Р Е Ш Е Н И Е
Номер 659
от 29.04.2021 г. град Бургас
Административен съд – Бургас, втори състав, на шести
април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 237 по описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 във връзка с чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Бългериън костал пропъртийс” ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов” № 2, ет. 2, представлявано от И. Л. Д.– управител против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 23/03.12.2020 г., издаден от началник отдел „Местни данъци и такси“, дирекция „Счетоводно финансова дейност“, Община Созопол, потвърден с Решение на кмета на Община Созопол по жалба вх. № 26-00-2163/15.12.2020 г. Иска се от съда да отмени оспорения акт, като се излагат подробни мотиви в тази насока. Претендира се съдът да задължи Община Созопол, и конкретно общинската данъчна администрация да преизчисли дължимите от дружеството данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода от момента на въвеждане на сградите в експлоатация до 2019 г. включително, след което същите да бъдат възстановени на дружеството, като са посочени съответните имоти. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ангел Динков от БАК, който поддържа заявената претенция. Иска присъждане на разноски по представен списък.
Ответната страна – кмет на Община
Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Лиляна Ангелова от БАК, изразява
становище за неоснователност на жалбата, и иска от съда да остави в сила
процесния административен акт като законосъобразен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на жалбоподателя.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От представените по делото доказателства се установява, че дружеството жалбоподател претендира възстановяване на суми, заплатени от него за ДНИ и ТБО за два собствени имота, както следва:
УПИ V-7045 в местност „Буджака“, в землището на гр. Созопол с площ от 3 412 кв.м. съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 124/25.06.2007 г. (л. 81). В нотариалния акт изрично е посочено, че предмет на продажбата е само земята без построените (към момента на сделката) върху имота сгради с апартаменти за сезонно ползване група І и група ІІ, всяка от тях състояща се от три жилищни и един тавански етажи, с обща разгърната застроена площ 2 492 кв.м. Имотът е деклариран в Община Созопол с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 1629/02.07.2010 г. (л. 73 - л. 80). В декларацията е посочена налична декларация по чл. 17 от ЗМДТ № 167/13.07.2007 г. (л. 88 - л. 91). Отбелязано е, че имотът представлява земя в строителни граници на гр. Созопол – вилна зона първа категория. По делото е представено Удостоверение № 117/18.10.2007 г. (л. 92) за въвеждане в експлоатация на строеж „Вилни сгради с апартаменти за сезонно ползване (група І и група ІІ), находящ се в УПИ V-7045 в местност „Буджака“ – землище на гр. Созопол с възложител „Грийн хил инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********. Впоследствие дружеството е подало нова данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК14000854/25.04.2019 г. (л. 59 – л. 68). В тази декларация видът на имота е отбелязан като земя, като в имота са разположени вилни сгради.
Поземлен имот с идентификатор 81178.9.47 по кадастралната карта на с. Черноморец, община Созопол, местност „Аклади Чеири“, целият с площ от 5 407 кв.м., съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 88/24.10.2008г. (л. 93). В нотариалният акт изрично е посочено, че предмет на продажбата е само земята без построените (към момента на сделката) върху имота сгради – три вилни сгради с апартаменти за сезонно ползване група І, група ІІ и група ІІІ, обслужващи сгради - бистро и фитнес зала и трафопост. Имотът е деклариран в Община Созопол с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 926/08.06.2010 г. (л. 69 - л. 72). Отбелязано е, че имотът представлява земя в землището на гр. Черноморец. За същият имот е подадена и Декларация № 136/08.06.2010 г. (л. 84 – л. 87) по чл. 17 от ЗМДТ. По делото е представено Удостоверение № 79/16.07.2009 г. (л. 94) за въвеждане в експлоатация на строеж „Вилни сгради с апартаменти (3 боря) – (група 1; група 2; група 3, фитнес и бистро)“, находящ се в УПИ 9047 в местност „Аклади - Чеириа“ – землище на с. Черноморец с възложители „Лиам Годфри“ ООД, ЕИК *********; „Гардън бийч“ ЕООД, ЕИК ********* и „БГ асетс мениджмънт“ ООД, ЕИК *********. Впоследствие дружеството е подало нова данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК14001373/05.08.2019 г. (л. 49 – л. 58).
Дружеството е подало до кмета на Община Созопол Искане рег. № 26-00-912/29.05.2020 г. (л. 104) за възстановяване на надвнесени местни данъци и такси на основание чл. 128 и сл. от ДОПК. В искането е посочено, че дружеството притежава два имота, които „След като са били придобити, двата имота са били напълно застроени с жилищни сгради, които са били продадени на трети лица. Като доказателство представяме удостоверенията за въвеждане на сградите в експлоатация“. Посочено е още, че след застрояването и въвеждането на имотите в експлоатация дружеството е допуснало пропуск – не е подало коригираща декларация, отразяваща имотите като напълно застроени. По тази причина дружеството е заплащало много по-високи данъци от действително дължимите. След това за двата процесни имота са подадени коригиращи декларации през 2019 г. поради което дружеството вече заплаща реално дължимия по размер данък. Иска се от кмета да възложи проверка на компетентните органи, които да изчислят надвнесените от дружеството данъци и такси и впоследствие надвнесените суми да бъдат възстановени. Претендира се, че дружеството е надвнасяло суми за периода от 2007 г., респ. 2009 г. до 2019 г. включително.
С писмо вх. № 26-00-912-1/11.06.2020 г. (л. 103) кметът на Община Созопол е уведомил „Бългериън костал пропъртийс” ООД, че подаденото искане за възстановяване на надвнесени суми за данъци и такси е неоснователно и конкретния казус не попада в хипотезата на чл. 128 и сл. от ДОПК. Посочено е, че сумите за местни данъци и такси са определени на база подадени от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ за двата имота през 2010 г. След като дружеството не е подало своевременно коригиращи декларации, искането му не може да бъде уважено.
„Бългериън костал пропъртийс” ООД е подало жалба (л. 98) до кмета на Община Созопол във връзка с постановения отказ. Жалбата е с правно основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 152, ал. 2 от ДОПК. В жалбата е посочено, че така постановения отказ е незаконосъобразен, тъй като не е извършена проверка по направеното от дружеството искане. Също така е следвало във връзка с искането общинската администрация да изготви АПВ. В останалата част жалбата преповтаря съдържанието на искането. Според жалбоподателя в този случай липсва текст в закона, който да лишава дружеството от правото да иска връщане на недължимо платени данъци поради това, че е допуснато неправилно деклариране. Няма такава ограничителна норма. Твърди се, че след като данъка не отговаря на реалното състояние и площ на имота, надвнесените данъци и такси следва да се възстановят. Иска се от кмета на общината да възложи извършването на проверка на общинските органи по приходите, да се изчислят надвнесените суми и същите да бъдат възстановени по посочена банкова сметка ***.
Кметът на Община Созопол е отговорил на постъпилата жалба с писмо изх. № 26-00-912-3/08.07.2020 г. (л. 95). Посочено е, че не е налице правно основание за възстановяване на сумите, за които дружеството твърди, че са недължимо платени. Според решаващия орган подадените през 2019 г. коригиращи декларации имат действие занапред. Цитирана е разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от ДОПК съгласно която подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Изяснено е обстоятелството, че с АПВ не се определят задължения. Органът по приходите извършва проверка по декларираните от лицето данни, след което се произнася дали са налице суми, подлежащи на възстановяване, а не определя различни задължения, в сравнение с декларираните от лицето или установените с ревизионен акт. След като жалбоподателят не е изпълнил задължението си да декларира промяната в статута на притежавания от него имот в определения от закона срок, той не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Разгледани са действията и бездействията на жалбоподателя и свързаните с това правни последици.
„Бългериън костал пропъртийс” ООД е обжалвало писмо (отказ) вх. № 26-00-912-1/ 11.06.2020 г. на кмета на Община Созопол по съдебен ред, като е образувано адм. д. № 1511/ 2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. Съдебният спор е приключил с Решение № 1318/14.10.2020 г. (л. 7), като съдът е обявил нищожността на постановения отказ № 26-00-912-1/11.06.2020 г. на кмета на Община Созопол и е изпратил делото като преписка на звеното по местни приходи в Община Созопол за произнасяне от определен със заповед на кмета на общината служител по искане за възстановяване на надвнесени местни данъци и такси вх. № 26-00-912/29.05.2020 г. на „Бългериън костал пропъртийс” ООД съобразно дадените с решението указания. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 03.11.2020 г.
Предвид указанията на съда, началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол е постановил Резолюция за извършване на проверка по прихващане или възстановяване № 022/03.12.2020 г. (л. 10), с предмет установяването на надвнесени суми за ДНИ и ТБО по искане за прихващане и връщане № *********/03.12.2020 г.; писмо № 26-00-912/29.05.2020 г. и Решение на АС Бургас № 1318/14.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 r. Разпоредено е проверката да приключи с издаване на АПВ.
Разпоредената проверка е приключила с издаване на АПВ № 23/03.12.2020 г. (л. 11). В този административен акт е посочено, че искането на „Бългериън костал пропъртийс” ООД е неоснователно и не е налице хипотезата на чл. 128 и сл. от ДОПК. Релевира се довод, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на вещното право на имота са отговорни да уведомят писмено в двумесечен срок общината по местонахождение на имота чрез подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък на недвижим имот. Според алинея пета от тази правна норма при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. В обжалвания акт е посочено още, че местните данъци и такси за цитираните имоти са определяни на основание подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ - № 926/08.06.2010 г. и № 1629/02.07.2010 г. Определените задължения са заплатени в законоустановените срокове. В хода на проверката е установено, че дружеството, в качеството си на собственик на имотите, не е упражнило правото си да декларира своевременно настъпилите промени, а е сторило това години по-късно. При подаване на коригиращите декларации, задълженията за местни данъци и такси на дружеството са определяни спрямо новодекларираните обстоятелства. Направен е извод, че не са установени недължимо внесени суми, подлежащи на възстановяване. Указана е възможността този административен акт да бъде обжалван. Процесният АПВ е изпратен до дружеството и е получен на 14.12.2020г. (л. 14).
Недоволно от така постановения АПВ, дружеството обжалва същия пред кмета на Община Созопол с жалба № 26-00-2163/15.12.2020 г. (л. 15). В тази жалба се сочи, че обжалвания отказ е неправилен и постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че искането за възстановяване е основателно, защото попада в хипотезата на чл. 128 и сл. от ДОПК. Пресъздаден е текста на искането за възстановяването. Заявен е петитум за отмяна на обжалвания АПВ и даване на указания за възстановяване на недължимо платени данъци и такси.
В отговор на жалбата, кметът на Община Созопол е постановил оспореното решение (л. 17). В частта относно обжалвания АПВ е изяснена фактическата обстановка относно провеждането на проверка дали са налице необходимите условия искането на дружеството да му бъдат възстановени недължимо платени суми да бъде удовлетворено. Разгледана е теоретично процедурата по издаване на АПВ и компетентността на съответните общински органи по приходите в тази връзка. На практика са изложени мотиви във връзка със законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт. В частта на решението по съществото на спора са разгледани условията, при които искането за възстановяване, направено от „Бългериън костал пропъртийс” ООД, би било основателно. Представено е тълкуване на чл. 104 от ДОПК в приложимата редакция към датата на подаване на коригиращата декларация. Разгледано е значението на определените от законодателя срокове относно подаването на декларации и допускането на корекции в тях. Изложени са причините, поради които решаващият орган не приема, че дружеството е направило пропуск, довел до неправилно е декларирало дължимите местни данъци и такси. Релевира се твърдение, че самия жалбоподател не се е ангажирал да посочи правното основание, на база на което Община Созопол следва да възстанови претендираните от дружеството недължимо платени суми. Разгледана е разликата между преклузивния срок (заложен в чл. 129, ал. 1 от ДОПК) и давностните срокове. Направено е заключение, че „Бългериън костал пропъртийс” ООД не е внесло в бюджета на Община Созопол недължимо платени суми за местни данъци и такси, поради което липсва правно основание такива да бъдат възстановени в негова полза във връзка с подаденото искане. В този смисъл, решаващият орган е отхвърлил жалбата и е потвърдил процесния АПВ. Това решение е изпратено с придружително писмо (л. 24) до дружеството, но не са ангажирани доказателства относно връчването му. Дружеството не оспорва факта, че е получил решението нито в жалбата, нито в хода на съдебните прения.
Недоволно от така постановеното потвърдително решение на кмета на Община Созопол, „Бългериън костал пропъртийс” ООД обжалва АПВ № 23/03.12.2020 г. с жалба рег. № 26-00-141/19.01.2021 г. (л. 3). В сезиращата съда жалба е възпроизведено съдържанието на искането за възстановяване; проследена е хронологията на действията на общинската администрация по приходите и на кмета на Община Созопол до издаването на процесния АПВ; изложени са разсъждения по теоретични въпроси относно началния момент на дължимост на ДНИ и ТБО. И в тази жалба е посочено, че няма нормативно ограничение за надвнесените суми за местни данъци и такси поради неправилно деклариране да се предяви искане за възстановяване. Като пример в тази насока са посочени действия на Община Бургас. Иска се от съда да отмени обжалвания АПВ и да задължи общинската данъчна администрация на Община Созопол да преизчисли дължимите от дружеството ДНИ и ТБО за периода от момента на въвеждане на сградите в експлоатация до 2019г. включително, след което да бъдат възстановени надвзетите данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за двата имота
При така изложената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
На основание чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Липсва спор между страните по отношение компетентността на органа. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК възстановяването се извършва от орган по приходите. Според чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Алинея пета посочва компетенциите на общинските органи - кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – началник отдел МДТ при Община Созопол съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ.
ДОПК не въвежда специални изисквания относно съдържанието на АПВ, поради което съдът на основание чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК намира, че обжалваният акт отговаря по форма и реквизити на изискванията на закона. При издаването на обжалвания акт административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Актът е мотивиран, като органът е посочил фактическите и правни основания за издаването му. Постановена е резолюция за извършване на проверка, която проверка е приключила именно с издаването на АПВ.
Не е спорно между страните, че в изпълнение на указанията, дадени от съда в Решение № 1318/14.10.2020 г. , постановено по адм. д. № 1511/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас общинските органи по приходите са приложили правилно нормативно установената процедура за издаване на АПВ. Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АПВ по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.
Основният въпрос, по който страните спорят е откога възниква задължение за ДНИ и ТБО за собственик на недвижим имот и ако този имот не е деклариран по надлежен ред от собственика, следва ли на същия да бъдат възстановени вече заплатени от него в повече данъци и такси. Жалбоподателят твърди в жалбата, че ако се приеме, че задължението за заплащане на ДНИ и ТБО възниква от момента на подаване на декларация, би се стигнало до абсурдната теза, че след като даден недвижим имот не се декларира, за него не се дължат местни данъци и такси. Тезата на ответника е противоположна – след като собственикът на имота не е изпълнил задължението си да уведоми компетентния орган по приходите за настъпилите промени, то той не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. На практика спора се свежда до установяването на факта дали „Бългериън костал пропъртийс” ООД е заплатило недължими местни данъци и такси.
Съдът намира, че обжалваният АПВ е издаден в съответствие с материалния закон по следните причини:
В жалбата е посочено, че при закупуване на недвижимите имоти (вече подробно описани от съда) дружеството е подало декларации по чл. 14 от ЗМДТ пред Община Созопол съответно през 2007 г. и през 2009 г. Впоследствие, върху тези имоти е реализирано строителство, което променя статута на притежаваните от „Бългериън костал пропъртийс” ООД земи, но въпреки наличието на удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежите върху двата имота, дружеството е допуснало пропуск да подаде коригиращи декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Според жалбоподателя налице е неволен пропуск, като вместо в рамките на законоустановения двумесечен срок, декларациите са подадени през 2019 г. За периода 2007 г., респ. 2009 г. – 2019 г. дружеството е заплатило многократно по-високи данъци в сравнение с тези, които би дължало, ако своевременно бе подало декларациите още към момента на издаване на удостоверенията за въвеждане в експлоатация – 2007 г., респ. 2009 г. По тази причина за жалбоподателя е налице интерес надвнесените суми да му бъдат възстановени, тъй като в противен случай е налице неоснователно обогатяване от Община Созопол.
Съдът възприема като неоснователна и недоказана тезата на жалбоподателя, че са налице недължимо заплатени от него суми.
УПИ V-7045 в местност „Буджака“ е деклариран в Община Созопол с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1629/02.07.2010 г. От представеното Удостоверение № 117/18.10.2007 г. (л. 92) за въвеждане в експлоатация на строеж „Вилни сгради с апартаменти за сезонно ползване“ може да се направи извод, че жалбоподателят е бил длъжен да подаде още първата декларация като такава за имот, в който е реализирано строителство, тъй като удостоверението за въвеждане в експлоатация предхожда декларирането на имота като незастроен. В конкретния случай коригиращата декларация е било възможно да се подаде до 02.09.2010 г., а новата данъчна декларация вх. № ДК14000854 е подадена на 25.04.2019 г., т.е. повече от 9 календарни години по-късно.
Аналогична е ситуацията и за другия имот на дружеството ПИ 81178.9.47 по кадастралната карта на с. Черноморец, община Созопол, който е деклариран в Община Созопол с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 926/08.06.2010 г. От Удостоверение № 79/16.07.2009 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Вилни сгради с апартаменти (3 броя) – (група 1; група 2; група 3, фитнес и бистро)“ може да се направи извод, че жалбоподателят е бил длъжен да подаде още първата декларация като такава за имот, в който е реализирано строителство, тъй като удостоверението за въвеждане в експлоатация предхожда декларирането на имота като незастроен. В конкретния случай коригиращата декларация е било възможно да се подаде до 08.08.2010 г. а дружеството е сторило това на 05.08.2019 г. с декларация вх. № ДК14001373, т.е. почти 10 календарни години по-късно.
Съдът не възприема системното поведение на жалбоподателя в продължение на повече от 10 години като пропуск, а като неизпълнение на законово вменено му задължение.
Разпоредбата на чл. 14 от ЗМДТ урежда хипотезите на деклариране на недвижимите имоти, които подлежат на облагане с ДНИ пред общинските органи по приходите. Според ал. 5 (изм., ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1 (двумесечен срок от настъпване на новите обстоятелства). Съдът намира за необходимо да посочи, че през различните години текстът на тази алинея е имал различна номерация, но за задължението за подаване на коригираща декларация винаги е бил определен двумесечен срок от настъпване на събитието. Самият жалбоподател посочва, че не е спазил този срок.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ДОПК установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ДОПК след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, а ал. 2 посочва, че промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. Безспорно, дружеството не може да отнесе своите действия към хипотезата на алинея първа, тъй като правото да направи промени е възможно да бъде упражнено само до изтичане на редовния срок за подаване на декларацията. Съдът вече посочи, че този срок е изтекъл за двата имота преди около 10 години, поради което подаването на нова декларация не предизвиква промени в правния мир с обратно действие. Именно това е имал предвид законодателя, като в текста на ал. 3 е посочил, че подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. До този момент задълженията за данъци и такси на „Бългериън костал пропъртийс” ООД са определяни съобразно представените от него декларации и те са били дължими. Подаването на коригиращи декларации след двумесечния срок има действие единствено и само занапред – след подаването органът по приходите ще съобрази новонастъпилите обстоятелства и ще определи нов размер на данъците и таксите. Не е налице каквато и да е грешка от страна на дружеството, която да трябва да бъде поправена, а е налице неизпълнение на законово вменено задължение. Платимите от дружеството суми за данъци и такси в периода 2007 г./2009 г. – 2019 г. са били дължими към момента на плащането. За посочения период не е налице неправилно деклариране от страна на дружеството – подобно деклариране щеше да се реализира, ако декларатора беше подал своевременно коригираща декларация, но е допуснал грешка в нея. Тук въобще не е декларирана настъпилата промяна в статута на имота.
В жалбата се сочи, че „Никъде в закона няма текст, който да ни лишава от правото ни да искаме връщане на недължимо платени данъци поради това, че сме допуснали неправилно деклариране. Няма такава ограничителна норма. След като данъка не отговаря на реалното състояние и площ на имота, надвнесените данъци и такси следва да се възстановят.“ От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е бил лишен или възпрепятстван не само от компетентния административен орган, но и от когото и да е друг, да предяви искане за възстановяване. Доколко обаче това искане е основателно, е различен въпрос. Общината няма задължение да проверява дали в подадените декларации не са настъпили промени. Именно затова законодателя е задължил съответния собственик да уведомява административния орган при настъпването на промени, като при това е дал достатъчно дълъг срок по време – два месеца. Декларираните от собственика на имота данни са обвързващи за общинската администрация до момента, в който по някаква причина (независимо от нейното естество) се установи, че те не отговарят на фактическото положение. За претендирания времеви период Община Созопол е определяла размера на местните данъци и такси в тежест на „Бългериън костал пропъртийс” ООД съобразно декларираните от дружеството данни, поради което данъкът е отговарял на реалното състояние и площ на имота. Самият жалбоподател сочи, че след като са подадени коригиращи декларации, дължимите данъци и такси се определят коректно – съобразно информацията в тях.
В настоящия случай производството по издаване на АПВ е започнало по искане на дружеството жалбоподател, което твърди, че е допуснало пропуск да декларира промяната на статута на имота и е заплащало повече от дължимите от него данъци и такси. В искането е посочено, че е налице хипотезата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Посочената норма гласи, че недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Съдът вече изложи мотиви защо липсват недължимо платени суми, които да бъдат възстановени на дружеството.
Тезата на жалбоподателя, че като се съобразят твърденията на кмета на Община Созопол в неговото решение, може да се направи извод, че ако не се подаде декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, то за съответния имот няма да се дължат данъци е несъстоятелна. Тези задължения могат да се установят чрез ревизия или проверка по инициатива на органа по приходите и това е предвидено в чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
В жалбата е посочено, че „Задължението за плащане на данък н.и. и такса смет възниква по силата на закона и собствеността респективно правото на ползване върху недвижимия имот - чл.10 и чл.11 от ЗМДТ. И след като години наред сме плащали за имот, който е обезценен, поради сто процентово застрояване, ние имаме право да искаме да ни бъдат възстановени недължимо платените данъци и такси. В противен случай общината се облагодетелства, като събира два пъти един и същ дължим данък - веднъж от собственика на земята и още веднъж от собствениците на апартаменти.“ Следва изрично да се подчертае, че плащането за „имот, който е обезценен“ е поради незаконосъобразното поведение на жалбоподателя и той не може вследствие подобно поведение да иска да получи блага за себе си. Административният орган не е задължил дружеството да плаща по-високи данъци и такси – напротив, самото дружество не е изпълнило вменените му по закон задължения за деклариране.
Съдът следва да отхвърли като неотносимо за настоящия спор посочената за пример от жалбоподателя практика на Община Бургас в подобни случаи. Като подобен случай е посочена утвърдената практика на Община Бургас за възстановяване на надвнесен от гражданите данък МПС за автомобили, които са декларирани с талон, в който не фигурира Евро стандарт за екология. Съдът не може да сравнява практиката на различни общини, още повече за различни по вид данъци, при условие, че не са ангажирани конкретни доказателства в тази насока.
По делото искане за присъждане на разноски е предявено от двете страни. Като съобрази изхода на спора и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът намира, че разноски се следват в полза на ответника. От представените по делото доказателства се установява, че по силата на Договор за правна защита и съдействие № 1/22.03.2021 г. (л. 110 – 112) Община Созопол е заплатила за процесуално представителство сума в размер на 720 лева, за която жалбоподателят следва да бъде осъден.
При така изложените мотиви настоящата инстанция намира, че искането на дружеството – жалбоподател да се отмени обжалвания АПВ и преписката да се върне на компетентния орган за проверка и възстановяване на надвнесени суми, за неоснователни. По тази причина жалбата следва да се отхвърли, а процесния АПВ да се остави в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд –Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бългериън костал пропъртийс” ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов” № 2, ет. 2, представлявано от Илка Любенова Динкова – управител против Акт за прихващане или възстановяване № 23/ 03.12.2020 г., издаден от началник отдел „Местни данъци и такси“, дирекция „Счетоводно финансова дейност“, Община Созопол, потвърден с Решение на кмета на Община Созопол по жалба вх. № 26-00-2163/15.12.2020 г.
ОСЪЖДА „Бългериън костал пропъртийс” ООД, ЕИК ********* да заплати на Община Созопол сумата от 720,00 (седемстотин и двадесет) лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: