О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 28 май 2020 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
възз. гр. дело № 280 по описа за
2020 година
За да се произнесе
взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е образувано
по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София против Решение № 17/14.02.2020
г. на EРС, постановено по
гр.д.№ 801/2019 г., в частта, в която Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати на Г.П.Д. с ЕГН **********,***, съдебен
адрес ***, адв. Д.М. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 700.48 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
15.10.2016г.
до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от
664.93 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба- 15.10.2019г. до окончателното изплащане и върху сумата от 35.55 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й
изплащане, на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от
92.04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 664.93 лева, начислена за периода на забавата - от датата
на падежа на всяко плащане
до датата на
подаване на иска в съда - 15.10.2019г. и разноски на ищеца, както и такива на ЕРС. Желае се отмяна на решението в
атакуваните части и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на
страните заедно с призовката за с.з., поради което
О П Р
Е Д Е Л
И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 11.08.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на жалбата и отговора както
следва:
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че
районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил
служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Сочи се,
че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на
положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния
закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи, Според въззивника това е
нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно
районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът
сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ,
тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки
не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща
продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.
Излага се, че ЗМВР е специален
закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение др., че ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила
относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно
разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ.
Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на
чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и
служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като
според приложено становище на проф.Мръчков статутът
на служителите в МВР е специален и за
същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът
не е обсъдил и всички правнорелевантни факти, относими към главния иск, което е в нарушение на
съдопроизводствените правила, като неправилността на решението по главния иск
обуславя неговата неправилност и по отношение на уважения акцесорен
иск по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното и по подробни съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна
на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение,
с което предявените искове да бъдат
отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни
инстанции. Направено е и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.