описва в отговора на въпрос 5 сочи, че са да се изгради сграда на три етажа на уличната регулация. Към момента била изпълнена жилищна сграда 10135.1501.1098.3 на четири етажа и терасовиден етаж съгласно Разрешение за строеж №57/02.09.1996г., а сградата 10135.1501.1098.1 не се предвиждало да се запази.

При изпълнение на разпореденото в заповедта премахване, вещото лице сочи, че сградата ще остане без покрив, без част от фасадния зид на югозападната фасада, в който били вградени двете нови стоманобетонови колони и стоманена греда, само със стените означени със черен звят на скицата-приложение №2 към СТЕ.

За процесната сграда експертизата не констатира наличие на строителни книжа за изграждането й, нито разрешение за строеж за извършените строителни дейности, които определя като „основен ремонт“. Намира, че извършените СМР представляват строеж от V-та категория, попадащ в хипотезата на чл.147, ал.1, т.3 във вр. с ал.2 от ЗУТ, съгласно която за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонови плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство се изисква наличие на разрешение за строеж и становище от инженер конструктор, а не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти. За представеното по делото становище от инженер-конструктор експертизата установява, че третира вида и обема от СМР, които са изпълнени на място. В обобщение вещото лице заключава, че в КА и в заповедта строежът е следвало да се квалифицира вместо като „реконструкция“, като „основен ремонт“, тъй като е извършена частична смяна на конструктивни елементи – запазени са трите ограждащи носещи зида и фасадния зид на вътрешната стая, а част от фасадния зид към двора е съборен и е заменена с две носещи метални колони и носеща стоманена греда върху тях покривната конструкция на жилищна сграда 10135.1501.1098.1.

Въз основа на тези фактически установявания при проверката по чл.168 от АПК се налагат следните изводи:

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно които за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ са строежите извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без издадено разрешение за строеж. Издаването на заповедта за премахване се предхожда от съставяне на констативен акт от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, съгласно чл.225а, ал. 2 от ЗУТ.

В случая с обжалваната Заповед №106/18.05.2021г. е наредено да бъде премахнат незаконен строеж от V-та категория, представляващ „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор №10135.1501.1098.1, находящ се в имот с идентификатор №10135.1501.1098 от КК на гр.Варна, 9 м.р., с административен адрес ул.”А.В.” №6, гр. Варна”. Подписалият заповедта Георги Недев в качеството на кмет на район „Одесос“ е компетентния материално и териториално административен орган да я постанови, предвид приетата по делото Заповед № 0508/07.02.2020г. /л.27-28 от делото/, с която Кметът на община Варна е делегирал правомощия си по ЗУТ на кметовете на райони. В т.6 от тази заповед Кметът на община Варна е предоставил функциите си на кмета на район „Одесос“ да подписва заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225а, ал.2 от ЗУТ или на части от тях, ситуирани на територията на район „Одесос“. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице основание за обявяването й за нищожна, респ. за отмяна по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта е постановена в писмена форма, като в обстоятелствена й част са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган я издал със съответната разпоредителна част. В заповедта с достатъчна яснота са описани характеристиките и местонахождението на строежа, категорията му, собствениците, възложителите и строителите му, липсата на проведени процедури по узаконяването му, проведената процедура по връчване на КА на заинтересованите лица. Отразено е даденото становище на гл. архитект на района, че строежа не са приложими §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, поради което не подлежи на запазване като търпим. В заповедта са указани сроковете и реда за обжалването й, срока за доброволното й изпълнение на разпореденото премахване и са дадени указания за принудителното такова при евентуално неизпълнение. Налага се извода, че заповедта е издадена при спазване на изискването за форма и съдържание в чл.225а, ал.1 и следв. от ЗУТ и чл.59 ал.2 от АПК, поради което не е налице основание за обявяването й за нищожна, респ. за отмяната й по чл.146, т.2 от АПК.

С оглед изложеното от фактическа страна за административното производство, не се установяват допуснати нарушения на административно- производствените правила при издаване на заповедта, които да са съществени. Производството по издаване на оспорената заповед е започнало с издаване на Констативен акт № 04/05.04.2021г. от главен експерт „ОРК“, Дирекция „СИДКОР“ и главен експерт „ОРК“ в Дирекция „СИДКОР“ към Район „Одесос“ при Община Варна, съобразно чл.225а, ал. 2, изречение първо от ЗУТ. Лицата, съставили констативния акт, са служители за контрол по строителството в администрацията на Район „Одесос“, което се потвърждава от приложените длъжностни характеристики, т.е. същите са притежавали компетентност за съставяне на констативни актове във връзка с незаконни строежи или части от тях, по аргумент от чл. 225а, ал. 2, изречение първо във връзка с чл. 223, ал. 2, т.1 от ЗУТ.

От отразеното в КА №4/2021г. се установява, че собственика Д. и ползвателя В. не са присъствали на извършените проверки на място от експертите по контрол на строителството. Констативният акт е съставен в тяхно отсъствие, което е отразено в него. :ножеството покани и уведомителни писма до собственика на едноетажната сграда Д. са върнати в цялост от постоянният му и настоящ адрес, от който той се е преместил, а новият му не е бил известен. Ползвателят В. от своя страна не е намерен на постоянният му и настоящ адрес *** и не се е отзовал на оставените съобщения, за да получи уведомителните писма и съобщения за проверките. Въпреки отправените покани, вкл. залепените съобщения на адреса, за което са съставени съответните протоколи, никой от тях не се е явил да получи лично КА №4/2021г. В съответствие с реда в §4, ал.2 от ДР на ЗУТ служителите в отдела изготвили до Д. и В. писма-съобщения, с които ги уведомяват за съставения КА №4/2021г. с който е поставено начало на производството по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строеж „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор №10135.1501.1098.1, находящ се в имот с идентификатор №10135.1501.1098 от КК на гр.Варна, 9 м.р., с административен адрес ул.”А.В.” №6, гр. Варна”. Тези писма, както и копие на КА №4/2021г. с указания за възможността да депозират възражения срещу него в 7-дневен срок са залепени на входната врата на имота и на таблото за съобщения в районното кметство, за което е съставен констативен протокол от 20.04.2021г. С това жалбоподателите са били уведомени за съставения КА и за започналото с него производство по издаване на заповед за премахване на строежа като незаконен. Правилно и законосъобразно след като Д. и В. не са открити на постоянните им и настоящи адреси, от където са върнати непотърсени писмата с КА №4/2021г. до тях е предприета процедурата за уведомяване в §4, ал.2 от ДР на ЗУТ. С оглед изложеното и доказателствата в преписката, КА №4/2021г. се явява редовно съобщен на П. Д. и И.В., които са носители на правото на собственост, респ. на правото на ползване съгласно НА №151/2020г. върху сградата – обект на незаконния строеж. От залепения КА №4/2021г. на входната врата на имота, в който е процесната постройка, те са имали възможността да узнаят всички установявания и изводи на експертите и да депозират писмено възражение с твърденията си за него и да представят доказателствата, с които разполагат в указания срок за това. Поради изложеното не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по връчването на КА, с който е започнало конкретното производство по издаване на заповед за премахване на строежа. Поради това изцяло неоснователни са оплакванията на жалбоподателите и твърденията им, че не са били уведомени за започналото производство и не им е бил връчен КА, което се дължи на техния отказ да съдействат на проверяващите. Този извод се налага от отразеното в писмените доказателства и заявеното от свидетелите посочени от ответника при разпита им в съдебно заседание, че при осъществения от тях контакт по телефона с И.В. по повод случая, той отказал да им съдейства за оглед на сградата, тъй като не бил собственик, а само ползвател. В показанията си свидетелите, които са работили на обекта сочат, че с В. са обсъждали СМР, които да бъдат извършени, което е индиция, че той и бил постоянно е посещавал обекта в имота на ул.”А.В.” №6, гр. Варна и е могъл да се запознае със всички залепени на входната врата съобщения, покани, писма, КА и т.н. и ако е желаел, е могъл да вземе участие в производството, да подаде възражения, документи и др.

Правилно и законосъобразно след като е констатирано, че възражения не са постъпили срещу КА №4/2021г. в указания срок от залепянето на копие от него на входната врата на имота и след като гл. архитект на района е дал писмено становище за неприложимост на хипотезите за търпимост за процесния незаконен строеж, на 18.05.2021г. преписката е била предоставена за произнасяне на кмета на района, който издал обжалваната заповед, в която квалифицирал строежа като незаконен и нетърпим и определил срок за доброволното му премахване, а при неизпълнение - за принудително такова. Заповедта са указания за реда и сроковете за обжалването й е връчена на адресатите й по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, които в срок са упражнили правото си да я оспорят пред съда. Изложеното налага извода, че административното производство е проведено при спазване на процедурните правила в ЗУТ и АПК, без съществени нарушения, които да обосноват отмяна по чл.146, т.3 от АПК.

От уредбата в чл.225а на ЗУТ е видно, че основната цел на този вид актове е да се констатира, ако даден строеж или част от него е незаконен и да се разпореди премахването му, ако той не е търпим. Такъв акт се издава независимо дали нарушителят на разпоредбите в ЗУТ за изграждане на строежите е известен или не. Т.е. предмет на този вид административни актове, какъвто е процесната заповед са нетърпимите незаконни строежи и водещо е обективно установеното на място при огледа им, установените строителни книжа за него и предвижданията на действащия ПУП за имота. От обективно установеното от огледа и документите се формират изводите по релевантните в производствата от този вид въпроси: представлява ли обекта строеж и какъв; от коя категория е; има ли за него строителни книжа; търпим ли е или не. Крайните изводи в обжалваната Заповед по тези важни за този вид производство въпроси са правилни и законосъобразни, поради което не е налице основание по чл.146 т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за липсата на яснота и достатъчна индивидуализация на разпоредения за премахване обект. Правилно и законосъобразно в КА и в заповедта са описани извършените по отношение на съществуващата жилищна сграда с идентификатор №10135.1501.1098.1 строително-монтажни работи, които констатира и вещото лице и описва в експертизата. Извършени са частични конструктивни промени, свързани с премахване на част от носещия фасаден зид по югозападната фасада, премахване на входното антре- стоманобетоновата плоча и носещите фасадни зидове; извършен бил монтаж на две нови стоманени колони, върху които била поставена носеща стоманена греда; премахната била дървената покривна конструкция и били монтирани нови покривни термопанели, които стъпвали на съществуващия калканен зид към ПИ 10135.1501.1099 и върху новата стоманена греда - в едната част и върху носещия фасаден зид на вътрешната стая – в другата част, отразяни били отвори за горно осветление в покрива, който бил едноскатен с наклон към вътрешния двор, а над входното антре бил изпълнен плосък покрив; увеличена била стрехата на покрива; изпълнен бил окачен таван; в сградата било премахнато старото дюшеме и изпълнена нова бетонова настилка на пода; били премахнати някои от вътрешните разпределителни зидове, които не били носещи и за които не се изпълнявали основи и били изградени нови зидове от итонг с дебелина 10см върху бетоновата настилка; изпълнен бил стоманобетонов пояс по ограждащите стени; сменена била старата дограма с нова PVC дограма, с изпълнение на част от фасадните зидове и на някои от вътрешните зидове на топлоизолация. Извода в КА и в заповедта, че изпълненото е строеж е съобразено с дефиницията на понятието „строеж“ дадена в §5, т.38 от ДР на ЗУТ – строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно това определение, независимо дали изпълнените на място както ги описва общо вещото лице „частични реконструктивни промени“ на едноетажната жилищна сграда ще бъдат счетени за „основен ремонт“ по смисъла на §5, т.42 от ДР на ЗУТ или за „реконструкция“ по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ, те представляват строеж, тъй като и основния ремонт и реконструкцията на сградите е строеж. И при основния ремонт, и при реконструкцията се касае за възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които при основния ремонт се възстановява експлоатационната годност, подобрява се или се удължава срокът на експлоатация на строежа, а при реконструкцията се увеличават носимоспособността, устойчИ.стта и трайността на строежа. Тъй като в случая изпълнената нова покривна конструкция от термопанели с покритие от хидроизолация с посипка е по-лека в сравнение със старата дървена конструкция покрита с керемиди, вещото лице счита, че не е налице увеличаване на натоварването в резултат на подмяната на покривната конструкция. Поради това изразява становище, че извършената подмяна на носещия фасаден зид с нова стоманена конструкция от две стоманени колони и греда, монтирана между тях, не увеличава носимоспособността на строежа, тъй като не били извършени укрепване или замяна на други конструктивни елементи и не било изпълнено изливане на стоманобетонни плочи, колони и основи. Тези са съображенията експерта да счете, че извършеният строеж представлява основен ремонт. В случая следва да се отчете, че констатациите за изпълнените СМР в КА №4/2021г., възприети в заповедта са направени от експертите единствено въз основа на външен оглед на строежа, тъй като са получили отказ за съдействие и достъп до него от И.В.. Освен това изпълнените СМР, подробно описани в КА и в заповедта, и особено чрез надзида на насещите ограждащи стени, монтажа на две нови стоманени колони, върху които е поставена носещата стоманена греда и изграждането на новата покривна конструкция с ново покритие, с изпълнение на стоманобетонов пояс на ограждащите стени способстват за увеличение на устойчИ.стта и трайността на строежа, което е основание за квалифицирането му като „реконструкция“. В подкрепа на този извод е установеното от вещото лице обстоятелство, че изпълнения стоманобетонов пояс по ограждащите стени е необходим за пространствената устойчивост на конструкцията на цялата сграда, а не само на покрива. С увеличение устойчивостта на конструкцията се потвърждава квалификацията на строежа от административния орган като „реконструкция”.

Същественото в случая за правилността и законосъобразността на Заповедта са констатациите за извършените СМР засягащи конструкцията на сградата и изводите за това, че изпълненото представлява строеж от V-та категория, за законното изпълнение на който е необходимо да има издадено разрешение за строеж. Правилно и неопровергано от доказателствата по делото е установеното в КА и в Заповедта, че за извършения строеж по жилищната сграда с идентификатор №10135.1501.1098.1 няма издадено разрешение за строеж, каквото изисква чл.148, ал.1 от ЗУТ. Наличие на издадено разрешение за строеж е необходимо за да е законен строежа, дори той да е от вида посочен в чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ. И за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, съгласно чл.147, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗУТ се изискват строителни книжа - разрешение за строеж и проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението им. Такива строителни книжа безспорно няма издадени за процесния строеж, поради което правилен е основния извод в заповедта, че извършеното представлява незаконен строеж от V-та категория по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

По изложените съображения изцяло неоснователни и опровергани от доказателствата и заключението на вещото лице са твърденията в жалбите, поддържани от общия пълномощник, че изпълнените СМР представляват "текущ ремонт" по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа. Текущ ремонт на строеж според закона е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Процесните СМР изпълнени на място безспорно засягат конструкцията на едноетажната жилищна сграда, поради което не отговарят на кумулативните изисквания в §5, т.43 от ДР на ЗУТ, за да се квалифицират като текущ ремонт. Поради това неоснователно е оплакването, че е налице протИ.речие и неяснота относно констатациите на административния орган; че неправилно администрацията не квалифицирала извършените СМР като „текущ ремонт” по подмяна на покрив. Неправилно представител на жалбоподателите в съдебно заседание поддържа тезата, че смяната на дограмата и инсталациите е текущ ремонт, а смяната на покрива представлява основен ремонт, с искане извършените строителни дейности да се разделят на части и да се квалифицират по отделно. СМР са извършени на един етап, а не през различни продължителни периоди от време, в зависимост от различна необходимост или от други фактори, за да бъдат квалифицирани като отделни и различни строежи. По аргумент от всичко изложено за конкретния строеж чл.151 от ЗУТ е неприложим.

Строежът е извършен в началото на 2021г., поради което правилно и законосъобразно в заповедна е възприето становището на гл. архитект на района, че за него §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ са неприложими. Тъй като изпълненият незаконен строеж не е търпим, той подлежи на премахване, както е разпоредено в обжалваната заповед. Оплакванията и съображенията свързани с фактическото премахване на незаконно построеното и това дали и как следва да бъде изпълнено, следва да се разрешават в изпълнителната фаза, след приключване на обжалването на актовете за премахване пред съда.

Позоваването на процесуалният представител на П.Д. в съдебно заседание на изготвеното по негово възлагане конструктивно становище няма данни, а и не се твърди да е представено преди започване на строежа на административния орган- гл. архитект, който е компетентен да издаде разрешение за строеж. Неоснователно се черпят доводи за надлежно извършване на строежа без строителни книжа поради получения писмен отговор от районната администрация по повод подаденото до Район „Одесос” уведомление през 2020г. от името на П.Д. за намерението за подмяна на покривни материали. С отговора който получил на 08.12.2020г. достатъчно ясно и еднозначно той е бил уведомен за обема от дейности, които представляват текущ ремонт, за извършване на които не са необходдими строителни книжа, както и че разрешителния режим е задължителен за всички останали СМР. С това уведомление не е представено конструктивното становище, нито в него се твърди такова да има изготвено. Поради това и с оглед заявеното от свидетелите при разпита им, че на място с участието на И.В. е решавано какви СМР да бъдат извършени, се налага извода, че конструктивното становище не е било изготвено преди това и строителните дейности не са извършвани въз основа на него, а то е възложено в последствие за представяне във връзка с обжалването на заповедта. Поради това наличието на това конструктивно становище не променя верността на извода, че в заповедта правилно строежът е определен като изпълнен без необходимите строителни книжа.

В съответствие с уредбата в чл.225а от ЗУТ в заповедта са определени адресатите й. Съгласно законовата разпоредба субекти, които може да са адресати на актовете за премахване на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ по аргумент от чл.225а, ал.5 от ЗУТ са: извършителя и лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай, че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа ; строителя - в случаите по чл.225, ал.2, т.2–4; проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти-при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл.169, ал.1, т.1-4 и/или с предназначението на земята – т.4 и възложителя на строежа - т.5. В чл.225а, ал.6 от ЗУТ е разписано, че отговорността на изброените в ал.5 лица е солидарна. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ „възложител“ е собственикът на имота или лицето, на което е учредено право на строеж в имота или което по силата на закон има право да строи в имота. Правилно са взети предвид вещните права на жалбоподателите и Д. като собственик на едноетажната сграда е посочен в заповедна като възложител на строежа, а ползвателят й – И.В. – като извършител на строежа, тъй като той е организирал изпълнението на отделните строителни дейности. В това им качество двамата са субект по чл.225а, ал.5, т.5 от ЗУТ, който административния орган може да задължи за премахването му в срока за доброволно изпълнение, съответно за сметката на което да се извърши принудителното премахване. При тази права, с оглед уредбата в чл.225а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и солидарната отговорност, не е налице неправилно приложение на закона при посочването им като адресати на задължението в т.2 и т.3 от Заповедта.

Твърдението на жалбоподателя В., че извършените СМР са били предприети в хипотезата предвидена в чл.195, ал.3 от ЗУТ, поради възникнало срутване на кирпичени стени, което застрашило хората и работниците, както и самата сграда остана неподкрепено и дори опровергано от доказателствата. Съгласно чл.195, ал.3 от ЗУТ при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал.1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. В случая няма никакви данни и твърдения собственикът и ползвателят по някакъв начин да са уведомили общината за настъпване на такива обстоятелства на обекта. От показанията на разпитаните свидетели и от останалите приети доказателства не може да се направи извода, че неволно и внезапно са настъпили такива събития по отношение на едноетажната жилищна сграда –авария или друго обстоятелство, застрашаващо обекта с увреждане или разрушаване, заради което жалбоподателите да са предприели незабавни действия за предотвратяването им или за отстраняване на причинените увреждания и да са уведомили за това Общината. Както бе описано по-горе на място са изпълнени СМР, чрез които са извършени частични конструктивни промени, премахване на част от носещия фасаден зид по югозападната фасада, премахнато входно антре – стоманобетонова плоча и носещи фасадни зидове, монтаж на две нови стоманени колони, върху които е поставена носеща стоманена греда, премахната е остаряла дървена покривна конструкция, изпълнен е стоманобетонов пояс на ограждащите стени, надзид на носещите стени и т.н., които не са дейности насочени към отстраняване на авария или увреждане. Тези СМР се установи, че са предприети по инициатива и усмотрение на ползвателя на сградата В. и консултация с ръководителите на фактическите им изпълнители. Чрез извършените СМР е установено, че се създават предпоставки включително за увеличаване на площта на сградата, чрез включване под общия покрив и на разположени в съседство постройка и пристройка. Поради това и тъй като в случая няма данни да е била проведена процедурата предвидена в чл.195, ал.4 от ЗУТ, неоснователни са доводите за изпълнение в условията на неотложност поради авария на процесния строеж.

Неоснователни са развитите от жалбоподателя В. твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС. Въведените в чл.6 от АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност, могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни и то законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство, компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т.е. в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавната, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел и не е налице основание за отмяна на заповедта по чл.146 т.5 от АПК.

Не е допуснато нарушение и на чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията, по които защитаваните права на жилище и на собствеността върху него не са абсолютни. В чл.8, ал.2 от КЗПЧОС са дефинирани границите на допустимата намеса на държавата на правата по ал.1 в определени случаи, когато ограничението е предвидено в закона и е необходимо в едно демократично общество, в интерес на националната и обществена сигурност, или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала, или на правата и свободите на другите. При наличието на някоя от посочените предпоставки за прилагане на ограничението се приема, че засягането на прокламираното от чл.8, ал.1 от Конвенцията право е пропорционално на целта, за която мярката се налага. В случая ограничителната мярка е наложена в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите не е самоцелно - само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира - чрез правилното, точно, устойчИ. и с необходимата здравина изграждане на даден обект безопасността и здравето на ползващите го и преминаващите покрай него. В случая строежът е самоволно и съзнателно предприет от жалбоподателите изцяло в техен интерес, без гаранции за сигурността на обитателите на съсобствения имот, в който се намира едноетажната сграда. Освен това от представеното в съдебната фаза удостоверение за регистрация се установява, че собственика на сградата П.Д. от 11.12.2008г. е регистриран за пребиваване в гр.Солун в Гърция, което обосновава извода, че той не живее в страната от около 14г. и с издаването на заповедна няма да бъде нарушено правото му на жилище. И.В. е с друг постоянен и настоящ адрес *** от 2014-2015г., поради което и по отношение на него неоснователно се твърди, че с издаването на заповедна правото му на жилище ще бъде нарушено.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите е неоснователно. Своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателите П.П.Д. и И.И.В. следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Варна сумата от 100лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.

Воден от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба на П.П.Д. *** и жалба на И.И.В. *** на Заповед №106 от 18.05.2021г. на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна.

ОСЪЖДА П.П.Д. с ЕГН ********** *** и И.И.В. с ЕГН ********** *** да заплатят на Община Варна сумата от 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.

	Съдия: