Присъда по дело №247/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 34
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20225610200247
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. гр. Димитровград, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Наказателно дело частен
характер № 20225610200247 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
1. ПРИЗНАВА подсъдимата Р. И. Р. - родена на 18.02.1981г. в гр.Чирпан, живуща в
гр.Димитровград, ********, българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
неосъждана, ЕГН **********,

за ВИНОВНА в това, че:

На 21.05.2022г. в гр.Димитровград, пред магазин „Детелина", в съучастие със З. И. Р.- като
съизвършител, казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя В. Д. Д., в
нейно присъствие, като я нарекла на няколко пъти „Курва", като обидата е нанесена
публично -
- престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
поради което и на основание чл.78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1000(хиляда) лева,
като я признава за невиновна и я оправдава по частта от обвинението, касаещо наричането
на тъжителя с думите „Мръсна курва".

2. ПРИЗНАВА подсъдимата З. И. Р. - родена на 28.04.1982г. в гр.Стара Загора, живуща в
гр.Димитровград, *******, българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
1
неосъждана, ЕГН **********

за ВИНОВНА в това, че:

На 21.05.2022г. в гр.Димитровград, пред магазин „Детелина", в съучастие с Р. И. Р.- като
съизвършител, казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя В. Д. Д., в
нейно присъствие, като я нарекла на няколко пъти „Курво", като обидата е нанесена
публично -
- престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
поради което и на основание чл.78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1000(хиляда) лева.


ОСЪЖДА подс.Р. И. Р. и подс.З. И. Р. - със снети самоличности, да заплатят на В. Д. Д. от
гр.Димитровград, ЕГН **********, сумата в размер на по 500 (петстотин) лева - всяка една
от тях, представляваща обезщетение за претърпените от гореописаното престъпление
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 21.05.2022г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск в
останалата част за разликата до пълния предявен размер на неимуществените вреди от по 2
000 лева за всяка една от подсъдимите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА подс.Р. И. Р. и подс.З. И. Р. - със снети самоличности, да заплатят солидарно на
В. Д. Д. от гр.Димитровград, ЕГН **********, сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста)
лева, представляваща направените по делото разноски, произтичащи от адвокатско
възнаграждение.

ОСЪЖДА подс.Р. И. Р. и подс.З. И. Р. - със снети самоличности, да заплатят в полза на
Държавата сумата от по 50 (петдесет) лева всяка една от тях- представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, които суми да внесат по сметка на
Районен Съд-Димитровград.


Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-
дневен срок, считано от днес.
2
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Против подсъдимите Р.И.Р., ЕГН ********** и З.И.Р., ЕГН **********- двете от
гр.Димитровград, е предявена тъжба и повдигнато обвинение от В.Д.Д. от гр.Димитровград,
за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – за
това, че на 21.05.2022г. в гр.Димитровград, пред магазин „Детелина", в съучастие помежду
си като съизвършители, казали нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя
В.Д.Д., в нейно присъствие, като Р.Р. я нарекла на няколко пъти „Мръсна курва", а З.Р.-
наричайки я на няколко пъти „Курво“- като обидата е нанесена публично.
Ведно с тъжбата е предявен и подържан в с.з. граждански иск от тъжителя Д. против двете
подсъдими- за обезщетение на причинените от престъплението- описано в тъжбата,
неимуществени вреди, в размер на по 2000лв. за всяка една от подсъдимите, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
В с.з. тъжителят- редовно призована, не се явява. Упълномощеният повереник поддържа
тъжбата, както и предявения граждански иск. Представя допълнителни писмени
доказателства- гласни такива- чрез водени двама свидетели. Пледира за доказаност на
обвинението и иска на двете подсъдими да бъде наложено съответното наказание за
извършеното от тях престъпление. Моли за уважаване на гражданския иск, предявен срещу
подсъдимите.
Подсъдимите Р.Р. и З.Р. заявяват, че разбират в какво са обвинени, всяка от тях не се
признава за виновна по повдигнатото й обвинение, дава обяснения, според които не е
изричала описаните в тъжбата думи. Не отричат, че на въпросната дата и място са се
срещнали с тъжителя В. Д., но отричат да са употребили такива думи спрямо нея, напротив-
те се почувствали обидени от изречени от нея обръщения. Всяка от двете подсъдими иска
присъда, с която да бъде призната за невиновна.
Упълномощеният защитник на двете подсъдими пледира невиновност на подзащитните си и
отхвърляне на обвиненията поради недоказаност и поради неосъществен състав на
престъплението като цяло. Излага подробни съображения в пледоарията си, касаещи липса
на състав на престъпление, както и за недоказаност същото да е било извършено. Пледира за
оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят И.В. и подс.Р.Р. живели заедно в продължение на около 10 години, като от
съжителството си имали и дете. От около 5 години двамата не живеели заедно и не
поддържали никакви контакти, като св.В. бил осъден да плаща издръжка на подс.Р. за
отглеждането на детето им. Същевременно той заживял с тъжителя В. Д..
На 21.05.2022г. около 17ч., св.И.В. бил заедно с тъж.В. Д. и нейното внуче на 2г., в близост
до магазин „Детелина“ в гр.Димитровград. Движейки се пеша от едната страна на улицата,
забелязали спрял автомобил до магазин „Детелина“, до багажника на който били
подсъдимите- сестрите Р.Р. и З.Р.. Минавайки покрай тях, чули обръщение от страна на
подс.З.Р., която се обърнала към тъжителя Д., изразявайки недоволство, че последната
погледнала към отворения багажник. Към това недоволство се включила и
подс.Р.Р., която наред с другите думи се обърнала към тъж.В.Д., като на няколко пъти я
нарекла „Курва". Подс.З.Р. също на няколко пъти се обърнала към тъжителя с „Курво“. Тези
думи били възприети от тъжителя В. Д., от св.И.В. и от св.Р.Н.- която пресичала улицата
пеша с кучето си и се движела към тъж.Д..
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на разпитаните свидетели–
И.В. и Р.Н., от приетите по делото писмени доказателства, както и от обясненията на двете
подсъдими, които доказателства съдът възприе и кредитира в обем и по начин- описан по-
долу.
1
При анализа на доказателствата и преди всичко на гласните такива, прави впечатление
ясната отграниченост на заявеното в показанията на свидетелите, с обясненията на двете
подсъдими. Характерно е също така, че и двете страни са представили доказателства-
съответно показания и обяснения, които може да се считат за пряко или косвено
заинтересувани от изхода на делото. Общото между гласните доказателства е, че всички са
на очевидци на деянието, съобразно заявеното от тях.
Св.И.В. заявява в своите показания, че са вървели заедно с тъж.Д. и нейния внук- от другата
страна на улицата, без да влизат в контакт с надвесените над багажника на автомобила си
две подсъдими- едва като ги подминали тогава чули обръщенията. Св.В. заявява, че думите
„Курво“, „Курва“, са били употребени както от подс.Р.Р., така и от подс.З.Р., като е
категоричен, че са били употребени спрямо тъж.Д., а не неадресирано. Свидетелят заявява,
че двете подсъдими са гледали към тъж.Д., изричайки тези думи.
Тези показания на св.В. се подкрепят от показанията на св.Р.Н.. Същата заявява, че се е
движела пеша с кучето си, пресичайки улицата, като е минала на ок.3м. пред автомобила на
подсъдимите и е чула обръщенията „Курво“, „циганко“. Първоначално храст й пречел да
види спрямо кого се изричат тези думи, но в следващия момент видяла идващите Д. и В. и
разбрала, че тези думи са изречени спрямо тъжителя Д..
Показанията на тези двама свидетели Съдът възприе и кредитира като достоверни. Същите
намери за безпротиворечиви, точни, ясни и последователни, без да са налице противоречия
или съмнения. Съдът отчете и степента на заинтересованост на тези двама свидетели от
изхода на делото, доколкото св.В. е съжителстващ с тъжителя Д., а и има косвен интерес,
доколкото е осъден да плаща издръжка на подс.Р.Р., а св.Р.Н. е първа братовчедка на
тъжителя Д.. Следва да се поясни в тази връзка, че липсват каквито и да било данни за
неплащане на присъдена издръжка за детето от страна на св.В., нито пък обструкции с
подс.Р. в тази насока. Напротив, данните по делото са за неподдържане на контакти с
подсъдимата Поради което и не се откриват обективни и реални основания св.В. да
преиначава възприетото във вреда на двете подсъдими и в частност на подс.Р.Р.. По
отношение св.Николова също липсват каквито и да било данни за реални основания да
подпомага неправомерно и противозаконно своята първа братовчедка Д., пресъздавайки
обстоятелства, които не е възприела лично. В случая при проявена недобросъвестност от
страна на тези двама свидетели следва да се прояви освен съпричастност, така и активност
за описания на обстоятелства, които не са се състояли. Данни за такива обстоятелства,
водещи до извода за желание незаконосъобразно да се подпомогне тъжителя Д. обаче
липсват. Заинтересованост у тези двама свидетели от изхода на делото съобразно
отношенията и роднинските връзки с тъжителя се предполага, но това предположение за да
има реално измерение и влияние върху изводите на съда, следва да е подкрепено с реални
факти и обстоятелства, а не единствено предположения- а такива в случая не са установени.
Най-малкото при недобросъвестно пресъздаване на факти и обстоятелства от тези свидетели
би се получило разминаване в казаното от тях. А в случая такова разминаване не е налице,
напротив- налице е последователност и безпротиворечивост в техните показания. Поради
което и Съдът възприе и кредитира показанията на тези двама свидетели- като достоверни.
По отношение обясненията на двете подсъдими, същите пресъздават фактическа обстановка
– като цяло идентична с пресъздадената от двамата свидетели, като противопоставянето е по
отношение на изречените от тях думи- и двете отричат да са нарекли тъжителя Д. с
обръщенията, за които заявяват свидетелите. И двете в обясненията си наблягат на
отношенията като цяло с тъжителя Д. и със св.И.В., не толкова на конкретния случай.
Житейски нелогично звучи заявеното от двете, че докато ровели в багажника на автомобила
тъж.Д. дошла и взела да наднича. При наличие на данни, че не са в добри отношения, а в
същото време липса на такива, говорещи за реално проявление на неприязън и желание за
провокация или отмъщение от нейна страна и то в продължение на години, липсва
2
логичност защо в този момент тъжителят е решила да провокира по някакъв начин двете
подсъдими и то когато е и с две годишно внуче. Обяснението на подсъдимите, че действията
на тъжителя Д. били продиктувани от желание да бъдат изнудвани за пари, също не намира
опора в събраните доказателства, като и тук липсва логичност- защо след като от 5 години
св.В. и подс.Р. са се разделили и няма никакви данни през този период да е имало
нежелание, противопоставяне за плащане на издръжка от страна на В., проявление на
някакви негови намерения за подобни действия, едва в този момент изведнъж се проявяват
такива намерения.
За повечето от описаните в обясненията на двете подсъдими действия липсва не само
правна, но и житейска логичност. Действително законодателят не е определил приоритет на
тежестта на доказателствените средства, като не следва изначално да се възприема
недобросъвестност в обясненията на подсъдимите. Но в случая техните обяснения не
намират опора в събраните по делото доказателства и заявеното не се потвърждава от което
и да било от тези доказателства. Наред с установената липса на правна и житейска
логичност, води до извода за премълчаване на част от обстоятелствата, което е право на
всеки един подсъдим. За приемане на недобросъвестност у свидетелите е необходимо да се
приеме проявена активност за пресъздаване на неслучили се събития, докато приемане на
недобросъвестност у подсъдимите е в рамките на упражняване на техните законови права,
като не е необходима активност, а единствено премълчаване и непресъздаване на част от
фактите. Това непресъздаване на част от фактите от подсъдимите обаче се опровергава от
показанията на свидетели-очевидци. Поради което и Съдът възприе обясненията на двете
подсъдими като цяло, с изключение на частта от тях, в която заявяват, че не са се обръщали
към тъж.Д. с думите „Курва“, Курво“. В тази им част, съдът възприе тези обяснения като
защитна теза на подсъдимите, не и като обективни и потвърдени такива от останалите
доказателства обстоятелства.
Проследявайки показанията на двамата разпитани свидетели, се установява, че те са чули
обръщението „Курво“ и „Курва“, но не и обръщението „Мръсна курва“. Доколкото за
последното обръщение не се събраха каквито и да било доказателства, Съдът намери, че
обвинението не е доказано в тази му част- по отношение на подс.Р.Р..
По отношение на останалата част от обвинението несъмнено бе установено и доказано, че
подсъдимите Р.Р. и З.Р., на 21.05.2022г. в гр.Димитровград, пред магазин „Детелина", в
съучастие помежду си като съизвършители, казали нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя В.Д.Д., в нейно присъствие, като Р.Р. я нарекла на няколко пъти
„Курва", а З.Р.- наричайки я на няколко пъти „Курво“- като обидата е нанесена публично-
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Безспорно се установи също, че казаното от двете подсъдими е извършено лично, в
присъствие на тъжителя Д., която е присъствала на същото място и е възприела изречените
думи. Поради което деянието осъществява елемента от състава на престъплението „обида“-
доколкото пострадалата е възприела директно в момента на изричането на позорните думи
срещу нея.
Конституцията на Република България (КРБ) установява основанието и съдържанието на
свободата за изразяване на лично мнение, както и на разпространението му. В чл.57, ал.2 от
КРБ се съдържа едно общо положение за всички права, което не допуска злоупотреба с тях
или упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други.
Изразяването на личното мнение се приема като суверенно право на конкретния индивид да
избере дали, в какъв обем и по какъв начин да представи на обществото своите мисли,
чувства и емоции. В същото време КРБ защитава и други ценности, респективно права и
интереси, чието реализиране може да ги постави в конкуренция с разглежданото право,
оправдано е да се допусне ограничаването му. Степента, в която е допустимо
ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта
3
на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че се
позволява изключение. В тази връзка правото свободно да се изразява мнение не е
неограничено, като следва да се следи доколко разпространеното лично мнение не засяга
чужди права и интереси. В случая, изхождайки от общоприетите житейски представи за
унижение от изречени думи, са налице именно такива, изречени от подс.Р.Р. и подс.З.Р. по
отношение на тъжителя В. Д.. Разглеждайки ги в цялост и в контекста на цялостното
обръщение на двете подсъдими към тъжителя, изречените думи по негов думи се явяват
унижаващи, доколкото представят тъжителя пред обществото в негативна, отрицателна
светлина.
По отношение на основните елементи на престъплението, за което е повдигнато обвинение
на двете подсъдими, съдът намира, че са достатъчно ясно установени и доказани. За мястото
на извършване на престъплението дори няма и спор от страните- в гр.Димитровград, до
магазин „Детелина“. Извършителите също се установиха по безспорен начин- посочени от
описаните по-горе свидетели, което не се отрича и от самите подсъдими относно
обстоятелството, че на въпросната дата и място са влезли в словесен контакт с тъжителя Д..
Съобразно описаното по-долу не доказан и начинът на извършване на деянието.
При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на друго лице в негово
присъствие, под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се
обективират с такава цел. Разликата между обидата и клеветата е в съдържанието на
обективираната информация, отнасяща се до пострадалия: при обидата деецът дава своя
негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др., а при
клеветата разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което
не е извършено. В разглеждания случай характерът на казаните от двете подсъдими думи по
адрес на тъжителя- „Курво“ и „Курва“, сочи на негативна оценка на нейната личност. Още
повече, това обръщение към тъжителя и изричане на тези думи е направено на публично
място – в гр.Димитровград, на улицата, пред магазин, в близост до парк. Без значение е дали
е имало други свидетели, които да възприемат изречените обидни думи или не,
същественото е, че същите са изречени по време и място, където могат да бъдат възприети
от неограничен брой лица- на общодостъпно място, без ограничения за присъстващите.
На следващо място, разпоредбата на чл.20 от НК предвижда хипотези на извършване на
престъпление при съучастие. Тук съучастието се определя като задружна престъпна дейност
на най-малко две лица в осъществяване на умишлено престъпление. Няма значение дали
престъпленията са извършени с единични деяния или са осъществени с две или повече
деяния на едно и също по вид престъпление.
Според разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК извършител е този, който участва в самото
изпълнение на престъплението. Извършителството е основна форма на съучастие, без чието
осъществяване не може да възникне отговорността на останалите съучастници.
В случая и двете подсъдими с общ умисъл са изрекли спрямо тъжителя унизителни думи, с
които осъществяват състава на престъплението обида.
Интелектуалният момент на общия умисъл включва интелектуалния момент на съответното
престъпление и представи относно участието на другите лица. Това означава преди всичко,
че всеки съучастник предвижда общественоопасните последици на своето деяние,
предвижда и последиците, които ще последват от неговото собствено и от поведението на
съучастника.
Формата на престъплението „обида“ се осъществява чрез думи и се заключава в казване на
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. С
осъществяване на изпълнителното деяние се изразява не само някаква неодобрителна оценка
или дори пренебрежителна оценка, тук се изразява една презрителна оценка по отношение
4
на пострадалия – адресат на обидата. Засяга се неговата субективна чест и достойнство –
самочувствието му, неговата самооценка. Тази оценка в собствените му очи се определя още
като достойнство в собствен (строг) смисъл. Тук от значение е само презрителната,
унизяваща форма на обръщане към пострадалия – дори да става дума за нещо, което е вярно
по своето съдържание, това не изключва обидата.
Обидата е типично резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат е узнаването от
пострадалия на унизяващото го обръщение, като чуе отправените към него презрителни
думи или възприеме извършените по отношение на него презрителни действия. Не е нужно
обаче той да се почувства засегнат.
Отправените от двете подсъдими думи- „Курво“ и „Курва“ са такива- унижаващи тъжителя,
които са укорими от морална гледна точка, и в същото време думи- осъществяващи
елементите на състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК- обида. Тези думи освен, че
са били насочени към тъж.Д., са били отправени от подсъдимите в нейно присъствие. За
използването на такива думи свидетелстват и свидетелите.

Подсъдимата Р.И.Р. е родена на 18.02.1981г. в гр.Чирпан, живуща в гр.Димитровград,
***********, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН
**********.
Подсъдимата З.И.Р. е родена на 28.04.1982г. в гр.Стара Загора, живуща в
гр.Димитровград, *********, българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
неосъждана, ЕГН **********. Характеристичните данни и на двете подсъдими са нормални.
От субективна страна всяка една от подсъдимите е действала при условията на пряк умисъл-
съзнавала е обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.
Поради тази причина съдът призна за виновна както подс.Р.Р., така и подс.З.Р. в извършване
на гореописаното престъпление, след като намери, че това обвинение е доказано по
несъмнен и безспорен начин, като единствено по отношение на подс.Р.Р. призна същата по
частта от обвинението, за изричане на думите „Мръсна курва“.
Отчитайки факта, че всяка една от подсъдимите е неосъждана, нито освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание към момента на
извършване на престъплението /в тази връзка приложените по делото справки за съдимост/,
с оглед наказуемостта на извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК- глоба и обществено порицание, предвид и обстоятелството, че като
съставомерен елемент не е включено наличие на имуществена вреда, а и такива няма
установени по делото, съда е длъжен да наложи наказание за така извършеното
престъпление по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Преценявайки степента на обществена опасност на деянието и на дееца (подсъдимите),
възрастта на всяка от тях, упоритостта при извършването на престъплението, които съдът
прие за отегчаващи отговорността обстоятелства, както и чистото съдебно минало,
нормалните характеристични данни- които следва да се приемат за смекчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства, съдът прие, че следва подс.Р.Р. и подс.З.Р. да
бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„Глоба” на основание чл.78а от НК, като размерът на наказанието „глоба” следва да е
определен при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. При
предвиден размер на наказанието от 1000 до 5 000лв., съдът определи на всяка една от двете
подсъдими наказание „Глоба” в минималния предвиден размер от 1000лв., който размер
съобразно приетият превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства
би изпълнил целите на наказанието за поправянето на дееца. Същото съответства на
генералната и личностна превенция и се явява достатъчно като размер за превъзпитанието
5
на подсъдимата.
По отношение на предявения граждански иск за обезщетение на причинените от описаното
престъпление неимуществени вреди: - същият се явява допустим, а с оглед осъдителната
част на настоящата присъда, той е допустим и по основание.
Съобразно показанията на разпитаните свидетели, тъжителят е изпитвала вътрешен
дискомфорт, чувство на унижение и подтиснатост.
Безспорно е настъпила промяна в психическото състояние на тъжителя, в следствие на
преживяното от извършеното спрямо нея престъпление. Изричането на подобни думи, които
безспорно са унизителни и обществено неприемливи, и то на публично място, води до
безспорния извод- на първо място за претърпени неимуществени вреди от тъжителя (които
се презюмират с оглед характера на самото престъпление, а не на последно място и с
характера на самите обиди), а на следващо място, освен презюмираните претърпени
неимуществени вреди, очевидно е, че тъжителят реално е претърпяла такива- съдейки по
състоянието, което описват свидетелите. И двете подсъдими са допринесли за вредоносния
резултат, без да е налице открояване на по-голяма активност или заслуга за този резултат от
една от двете подсъдими.
От друга страна, при определяне размера на търсеното обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди, съдът взе предвид и личността на извършителя на
деянието. С оглед изложеното и във връзка с доказаността на извършеното от двете
подсъдими престъпление, съдът на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост и отчитайки
засягането на доброто име на пострадалата, счита, че размера на обезщетението следва да
бъде в размер на по 500 лева за всяка една от двете подсъдими, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като иска
за разликата до пълния му предявен размер от по 2000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Именно този размер на обезщетението за причинените
неимуществени вреди съдът възприе за адекватен и съотносим на тежестта на конкретното
извършено престъпление и причинените конкретни вреди.
Поради признаването на всяка една от подсъдимите за виновна в извършване на
гореописаното престъпление и частичното уважаване на предявения граждански иск, следва
тя да понесе и направените от пострадалата разноски за адвокат в размер на 1200 (хиляда и
двеста) лева, която сума съдът постанови да се заплати солидарно от двете подсъдими.
Така Съдът постанови подс.Р.Р. и подс.З.Р. да заплати в полза на Държавата и сумата от 50
(петдесет) лева- представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, която сума постанови да бъде внесена по сметка на Районен Съд-Димитровград.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
6
Съобщи за изтекли лични данни