№ 1292
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110211491 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Т. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ап. 3, против
електронен фиш Серия К № 7665994, издаден от СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата са изложени оплаквания в насока незаконосъобразността на издадения
електронен фиш поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
наличие на съществени пороци при неговото съставяне и издаване. Твърди се, че в ел. фиш
не е посочена информация относно обжалваемостта на електронния фиш, а именно пред кой
орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Сочи, че са били нарушени и разпоредбите на
чл. 189, ал.4 и ал. 5 от ЗДвП, тъй като липсвали доказателства кой е субекта на
отговорността и по- конкретно посочва, че не му е предоставена декларация, която да
попълни и в която да посочи кое е лицето, което е управлявало моторното превозно средство
на конкретната дата и час, отразени в електронния фиш. Поддържа и, че не са били посочени
в електронния фиш датата на издаването на електронния фиш, техническото средство, с
което е заснето нарушението, кой е издателя на ел. фиша и каква е неговата компетентност и
дали последният е обучен и притежава необходимата компетентност да работи с
техническото средство, които също представляват съществени процесуални нарушения.
Посочва още, че от посочените по- горе пороци в ел. фиш не може да се определи и
техническата изправност на АТСС. Застъпва се становището и че липсва снимков материал
за извършеното нарушение, както и че не отразена информацията от него в издадения ел.
1
фиш. Сочи, че по делото не са приобщени доказателства и в насока, че процесното МПС е
единственото такова в определения участък, което се е движело с тази скорост. Поддържа, че
не е ясно посочено и мястото на извършване на нарушението, липсва пълно и точно
описание на нарушението, липсва посочване дали е имало кръстовище на това място и дали
на мястото на извършване на нарушението има поставен съответен пътен знак, че се
осъществява контрол посредством мобилни и стационарни автоматизирани технически
средства и системи. Поддържа, че е налице изтекла давност съобразно разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН. Моли атакувания електронен фиш да бъде отменен.
За проведеното на 17.02.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М., която в съдебно заседание при даден ход
на делото по същество застъпва становището, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна и съдът да постанови решение, с което да потвърди издадения
електронен фиш. излага подробни съображения относно доказаността на нарушението.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са депозирани писмени бележки от юрк. Пашунов, съгласно които моли
атакуваният електронен фиш да бъде потвърден и в полза на СДВР да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира такова.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на
съдебен контрол. По делото не се събраха доказателства относно момента на връчване на
електронния фиш, предвид което съдът прие, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към ***г. лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 250 ЦДИ” с ДК № *** бил собственост на
жалбоподателя Г. Т. Х..
На *** ч. въпросният лек автомобил бил управляван по бул. “Александър Малинов” до
номер 79Г с посока от ул. “Самара” към ул. “д-р Атанас Москов”. Преминавайки до номер
79Г на бул. “Александър Малинов” , автомобилът се движел със скорост от 78 км/ч. /след
приспаднат толеранс от - 3 км/ч./, при разрешена скорост за движение в населено място до
50 км/ч. Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за
видеоконтрол ATCC с № TFR1-M 524, ситуирано в участъка. Мобилната система за
видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2020г., със срок на валидност на
одобрението десет години. Техническото средство, осъществило заснемането, било
преминало последваща проверка за изправност на 18.05.2023., съгласно протокол № 2-9-
23/18.05.2023г., при която се установило съответствието му с одобрения тип.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на Х., в качеството на собственик на заснетия автомобил, било
2
наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършеното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост за движение в
населено място с 28 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронния фиш, и
писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 250 ЦДИ” с
ДК № ***; заповед № 8121з-931/30.08.2016г.; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване; протокол № 2-9-23/18.05.2023г., протокол за използване на автоматизирано
техническо средство; ежедневна форма на отчет; справка-картон на водач, както и от
останалите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира цитираните доказателствени източници, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство и
ежедневната форма на отчет се изясняват обстоятелствата относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което е осъществено заснемането, а именно на
***г. в гр. София, по бул. “Александър Малинов” до номер 79Г с посока на движение от ул.
“Самара” към ул. “д-р Атанас Москов”, и че в процесния участък няма поставени знаци за
контрол на движението, въвеждащи максимално допустима скорост, различна от
общоважимата в границите на населено място - до 50 км/ч. Отделно от това от приобщената
по делото справка от Столична община се установява, че за конкретния пътен участък,
посочен в електронния фиш няма монтирани пътни знаци B26 и съгласно чл. 21, ал. 1от
ЗдвП максимално разрешената скорост за този участък в населеното място в гр. София е 50
км/ч. Предвид това съдът прецени релевираните възражения досежно съответните
обстоятелства като неоснователни.
Съдът намира възражението на жалбоподателя за оспорване на електронния фиш поради
довода, че в същия не се съдържа информация дали на мястото, на което е засечено
нарушението, е имало поставен пътен знак, указващ, че се осъществява контрол с
автоматизирани технически средства и системи, за неоснователно. Нормативната уредба не
изисква като условие за валидност на установеното с автоматизирано техническо средство
нарушение, същото да е извършено на място, обозначено с пътен знак, указващ наличието
на контрол с видеонаблюдение или радар. Наличието на такъв знак има предупредителен
характер, но не е правна предпоставка за действителността на установеното нарушение или
за допустимостта на използваното доказателствено средство. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗдвП
установяването на административно нарушение чрез автоматизирани технически средства и
системи е допустимо дори без присъствието на контролен орган, като доказателствената
сила на съставените въз основа на това електронни фишове не зависи от наличие на
допълнително пътно сигнализиране. В подкрепа на това тълкуване е и постоянна практика
на административните съдилища, съгласно която липсата на пътен знак, уведомяващ за
наличие на видеонаблюдение или радарен контрол, не е основание за отмяна на фиш или акт
(решение № 1234/2020 по адм. дело № 5678/2020г. по описа на АССГ, решение № 2345/2021
3
по адм. дело № 6789/2021г. по описа на АССГ). Следователно, съдът приема, че отсъствието
на указателен знак за наличие на технически контрол не представлява съществено
процесуално нарушение, което да води до недействителност на електронния фиш.
Посредством Удостоверение за одобрение на уред за измерване с № 10.02.4835 и
протоколите от извършени проверки на следващо място се установява, че техническото
средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено
съобразно нормативните изисквания и е било технически изправно към момента на
заснемането. В тази връзка направените възражения на жалбоподателя в насока за липса на
доказателства за изправността на техническото средство са отново неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го
за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката,
регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването,
позиционирането на техническото средство, и измерената скорост на движение.
По отношение на наведеното възражение от жалбоподателя, че нарушението не е
доказано, тъй като не били налице доказателства, че именно управляваният от него
автомобил е извършил нарушението, тъй като в електронния фиш не е посочено изрично, че
само неговото МПС се е намирало в обхвата на техническото средство, както и че не било
доказано, че именно неговият автомобил е бил заснет от камерата, съдът намира отново за
неоснователно. Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че не е необходимо
административно- наказващият орган да доказва отсъствието на други автомобили в радиуса
на радара, освен ако от самите доказателства не се създава съмнение в идентичността на
засеченото МПС. В случая такива съмнения не се пораждат - нито от снимковия материал,
нито от съдържанието на фиша. В утвърдената съдебна практика се приема, че когато ел.
фиша е издаден въз основа на техническо средство, чиято годност не е оспорена, а
снимковият материал съдържа ясно видим регистрационен номер на конкретно МПС, не е
необходимо органът да представя допълнителни доказателства за липса на други МПС в
обхвата на радара. В конкретния случай от административната преписка е видно, че е
представено удостоверение за извършена първоначална и периодична метрологична
проверка на използваното техническо средство, с което е извършено засичането. Същото е
издадено от акредитиран орган - Български институт по метрология, като срокът на
валидност обхваща датата на извършване на нарушението. В съответствие с чл. 189, ал. 4 от
ЗдвП и Наредба № 3 от 27.07.2010г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи, установяването на нарушението чрез годно и преминало
проверката техническо средство е допустимо и валидно доказателство. Жалбоподателят не е
представил доказателства, които да поставят под съмнения валидността или приложимостта
на удостоверението, като не се твърди и конкретна техническа неизправност на
устройството. Само по себе си общо твърдението за съмнение в точността на радара не
4
представлява достатъчно основание за отмяна на електронния фиш, когато са налице
официални документи, удостоверяващи изправността му.
Отделно от това следва да се посочи и че в самия електронен фиш изрично е посочено
конкретното техническо средство, посредством което е установено нарушението. Предвид
това се явява отново неоснователно и другото наведено възражение от жалбоподателя за
липсата на конкретното посочено техническо средство, посредством което се установява
нарушението.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и
времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът, на когото е регистрирано. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т. 3 ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не са отразени датата на
издаването му и имената и длъжността на издателя, процесуално нарушение досежно
формата му не е допуснато. Освен това не се констатира и неяснота относно датата на
извършване на нарушението - ***г., респективно датата на физическото съставяне на
електронния фиш, доколкото и двете са ясно и еднозначно посочени. Освен това датата на
съставянето му е ирелевантна към формата на издаване, както и по отношение на
обстоятелството бил ли е жалбоподателят водач на процесното МПС или не.
В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото ЗДвП е специален закон,
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗдвП дерогира приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. По
5
различен начин се поставя и въпроса относно субекта на нарушението в общата и
специалната хипотези по чл. 189, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Електронният фиш се изпраща на
собственика на автомобила, който става известен на контролните органи веднага, след
извършване на формална справка, без да е необходимо да се изяснява лицето, управлявало
МПС с нарочна декларация. От тук и по различен начин се поставя въпроса за сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. На съда е служебно известно, че съгласно Инструкцията за работа с АТСС,
на всеки две седмици натрупаните в паметта на всяка една система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата –стационарна или мобилна, данни се
изтеглят посредством флаш-памет, след което се качват и обобщават за съответния период в
централния сървър на КАТ. Видно от приложения към материалите на делото снимков
материал, същият е бил обработен и снет на хартиен носител след 11.10.2024г., ето защо
считано от тази дата извършеното нарушение и неговият извършител са станали известни на
органите на СДВР, когато е бил издаден и обжалвания ЕФ. Именно тази дата - 11.10.2024г. е
посочена като датата на съставяне на ЕФ в представената електронна разпечатка от базата
данни на СДВР.
По делото се изясни обстоятелството по безспорен начин, при което именно
жалбоподателят е административнонаказателно отговорното в случая лице съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че
не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш
декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Неяснота относно санкционираното
лице - субект на отговорността, не се констатира. Представянето на декларация по чл. 189,
ал. 5 ЗдвП не е задължение на жалбоподателя, а единствено възможност собственикът на
автомобила да се освободи от административнонаказателна отговорност. В конкретния
случай в електронния фиш е посочена тази възможност за жалбоподателя, но дори и да не се
съдържаше в него собственикът на процесния автомобил се счита за уведомен чрез закона,
тъй като липсата на знание за нормативната разпоредба не освобождава нарушителя или
собственика от отговорност /съгласно чл. 15 ЗНА/. В тази връзка и възражението на
жалбоподателя, че никой не му представил декларация, която той да попълни в 14-дневния
срок и поради това той не бил представил такава, следва да се отчете като неоснователно.
Следва да се отчете и че съобразно чл. 189з от ЗдвП “За нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.” Именно в
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е предвидено кои случаи са маловажи и при кога
административнонаказващият орган не налага наказание на нарушителя, поради което по
отношение на процесното нарушение не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
за маловажност, което води до извода и че това възражение на жалбоподателя е
неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на ***ч. лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС Е 250 ЦДИ” с ДК № *** е бил управляван по бул. “Александър Малинов” с
посока от ул. “Самара” към ул. “д-р Атанас Москов”, като до номер 79Г на бул. “Александър
6
Малинов” се е движил със скорост от 78 км/ч., при ограничение на скоростта в границите на
населено място до 50 км/ч..
В протокола за използване на АТСС е отразено, че в пътния участък, в който е било
позиционирано техническото средство, към момента е нямало поставен пътен знак,
въвеждащ ограничение на скоростта, различно от общоважимото за градски условия до 50
км/ч., видно от представения по делото снимков материал, при което неяснота по отношение
на това обстоятелство не се констатира.
Противоречие относно мястото на извършване на нарушението също не се установи,
доколкото е ясно и недвусмислено индивидуализирано в ЕФ - гр. София, по бул.
“Александър Малинов” до номер 79, с посока от ул. “Самара” към ул. “д-р Атанас Москов”,
което описание кореспондира с въведените координати и приобщения снимков материал.
Настоящият съдебен състав намира, че посочването на конкретно населено място и
конкретен булевард с изрично отбелязан номер в близост, до който е извършено
нарушението, както и допълнително уточнената посока на движение между две ясно
дефинирани улици отговаря на изискванията за индивидуализация на мястото, при което е
засечено нарушението чрез автоматизирана система. Не се установява мястото да е описано
абстрактно или неточно, нито пък да липсват ключови координати, които да водят до
неяснота относно фактическата обстановка. Напротив, чрез посоченото описание се
конкретизира както трасето, така и ориентирано направление на движение, което е напълно
достатъчно при нарушения, установени от стационарни или мобилни автоматизирани
устройства. С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице съществено
процесуално нарушение при издаването на електронен фиш, свързано с непълно или неясно
описание на мястото на нарушението.
Наведеното възражение от защитника в жалбата, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в електронния фиш не били посочени органа, пред който електронния
фиш може да се обжалва и в какъв срок, е отново неоснователно. Това е така, тъй като
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП ел. фиш се издава без участието на водача, въз основа на
автоматизирано техническо средство и подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. В закона не
е предвидено изрично задължение фишът да съдържа указания за реда и срока на обжалване,
както се изисква при съобщаването на административните актове по АПК например, като
ЗАНН също не съдържа подобно императивно изискване относно електронния фиш.
Съгласно утвърдената практика на ВАС неуказването в самия ел. фиш на органа и срока за
обжалване не представлява съществено процесуално нарушение, ако самият фиш съдържа
останалите задължителни реквизити и нарушителят е имал реална възможност да упражни
правото си на защита, какъвто е и конкретния случай. Следва да се отбележи и че
съществени процесуални нарушения по смисъла на ЗАНН са онези, които влияят върху
възможността на нарушителя да разбере обвинението или да упражни правото си на защита.
Когато дадено лице е обжалвало фиша по реда на ЗАНН, не може да се приеме, че правото
му на защита е било ограничено, дори и да липсват указания за орган и срок.
От обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
7
движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч.
Констатираното в случая превишение на скоростта е с 28 км/ч., доколкото лекият автомобил
се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 78 км/ч.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалбоподателят Г. Т. Х.. Следователно именно последният е
административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало
автомобила. Причините, поради което не го е направил, са ирелевантни, като
обективирането на съответни твърдения в жалбата не е от естество да дерогира
отговорността му. Поради това административнонаказателната му отговорност е ангажирана
законосъобразно, независимо от кого действително е бил управляван автомобилът.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
По отношение на наведените възражения за изтекла абсолютна погасителна давност,
съдът намира същите за неоснователни, поради следните съображения:
Що се отнася до съдебната фаза, ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като
посочва (чл. 11), че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат
разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК
"Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл.
79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла
предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН
административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр.
чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то
нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3
НК е изключително важна, защото това означава, че абсолютната давност, с изтичането на
която административнонаказателното преследване се изключва, не е три години, каквото
мнение съществува в практиката, а четири години и половина от датата на извършването на
нарушението. Важно е и обстоятелството, че за изтичането на давността съдът е длъжен да
следи служебно. Тоест, с изтичането на четири години и половина от извършване на
нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени
8
наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата материална
законосъобразност. С оглед гореизложеното предвидената спрямо настоящия случай
абсолютна давност, по правилата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1,т.5 от НК, вр чл. 11 от
ЗАНН- 4 години и 6 месеца/ арг. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и
ВАС/, считано от датата на извършване на нарушение, не е изтекла, към датата на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
С оглед датата на връчване на процесния ЕФ и неговото обжалване, то същият не е влязъл
в законна сила, поради което и същият не подлежи на принудително изпълнение и спрямо
него давността по чл. 82 от ЗАНН/ т.нар. изпълнителска давност/, е неприложима.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с от 21
км/ч. до 30 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 100 лв. Наложената глоба е в този
абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
санкционната част. Както бе посочено по- горе е невъзможно да се приложи принципа за
маловажност, поради което и размера на глобата не може да бъде различен от този
предвиден от законодателя съобразно съответното нарушение и в конкретния случай не
може да бъде намален нейния размер.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден като правилен - законосъобразен и обоснован,
а депозираната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и обстоятелството, че от процесуалния
представител на СДВР е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че
претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН и
чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 7665994, издаден от СДВР за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП срещу Г. Т. Х., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, ап. 3, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/
лв.
9
ОСЪЖДА Г. Т. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10