Номер 23820.10.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
Секретар:ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН ГЮРЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204300500451 по описа за 2020 година
, и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Велур“ АД, в качеството му на длъжник по изп. дело №
2014880040069 по описа на Р.Д.– частен съдебен изпълнител с рег. № 880 и с район на
действие ОС-Ловеч, против Постановление от 30.07.2020 г. на съдебния изпълнител, с
което отказал да прекрати изпълнителното дело и да вдигне наложената по делото
възбрана. Излага подробни мотиви за настъпила перемпция, тъй като за периода от
23.06.2017 г. до 13.07.2020 г. не са извършвани действия по изпълнението. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок Община Ловеч, в качеството си на взискател по делото не е
представила отговор.
В съдебно заседание „Велур“ АД се представлява от адв. Я. Х. от АК-София, който
изразява становище, че поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива с
представената писмена защита. Моли изпълнителното производство да се прекрати
поради настъпила перемпция. Претендира съдебно-деловодни разноски, като представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Община Ловеч и ТД на НАП-Велико Търново не изпращат представители.
1
По делото са изготвени и приложени подробни мотиви от Р.Д. - ЧСИ с район на
действие Окръжен съд - Ловеч, в които се сочи, че жалбата е допустима, но
неоснователна, а така постановеният отказ е правилен, тъй като предвиденият в закона
двугодишен срок не е изтекъл. Счита, че жалбата следва да се остави без уважение.
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата на „Велур“ АД е допустима, тъй като е
подадена от лице с правен интерес – длъжник, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдия изпълнител-отказ за прекратяване на изпълнителното дело, в
законоустановения седем дневен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК – постановлението е
постановено на 30.07.2020 г., а жалбата е подадена на 03.08.2020 г.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите и становищата на страните,
настоящият съдебен състав приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20148800400698 по описа на Р.Д. - частен съдебен изпълнител с
рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч, е образувано въз основа
на възлагателно писмо от 11.06.2014 г. на Община Троян срещу „Велур“ АД за
събиране на сумата в общ размер на 27922,80 лв., начислена въз основа на актове за
установяване на публични вземания, издадени от Община Ловеч и приложени към
възлагателното писмо. Във възлагателното писмо взискателят на основание чл. 18 от
ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да определи способите на изпълнение.
На 17.06.2014 г. представител на „Велур“ АД – М.К., адм. директор, е удостоверил, че
е получил покана за доброволно изпълнение.
На 13.10.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД за
наложен запор на банкови сметки на дружеството /лист 89/. Липсва доказателство за
надлежно получаване на съобщението на банката, както и отговор дали е изпълнено
указаното действие.
На 28.02.2017 г. е направено искане за вписване на възбрана върху всички недвижими
имоти, собственост на дружеството длъжник, на територията на област Ловеч /л. 92/,
уважено на 01.03.2017 г.
На 19.06.2017 г. е уважено искането на дружествто длъжник за частично заличаване на
възбраната. След вписване на заличаване на част от имотите възбранен остава само
имот на територията на парк „Стратеш“, а именно – поземлен имот с идентификатор №
43952.517.6, ведно с построените в него сгради с идентификатори с № 43952.517.6.1, №
43952.517.6.2 и № 43952.517.6.3, съгласно, действащите от 2007 г., КККР на гр. Ловеч.
На 20.11.2018 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочена дата за
2
опис на възбранения имот /лист 139/. Няма данни призовката да е получена от
представител на „Велур“ АД.
На 27.03.2020 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочена дата за
опис на възбранен имот /лист149/. Няма данни призовката да е получена от
представител на „Велур“ АД.
На 13.07.2020 г. е изратена призовка за принудително изпълнение с насрочена дата за
опис на възбранен имот /лист 151/, като същата е получена от представител на „Велур“
АД – Г.П., изп. директор.
На 20.07.2020 г. е постъпило искане от „Велур“ АД до съдебния изпълнител за
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила
перемпция.
С Постановление от 30.07.2020 г. съдебният изпълнител отказал да прекрати
изпълнението поради липса на основание за това.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна
инстанция приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производството се счита за прекратено по силата на закона /ex lege/ с изтичане на две
години, през които взискателят не трябва да е поискал осъществяването на
изпълнителни действия. Срокът е преклузивен, тъй като е уреден като санкция за
бездействието на взискателя, а началото му се поставя с последното изпълнително
действие. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.05/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС върховният съд е направил разграничение между същински и
несъщински изпълнителни действия, изграждащи изпълнителните способи, като само
първите спират срока. По отношение на същински действия върховният съд е приел, че
такива са: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица, като изброяването не е изчерпателно.
Образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. не
представляват същински действия по изпълнението и същите не следва да се отчитат
3
при изчисляване на срока.
В процесния случай производството е образувано чрез възлагателно писмо, като
Община Ловеч, в качеството ѝ на взискател, се е възползвала от разпоредбата на чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ и е възложила подбора на действията по изпълнението на съдебния
изпълнител. Така, макар и да не е било налице изрично посочване във възлагателното
писмо на начин на изпълнението, по инициатива на съдебния изпълнител са били
извършени редица същински изпълнителни действия – присъединяване на взискател,
налагане на запор върху банкова сметка и възбрана върху недвижим имот, насрочване
на опис на недвижим имот. С оглед на посоченото не се установи двугодишен период,
през който да е било налице бездействие от страна на взискателя, което изключва и
възможността за настъпване на перемпция.
Съдебният състав не споделя изложеното в жалбата съждение, че само валидно
извършените действия от съдебния изпълнител следва да се отчитат при преценката за
настъпила перемпция. Посоченото не намира опора нито в закона, нито в ТР №
2/26.05.2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Перемпцията има за цел да
дисциплинира взискателя, а не съдебния изпълнител, доколкото същата е предвидена
като санкция за бездействието на взискателя. В същия момент взискателят не
разполага с контрол касателно начина на извършваното действие, поради което и не
следва да носи отговорност за процесуални нарушения от страна на съдебния
изпълнител. С оглед на посоченото съдът се съгласява, че изпращането на призовка за
насрочена дата на извършване на опис на възбранен имот безспорно не е същинско
изпълнително действие, но насроченият опис, във връзка с който се извършва
призоваването, е такова.
За прецизност следва да се посочи, че част от изпълнителните действия са
извършени при допуснати процесуални нарушения, но посоченото е извън предмета на
настоящото производство. Отделен въпрос е, че това може да доведе до отмяната им по
чл. 435 от ГПК или до ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния
изпълнител.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Велур“ АД, с ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление: гр. ................................., в качеството му на длъжник
по изп. дело № 2014880040069 по описа на Р.Д.– частен съдебен изпълнител с рег. №
880 и с район на действие ОС-Ловеч, против Постановление от 30.07.2020 г. на
съдебния изпълнител, с което отказал да прекрати изпълнителното дело поради
4
настъпила перемпция, като неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5