Р Е Ш Е Н И Е
№ 85 13.12.2019 г. гр.
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ
СЪСТАВ
На 05.12.2019 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена
Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр.дело № 245 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415
от ГПК.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България, ЕИК: *********, твърди в исковата
молба (ИМ), че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер СRЕХ-13156828, ответницата Б.И.Г. е дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта МаsterСаrd. На 20.12.2016 г. Ответницата Б.И.Г.
активирала, предоставената и от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България, кредитната
карта № САRD-13731895, с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лв.,
представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява, посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства (Р0S) и др., осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възникнало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че
ответницата Б.И.Г. преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.02.2017 г., когато било последното плащане по нея, като балансът по същата
бил в размер на минус 2095.64. Това принудило кредитора да блокира използването
на картата. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани
да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответницата продължила виновно
да неизпълнява, което породило интерес от страна на ищцовото дружество да
потърси съдебна защита на вземането си. Твърди се, че преди подаване на заявлението
по чл. 410 постъпили плащания от клиента на стойност 400.00 лв., които погасили
задължението в реда: разноски, лихва и главница, поради което към датата на
подаване на заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната
карта било в размер на 2095.64 лв., представляващо използваната главница в
размер на 1610.15 лв., както и договорна лихва от 01.02.2017 г. (първа
пропусната вноска) до 10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) върху използваната сума в размер на 187.43 лв. Твърдят, че
ответника Б.И.Г. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 75.88 (седемдесет и пет лева и 88 стотинки) лв. за периода
от 10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до
11.12.2018 г. (дата на завеждане на дело). При условие на евентуалност
предявяват осъдителен иск, който има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Излагат, че претендираната от ищцовото дружество главница, ведно с възнаградителна
лихва е с 298.06 лв. по-малка от посочената в графа "Използван кредитен
лимит (28)" в последното месечно извлечение сума. Същата съставлявала
такса, която била опростена едностранно от фирмата кредитор. Твърдят, че към
момента на подаване на ИМ, ответницата дължи на дружеството следните суми:
главница - 1610.15 лв., възнаградителна лихва -187.43 лв. и законна лихва за
забава - 75.88 лв. или общо - 1873.46 лв. За събирането на посочените суми, БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА., клон България предприела действия по съдебното събиране на вземането
си, като подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - Чирпан. По частно гражданско дело № 948/2018 г., била
издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, след което последвали указания заявителят да предяви иск, относно
вземането си, поради което и предявяват настоящия иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок.
Молят съда да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА., клон България от Б.И.Г. в размер на: 1610.15 /хиляда шестстотин и десет
лева и 15 стотинки/ лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 187.43
лв./сто осемдесет и седем лева и 43 стотинки/ лв., представляваща договорна
лихва по кредита за периода от 01.02.2017 г. до 10.11.2017 г.; 75.88 /седемдесет
и пет лева и 88 стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, на
основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до 11.12.2018 г., или общо
дължима сума 1873.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, молят да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с
направените разноски, както и съдебните разноски в заповедното производство в
размер на 37.47 лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет/ лв. и съдебните разноски по
настоящото производство в размер на 126.94 лв. - държавната такса за завеждане
на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника. Навежда, че
предявения осъдителен иск е недопустим, излага съображения за недоказаност на
вземането.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 948/2018 г. по описа на Районен съд -Чирпан, съдът е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1610.15 /хиляда шестстотин и десет лева и 15 ст./ лв. – главница, 187.43 /сто осемдесет и седем лева и 43 ст./ лв. лихва от 01.02.2017 г. до 10.11.2017г., 75.88 /седемдесет и пет лева и 88 ст./ лв. мораторна лихва от 10.11.2017г. до 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 28.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 37.47 лева – ДТ и 50.00 лева – юрисконсулско възнаграждение. Тъй като длъжникът не бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
От представените по делото договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер СRЕХ-13156828 от 06.04.2016 г. и приложение към него се
установява, че ответницата Б.И.Г. е дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта МаsterСаrd – л. 17 от делото. Установява се също, че в договора е посочено, че освен закупуване на
стока - телевизор, се финансира и застраховка "сигурност на плащанията",
със застрахователна премия от 26,32 лв., представляваща част от отпуснатия
кредит, като съответните застрахователни сертификати са приложени и приети по
делото – л. 20 – 27 от делото.
От съдържанието на договора се установява също - чл. 12, че кредиторът
може да предостави на кредитополучателя кредитна карта MasterCard, с максимален
кредитен лимит от 10000 лв., като в същата норма е посочено, че всички
задължения свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат след нейното
активиране. В чл. 14 е посочено, че всяка трансакция съставлява усвояване на
договора за револвиращ потребителски кредит. В чл. 15 е посочено, че договорът
за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като за усвоения кредитен
лимит, кредитополучателя ще заплаща годишна лихва, както и такси, свързани в
ползването на кредитната карта.
Видно от представеното по делото приложение към процесния договор – л.
31 е, че в полза на ответника е отпуснат револвиращ кредит от 1500 лв., като
месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението, в минимален размер, съобразно Тарифата. Видно от
тарифата, инкорпорирана в приложението, кредитът се отпуска при ГПР от 44,90% и
ГПЛ от 35%, месечна такса за обслужване - 4 лв., минимална погасителна вноска
120 лв., обезщетение при забава - 10% + ОПЛ на БНБ. Установява се също, че
кредиторът се е задължил да изготвя и изпраща извлечение, отразяващо
изпълнението на задълженията, всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции.
Съобразно чл. 18 от договора, кредитополучателя ще заплаща месечна
погасителна вноска, до изплащането на начислените задължения, в минимален
размер посочен в приложението по т. 21 от договора – 120 лв. Съобразно нормата
на чл. 20, кредиторът има възможността да блокира кредитната карта, при
неплащане на една или повече вноски, като в случай, че неплащането не бъде
извършено в рамките на 2 месеца от последното плащане, се прилагат последиците
на чл. 3 от договора- при забава, се дължи обезщетение в размер на законната
лихва за всеки ден от забавата. Уговорено е също, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска, вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер. По делото се установява също, че
ответникът- кредитополучател, е получил издадената му кредитна карта – чл. 21
от договора.
От представените по делото месечно
извлечение по кредитна карта и детайли към него - л. 33 и л. 34 от делото, се установява, че ответницата
Б.И.Г. е активирала, предоставената и от ищеца кредитната карта №
САRD-13731895, с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лв.
По делото са представени в заверени копия покана до ответника за
заплащане на сумата от 2098.33 лева, както и товарителница, в която е
отбелязано, че е връчена лично на Б.И.Г. на 07.11.2016 г. – л. 36 от делото.
От заключението на неоспорената от страните съдебно - счетоводна експертиза се установява, че от кредит с №
card-13731895/06.04.2016 г. са били усвоени 1503,60 лева. Задълженията на
ответника към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК са
следните: главница - 1 503,60 лв., договорна лихва - 449,49 лв., застраховка -
106,55 лв., месечни такси - 36,00 лв., законна лихва за забава - 172,91 лв. или
обща сума от 2 268,55 лв.
Ищецът признава, че преди подаване на заявлението по чл. 410 са постъпили
плащания от ответницата на стойност 400.00 лв., което обстоятелство се
установява и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна,
намира следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК и има
за предмет установяване на съществуването на вземането, за което е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото
производство основание за издаване на заповед за изпълнение е твърдението за
дължима сума по договор за потребителски паричен кредит.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.
Представеният по делото договор за кредит с номер СRЕХ-13156828 от
06.04.2016 г., подписан от ответника, установява възникналото заемно
правоотношение между ищеца, като кредитор и ответника, като кредитополучател,
както и обстоятелството, че ответницата Б.И.Г. е дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта МаsterСаrd.
В случая, предмет на настоящето дело, са само отношенията между
страните, по повод сключения договор за потребителски револвиращ кредит, по
кредитна карта MasterCard. По делото безспорно се установиха - факта на получаване
на кредитната карта № САRD-13731895, с максимален кредитен лимит в размер
1500.00 лв., както и активирането й, чрез изтегляне на сума от страна на
кредитополучателя.
От заключението на неоспорената от страните съдебно - счетоводна експертиза се установява, че от кредит с № card-13731895/06.04.2016 г. са усвоени били 1503,60 лева, като задълженията на ответника към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК са следните: главница - 1 503,60 лв., договорна лихва - 449,49 лв., застраховка - 106,55 лв., месечни такси - 36,00 лв., законна лихва за забава - 172,91 лв. или обща сума от 2268,55 лв. Съдът кредитира изготвеното заключение, тъй като не е оспорено от страните по делото, изготвено е компетентно и отговаря на поставените въпроси.
Съдът приема, че по делото ответникът - длъжник, е бил надлежно уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора на 07.11.2016
г. с връчването на поканата от куриер, съгласно т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът Б.И.Г., чиято е доказателствената тежест, не
представи доказателства за заплащане на горепосочените суми за главница,
договорна лихва, застраховка, месечни такси, законна лихва за забава и
законна лихва.
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1610.15 /хиляда шестстотин и десет лева и 15
стотинки / лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 187.43 /сто
осемдесет и седем лева и 43 стотинки/ лв., представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 01.02.2017 г. до 10.11.2017 г.; 75.88 /седемдесет и пет
лева и 88 стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.
76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до 11.12.2018 г., или общо дължима сума
1873.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил следните разноски в исковото производство: 126.94 лева
– ДТ, 361.14 лева – за депозит за особен представител на ответника, 100.00 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 200.00 лева – депозит за вещо лице, или общо
сумата от 788.08 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
в исковото производство в общ размер на 788. 08 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, дължи произнасяне
и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в
т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по
заповедното производство в размер на 37.47 лева – ДТ и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 87.47 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.Г., ЕГН: **********, с адрес:
***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България, ЕИК: *********, вписан в ТР при
Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър
Димитров – заместник управител, следните суми: 1610.15
/хиляда шестстотин и десет лева и 15 стотинки / лв., представляваща главница по
револвиращ кредит; 187.43 /сто осемдесет и седем лева и 43 стотинки/ лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.02.2017 г. до
10.11.2017 г.; 75.88 /седемдесет и пет лева и 88 стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до
11.12.2018 г., или общо дължима сума 1873.46 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА., клон България, ЕИК: *********, вписан в ТР при Агенция по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, направените
разноски в исковото производство в общ размер на 788.08 лева (126.94 лв. – ДТ, 361.14 лв. – депозит за особен представител на
ответника, 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 200.00 лв. – депозит за
вещо лице).
ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА., клон България, ЕИК: *********, вписан в ТР при Агенция по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, направените
разноски в заповедното производство в общ размер на 87.47 лева (37.47 лв. – ДТ и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение).
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***, BIC/***: BNPABGSX, БНП Париба С.А. – клон София.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: