Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 08.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, ХХ състав
в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 421 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ЮЦР-01-08 от 01.02.2018
г. Началник на РДНСК Южен централен район е наложена глоба в размер на 1000 лв.
на основание чл.232, ал.1, т.8 от ЗУТ на П.В.П. с ЕГН: **********, адрес: *** за
нарушение на чл.140 от ЗУТ.
Срещу НП е подадена в срок жалба от П.В.П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението, както и издаването му при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата и моли да се отмени постановлението.
Процесуалният представител на ответника
по жалбата в съдебно заседание и в писмено становище, приложено към преписката,
счита, че атакуваното НП е съобразено с материалните и процесуалните правила
при издаването му, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят е наказан за това, че в качеството си
на Главен архитект на Община С. е издал виза за проектиране на строеж: „Цех за
производство на пелети от дървена биомаса“ в поземлен имот /ПИ/ № ..., землище
на с. С., Община С., с възложител: „.....“ ЕООД, с. С., Община С., с ЕИК: ...,
в нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен план. Повод за
установяване на горното деяние станала жалба на управителя на „.....“ ЕООД до
РДНСК Южен централен район срещу мълчалив отказ на Главен архитект на Община С.
за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за
„Цех за производство на пелети от дървена биомаса“ в поземлен имот /ПИ/ № ...,
землище на с. С., Община С.. С писмо изх. № ДК-04/129-00-599/14.09.2017г. на
Началника на РДНСК Южен централен район е разпоредено на Община С. да уведоми
РДНСК Южен централен район има ли извършено от главния архитект одобряване на
внесения с искане вх. № 2600-821/08.08.2017 г. инвестиционен проект или е
направен отказ по реда на чл. 146 от ЗУТ. С писмо изх. № 2400-844/16.10.2017г. Община
С. уведомява РДНСК - Южен централен район, че по искането на „.....“ ЕООД с вх.
№ 2600-821/08.08.2017 г. няма извършено одобряване на внесените проекти и не е
издадено разрешение за строеж и че такова ще бъде направено след представяне на
влязъл в сила ПУП за ПИ № ..., землище на с. С., Община С.. В РДНСК - Южен
централен район чрез Община С. с вх. № ДК-04-129-01- 226/26.10.2017 г. постъпва
изрична жалба от „.....“ ЕООД против отказ № 1/18.10.2017г. на Главния архитект
на Община С. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж за „Цех за производство на пелети от дървена биомаса“ в поземлен имот
/ПИ/ № ..., землище на с. С., Община С.. За законосъобразно произнасяне по
преписката, с писмо изх. № ДК-04-129-00- 683/26.10.2017 г. на Началника на
РДНСК Южен централен район е изискано от Община С. да представи пълната
преписка по издаване на обжалвания отказ. От Община С. с писмо изх. № 2400-897-1/06.11.2017г.
в РДНСК Южен централен район са изпратени документите, послужили за издаване на
отказа. Поради това, че в изпратените документи липсва копие от действащ за
територията ПУП, с писмо изх. № ДК-04-129-00-728/14.11.2017 г. на РДНСК Южен
централен район е изискано от Община С. допълнително да представи такова. С
писмо изх. № 2400-953/21.11.2017 г. от Община С. е изпратено заверено копие на
скица за парцел XXI от стопански двор на с. Семчиново, издадена от Общинска
служба по земеделие. Със същото писмо РДНСК Южен централен район е уведомена,
че за ПИ № ..., м. „В.“ по КВС на землище с. С., Община С. няма одобрен ПУП
ПРЗ. Като установила, че от изготвения проект е видно, че намеренията на
възложителя „.....“ ЕООД са в имота да се изгради едноетажна сграда с
производствено предназначение, като застрояването се предвижда да се изпълни в
поземлен имот, за който няма изготвен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ и без извършена
промяна на предназначението на земята по реда на Закона за опазване на
земеделските земи, свидетелката П.К.-Т.– гл. инспектор в РДНСК Южен централен
район – приела, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140 ЗУТ. Била
изпратена покана до жалбоподателя и на 04.12.2017 г. в негово присъствие му е
съставен АУАН № ЮЦР-02/04.12.2017 г. на основание чл. 36 и сл. от ЗАНН и чл.
238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В законоустановения срок е постъпило писмено
възражение от страна на жалбоподателя с вх. № ДК-04-129-01-407/06.12.2017 г. Като
приел, че с Акт № ЮЦР-02/04.12.2017 г. безспорно е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, административнонаказващият
орган издал атакуваното НП. В него той посочил, че нарушението е извършено в Община
С. на 13.06.2017 г. - датата на издаване на визата за проектиране, като
жалбоподателят: „в качеството си на Главен архитект на Община С., е нарушил
разпоредбите на чл. 140 от ЗУТ, съгласно които: „визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и
постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната
карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план,
визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния
устройствен план“, както и че „за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2,
чл. 50, чл. 51, чл. 58, чл. 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 и 7, както и за
обекти - недвижими културни ценности издаването на виза е задължително. Визата
за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на
случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална
заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято
инициатива се издава визата“.
Така
описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства
по делото – писмени и гласни, съдържащи се в разпита на актосъставителя П.К.-Т.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката като ясни,
категорични и без вътрешно противоречие. Те се допълват и от писмените доказателства
по делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдът намира, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление са допуснати нарушения на процесуалния закон, което е
основание за отмяна на постановлението по следните съображения:
ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН в акта и в НП
следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
неговото описание, обстоятелствата, при които е било извършено и нарушените
законови разпоредби. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП
накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна
води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на
проведената административнонаказателна процедура. Следва да се отбележи, че с
оглед формалния характер на административнонаказателното производство
институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от
законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да
променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. Така, на
първо място, в НП е посочено, че АНО е разгледал АУАН № ЮЦР-01/04.12.2017 г. и
се е произнесъл с атакуваното НП. По делото е приложен посочения АУАН № ЮЦР-01/04.12.2017
г. и той касае съвсем различно нарушение от това, за което е наказан
жалбоподателя с атакуваното НП. Нещо повече – в НП на две места след това в
обстоятелствена част пък се цитира АУАН № ЮЦР-02/04.12.2017 г. Процесуалният
представител на АНО твърди, че се касае за техническа грешка, но както вече се
посочи по-горе този институт не намира приложение в
административнонаказателното производство. На следващо място е допуснатото
съществено противоречие между словесното описание на нарушението и посочената
за нарушена законова разпоредба, тоест противоречие между фактическото описание
на нарушението и неговото юридическо изражение, което представлява нарушение на
чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.5 и 6 ЗАНН и също е основание за отмяна на
наказателното постановление. В НП е посочено, че с деянието си жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл.140 ЗУТ. Последния законов текст обаче съдържа общо
седем алинеи, касаещи различни хипотези и водещи до извършването на различни административни
нарушения. Описаното в НП сочи на нарушение конкретно на разпоредбата на
чл.140, ал.2, изр.1 ЗУТ, но в същото време самият наказващ орган е цитирал
словесно, в кавички в НП и изр.2 на ал.2, както и цялата ал.3 на чл.140 ЗУТ.
Както вече се отбеляза по-горе изр.2 на ал.3 например сочи на съвсем друго
нарушение. Това повдига въпроса за кое точно от тези нарушения е наказан
жалбоподателя – дали например само за издаването на виза в нарушение на ПУП или
например за издаването на виза и несъобщаването й на заинтересованите лица. Всяко
от тях отговаря на законовата дефиниция за административно нарушение. От друга
страна обаче жалбоподателят е наказан с една санкция, което поставя въпроса за
кое от тези нарушения е наложено тя, като от една страна се възпрепятства
жалбоподателят да разбере вмененото му административнонаказателно нарушение, за
да организира адекватно защитата си, а от друга страна означава, че НП е било
издадено в нарушение на императивните изисквания на чл.18 от ЗАНН. Ето защо посочването коректно и точно на нарушената законова
разпоредба с оглед константната съдебна практика е наложително, за да може да
се създадат гарантираните от закона възможности за упражняване правото на защита, а и за осъществяване на контрол
на акта. В тази връзка следва да се посочи още, че съгласно санкционната
разпоредба на чл.232, ал.1, т.8 от ЗУТ се наказва длъжностно лице, което издаде виза
за проектиране в нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен
план, в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството, т.е. отново е налице
посочването на различни деяния, поради което следва в обстоятелствената част да
е ясно, конкретно и точно посочено какво е нарушението. В случая АНО е посочил
веднъж, че жалбоподателят е издал виза за проектиране в нарушение на
предвижданията на действащия подробен устройствен план, а в следващия момент е
посочил и други нарушения на закона, като несъобщаването на заинтересованите
лица например. Ето защо съдът счита, че разпоредбата на чл.18 ЗАНН е
категорично нарушена. На последно място съдът намира, че не е посочено коректно
и мястото на извършване на нарушението – в НП се сочи само, че то е извършено в
Община С.. Това поставя съвсем логичния въпрос какво е имал предвид АНО, като е
посочил като място на деянието единствено Община С. – дали общината като
административна единица с определена площ от територията на Република България
или Община С. като месторабота на жалбоподателя, при който случай би следвало
да се конкретизира мястото с посочване на административен адрес или поне, че се
касае за сградата на Община С.. Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна
на НП, но следва да се отбележат още няколко неща. Така например наказващият
орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката
за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици,
степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на
извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. Наказващият орган не е изложил мотиви
в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53,
ал.1 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че може да се разсъждава по
приложението на чл.28 ЗАНН - например няма данни лицето да е наказвано за
подобно деяние досега, а и в крайна сметка се е стигнало до отказ за издаване
на разрешение за строеж и вредните последици са минимизирани.
И накрая следва да се отбележи, че наказващият орган
неправилно е приложил и материалния закон, тъй като според настоящия състав на
съда не е налице извършване въобще на административно нарушение. Съгласно санкционната
разпоредба на чл.232, ал.1, т.8 от ЗУТ се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по
друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което издаде
виза за проектиране в нарушение на предвижданията на действащия подробен
устройствен план, в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му и
другите правила и нормативи по проектирането и строителството. Ако се приеме,
че нарушението на жалбоподателя е, че е издал виза за проектиране в нарушение
на предвижданията на действащия подробен устройствен план, така както са
изложени основните обстоятелства в НП, то следва да си зададем въпроса кои
точно предвиждания на действащия ПУП са нарушени, след като въобще липсва ПУП
за имота. Очевидно е, че след като е издал виза за проектиране за имот, за
когото няма одобрен ПУП ПРЗ, жалбоподателят формално погледнато не е извършил
нарушение на действащия ПУП, така както е въведено като изискване от
законодателя за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
нарушителите. В административнонаказателното право, а и въобще в наказателното
право, разпоредбите не следва да се тълкуват разширително с оглед ангажиране
отговорността на лицата. Дали е законодателен пропуск или законодателят просто
не е предвидил хипотезата на липса на ПУП въобще, но е факт, че в конкретния
случай жалбоподателят не е издал виза за проектиране в противоречие с
предвижданията на ПУП, поради липса просто на такъв за конкретния имот, поради
което не е налице въобще извършване на административно нарушение от страна на жалбоподателя.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно наказателно постановление № ЮЦР-01-08 от 01.02.2018 г. Началник на РДНСК Южен централен район, с
което е наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.232, ал.1, т.8 от ЗУТ
на П.В.П. с ЕГН: **********, адрес: *** за нарушение на чл.140 от ЗУТ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: