Р Е
Ш Е Н
И Е № 16
21.03.2019
Гр. В****
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС гражданска
колегия
В открито съдебно заседание на двадесети февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Д** М**
Членове: СВ** С**
Г** Й**
При секретаря В** К** и в присъствието
на
прокурора
като разгледа
докладваното от Съдията
М**
Въззивно
гражданско дело № 392 по
описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на Г.Е.М. *** и „Д** Е**“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с.Горни Лом, общ.Чупрене, обл.Видин против Решение
№185/11.10.2018г., постановено по гр.дело №180/2018г. по описа на БРС.
Поддържа
се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, алтернативно – неправилно
и незаконосъборазно. Като основание за недопустимост за решението се поддържа,
че предявените отрицателни установителни искове са недопустими, кат осе
посочват изискванията на ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
По
отношение основателносттта на предявените искове се поддържа, че същите са
неоснователни, тъй като жалбоподателите са придобили на годно правно основание
посочените в исковата молба имоти чрез покупко-продажба при проведена процедура
при спазване на ЗОС и ЗМСМА, като договорите са сключени чрез проведена тържна
процедура. На това основание е поискано да се потвърди обжалваното решение.
По
делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М.Г.Б., Л.Г.А. и В.Н.П.
чрез адвокат П** Д**, в който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна
както в частта за възражението на жалбоподателите за недопустимост на предявените
искове, така и по отношение на възраженията за неоснователност.
Окръжният
съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на
ответната по жалба страна и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена от надлежна страна и в определения законов срок, поради което е
допустима.
По
същество въззивната жалба е основателна.
Пред
БРС ищците М** Б., Л.А. и В.П. са предявили искове против Г.Е.М. И „Д** Е**“
ЕООД, с които са поискали да се приеме за установено, че ответниците не са
собственици на посочени в исковата молба поземлени имоти, находящи се в
землището на село Г***Л**, местност „К**“. Поддържат, че са законни наследници
на Б*** М* Д*, починал през 1958г., като наследниците на същия са подали
заявление за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници през 1992г.
С
Решение №8/09.04.1999г. ПК гр.Б*** е признала и възстановила правото на собственост
на наследниците на Б** М**Д**на редица имоти, между които и имотите, предмет на
спора.
Поддържат,
че възстановените земеделски имоти попадали в имоти №072015, 072016, 072017,
072018 и 072019 по КВС, което е установено с протокол за идентифициране на
имотни граници от 02.04.2017г. на Комисия при ОСЗ гр.Б**. Било констатирано, че
имотите са продадени от Община Чупрене на ответниците с договори за
покупко-продажба през 2014г. и 2015г. Поддържат, че имотите не са станали
общинска собственост по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като по отношение
на тези имоти процедурата по реституция не е била завършена, което обуславя
правния интерес на ищците да предявят установителните искове.
По
делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответниците, в който поддържат, че предявените искове са
недопустими, посочените в исковата молба имоти не са индивидуализирани, като са
оспорили истинността на Протокол за идентифициране от 02.04.2018г.
По
делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че посочените имоти в
исковата молба ако се нанесат заснетите точки по протокола за идентифициране,
същите не съвпадат с границите на всички имоти, а засягат част от тях. При
проверка на място вещото лице е констатирало, че част от границите към
настоящия момент не съществуват на терена.
С обжалваното
решение БРС е уважил предявените искове и е приел за установено по отношение на ответниците,
че същите не са собственици на имотите, предмет на иска. В мотивите си съдът е
приел, че ищците са наследници на Б** М**Д**, като е възстановено правото на
собственост на наследниците на същия на имоти, предмет на решение на ПК гр.Б**
№8/09.04.1999г. По делото е приложен препис от решението, от което е видно, че
действително е признато правото на собственост на наследниците на Б**М**Д** в
съществуващи „възстановими“ стари реални граници на подробно описани в решението
имоти в различни местности в землището
на с.Г** Л**, като в последствие няма издадено от ПК гр.Б** друго решение за
определяне на възстановените имоти и реституционната процедура не е била завършена. Ищците се позовават на
протокол, съставен през 2017г. на основание чл.45, ал.4 от ППЗСПЗЗ за
идентификация на възстановените имоти, като ОС приема за правилно възражението,
направено в писмените бележки от жалбоподателите, че този протокол не е съставен по надлежния ред и от него не може
да се направи извод за кои точно имоти се касае правото на собственост, върху
което е прието за възстановяване с цитираното решение на ПК гр.Белоградчик.
Ответниците
са представили пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени
доказателства, от които е видно, че със Заповед №39/28.07.2008г. на ОД „З**“
гр.В** е одобрено протоколно решение по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, като определените
имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища на Общ. Ч** да се предоставят на
общината за актуване. В представеното протоколно решение са изброени землищата,
които подробно са описани в Приложение №1 на протоколното решение.
Не
се спори между страните, че Община Ч** въз основа на така придобитите
земеделски имоти е сключила договор за покупко-продажба на 24.10.2014г. с
ответника „Д** Е**“ ЕООД на основание чл.35, ал.1 от ЗОС, Решение №385, взето с
Протокол №27/05.08.2014г. на ОС Ч** и Заповед №300/07.10.2014г. на кмета на
Община Ч**, с който договор общината е продала на дружеството общински
недвижими имоти, подробно описани в договора за покупко-продажба, находящи се в
землището на с.Г**Л** в местността „К***“.
С
договор за покупко-продажба на 13.07.2015г. Общ.Ч** е продала на ответника Г.Е.М.
също на основание чл.35, ал.1 от ЗОС общински недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Г**Л** в местността „К**“, подробно описани в договора.
От
приложения препис от заявление до ПК с.Ч** за възстановяване на земеделски земи
на Б**М**Д** е видно, че не са заявявани за възстановяване земи в местността „К**“.
С оглед на така установените обстоятелства,
Окръжният съд приема, че решението, предмет на обжалване е неправилно и
необосновано, поради което ще следва да бъде отменено.
Следва
да се приеме, че ищците не са доказали така предявените отрицателни
установителни искове. От събраните по делото доказателства се установява, че
ответниците са собственици на посочените в договорите за покупко-продажба с
Община Ч**земеделски земи, които са ги придобили на годно правно основание,
като ищците не са представили доказателства за притежавани от тях права върху
посочените в договорите имоти, доколко може да се установи от описаните в
исковата молба претендирани имоти и идентификацията им след дадени указания от
съда за конкретизиране на исковата претенция.
Не
се установява идентификация между претендираните земеделски земи, върху които
ищците поддържат, че притежават право на собственост и земите, на които
ответниците са станали собственици по силата на сключени договори за
покупко-продажба.
На
това основание обжалваното решение ще следва да бъде отменено, като се
отхвърлят предявените искове.
На
жалбоподателите ще следва да се присъдят направените по делото разноски за две
инстанции общо в размер на 927.00лв. – 900.00лв. адвокатско възнаграждение за Районен
и Окръжен съд и 27.00лв.-ДТ.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №185/11.10.2018г., постановено по гр.дело
№180/2018г. по описа на БРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г** Б ***, Л.Г.А. *** и В.Н.П. ***
иск против Г.Е.М. *** за признаване за установено, че Г.Е.М. не е собственик на
имоти ПИ №072015, представляващ лозе в землището на с.Г**л**, местност „К**“ с
площ 0.650дка, актуван с АОС 579 и ПИ 072016, представляващ лозе, находящо се в
землището на с.Г**Л**, местността „К**“ с площ 0.231дка, актуван с АОС 580,
закупени с договор за покупко-продажба от 13.07.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г*** Б. ***, Л.Г.А. *** и В.Н.П. ***
иск против „Д** Е**“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление с.Г** Л**, обл.В** за признаване за
установено, че „Д**Е**“ ЕООД, ЕИК:** е собственик на имоти ПИ №072017,
представляващ ливада в землището на с.Г**л**, местност „К**“ с площ 0.401дка,
актуван с АОС 504, ПИ 072018, представляващ ливада, находяща се в землището на
с.Г**Л**, местността „К**“ с площ 3.638дка, актуван с АОС 505 и ПИ 072019,
представляващ ливада, находяща се в землището на с.Г**Л**, местността „К**“ с
площ 0.480дка, актуван с АОС 506, закупени с договор за покупко-продажба от 24.10.2014г.
ОСЪЖДА М. Г** Б. ***, Л.Г.А. *** и В.Н.П. *** да заплатят на Г.Е.М. и „**Е**“
ЕООД, ЕИК:*** направените разноски за две инстанции общо в размер на 927.00лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.