№ 1890
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110109313 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена във
ВРС с регистрационен вх. № 16279/25.06.2021 год. от ищеца К. Ц. К. против ответното
дружество ЗАД „О. З.“ с цена на иска 300 лева.С главния осъдителен иск е съединено и
акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане и на законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 25.06.2021 г. и до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства:На 13.08.2020 г. на ищеца К. била връчена ПДИ по ИД № 197/20 г.
по описа на ЧСИ Х. Г. с рег.№ ****, ведно с изпълнителен лист №5849/19.07.2018 г.
издаден по гр.д. № 19554/2017 г. по описа на 18 с-в при ВРС. След получаване на поканата
за доброволно изпълнение, с приложения по - горе описан изпълнителен лист, ищецът
веднага потърсил услугите на адвокат, за да защити правата и законните си интереси.Кр. К.
твърди, че не бил дал повод за завеждане на изпълнителното производство, тъй като
заплатил доброволно, по сметка на ответното дружество, своето задължение възникнало на
основание влязло в законна сила Решение по гр.д. №19554/2017 г. по описа на 18 с-в при
ВРС. Плащането било извършено по банков път, което било видно от платежно нареждане с
№ 014V82013LOW от 20.07.2018 г. от „***“ АД на 20.07.2018г. или повече от два месеца
преди да бъде образувано на 27.09.2018г. ИД 632/2018г. по описа на ЧСИ Й. М. с рег.№*** с
молба с вх.№03813/27.09.2018г.Твърди се, че на 11.02.20г. ЧСИ Й. М. с рег.№ *** изпратила
придружително писмо с изх. № 791/11.02.2020 г, ведно с приемо-предавателен протокол с
изх.№ 790/11.02.2020г. по ИД 632/2018г., посоченото изпълнително дело на ЧСИ Х. Г. с рег.
№ ****,за продължаване на изпълнителните действия по удовлетворяване на вземането.На
17.08.2020г. след като ищецът получил ПДИ и ангажирал адвокат, последния подал молба
по изп.д. № 197/2020 г. по описа на ЧСИ Х. Г. с рег.№ **** за прекратяване на посоченото
дело, ведно с договор за правна защита и съдействие за заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 300.00 лева. Сторените
в изпълнителното производство разноски от К.К. -длъжник по делото в посочения размер се
явявали необходим разход във връзка със защитата на правата и законните му интереси по
неоснователно образуваното срещу него изпълнително дело. Заплатения от К.К. хонорар бил
1
в пряка причинна връзка с факта на воденото срещу него дело.
С оглед на което, в полза на ищеца, твърди същия, че било налице парично вземане
срещу ответното дружество ЗАД „О. З.“ АД, ЕИК *** в размер на 300.00 /триста/ лева,
представляващо претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в
заплатено от К.К. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело. Сочи се още, че с Постановление от 01.09.2020г. ЧСИ Х. Г. рег.№****
прекратил на основание чл.433, ал.1, т. 1 от ГПК изп.д. № 2020****0400197, което влязло в
законна сила на 27.11.2020 г. Постановлението било получено от ищеца с съобщение с изх.
№ 11627/01.09.2020г. изпълнителното дело № 2020****0400197 по описа на ЧСИ Х. Г. с рег.
№****.
Предвид гореизложените обстоятелства,ищецът е отправил искането си по смисъла
на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК а именно да бъде постановено Решение, по силата на което съда
да осъди ответника „О. З.“ АД, ЕИК ***,да заплати на ищеца К. Ц. К., ЕГН **********, с
адрес : **** СУМАТА в размер на 300.00/триста/ лева по следната банкова сметка IBAN:
***, с титуляр К. Ц. К., представляваща претърпени имуществени вреди в посочения
размер, изразяващи се в заплатено от ищеца, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по неоснователно образуваното срещу него изпълнителното дело №
2020****0400197 по описа на ЧСИ Х. Г. с рег.№****, ведно с законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска 25.06.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.Ищецът желае и в негова полза да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство разноски.В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е
направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез надлежно упълномощения му
процесуален представител - адв. Св. С. от САК е депозирало отговор на исковата
молба.В раздел първи от отговора ответната страна е навела възражения за недопустимост
на иска. Твърди се от ответната страна, че в случая претендираното вземане на ищеца е
преклудирано с влизането в законна сила на Постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство. Действително, не отрича ответника, че ищецът е имал
възможността да претендира сторените от него разноски в изпълнителното производство,
именно като ги претендира в самото изпълнително дело, но било видно от представените
документи, че същият е пропуснал да стори това, поради което била налице преклузия.
Принципно редът за претендиране на разноските, направени от длъжник в изпълнително
дело , пояснява ответника, чрез адв. С., изисквал да се представят доказателства за
ангажирането на адвокатска помощ и доказателства за нейното заплащане пред съдебния
изпълнител, като било видно от представените доказателства в настоящото производство, че
същото не било сторено. Видно било, обаче от представената с настоящата искова
претенция, молба до ЧСИ Х. Г., с която било искано прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, че никъде изрично не било упоменато искане за
присъждане на направените разноски в полза на длъжника. Следователно и в
постановлението за прекратяване съдебният изпълнител не се произнесъл в тази част. В
случай, че съдебният изпълнител откаже или не се произнесе досежно сторените от
длъжника разноски в изпълнителното дело, последният имал право да обжалва
постановлението на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК. След получаване
на акта на съдебния изпълнител, длъжникът имал двуседмичен преклузивен срок, за да
подаде жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител до окръжния съд. В
конкретния случай това действие не било извършено от страна на длъжника, въпреки че в
закона била уредена такава процесуална възможност. Произнасянето за разноските, сочи ще
ответника, че произтича от процесуалния закон - чл. 248 ГПК, осъществява се само по висящ
процес и съответно подлежи на разглеждане само в производството, в което са извършени
те. В изпълнителният процес компетентен да се произнесе по искане за разноски бил
съответния съдебен изпълнител, по реда на чл. 79 ГПК. В съдебната практика,подчертава
ответника, че е установено, че : цитат : „ когато производството бъде прекратено,
разноските са за взискателя, като този въпрос се решава от съдия -изпълнителя в
2
изпълнителното производство, а не в отделен исков процес „. В този смисъл било
постановено Определение № 256 от 26.01.2018 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 117/2018 г. В
същият смисъл било постановено и Определение № 2185 от 22.06.2021 г. на ОС - Варна по
в. гр. д. № 1323/2021 г., където съдът приемал следното: цитат: „Длъжникът по
изпълнението има процесуално право да обжалва постановлението за разноските съгл. т.
7, включително отказът на ЧСИ да се произнесе по искането за намаляването на
адвокатско възнаграждение /в този смисъл определение № 403/01.12.2008 г. по ч. гр. д. №
1762/2008 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/. Жалбата
срещу такъв отказ е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За тази цел обаче
е необходимо да има надлежен акт на ЧСИ, например сметка, изготвена съгласно чл. 79 от
ЗЧСИ, в който да са обективирани таксите и основанието за тяхното начисляване или да
е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение при възражение в тази насока.
Този извод следва и от възприетото в Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по т. д. №
3/2005 г. по описа на ВКС, ОСГТК, че производството по жалба срещу действия на ЧСИ е
спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършено незаконно
действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото,
респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това
производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с
жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че е необходимо
длъжникът по изпълнението да е отправил претенцията си за недължимост или
прекомерност на определените разноски първо пред ЧСИ, като в случай на отхвърляне на
искането му съответният акт на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване
пред съда. „В конкретния случай претендираната сума, обобщава ответника, в настоящото
производство не следвало да бъде присъждана. В тази връзка следвало да бъде отчетено
обстоятелството, че ищецът не бил поискал направените разноски в изпълнителното
производство, въпреки предоставената му възможност да направи искане с молбата за
прекратяване, прилагайки и доказателство за реално извършените разходи в тази насока,
както и в случай на непроизнасяне да обжалва акта на съдебния изпълнител.В допълнение,
ответната страна счита, че ищецът завеждайки настоящата искова претенция по този начин
осъществява злоупотреба с право, доколкото имал възможността да претендира разноските в
изпълнителното производство, с единствената цел присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и в настоящото дело. В случая, поведението на ищцовата страна, според
ответното дружество можело да бъде квалифицирано като злоупотреба с право, тъй като
очевидно целта била ищецът да се обогати с разноски за „заплатено“ адвокатско
възнаграждение.
В раздел втори на отговора на искова молба, в случай че съда счете предявеният
иск за допустим, ответното дружество оспорва изцяло същият, както по основание,
така и по размер, като доводите на ответника за това са следните: 1. В случай, че съда
счете предявената искова претенция за допустима, то ответника намира исковата претенция
за неоснователна поради следните съображения: В конкретния случай ищецът не бил
представил каквито и да са доказателства за извънсъдебното уведомяване на ответника за
извършеното плащане. От приложенията към исковата молба липсвали доказателства за
надлежното уведомяване на ответното дружество (в случая нямало представена нарочна
молба с входиран номер, по описа на ЗАД „О. З.“ АД, в която ищецът да представи
платежния документ), поради което не можело да се направи обоснован извод, че
ответникът бил уведомен за погасяването на съответното задължение. Ответното дружество
било уведомено за извършеното плащане, едва с получаване на молбата от ищеца с искане
за прекратяване на изпълнителното производство, като въз основа на представеното
платежно нареждане ищецът признал погасяването на задълженията и не възразил
производството по изпълнителното дело да бъде прекратено. С оглед гореизложеното, счита
ответното дружество, че ищецът е дал повод с извънпроцесуалното си поведение за
завеждане на изпълнителното производство, поради което направените от него разноски не
следвало да бъдат заплащани от ответника. 2. Отделно от горното, ответната страна намира
3
претендирания размер на исковата претенция за завишен.В тази връзка ответната страна
сочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвиждала, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото по искане на насрещната страна, може да се определи по-нисък размер
на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА.
Определянето на размера следвало да е в съответствие с предвиденото в чл. 10, ал.1, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, че за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над
1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. Размерът на спорното за
събиране вземане в неговата цялост възлизало на 158,34 лв., т.е. минималното
възнаграждение на адвоката за защита в изпълнителния процес възлизало на 200 лв.
Хонорарът твърди ответната страна, че бил уговорен за процесуално представителство по
изпълнителното дело, като ищецът представил договор за правна защита и съдействие, в
който било уговорено и заплатено адвокатско
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 05.11.2021 год.,ищецът
представляван от адв.Б.Ф. от ВАК поддържа исковата молба, като желае съда да уважи
предявения иск ведно с присъждане на разноските по делото, отправяйки и искане за
предоставяне на срок за писмена защита( последното уважено от съда).
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на ответното
дружество не се явява . В писмена молба с вх.рег.№ 41846/04.11.2021 г. ответното
дружество, чрез адв. С. С., изрично е било посочено, че няма възможност да се яви в съдебно
заседание, като желае същото да бъде проведено в негово отсъствие и да бъде даден ход.
Поддържа отговора на исковата молба, както и релевираните в него възражения, заявява, че
няма възражения по проекта за доклад. Желае се прилагане на изисканото изпълнително
дело по описа на ЧСИ Х. Г., както и в случай на нови оспорвания или представяне на нови
доказателства от страна на ищеца, да бъде предоставена възможност на ответната страна да
вземе становище. В случай, че бъде даден ход на устните състезания по същество на спора
се желае постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло като недоказан
и неоснователен, ведно с присъждане на разноски в полза на ответника, за което се
представя списък по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235 и
чл.236 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното:
Предявения от ищеца Кр.К. против ответното дружество ЗАД „О. З.“ съдът е намерил
за допустим, както към момента на предявяване на исковата молба , така и към датата на
първото и последно открито съдебно заседание, като е оставил без уважение възражението
на ответната страна за недопустимост на иска .
С предявения главен осъдителен иск ищецът е отправил искането до съда да бъде
постановено Решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в
размер на 300,00 лева представляваща претърпени имуществени вреди в посочения размер ,
изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по неоснователно образуваното срещу него изпълнително дело №
2020****0400197 по описа на ЧСИ Х. Г., с рег. № ****, ВЕДНО със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на ска, до окончателното изплащане на сумата .
Ответникът е навел две групи възражения против предявени иск, а именно : първата
4
за недопустимост на исковото производство, а втората за неоснователност на иска .
Съдът, в настоящия му съдебен състав, приема за установено на база писмените
доказателства по делото ( заверено копие на изпълнително дело № 2020****0400197 по
описа на ЧСИ Х. Г., рег.№ **** ) че ищецът е доказал при условията на пълно и главно
доказване фактите и обстоятелствата, на които е основал искането си до съда, а ответника не
е ангажирал доказателства въз основа на които да се изведе извод за наличието на
процесуални пречки от категорията на абсолютните за движение на исковото производство
нито за неоснователност на иска .
Видно от изисканите и приобщени по делото като заверени за вярност с оригинала
копия на целите изпълнителни дела с номера 201****00400632 по описа на ЧСИ Й. М. –
ЧСИ с рег. № ***, с район на действие СГС и 2020****0400197 по описа на ЧСИ Х. Г.,ЧСИ
с рег. № **** и район на действие ОС Варна, изпълнителното дело по описа на ЧСИ № *** е
било образувано по молба на взискателя – ответник в настоящия исков процес.
От първа страница на ИД № 201****00400632 се установява, че взискателят ЗАД „О.
З.“ АД е отправил молба заведена на 27.09.2018 г. до ЧСИ № *** с искане за образуване на
изпълнително дело, представяйки изпълнителен лист № 5849 /19.07.2018 г., издаден от РС
Варна, 18 –ти състав, на осн. чл. 404 , т. 1 и чл. 405 , ал.1 ГПК , въз основа на влязло в
законна сила Решение № 2794/13.6.2018 г. по гр.дело № 19554/2017 г. по описа на ВРС, като
с разпореждане от 27.09.2018 г. ЧСИ № *** е образувал изпълнителното дело против
длъжника и ищец в настоящия исков процес К. Ц. К..Предмет на принудително изпълнение
е била присъдено в полза на взискателя и против длъжника парично вземане въз основа на
влязло в законна сила Решение на РС Варна по гр.д. № 19554/2017 г. по описа на РС Варна
18 –ти състав, обективирано в издадения изпълнителен лист от 19.07.2018 г., а именно
сумата от 158,34 лв. представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част
на иска , на осн.чл. 78, ал.3 ГПК .
Спор няма по делото между страните, а и от последна страница на ИД №
201****00400632 и първа страница на ИД № 2020****0400197 се установява, че въз основа
на писмена молба от дата 11.02.2020 г. ЧСИ Й.Моллова е уважила искането на взискателя
ЗАД „ О. З. „ за „преместване „ – изпращане по местна компетентност на изпълнителното
дело на ЧСИ Х. Г. ЧСИ № **** с район на действие ОС Варна .
Видно от първа и втора страница на ИД № 2020****0400197 , първоначално
образуваното на 27.09.2018 г. при ЧСИ № *** изпълнително производство между страните
по изпълнителното дело , а и в настоящия исков процес, е продължило развитието си под
номер 2020****0400197 по описа на ЧСИ Хр.Г. с район на действие ОС Варна, като при
съставяне на приемо –предавателен протокол за предаване на делото е било изрично
отбелязано,че по делото не са постъпили плащания.
От материалите по ИД № 2020****0400197 по описа на ЧСИ Хр.Г. с район на
действие ОС Варна се установява, че взискателя О. З. АД е подържал висящността на
изпълнителното производство, а длъжникът Кр. К. е получил поканата за доброволно
изпълнение на дата 13.08.2020 г.
5
Доказано на база приложената по изпълнителното дело по описа на ЧС Хр.Г.,е че на
13.08.2020 г. Кр. К. е упълномощил адвокат Б.Ф. за проучване и процесуално
представителство по ИД № 197 / 2020 г.по описа на ЧСИ Хр.Г. като е бил подписан договор
за правна защита и съдействие .В цитирания договор, част от изпълнителното дело, е вписан
договорен и платен в брой адвокатски хонорар от 300,00 лева, поради което и съдът приема,
че доказано плащането на адвокатския хонорар на посочената дата, във визирания размер и
на твърдяното от ищеца основание в исковата молба.
Установено е безспорно твърдението на ищеца, че след упълномощаване на адв.Б.Ф.
с правото да проучи изпълнителното дело и да осъществява процесуалното
представителство на длъжника, с писмена молба Кр.К., чрез адв.Б.Ф. е отправил искането до
ЧСИ Хр.Г., на основание чл. 433, ал.1 ГПК производството по изпълнителното дело да бъде
прекратено, както и да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки спрямо
имуществото на длъжника вкл. запори и възбрани пр.В молбата, адресирана до ЧСИ Хр.Г.,
са изложени твърденията, които съдът намира за доказани на база приобщените по делото
като писмени доказателства две изпълнителни дела, а именно : че на 13 август 2020 г. Кр.К.
в качеството си на длъжник в изпълнителното производство е получил поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ Хр.Г.. На второ място в молбата за прекратяване на ИД
длъжникът, чрез адв.Б.Ф. е посочил, че в срока за доброволно изпълнение представя
платежен документ за заплатено задължение по изпълнителното дело, представляващо
разноски в размер на 158,34 лв., по гр.д. № 19 554/2017 по описа на РС Варна, доброволно
по сметка на взискателя ЗАД „О. З. „ .На трето място в същата молба е било акцентирано на
факта, че било видно от платежния документ , че плащането било извършено на 20.07.2018
г., т.е. повече от два месеца преди образуване на изпълнителното дело на основание ИЛ №
5849/19.07.2018 г. издаден по гр.д.№ 9554/2017 г. по описа на ВРС , както и че Кр.К. не бил
дал повод за завеждане на висящото изпълнително дело, а напротив - „ точно обратното „ –
същият търпял вреди от неправомерно образуваното производство, представляващи
имуществени и неимуществени вреди. От приложеното към молбата копие на преводно
нареждане, носещо дата 20.07.2018 г. и печат на „П.И.Б. „ АД може да се прочете, че на
цитираната дата длъжникът е платил по банков път на взикателя сумата от 158,34 лв.с ясно
посочено правно основание и номер на гр.дело.
От материалите по ИД № 197 / 2020 г. по описа на ЧСИ Хр.Г. съдът установи, че с
разпореждане, макар и без вписана дата ЧСИ е изпратил препис от молбата с правно осн. чл.
433,ал.1, т.1 ГПК на взискателя за становище в 3 дневен срок. От копието на л. 52 от ИД №
197/ 2020 се констатира, че взискателя е признал факта на плащане и не е възразил
производството по изпълнителното дело да се прекрати, като е последвало разпореждане на
ЧСИ от 1.9.2020г. че ще се произнесе с постановление. Безспорно е доказано ,а и не и
спорно,че с Постановление от 1.9.2020 г. ЧСИ Хр.Г. на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК е
прекратил изпълнителното дело , постановявайки вдигане на всички обезпечителни мерки,
наложени по делото . От самото постановление на ЧСИ от 1.9.2020 г. и от молбата на Кр.К.
е видно, че липсва искане на длъжника за присъждане на сторените от него разноски за
6
адвокатски хонорар, както и произнасяне на ЧСИ в този смисъл. По същество страните не
спорят, а и от материалите по ИД № 197/2020 се установява, че Постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Спорът по делото се свежда до това основателно или не ищецът търси репариране на
сумата от 300,00 лева за заплатен адвокатски хонорар за защита в изпълнителното дело,
инициирано от взискателя – ЗАД „О. З.“ АД , при наведените фактически твърдения в
исковата молба, че платения адв.хонорар представлява за ищеца имуществена вреда за
неоснователно образуваното против него изпълнително дело от ответната страна, при
плащане на сумата два месеца преди да бъде образувано първото по време изпълнително
дело.
Действително съдът е приел с доклада по делото, че главния осъдителен иск намира
правното си основание в разпоредбата на чл.59 ЗЗД, като в първото открито съдебно
заседание е оставил без уважение възражението на ответника за недопустимост на иска (
поради твърдяна преклузия на правото на ищеца да иска възстановяване на разноските в
отделен процес,различен от изпълнителния) а и възражението на процесуалния
представител на ищеца за преквалифициране на главния иск по чл. 45 ЗЗД.
При постановяване на акта по същество, съдът ръководен от мотивите на ТР № 2/
2011г. от 29.02.2012 г. постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на ВКС за 2011 г. на
ОСГТК, императивните разпоредби на чл.235 и чл.236 ГПК намира, че след като с доклада
по делото се е спрял на твърдените факти и обстоятелства от двете страни по спора, както и
въпроса за разпределение на доказателствената тежест, следва да преквалифицира иска по
чл. 49 ЗЗД , вр. чл. 45 ЗЗД,вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, като по този начин не нарушава правото на
защита на нито една страна.При разпределяне на тежестта на доказване, съдът е указал на
двете страни, че съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК всяка страна следва да установи и
докаже твърдените факти и обстоятелства от които черпи за себе си положителни права.В
тежест на ищеца съда е възложил да установи и докаже твърденията си, че спрямо него
неоснователно е било образувано изпълнително дело, по което е заплатил сумата от 300 лева
за процесуално представителство на адвокат, твърдяното неоснователно водене на
изпълнително дело против ищеца, довело до сторени разноски за ползване на адвокатски
услуги.В тежест на ответника е било възложено да наведе възражения имащи
правоизключващ, право погасяващ характер, както и възражения срещу размера на исковите
претенции, каквито хронологично и подробно са изложени в срока по чл. 131 ГПК. Изрично
е било указано на ответника , че следва да установи и докаже, твърдението си че ищецът е
станал причината за образуване на изпълнително дело, че е имал възможността да поиска от
ЧСИ присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар, че е настъпила преклузия за
репариране на разноските предмет на исковата претенция.По отношение на акцесорната
претенция за законна лихва съдът е указвал на ищеца, че носи тежестта да установи и
докаже, че ответника се намира в забава по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, датата на която е
настъпила забавата, а ответника да установи и докаже, че акцесорното искане не следва да
бъде уважавано поради това,че следва изхода на спора по главния иск.
7
При така посоченото по-горе отговорността на взискателя в изпълнителното
производство за сторените от длъжника разноски за заплащане на адвокатски
хонорар,правилно следва да се определи по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, т.к. взискателят е
този ,който е възложил на съдебния изпълнител образуването на изпълнително дело с цел
принудително удовлетворяване на съдебно признато парично вземане. Ето защо при
навените твърдения от ищеца затова, че срещу него е било неоснователно образувано от
ответника изпълнително дело,отговорността за имуществените вреди , изразяващи се в
заплатен адв.хонорар се определя по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, в който смисъл е и
практиката на Въззивния окръжен съд Варна. При така направената прецизирана
преквалификация на главния иск, съдът намира предявения иск за изяло доказан и по
основание и по размер, като излага следните мотиви :
Безспорно е установено по делото от приложения на л.49 по изпълнителното дело по
описа на ЧСИ Хр.Г. договор за правна защита и съдействие от 13.08.2020 г. , че ищецът е
ангажирал адвокат Ф. за проучване и процесуално представителство по изп.дело № 197/20 г.
при ЧСИ Хр.Г. с рег. № **** и район на действие ОС Варна, за което е било договорено и
платено в брой възнаграждение в размер на 300 лв. При установяване на факта на заплащане
на адвокатско възнаграждение, претендирано като претърпяна от длъжника по
изпълнителното дело вреда под формата на имуществена, на разглеждане подлежат
възраженията на ответника за това, че не е бил уведомен за извършеното плащане на сумите
по изпълнителния лист, както и че не е ставал причина за водене на изпълнителното дело ,
вкл. и че ищецът злоупотребява с права .Видно от изложеното в исковата молба, вредата се
сочи да е причинена поради необходимостта от ангажиране на адвокатска защита от
длъжника и поради иницииране и продължаване на действията по изпълнително дело от
ответното дружество като взискател и се твърди в размер на договореното и заплатено адв.
възнаграждение. Вредата е неблагоприятна правна последица от деянието, изразяваща в
намаляване на имуществото на едно лице или в невъзможността то да се увеличи и да се
получи печалба, ако увеличението със сигурност би настъпило, ако неправомерното деяние
не беше извършено.В случая ищецът претендира имуществени вреди под формата на платен
адвокатски хонорар в изпълнително дело. В тази връзка следва да бъде посочено, че
разноските, които прави страната във връзка с неоснователно предизвикания правен спор,
водят до намаляване на имуществото й. Страната, неоснователно предизвикала правния
спор, трябва да поправи вредата, която е причинила на противната страна, която я е
принудила с неоснователното си поведение да направи съдебните разноски, за да защити
правото си. В рамките на изпълнителното производство не е предвиден ред за претендиране
на заплатено от длъжника адвокатско възнаграждение, което обосновава и правния интерес
от исковия път за защита.В Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр.д. 5193/2013 г. - 4-то гр. о.
Върховният касационен съд в производство по чл. 290 ГПК е определил отговорността за
разноски като деликтна, но уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от
предявяването на неоснователен или недопустим иск, тъй като включва само внесените
такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не
всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото, като е определил същата
8
и като обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за
завеждане на делото. Взискателят отговаря на общо основание за материалната
незаконосъобразност на изпълнителните действия, каквато е налице при продължаване на
действията по изпълнителното дело, по което е настъпила перемпция поради изтичане на
двугодишен период при бездействие на взискателя, а по аргумент и на по-силното
основание и при неоснователно образуване на изпълнителното производство . В конкретния
случай, при представено и неоспорено от ответника писмено доказателство за плащане на
присъдените по гр.дело № 19554/2017 г. съдебно-деловодни разноски от 158,34 лв. по
банков път от ищеца на ответника на дата 20.07.2018 г. / л. 47 от ИД № 197/2020 г. / следва
логичния извод, че още към дата 27.09.2018 г., когато е било образувано ИД № 632/20 по
описа на ЧСИ № *** с р-н на действие СГС, ответното дружество е разполагало с
изпълнителен титул, но два месеца преди това е получило по банков път плащане. Т.е. още
към дата 20.07.2018 г. ищецът е погасил доброволно чрез плащане задължението си към
ЗАД „О. З. „ АД , поради което и към датата на образуване на изпълнителното дело
27.09.2018 г. и изпращането му по компетентност на ЧСИ Хр.Г. на 11.02.2020 г., получаване
на ПДИ от длъжника едва на 13.08.2020 г., взискателя не е следвало да търси принудително
удовлетворяване на присъденото му с влязло в з.с.Решение парично вземане.
Съгласно нормата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена , или квитанция от пощенската станция, или писмо от банката, от които се вижда,
че сумата по изпълнителното дело е платена. В конкретния спор, ищецът чрез адв.Ф.,
представяйки на ЧСИ Хр.Г. по ИД 197/2020 г. преводно нареждане от дата 20.07.2018 г. е
доказал факта че сумата по изпълнителното дело е платена, а и този факт е бил потвърден от
взискателя,видно от л. 52 от изп.дело,поради което и с Постановление от 1.9.2020 г. на осн.
чл.433, ал.1 т.1 ГПК изпълнителното дело е било вече прекратено.
Действително по делото е доказано инициирането на изпълнителния процес и
поддържане на неговата висящност от страна на взискателя. Действията на взискателя,
насочени към събиране на вземането, според съда не могат да бъдат квалифицирани като
злоумишлени, доколкото са били обективно насочени към реализиране на съдебно признато
му материално право, не се установява да са имали за цел причиняване на увреждане на
длъжника свръх дължимото от него изпълнение на съдебно установеното му задължение и
законните последици от това. Въпреки това, несъмнено ищецът е претърпял имуществена
вреда, като е бил принуден да направи разноски за ангажиране на адвокат, за да защити
правата си, при това след като са били налице законовите предпоставки на чл. 433, ал.1, т.1
от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело. По аргумент за
противното от чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските на длъжника в този случай следва да
бъдат понесени от взискателя по делото, който е насрещната страна по прекратеното
процесуално правоотношение.
Отделно от горното, ВРС намира възраженията на ответника за злоупотреба на ищеца
с права за неоснователни.Това е така, т.к. подлежащите на обжалване действия на съдебния
9
изпълнител са визирани в нормата на чл.435 ГПК, а съгласно чл. 435 , т. 7 ГПК и
задължителната съдебна практика – т.2 на ТР № 3/ 10.07.2017 по тълк.д.№ 3/2015 на ВКС,
ОСГТК сочените от ответната страна правни възможности ищецът да реализира правата си в
изпълнителния процес се явяват неприложими към настоящата хипотеза .
И на последно място,възраженията на ответната страна за злоупотреба с права съдът
намира за изцяло неоснователни, т.к. трудно би могъл да се изведе логичен извод, затова, че
длъжник получил ПДИ за плащане на вземане което доброволно е погасил преди две
години, злоупотребява с права търсейки адвокатска защита с единствената цел да докаже
изправността си, а и да може свободно да се разпорежда с движимо и недвижимо
имущество, предмет на възбрани и запори. Що се касае до това, че редът за присъждане на
разноски е визиран в чл. 248 ГПК, съдът отчита това възражение на ответника като
неотносимо , т.к. касае приключил исков процес при който страна по спора желае
изменяване на решението в частта за разноските.По идентичен начин стои и въпроса с
относимостта на релевираното от ответника възражение досежно размера на иска с
препращането към чл. 78, ал.5 ГПК . Последната цитирана правна норма е относима в
исковия процес, а при доказан размер на иска, съдът намира, че въобще не може да се
обсъжда прекомерно ли е било платеното в брой от ищеца към адв.Ф. адв.възнаграждение .
С оглед на гореизложеното и предявения иск следва да бъде уважен като основателен
и доказан ведно с акецесорното искане за присъждане на законна лихва ,считано от датата на
сезиране на ВРС.
При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК съдът присъжда сторените от
ищеца съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 50,00 лв. за
платена държавна такса и 300,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение – или
общо сумата от 350 лв. Присъденият в полза на ищеца и в тежест на ответната страна размер
на съдебно –деловодни разноски е в минимума , като съответства на анажираните
доказателства за извършването на всеки от двата разхода.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „ ЗАД О. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** , представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца К. Ц. К., ЕГН **********, с адрес : **** СУМАТА в размер на
300.00/триста/ лева по следната банкова сметка IBAN: ***, с титуляр К. Ц. К.,
представляваща претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в
заплатено от ищеца, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
неоснователно образуваното срещу него изпълнителното дело № 2020****0400197 по описа
на ЧСИ Х. Г. с рег.№****, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на
10
подаване на иска 25.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49, вр.
чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „ ЗАД О. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** , представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца К. Ц. К., ЕГН **********, с адрес : **** СУМАТА от общо 350,00
/триста и петдесет/лева - представляваща сторените от ищеца пред настоящата инстанция
съдебно –деловодни разноски за заплатена държавна такса и защита от един адвокат, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11