№ 152
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100600157 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1752/2024 г.
на ВРС, 6-ти състав, постановена на 04.11.2024 г., с която подсъдимият А. А.
Д. е признат за виновен в това, че на 28.09.2023г. в гр.Варна, отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси A02S“, платнена
чантичка, кутия с цигари „Давидоф Голд Слим“ и калъф за слушалки, на обща
стойност 175,70 лева, от владението на М. Р. Х., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на
основание чл.198, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. Подсъдимият А. А. Д., на основание чл.304 от НПК, е оправдан
по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил престъплението в
съучастие с Е. И. Г. и Й. К. К.. На основание чл.189, ал.3 от НПК, А. А. Д. е
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 832,07 лева в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Варна и 80,00 лева в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Варна.
С постановената присъда подсъдимият Е. И. Г. е признат за невиновен в
това, че на 28.09.2023г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с А. А. Д. и
с Й. К. К. - помагач, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг
Галакси A02S“, платнена чантичка, кутия с цигари „Давидоф Голд Слим“ и
калъф за слушалки, на обща стойност 175,70 лева, от владението на М. Р. Х., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
1
повдигнатото му обвинение по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
С постановената присъда подсъдимият Й. К. К. е признат за невиновен в
това, че на 28.09.2023г. в гр.Варна, в съучастие като помагач на
съизвършителите Е. И. Г. и А. А. Д., умишлено ги улеснил да отнемат чужди
движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси A02S“, платнена
чантичка, кутия с цигари „Давидоф Голд Слим“ и калъф за слушалки, на обща
стойност 175,70 лева, от владението на М. Р. Х., с намерение противозаконно
да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по
чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.4 от НК.
Въззивното производство е образувано по протест на ВРП срещу
оправдаването на Е. И. Г. и Й. К. К. с присъдата, както и по въззивна жалба на
подсъдимия А. А. Д., чрез процесуалния му представител, с която се излага
становище за явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание прокурорът счита, че първоинстанционната присъда
следва да се измени, като бъде намалено наказанието на 3 години лишаване от
свобода, доколкото според прокурора наложеното наказание се явява доста
тежко. Счита, че целите на наказанието биха били изпълнени с по-ниско
такова, като моли в останалата част присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание подсъдимият А. А. Д. се явява лично и със своя
защитник адв. Н. Ч.. Последният моли за изменение на първоинстанционната
присъда, като въззивния съд наложи наказание в предвидения минимум,
съгласно НК. Подсъдимият Д. в последната си дума признава вината си, като
счита, че наказанието е завишено и моли да бъде намалено.
В съдебно заседание подсъдимият Е. И. Г. се явява лично и със своя
защитник адв. Ц., която изразява становище, че първоинстанционната
присъда, с която подсъдимия Г. е признат за невинен, е правилна,
законосъобразна и изключително добре мотивирана, поради което се моли за
потвърждаването и. Подсъдимият Г. в последната си дума моли да се
̀
потвърди присъдата, с която е признат за невинен.
В съдебно заседание подсъдимият Й. К. К. се явява лично и със своя
защитник И. Пантанджиева, която изразява становище, че
първоинстанционната присъда, с която подсъдимия К. е признат за невинен е
обоснована, правилна и всички факти и обстоятелства по делото са изяснени,
поради което се моли за потвърждаването и. Подсъдимият К. в последната си
̀
дума моли да се потвърди присъдата, с която е признат за невинен.
Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните,
събраните по делото доказателства и извършената на основание чл.313 и чл.
314 от НПК цялостна служебна проверка прецени, че въззивната жалба е
основателна, а въззивният протест е неоснователен.
Като се запозна с делото въззивният съд прие за установени следните
фактическа обстановка, която не се различава от тази приета от
първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимите А. Д., Е. Г. и Й. К. се познавали от деца и тримата били
израснали заедно в едно село.
Около 01.00 ч. на 28.09.2023 год. подсъдимите Г. и К. тръгнали от с.
2
Езерово за Варна с автомобила на подс. Г. - л.а. „БМВ“. Пристигайки в града
подс. Г. паркирал на една от уличките в центъра на града. Подс. Кемел се
обадил на подс. Д., че са в града. Срещнали се, а около 04:30ч. тримата
подсъдими били на ул. „Райно Попович“ в гр. Варна в посока от Морската
градина към Червения площад. По същото време, по същата улица, но в
обратна посока се движел св. М. Х.. Той живеел на същата улица на № 8а и се
прибирал в дома си, а в ръка носел пакет с храна за вкъщи, в джоба на анцуга
държал мобилен телефон „Самсунг Галакси А02S“, а през рамото си бил
преметнал платнена чантичка в която имало 2 кутии от цигари „Давидов Голд
слим“ една пълна, а другата празна и кутия от слушалки.
Виждайки насреща си св. Х., подс. Д. решил да му вземе чантичката без да
споделя за намерението си с останалите си двама спътници - подсъдимите Г. и
К.. Когато приближили св. Х., подс. Д. му извикал да спре и да отиде при него
- казал му „Спри, ела за малко“. Св. Х. не реагирал и продължил да върви
напред. Подс. Д. отново му казал да спре, както и че ако не го направи ще го
гръмне. Св. Х. отново не спрял, а подминал тримата подсъдими. Веднага след
това подс. Д. тръгнал бързо след него и подтичвайки го застигнал до № 17 на
ул. „Райно Попович“. Подс. Д. прегърнал през рамо св. Х. и му казал да си
даде парите. Последният казал, че няма пари. Тогава подс. Д. започнал да се
опитва да изхлузи чантичката от рамото на св. Х.. Успял да я изхлузи през
главата на св. Х., но последният я стискал с ръката си. Подс. Д. започнал да
дърпа чантичката към себе си, като на свой ред св. Х. се дърпал в обратната
посока. В този момент до тях дошъл подс. Г.. Последният бутнал подс. Д. за
ръката с намерение да преустанови дърпането. Казал му да спре. Д. обаче не
спрял да дърпа чантата. Св. Х. приклекнал и изтървал храната си на земята. В
този момент подс. Д. видял, че в джоба на анцуга си св. Х. има телефон и
затова спрял да дърпа чантата, но издърпал телефона му, като скъсал джоба на
долнището му. Започнал да го разглежда и като видял, че има парола, поискал
от св. Х. да му я даде. В това време другите двама подсъдими били до тях, но
не правили нищо. Подс. Г., който бил по-близо да Д. и Х. казвал на Д. да спре
да се занимава с момчето, а подс. К. бил на известно разстояние и не реагирал.
К. тръгнал в посока към „Червения площад“. След него тръгнал и подс. Г.,
а подс. Д. продължил да се разправя със св. Х.. Казал му, че ще му счупи
главата. В един момент той издърпал чантата на св. Х. от врата му и тръгнал с
нея и съдържанието и след другите двама подсъдими. Св. Х. също тръгнал
̀
след него викайки му да му върне вещите. Д. обаче не спрял. Малко по-късно
тримата подсъдими се разделили. Подс. Д. тръгнал към хотел, където се бил
настанил, а другите двама тръгнали към автомобила на Г. за да се приберат в
с.Езерово. Всички вещи, взети от подс. Д. останали у него. Пълната кутия с
цигари подс. Д. изпушил, телефона заложил в заложна къща „Корект“, а
останалите вещи - чантичката, кутията от слушалки и празната цигарена кутия
изхвърлил.
Междувременно веднага след случката св. Х. се прибрал в дома си и
съобщил на майка си - св. М., чийто бил и мобилния телефон който подс. Д.
взел, за станалото. През деня на същата дата 28.09.2023 год. св. М. отишла във
Второ РУ. Там и било казано да отиде сина й, но тя решила сама да обходи
3
района и да види дали евентуално няма камери, които да са заснели станалото
със сина и. Видяла поставена камера на ул. „Райно Попович“ 17, където се
̀
помещавала фирма „Строител“ и помолила да и предоставят запис от
̀
камерата за видеонаблюдение. Такива и били дадени и на 29.08.2023 год. със
̀
св. Х. отишли във Второ РУ, когато той подал сигнал за грабежа.
Съдът е възприел тези факти, въз основа на събраните по делото
доказателства - обясненията на тримата подсъдими (в това число обясненията
на подс. Г. давани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 279 от НПК); отчасти показанията на св. Х. дадени непосредствено пред
съда, както и отчасти тези давани в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281 от НПК; показанията на св. И. М., както и тези
на св. Й. Я.; заключенията по назначените съдебни експертизи - оценителна и
видео-техническа и лицево-идентификационна и показанията на изготвилите
ги вещи лица; протокол за разпознаване на лица; протоколи за доброволно
предаване на вещи; протокол за оглед на ВД, разписка; справки за съдимост и
останалите приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства;
приложените веществени доказателства и доказателствени средства.
От съществено значение за установяване на обективната истина в
настоящия случай са обясненията на тримата подсъдими и показанията на св.
М. Х., които са очевидци и участници в инцидента, както и видеозаписа от
охранителната камера на поставена на ул. „Райно Попович“ № 17, заснела
изцяло действията на четиримата и тяхното съпоставяне. Обясненията на
тримата подсъдими и показанията на св. Х. са били подложени от районния
съд на подробен и задълбочен анализ, като са изследвани и противоречията
между тях. Обясненията на подсъдимите правилно са преценени от първата
инстанция освен като средство за защита и като доказателствено средство, тъй
като в тях се излагат факти от предмета на доказване по делото и изцяло
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. В своите
обяснения подс. Д. признава, че единствено той е извършил инкриминираното
деяние, като решението е било взето спонтанно, без да казва на другите двама
подсъдими. Тези обяснения изцяло се подкрепят както от обясненията на
подсъдимите Г. и К., така и от съдържанието на записа от охранителната
камера на ул. „Райно Попович“ 17, с който непосредствено се е запознал и
съдът и страните в съдебно заседание. От него се установява, че обясненията
на подсъдимите съответстват на обективната истина, а именно, че единствено
подс. Д. дърпа чантата на пострадалия, дърпа джоба му и взема вещ от него,
разглежда я, а малко след това отново издърпва чантичката от врата на
пострадалия. Впоследствие, подс. Г. се приближава съвсем близо до
пострадалия и Д., в момента когато той дърпа за първи път чантата на
пострадалия, като Г. се присяга към дърпащите се, но удря в ръката подс. Д..
Установява се, че подс. К. изобщо не се доближава до пострадалия.
По отношение на показанията на св. Х. – те кореспондират с обясненията
на подсъдимите и видеозаписа относно обстоятелството, че подс. Д. му е
казал да спре, да си даде парите, че ако не спре ще го гръмне, че именно той
му е издърпал телефона от предния десен джоб на долнището като скъсал
джоба, а в последствие му издърпал чантата и заминал с нея. В тази им част
4
показанията на Х. са неизменни в хода на цялото наказателно производство,
кореспондират с обясненията на подсъдимите Д., Г. и К. и най-вече са в пълен
унисон с информацията съдържаща се върху диска, съдържащ запис от
охранителната камера. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал
показанията на св. Х. в частта, в която разказва, че и друг, освен А. Д. го
бутнал в гърдите и той си изтървал пакета с храната, като в тази част
показанията не намират опора в останалия доказателствен материал. Следва
да се отбележи и че в хода на наказателното производство се констатират и
съществени противоречия в показанията на свидетеля Х. относно участието на
Г. и К. в инкриминираното деяние. Показанията на този свидетел относно
участието на останалите двама като цяло са колебливи и нееднозначни, не
съответстват на останалите затова и не могат да се възприемат като
достоверен и обективен доказателствени източник в тази част.
В заключение, при оценката на доказателствата от страна на Районен съд
- Варна не са допуснати нарушения на принципите на чл. 107, ал.3 и ал. 5 от
НПК.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че
искането на прокурора да бъдат признати за виновни подсъдимите Г. и К. е
неоснователно. В протеста са изложени аргументи, че съдът не е коментирал
показанията на М. Х. относно помагачество при извършване на
престъплението от страна на подс. Г. и подс. К., предвид оказваната от тяхна
страна помощ на Д. - чрез реплики, които са оказали натиск върху
пострадалия. Тези аргументи на прокуратурата са несъстоятелни, доколкото
не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Както беше посочено,
показанията на св. Х., че и друго лице освен А. Д. го бутнало в гърдите и той
си изтървал пакета с храната не се кредитират от първоинстанционния съд и
въззивния състав. Не са събрани и доказателства за фактологията, описана в
обвинителния акт - че освен Д. тези двама подсъдими също били казали на Х.
да си даде телефона, че подс. К. се отдръпнал настрани и започнал да се
оглежда да не дойде някой, или да оказва помощ при извършване на деянието.
По делото безспорно се установява, че Г. се присяга към дърпащите се, но
удря в ръката подс. Д., т.е. неговите действия не представляват участието му в
изпълнителното деяние на престъплението грабеж, нито съучастие под форма
на помагачество по отношение на престъплението. По отношение на подс. К.
се твърди от прокуратурата, че този подсъдим стоял встрани, нищо не казвал,
а само се оглеждал дали има някой по улицата да ги гледа, като той не се
намесил. От тези действия и бездействия на подс. К. не може да се направи
извод за наличие на съучастие под форма на помагачество от страна на К.,
каквото искане е направено от прокуратурата. Съгласно чл.20, ал.4 от НК,
помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението
чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието,
отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
Действително, от обективна страна охраняването на извършителя на
престъпление може да се приеме като помагачество, но в настоящия случай
обвинението по отношение на подс. К. се основава единствено на
субективното мнение на пострадалия Х., че този подсъдим „се оглеждал дали
5
има някой по улицата да ги гледа“. И доколкото е налице единствено
предположение, че подс. К. е охранявал и пазел подс. Д. докато извършва
грабежа, то категорично се установява, че не е налице субективната страна на
съучастието – общността на умисъла. Всеки съучастник следва да предвижда
участието на останалите съучастници, да съзнава общественоопасния
характер на своето поведение и да цели другите да участват в осъществяване
на престъплението. Всички съучастници следва да предвиждат
общественоопасните последици на собственото си деяние и на деянията на
останалите съучастници и последиците, които ще последват от тяхното
поведение. В случая липсват каквито и да било доказателства за наличие на
общност на умисъл между тримата подсъдими за извършване на
престъпление, а са налице доказателство за обратното – че подс. Д.
инстинктивно и внезапно решил да извърши грабежа, без да споделя за
намерението си с останалите двама подсъдими, а тезата за помагачество се
основава единствено на предположения.
При решаване на въпросите по чл. 301 от НПК по отношение на подс. А.
Д. е направен цялостен и изчерпателен правен анализ на деянието по чл.198,
ал.1 НК от обективна и субективна страна, който настоящата съдебна
инстанция намира за правилен.
Първоинстанционният съд е преценил, че при тези данни следва да
наложи наказание при приложението на чл. 54 от НК, като е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанията на подс. Д. и
младата му възраст, а като отегчаващо отговорността обстоятелство -
предходната съдимост на Д., основно за престъпления против собствеността,
включително и друг грабеж. Поради това, отчитайки наличието на висока
степен на обществена опасност както на деянието (с оглед времето и начина на
извършване на престъплението), така и на дееца (многократно осъждан преди
инкриминираната дата; настоящото престъпление е извършено по време на
изпитателните срокове определени му по предходните осем присъди), ВРС е
определил наказание в размер около средния предвиден в закона, а именно в
размер на 5 години „Лишаване от свобода“.
Въззивният съд счита, че целите на наказанието и най-вече поправянето
на подсъдимия могат да бъдат постигнати с едно наказание, което е по-близо
до законоустановения минимум, а именно в размер на три години и шест
месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. На първо място поради следните общи и принципни положения.
Индивидуализацията на наказанието е дейност, при която съдът е длъжен да
съобразява и оценява всички обстоятелства, които имат тежест и значение за
постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и
следващото се за него наказание. По вид и размер, а също и начин на
изпълнение, то трябва да е достатъчно за успешното постигане на целите на
чл. 36 от НК. Съобразно тях наказанието следва да отразява не само простото
възмездие за извършеното и да служи като превенция, но и да легитимира
хуманната идея за превъзпитание. Спазването на тези принципни положения
повлиява и преценката за неговата справедливост. Съответно, за правилното
определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
6
индивидуалната тежест и обществената опасност на конкретната престъпна
проява да се прецени в съвкупност с данните за личността на дееца, които
ориентират относно нуждата от по-голямо или по-малко интензивно
наказателно въздействие с оглед комплексното реализиране на целите на
специалната и генералната превенция, нито една от които не може отнапред
да има приоритетно значение. Също така репресията следва да е навременна,
най-вече при преценката за ефективно налагане на наказание и неговия размер
трябва да се определи при внимателно преценяване на всички компоненти на
чл. 54 от НК.
При определяне на размера на наказанието съдът прецени посочените от
първата инстанция смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а
също и установените от въззивната инстанция смекчаващи обстоятелства,
които счита че имат значение в насока смекчаване на отговорността на
подсъдимия – обществената опасност на деянието и справката относно
поведението на подс. Д. по време на престоя му в Затвор – Варна.
Първата инстанция е приела, че е налице висока степен на обществена
опасност на деянието, с оглед времето и начина на извършване на
престъплението. Действително инкриминираното деяние е извършено около
04:30 часа, т.е. в тъмната част от денонощието, когато осъществяването му е
значително по-лесно. Въззивната инстанция не споделя обаче извода на ВРС,
че начина на извършване на престъплението се отличава с по-висока степен на
опасност. Следва да се съобрази обстоятелството, че употребената сила от
подсъдимия за отнемане на вещите е с нисък интензитет, като пострадалия не
е претърпял телесни увреждания от инкриминираното деяние, както и че
стойността на отнетите от подс. Д. чужди движими вещи не е висока, а именно
175,70 лева. По отношение на обществената опасност на дееца се установява
следното. От справка за поведението на подс. Д. по време на престоя му в
Затвора Варна е видно, че той е постъпил на 21.03.2024 г., като на 27.03.2024
г. е поставен на общ режим, открит тип и на 26.04.2024 г. е разпределен в
ЗООТ „Разделна“. За времето на престоя си там Д. не бил награждаван, не е
наказван и няма дисциплинарни проверки срещу него. Вписва се добре в
затворническата среда, не е конфликтен и е извеждан да полага труд в „цех за
изработка на бетонни изделия“. Приложената справка несъмнено има
отношение при преценката относно обществената опасност на дееца, като се
забелязва положителна промяна в нагласите на подсъдимия. Той постъпва за
пръв път в затвора, пред съда, в последната си дума също отбелязва това
обстоятелство, че независимо от множеството си осъждания, до момента не е
влизал в затвора. Повече от очевидно е, че присъдите, предхождащи
настоящето деяние, а част от тях се явяват извършени в изпитателния срок/ за
тях ще е приложим чл. 68 от НК при допълнителна преценка от районния съд
по реда на чл. 306 ал.1 от НПК/, както резонно отбелязва първоинстанционият
съд, при вземане на решението си за размера на наказанието, не е оказал
предупредително и възпиращо въздействие. Следва да се отбележи, че
първата от наложените му присъди е още като непълнолетен, с наложено
наказание пробационни мерки, а следващите са все за кратки периоди от
време, най-вече срещу собствеността, еднотипни престъпления, при които
7
като краен резултат са били налагани наказания, отлагани по реда на чл. 66 от
НК. Липсата на по-интензивна наказателна репресия, правилно отмерено
наказание и ясно мотивирана преценка за вида на изтърпяването му от страна
на съдилищата, са част от създаденото чувство за безнаказаност у
подсъдимия, освен неговото собствено утвърдено с времето противоправно
поведение.
Поради това и предвид другите горепосочени обстоятелства съдът
намира, че налагането на едно наказание по-близо към законоустановения
минимум се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца,
справедливо и в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в
нормата на чл.36 от НК. Следва да се отбележи и че не може да бъде
удовлетворено искането на защитника на подс. Д. наложеното наказание да
бъде в предвидения в закона минимален размер. Както е обсъдил
първоинстанционният съд, подс. Д. има предходни условни присъди,
наказанията по които очевидно не са постигнали целения поправителен и
предупредителен ефект, а са насложили определено чувство на безнаказаност.
Предвид това и наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи вината
обстоятелства, налагането на наказание в минимален размер би било
незаконосъобразно по смисъла на чл.54 от НК и не би постигнало целите на
наказанието. По отношение на режима той следва да е строг, при наличните
данни в справката от Затвора Варна за изтърпяване на друго групирано
наказание лишаване от свобода, като настоящето ще се явява второ по ред за
изтъпяване.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отмяна на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.1
от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 253 от 04.11.2024 г. по НОХД № 1752/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта относно наложеното наказание на
подсъдимия А. А. Д. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като при
условията на чл.54 от НК го НАМАЛЯВА от ПЕТ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9