Решение по дело №2301/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1137
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330202301
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  1137                                    16.07.2020 година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                           ХХІІ наказателен състав

На двадесети май                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Койчева

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2301 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-013166 от 02.03.2020г. на  Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С.П.С.,  ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-013166 от 02.03.2020г. на  Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С.П.С.,  ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушения по чл.100, ал.1, т.1, както и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушения по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на С.П.С.,  ЕГН ********** сума в размер от 100 /сто/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-013166 от 02.03.2020г. на  Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С.П.С.,  ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени “Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушения по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушения по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят С.П.С. обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по изложени в жалбата съображения и моли съда да отмени същото. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.И., който прави същото искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против С.П.С. за това, че на 15.09.2019г. около 15:00 ч. в гр. Раковски, на ул.“Ангел Кънчев“ № 5, като водач на мотопед „ВЕСПИНО - МОТОВЕСПИ“  № на рама - не се чете, управлявал собствения си мотопед, който не бил регистриран по надлежния ред, а при самата проверка водачът не представил  СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.

По така регистрираното нарушение било заведено ДП № 192/2019 г. по описа на РУ Раковски при ОДМВР - Пловдив за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, което било прекратено с Постановление на РП Пловдив № 8376/2019 г. поради малозначимост на извършеното деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Преписката била изпратена на Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция“ за реализиране на административнонаказателна отговорност на С.С..

Вследствие на горните обстоятелства бил съставения АУАН с бланков номер 324882/15.09.2019г., а въз основа на него било издадено и атакуваното Наказателното постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. И.Т.Т. /актосъставител/. Св. Т. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като в допълнение обяснява как е протекла проверката, както и че всъщност жалбоподателят е потвърдил, че управляваното от него МПС е било мотопед, но не бил регистриран, защото бил ползван само за движение по „кърищата“, а след всички опити контролните органи така и не успели да установят номерът на рамата му и за това в АУАН и НП било записано, че последният не се чете. Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя И.Т.Т. като конкретни, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.

При тази фактическа установеност, която не бе оборена от жалбоподателя и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на С.П.С. формално е осъществен по безспорен  и категоричен начин състава на вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият на 15.09.2019г. около 15:00 ч. в гр. Раковски, на ул.“Ангел Кънчев“ № 5, като водач на мотопед „ВЕСПИНО - МОТОВЕСПИ“ е управлявал собствения си мотопед, който не е бил регистриран по надлежния ред, въпреки забраната за това. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от НПК, изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.... ". Нормата на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Според изискванията на чл.140, ал.1 ЗДвП описаните МПС следва не само да имат регистрационна табела, която да е поставена на определените за това места, но и да са регистрирани по реда и начина визирани в чл. 140, ал.2 от ЗДвП и съответната Наредба, към която тази разпоредба препраща /така Решение № 1906/26.09.2018 г. по к. адм. н. д. № 1833/2018 г. на Административен съд – Пловдив/. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не може да го управлява, ако не е надлежно регистрирано. От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС, което не е надлежно регистрирано. По делото е безспорно установено, че към момента на проверката водачът е управлявал нерегистрирано МПС, като от показанията на актосъставителя се установи и че водачът много добре е знаел какво е било то, а същевременно презумптивната доказателствена сила съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП на АУАН не бе разколебана, поради което настоящият състав достига до извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение.

Въпреки установеното извършване на нарушението, съдът намира, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Според съда настоящият случай е именно такъв, предвид наличните по делото смекчаващи обстоятелства, очертаващи

обществената опасност на самото нарушение и на нарушителя като незначителни. По делото липсват данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на наказаното лице и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на административно нарушение от същият вид, ще му бъде наложено административно наказание. Жалбоподателят С., видно от справка за нарушител/водач, издадена от информационните системи на  МВР, е правоспособен водач на МПС от  1974г.,  като от тогава до процесния казус е наказван само три пъти, което говори за инцидентност в поведението му, касаещо неспазване правилата за движение по пътищата. Следва да се отбележи и че обществените отношения, свързани с безопасността по транспорта, отчета и контрола на ППС, са засегнати в незначителна степен. Конкретното обективирано поведение и субективното отношение към него осъществяват посочения състав на административно нарушение, което е на просто извършване и без съставомерни вредни последици. Същото не увеличава неговата обществена опасност, не я прави и типична за вида засегнати обществени отношения, нито изключва правна преценка на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. В случая въпреки, че се касае за МПС, подлежащо на регистрация, то деянието не е намерило обществен отзвук. Няма данни за предходно управление на същото нерегистрирано МПС. Самият актосъставител потвърди, че въпросният мотопед е бил използван главно за предвижване извън публичните пътища, а и същият е мотопед с педали и много малка кубатура, изначално изключваща сериозното ползването на процеснтото ППС по пътища отворени за обществено ползване, тоест то е било ползвано главно по време и място когато няма други МПС в движение на същото място и по същото време. Жалбоподателят е съдействал на контролните органи, но най-същественото е, че по делото е приложен единствен трудов договор на жалбоподателя, който свидетелства, че последния изкарва прехраната си като професионален тракторист. При налагане на наказание лишаване от правоуправление, която е задължително предвидена санкция за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП жалбоподателят би се явил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, което е основен източник на доходи за него и семейството му. Във връзка с така изложеното съдът намира, че в настоящия случай е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото са ангажирани доказателства за това, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което неправилно административнонаказващият орган не е приложил тази разпоредба.

  При установеното, изложено по – горе съдът приема, че в случая са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца. Размера и вида на наложеното наказание явно не съответства на императивните изисквания на чл.12 от ЗАНН.  По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част.

Що се отнася до нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП те касаят обстоятелството, че жалбоподателката не е носил и СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС-то, което е управлявал. Съгласно посочените разпоредби водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС-то, което управлява. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят не е представил посочените документи, което обстоятелство не се отрича и от същия. Поради тази причина правилно отговорността му е ангажирана за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП.С оглед извършените административни нарушения, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1,пр. 1, 2 ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, съответно за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2  от ЗДвП, като са били наложени административни наказания глоба за всяко от тях в предвидения от закона фиксиран размер, който също не подлежи на корекция от страна на съда.

Искане за разноски е направено единствено от страна на жалбоподателя. С оглед изхода от спора, а именно отмяната на така наложеното наказание по пункт 1 от НП, право на такива съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят по съразмерност. Видно от представения в хода на производството договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил в брой сума в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тъй като наложеното на жалбоподателя наказание по пункт 1 от НП се отменя, а общо наложените наказание са 3 на брой, следва и съразмерно да се уважи искането за разноски за защитник, а именно в размер на 100лв.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 19-1030-013166 от 02.03.2020г. на  Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С.П.С.,  ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1, както и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, следва да бъде ПОДТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно, а в частта, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени “Глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                     

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ММ