Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 9 година 16.12.2020 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Тодорка Стоянова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията УЗУНОВА
въззивно
гражданско дело номер 2583 по описа за
2020 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е пред БОС по повод въззивна
жалба на М.П.П.,подадена от пълномощника и адв.Дачовска,против Решение № 1925
от 05.08.2020г.,постановено по гр.д.№9985/2019г.по описа на БРС,с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ исковете на ищцата М.П. за осъждане на ответника „Тих
труд-Бургас“ЕООД ,представляван от управителя Р М И,да заплати на ищцата на
основание чл.415 ал.3 вр.с ал.1 т.3 ГПК вр.с чл.92 ЗЗД сумата от 2750
лева,представляваща дължима неустойка по споразумение от 04.04.2019г.,към договор
за наем на недвижим имот от 01.11.2018г.,за предсрочното му прекратяване от
ответника,за обезпечение на което вземане ответникът и е издал запис на заповед
от 04.04.2019г.за същата сума,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на исковата молба- 25.11.2019г.до
окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се прави
оплакване за неправилност и необоснованост на съдебното решение,като се иска
отмяната му и респективно-уважаване на исковите претенции от въззивната
инстанция. Сочи се,че по делото няма доказателства и ответникът не е доказал
споразумението да е било сключено след 05.04.2019г.-т.е.след освобождаване на
управителя на дружеството и че е антидатирано.Управителят не е очаквал да бъде
освободен от длъжност,бил е изненадан от ръководството от София,поради което
спорните документи по делото няма как да бъдат съставени впоследствие. Направен
е анализ на доказателствата,като се твърди,че показанията на счетоводителката
не отговарят на фактическата обстановка и на истината.Прави се довод,че в
случая не се касае за нов договор за наем,за да се съгласува,а се е сключило
споразумение за удължаване на срок на сключен вече договор за наем,поради което
не е било необходимо съгласуване,нито разрешение или съгласие от СГБ.По
отношение на записа на заповед се излагат подробни съображения в подкрепа на
твърдението,че същият не е нищожен.Посочва,че новото ръководство преднамерено е
искало да се отърве от наемателката М.П.,защото плащането по договора за наем е
до 10-то число на месеца,те още на 11.07.са написали писмо за прекратяване на
договора,което даже не са се опитали да и връчат,а са залепили на караваната.От
друга страна-ответникът не е изпълнявал задължението си по договора за
осъществяване на охраната на обекта.Прави се оплакване,че БРС се е произнесъл
по въпроси и факти,незаявени с исковата молба- във връзка с ел.захранване
,защото ищцата няма документи за доказване и
не е предявена такава претенция. Направен е кратък анализ и на
заключенията на експертизите,които според въззивницата не подкрепят извод за
антидатиране на документите. По отношение на предсрочното прекратяване на
договора за наем и ангажираните доказателства за създадени пречки на ищцата да
ползва наетия обект се сочи,че няма произнасяне от районния съд. Въззивницата
няма доказателствени искания,претендира разноски.
В отговора
на въззивната жалба се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и се прави искане решението на БРС да бъде потвърдено като
правилно,законосъобразно и обосновано.Прави се довод,че ищцата не е доказала в
съответствие с разпределението на доказателствената тежест при условията на
пълно и главно доказване,че има валидно договорно основание за ангажиране
отговорността на ответника за неустойката в размер на 2750 лева,която
претендира,поради което правилно и законосъобразно е отхвърлена исковата и
претенция от съда. Направен е анализ на отношенията и правилата,съобразно които
осъществява дейността си ответното дружество ,като се сочи,че управителите на
търговските дружества имат задължение съгласно т.7.5 от Правилника за
взаимоотношенията между Съюза на глухите в България и търговските му
дружества,както и между отделните дружества,да съгласуват с председателя на СГБ
действията си по отдаване под наем на свободни площи ,машини и съоръжения.По
отношение на сключения договор за наем това условие е било изпълнено,но такова
съгласуване липсва при сключването на процесното споразумение от 04.04.2019г.,с
което се продължава срокът на договора за наем и се променят условията по
него,от което ищцата извежда претенцията си за неустойка.Намира за правилен и
обоснован от доказателствата по делото изводът на съда,че е налице антидатиране
на процесното споразумение,както и изводът,че наемодателят е имал основание да
счита договора за прекратен поради неплащане в срок на цялата наемна цена- от
деня на забавата-р.VІ т.3 от договора. Въззиваемата страна няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В
съдебно заседание въззивницата
П. редовно уведомена,
не се явява.Представлява се от пълномощника
си адв.Дачовска,която
поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Не
сочи нови доказателства.
В съдебно заседание
въззиваемото дружество се представлява от пълномощника си адв.Николов,който
оспорва въззивната жалба,поддържа представения писмен отговор и не сочи нови
доказателства.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
Ищцата М.П. е предявила пред БРС
иск за осъждане на ответника „Тих труд-Бургас“ЕООД ,представляван от управителя
Р М И,да заплати на ищцата на основание чл.415 ал.3 вр.с ал.1 т.3 ГПК вр.с
чл.92 ЗЗД сумата от 2750 лева,представляваща дължима неустойка по споразумение
от 04.04.2019г.,към договор за наем на недвижим имот от 01.11.2018г.,за
предсрочното му прекратяване от ответника,за обезпечение на което вземане
ответникът и е издал запис на заповед от 04.04.2019г.за същата сума,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата
молба- 25.11.2019г.до окончателното изплащане.
Правната квалификация на предявения
иск ,дадена от районния съд е правилна – исковата претенция е за неустойка,дължима
на основание споразумение,което обуславя квалифицирането на иска по чл.92 ЗЗД,а
квалификацията по чл.415 ал.3 вр.с ал.1 т.3 ГПК е обусловена от факта,че ищцата
е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на претендираната
неустойка,образувано е било ч.гр.д.№7802/2019г.по описа на БРС,приложено към
наястоящото дело, но заявлението и е било отхвърлено от заповедния съд.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства,въззивният съд намери,че обжалваното решение е
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото и същото
следва да бъде потвърдено при споделяне на изложените от районния съд мотиви,към
които препраща на основание чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната
жалба следва да се посочи,че изводът на районния съд ,че процесното
споразумение е антидатирано –т.е. подписано е било от бившия вече управител на
дружеството И Ч след посочената в него дата- 05.04.2019г. не е обуславящ извода
му за неоснователността на предявения иск. Основният и обуславящ мотив на
районния съд е безспорно установения по делото факт,че споразумението,в което е
договорена дължимостта на процесната неустойка не е съгласувано с председателя
на Сдружението „Съюз на глухите в България“. Съгласно Правилника на
сдружението- раздел ІІІ чл.7.5 управителите на търговските дружества на
сдружението задължително съгласуват с председателя отдаването под наем на
площи,машини и съоръжения,а чл.8 регламентира съгласуването да се извършва в
писмена форма.Процесното споразумение е сключено между ищцата и ответното
дружество,представлявано от бившия вече управител Червеняков. Съгласно
сключения между него и дружеството договор за възлагане на управление- раздел
ІІІ т.6 управителят е длъжен да организира дейността на дружеството в
съответствие със законодателството на Република България,решенията на
Едноличния собственик на капитала,Учредителният акт на дружеството и Правилника
за взаимоотношенията между СГБ и търговските му дружества. Следователно,в
договора за възлагане на управлението изрично е вменено задължение на
управителя да извършва възложената му дейност при спазване на Правилника. Правилно
районният съд е приел,че задължението на управителя по раздел ІІІ т.7.5 от
Правилника е относимо и към всички промени във вече сключени договори за наем. За
да се приеме обратното,то следва да е предвидено като възможност в Правилника
на сдружението,а от съдържанието му се установява,че не е предвидена възможност
управителите на търговските дружества да сключват допълнителни споразумения към
вече сключените договори за наем, без да съгласуват промените с председателя на
сдружението.
