РЕШЕНИЕ
№ 16007
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20241110105932 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от /ФИРМА/, ЕИК *******, против /ФИРМА/, ЕИК *******, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от
749,49 лв., представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски,
изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с
настъпило на 06.12.2022 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 06.12.2022 г. в гр.София е настъпило ПТП с участие на
застрахован при него по застраховка „Каско“ лек автомобил. Твърди, че виновни за
настъпване на ПТП са водачите на двата автомобила, за което бил съставен и подписан
двустранен констативен протокол. Твърди още, че е извършил плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 779,49 лева. Твърди, че е поканил ответника
да възстанови платеното обезщетение ведно с ликвидационни разходи в размер на 15
лева, но ответникът не е изпълнил задължението си. Ето защо искането е ответното
дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 794,49 лева, представляваща платено
от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *******. Претендира разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва, истинността на механизма на описаното ПТП,
1
както и причинно - следствената връзка и начина на настъпване на процесното ПТП.
Навежда твърдения,че по делото не са ангажирани доказтелства, от които да се
установява по несъмнен начин твърдението на ищеца, че вина за настъпилото ПТП
има застрахованият в дружеството водач, както и неправомерността на поведението
му. Сочи, че неоснователността на главните искове влече и неоснователност на
акцесорните искове за заплащане на мораторни лихви. Прави възражение за
прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан
предявеният иск. Претендира направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя
по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно
превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който
е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към
причинителя само за размера на причинените вреди.
Следователно ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл.
411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1.
Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец; 2. Заплащане на застрахователно обезщетение от
дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на
вредата – противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” към датата на
ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, предмет на доказване са спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай
страните не спорят, с доклада по делото и в съдебно заседание на 03.07.2024 г., по реда
на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието, че ответникът има сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на виновния за ПТП водач.
От събраните по делото доказателства се установява, че при ищеца е сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № ******, валиден към момента на настъпване на процесното ПТП
/06.12.2022 г./, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек
автомобил марка ******, с рег. *******.
Безспорно по делото е обстоятелството, че на 06.12.2022 г. при маневра на
заден ход е настъпило ПТП между две превозни средства с участие на застрахования
при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил марка ******, с рег. ******* и лек
автомобил марка ****** с рег. ******, по отношение, на който има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Отделно от това беше установено, че въз основа на уведомление за щета от
застрахованото лице, адресирано до /ФИРМА/ е била образувана преписка по щета №
******. От възлагателното писмо до доверения автосервиз и направената калкулация
по щета се установи, че ищцовото дружество е заплатило размерът на
застрахователното обезщетение по щета № ******, който възлиза на 1 558, 97 лв.
С покана за доброволно изпълнение на регресни претенции ищецът е поканил
ответника да възстанови сумата в размер на 794,49 лв., представляваща 50% от
изчисленото обезщетение за възстановяване вредите на автомобила, от настъпилото
ПТП, на основание валидно сключен договор за застраховка „Каско“ и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв., за които ответното дружество било поканено да
заплати сумата в посочения размер относно причинените вреди на автомобила при
твърдения за съвина.
От представения двустранен протокол за ПТП се установява, че на съответната
дата 06.12.2022 г. в 16.45 ч. в ******* е станало пътно транспортно произшествие.
Участници в произшествието били лек автомобил марка ******, с рег. ****** и лек
автомобил марка ****** с рег. *******.
По делото е назначена съдебно- автотехническа експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните. В заключението на вещото лице се установява механизмът на
процесното ПТП, а именно, че водачът на л.а. ******, с рег. ******* е предприел
маневра за излизане от паркирано състояние и движение на заден ход, вследствие на
което, водачът на л.а. ****** с рег. ****** е извършил маневра на заден ход за
излизане от паркинг, поради което траекториите на движение на автомобилите се
3
пресичат и е настъпил удар с инициален контакт за лек автомобил ******, с рег.
****** в страничната задна дясна част, в областта на задна врата и заден панел, а за
лек автомобил ****** с рег. ****** уврежданията са настъпили в задната лява част, в
областта на броня и ляв стоп. Съдът кредитира заключението по САТЕ като обективно
и компетентно, описаният механизъм на ПТП съответства на останалите
доказателствени материали по делото, както и на твърденията на страните, поради
което съдът приема същия за безспорно установен.
От заключението на САТЕ се установява също, че общата стойност на
причинените при ПТП вреди по л.а. ******“, с рег. ****** от техническа гледна точка
са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП, както и, че
действителната стойност на вредите по МПС л.а. ******, с рег. ****** по средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2 698,03 лева
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля П. П., в качеството й на водач на л.а. ******, с рег. ****** по време на
процесното ПТП. Същата споделя, че излизайки от паркинг се „чукнали“ с другия
автомобил, тъй като автомобилът ****** бил в нейната мъртва точка и не го е
забелязала. Казва, че имало паркирани коли около нейния автомобил и нямала добра
видимост.Споделя още, че излизала на заден ход, а другия автомобил излязъл от
дясната й страна. Нямала видимост от дясната страна, движела се с бавна скорост,
извършвала маневра, за да излезе от паркомястото. Споделя, че била силно притеснена
и не може да си спомни повече пдоробности, включително и увредените части на
автомобила.
Разпитаният по делото свидетел В. И., пенсионер към датата на провеждане на
заседанието, е работил в сервиза на ****** към датата на настъпване на
произшествието. Управлявал лек автомобил ******, като твърди, че е шофирал
автомобила на заден ход и от двете страни имало автомобили и преди да завърши
маневрата на заден ход, изскочил един автомобил, рязко излязъл между колите назад и
станало ПТП. След като настъпило ПТП- то извикал служители от сервиза, за да видят
какво става въпрос и те казали да направят протокол между двете страни. Твърди, че
преди настъпването на ПТП- то се движил 12-15 метра назад. Доколкото си спомнял
неговият автомобил нямал камера за задно виждане. Имал видимост от двете страни.
Споделя, че давал назад, а другия автомобил излязъл от лявата му страна. Доколкото
си спомнял по неговия автомобил като щета била бронята, която се спукала, а щетите
от другия автомобил били отзад в дясно.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира показанията на
свидетелите като достоверни, преки и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно установено, че вина за
4
настъпилото ПТП имат водачите и на двата, участващи в ПТП автомобили ******, с
рег. ****** и л.а. „******“ с рег. ******, доколкото са имали техническа възможност
да управляват на разстояние, по – голямо от разстоянието на опасната зона за
маневриране на автомобилите на конкретната пътна обстановка. Ищецът е представил
доказателства, че е заплатил сумата от 1558,97 лв, представляваща стойността на
ремонтните дейности и части за ремонта на застрахования при него лек автомобил
„******“, с рег. ****** съгласно договора за имуществено застраховане, като е
поканил ответника да заплати половината от изплатената от него сума, поради това, че
вина за настъпването на ПТП и водача на застрахования при него автоможбил.
В хода на проведеното производство ответникът не изложи аргументи в
подкрепа на възраженията си, че е платил сумата в размер на 794,49 лв. за покриване
на вредите, причинени от застрахования при него водач на л.а. „******“ с рег. ******.
Видно от приложеното по делото уведомление /писмо – покана за доброволно
изпълнение от 20.10.2023 г., стр.32-33 от делото/, от ищеца е извършено ограничение
на сумата за възстановяване до 50% като сумата в размер на 1 558, 97 лв. е редуцирана
до сбор от сумата 779, 49 лв. и обичайните разноски за неговото определяне в размер
на 15,00 лв.
В настоящия случай и при съобразяване вината на участниците в процесното
ПТП, съдът намира претенцията на ищеца за изцяло основателна, доколкото същият не
претендира цялата заплатена от него сума по застрахователна претенция по
застраховка „Каско“ – 1558,97 лв., а ½ от изплатеното по преписката застрахователно
обезщетение в размер на 779,49 лв., която сума кореспондира с вината на водача на л.а.
„******“ с рег. ****** за настъпване на процесното ПТП и е съобразена с
установеното от съда съпричиняване от страна на другия участник в произшествието.
От заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че стойността на причинените вреди на лек автомобил „******“, с рег.
******, които са в вследствие на настъпилото ПТП възлизат на 2698,03 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество по отношение на /ФИРМА/ на
основание чл. 411 от КЗ. Предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ
следва да бъде уважен като основателен и доказан за сумата от 794, 49 лв.,
представляваща половината от изплатеното застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
претендираното обезщетение за периода от датата на завеждане на исковата молба
/01.02.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи да заплати
направените по делото разноски. Съдът приема, че ответникът дължи заплащане на
разноските, направени от ищеца в производството в пълен размер, установени за
5
сумата от 770,00 лв., от които – 300,00 лева депозит за изготвяне на САТЕ, 50,00 лева
държавна такса, 60,00 лева депозит за призоваване на свидетели и 360,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 от КЗ /ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *******, представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч.
и от изпълнителния директор Б.В., да заплати на /ФИРМА/, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление *********, представлявано от Р.Б., председател на
Съвета на директорите и М.Д.- изпълнителен директор, сумата от 794.49 лв.
(седемстотин деветдесет и четири лева и 49 ст.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, състояло се на 06.12.2022 г. заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /ФИРМА/ , ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление **********, представлявано от главния изпълнителен
директор К.Ч. и от изпълнителния директор Б.В., да заплати на /ФИРМА/, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от Р.Б.,
председател на Съвета на директорите и М.Д.- изпълнителен директор, сумата от
770,00 лв., (седемстотин и седемдесет лева), представляващи сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6