Номер 101801.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502305 по описа за 2020 година
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 46057/13.07.2020г., подадена от "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез пълномощник адв.
П.П.-Д от ВАК, срещу решение №2384/16.06.2020 год., постановено по гр.дело
№15572/2019 год. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу Н. Г. И. , ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Кирил и Методий“ № 75А, иск с правно основание чл.213,
ал.1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1173 лева (хиляда сто
седемдесет и три лева), формирана като сбор от изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 1158 лева по договор за застраховка „Каско+“, застрахователна
полица № 440114031002511 от 21.01.2014 г., за нанесени от ответника на 20.09.2014 г. щети
на МПС марка „Ауди А8“, с peг. № **** и ликвидационни разноски по заведената щета в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно.
Необосновани са доводите на ВРС, че ищецът не е представил доказателство, сочещо
извършено плащане на дължимото застрахователно обезщетение в полза на застрахования
собственик. Излага, че това обстоятелство се установява, както от приобщеното по делото
нареждане за групово плащане от 01.10.2014г., така и от представения с въззивната жалба
опис към платежно нареждане за масов превод на ДЗИ, който моли да бъде приобщен като
1
доказателство по делото. Направено е и искане за приемане като доказателство по делото на
платежен документ от 01.10.2014г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Н. Г. И. , изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и
възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства. Оспорва искането за приемане на посочените във въззивната жалба
документи, като излага, че са неистински доказателства.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД не се представлява. Депозирана е молба вх. №
20327/15.09.2020г. от процесуалния представител на страната – адвокат П.П.-Д, с която е
изразено становище и е приложен списък на разноските, които моли да бъдат присъдени.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна Н.
Г. И. моли за отхвърляне на въззивната жалба.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД срещу Н. Г. И. . Ищецът твърди, че между него и Николай Николов е
сключена автомобилна застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „Ауди А8“, peг. № В
0259 НС, валидна от 25.01.2014 г. до 24.01.2015 г. На 25.06.2014 г. лекият автомобил е
прехвърлен на Емануил Вълков по силата на договор за покупко-продажба. На 23.09.2014 г.
В.В. като пълномощник на собственика подал до ищцовото дружество уведомление за щета,
в което е описал, че на 20.09.2014 г. в гр. Варна, пред хотел „Графити“ неизвестно лице
„спукало гумите“ на автомобила. По образуваната щета е извършен оглед на автомобила,
изготвен е опис-заключение и снимков материал, като е констатирана необходимост от
подмяна на предна лява, задна лява, предна дясна и задна дясна гума марка „Мишелин“
255/45/ZR19 104Y. Твърди, че в полза на застрахованото лице е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1158 лева. Ищцовото дружество поддържа, че
ответникът Н. Г. И. умишлено е увредил четирите гуми на застрахования лек автомобил,
като извършеното от него деяние е установено с влязла в сила присъда, постановена по
НОХД № 3117/2015 г. по описа на ВРС. Отправя искане до съда за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 1173 лева, формирана като сбор от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 1158 лева по договор за застраховка „Каско+“ за
нанесени от ответника на 20.09.2014 г. щети на МПС марка „Ауди А8“, с peг. № **** и
ликвидационни разноски по заведената щета в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 30.09.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
2
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За доказване плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
представил нареждане за групово плащане, ведно с опис (л.27, дело ВРС), в който са
изброени лица, в полза на които е извършено плащане, както и са посочени номерата на
техните банкови сметки. В представения по първоинстанционното дело опис не фигурират
имената на собственика на застрахования автомобил „Ауди А8“ или неговия пълномощник
В.В.. Въз основа на тези документи не може да се направи извод, че застрахователят е
заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице.
Доказателства за плащането не бяха представени и пред въззивния съд, въпреки
дадената възможност на жалбоподателя. С определението си по чл.267 от ГПК въззивният
съд указа на въззивника необходимостта от излагане на нарочни твърдения за обосноваване
допустимостта на доказателствените си искания за събиране на писмени доказателства във
въззивното производство с оглед ограниченията по чл.266 от ГПК. Нито в представената
преди съдебното заседание молба, нито с друга нарочна молба въззивникът изложи
твърдения за наличието на която и да е от хипотезите по чл.266 от ГПК, която да обосновава
допустимост представените с въззивната жалба писмени доказателства да бъдат събрани във
въззивното производство. Поради това представените с въззивната жалба документи не бяха
приети като доказателства по делото.
Доколкото не са представени доказателства за плащането на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, то предявеният регресен иск по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции за неоснователност на иска,
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2384/16.06.2020 год., постановено по гр.дело
№15572/2019 год. на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4