Процесното споразумение е сключено
във връзка с договора за наем,като със същото е уговорено продължаване на срока
на договора до 30.06.2021г.,неплащане на наемна цена от наемателя, считано от
01.07.2019г.до 30.06.2021г. като обезщетение за претърпени вреди и компенсация
за извършени подобрения от наемателя- изпълнен проект за инвестиция в
ел.захранване и подобряване на съпътстваща инфраструктура със собствени
средства. Договорено е,че при предсрочно прекратяване на договора за наем от
страна на наемодателя,той ще дължи на наемателя неустойка в размер на 2750 лева,за
което управителят на дружеството наемодател издава на наемателя запис на
заповед като обезпечение.С тези договорености на практика се променят
съществени елементи от договора за наем,който е съгласуван с председателя на сдружението.
Що се касае до записа на заповед,въззивният съд съобрази и практиката на ВКС по
чл.290 ГПК по правния въпрос относно нищожността на запис на заповед при недоказването
на каузално правоотношение.В Решение по т.д.№ 438/2011г.на т.к.на ВКС е
прието,че редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на
заповед не е нищожен,ако кредиторът не е доказал наличието на каузално
правоотношение,от което произтича вземането по записа на заповед. В случая
обаче въззивният съд намира,че записът на заповед не е редовен от външна страна,тъй
като са уговорени два падежа „на предявяване“ и „при прекратяване или промяна
на условията по договора за наем от страна на „Тих труд“ЕООД,неустойка по
договор за наем.“,поради което съгласно чл.486 ал.2 ТЗ вр.с чл.537 ТЗ записът
на заповед е нищожен.До същия извод е достигнал и заповедният съд,който с
определение №7486 от 19.09.2019г.по ч.гр.д.№7802/2019г.по описа на БРС е
отхвърлил заявлението на ищцата П. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 т.9 ГПК. Що се отнася до оплакването на въззивницата,че
БРС неправилно е обсъждал факти,които не са заявени от ищцата в исковата
молба,във връзка с ел.захранване,същото е неоснователно.Видно от съдържанието
на процесното споразумение,същото е сключено,тъй като наемателят е изпълнил
проект за инвестиция в ел.захранване и подобряване на съпътстваща
инфраструктура със собствени средства и поради това,че наемодателят не е
изпълнил задължението си за охрана и наемателката е претърпяла щети.Макар в
исковата молба ищцата да не е заявила твърдение,че е направила такава
инвестиция,споразумението е представено и прието от съда като доказателство по
делото,а в тази връзка ответникът е навел насрещно възражение,че такава
инвестиция ищцата не е правила,като е ангажирал и доказателства в подкрепа на
възражението си,обсъдени от съда.Що се отнася до твърденията,че наемодателят е
препятствал ползването на наетия имот,ангажирани са показанията на св.М,който заявява,че
М.П. е имала проблеми с наемодателя през лятото на 2019г.,не я пускали на
портала да влезе и той и помогнал да премести караваната си. Показанията са
относими към твърденията в исковата молба,че на 17 юли е изпратила приятели да
изтеглят караваната от имота.Твърденията,че наемодателят е препятствал
ползването на наетия имот от м.май 2019г.са останали недоказани.
Водим
от гореизложеното,Бургаският окръжен съд намери,че решението на БРС следва да
бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата
по делото.
Страните
са направили своевременни искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски и
с оглед изхода от спора основателно се явява искането на въззиваемото
дружество. Той е направил 250 лева разноски във въззивното производство,които
съдът възлага за плащане върху въззивницата П..
Водим от горните мотиви,Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1925 от 05.08.2020г.,постановено по гр.д.№9985/2019г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН-********** с
адрес *** и съдебен адрес адв.Цветанка Дачовска,*** да заплати на „Тих
труд-Бургас“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,ул.“Янко
Комитов“№16,представлявано от управителя Р М И сумата
от 250/двеста и петдесет/ лева разноски
по въззивното производство.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: