№ 8999
гр. С., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110115225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Д. П. срещу В. П. С., с която е предявен
иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушението в
третирането на ищеца, представляващо дискриминация – нарушено право на равно
третиране на основата на признака „лично положение“ и „обществено положение“ за
периода от 01.04.2019 г., когато ответникът започнал да работи по пр.пр. № 13492/2019 г. до
подаване на исковата молба – 23.03.2022 г., изразяващо се в бездействие на ответника, който
е трябвало да си даде отвод по посочената преписка и е трябвало да съобщи на прокурора
наличието на още един висящ съдебен спор между тях.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че било
извършено от ответника, в качеството му на началник на 08 РУ-СДВР, нарушение в
третирането на ищеца, представляващо дискриминация – нарушено право на равно
третиране на основата на признака „лично положение“ и „обществено положение“ за
периода от 01.04.2019 г., когато ответникът започнал да работи по пр.пр. № 13492/2019 г. до
подаване на исковата молба – 23.03.2022 г., изразяващо се в бездействие на ответника, който
е трябвало да си даде отвод по посочената преписка и е трябвало да съобщи на прокурора
наличието на още един висящ съдебен спор между тях. В исковата молба и в последващите
уточнителни молби ищецът твърди за извършен акт на дискриминация по признак „лично
положение“ и „обществено положение“, изразяващо се в бездействие – ответникът е
следвало да се отведе по посочената по – горе прокурорска преписка, тъй като между
страните бил налице висящ съдебен спор, който поставял под съмнение неговата
безпристрастност и което го лишавало от справедливо разследване по досъдебното
производство. Ето защо моли съда да уважи предявения иск за установяване на
нарушението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Б., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същия като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От приетия по делото препис от пр. пр. № 13492/2019 г. по описа на СРП се
установява, че същата е образувана по повод молба, подадена от ищеца Т. Д. П., с която е
поискал да информира прокурорите от СРП за „чудодейната сила на червения пипер“, като
в края на молбата е отправена заплаха до деловодителите, че „ако разкриете нещо от
тайната ще умрете“.
С постановление на прокурор при СРП от 20.03.2019 г. е било възложено
извършването на проверка от органите на 08 РУ-СДВР.
На 20.04.2019 г. прокурор при СРП е внесъл на основание чл. 157 вр. чл. 156, ал. 1 вр.
чл. 155 вр. чл. 149, ал. 1 от Закона за здравето искане в СРС за образуване на производство
по реда на чл. 158-162 ЗЗдр. по отношение на Т. Д. П., което е било оставено без уважение с
решение от 01.10.2019 г. по н.ч.д. № 7031/2019 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, влязло в
сила на 22.10.2019 г.
Представено е по делото и разпореждане от 25.04.2019 г., постановено по н.ч.х.д. №
2861/2019 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, влязло в сила на 24.07.2019 г., с което е
прекратено наказателното производство, образувано по подадена от В. П. С. срещу Т. Д. П.
тъжба, с която е инкриминирано, че в подадени сигнали до 08 РУ-СДВР в периода
17.10.2018 г. – 18.12.2018 г. Т. П. е разгласил позорни обстоятелства и е преписал
престъпления спрямо тъжителя.
Други относими към предмета на спора доказателства по делото не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за
защита от дискриминация е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са
налице факти, които обуславят вероятност за дискриминационно третиране на посочените
от него признаци, както и че негови права по този или по други закони, уреждащи равенство
в третирането, са нарушени.
При доказване на твърденията на ищеца, от които може да се направи предположение,
че е налице дискриминация, съобразно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., доказателствената
тежест се прехвърля на ответника, който следва при условията на пълно и главно обратно
доказване да опровергае твърденията за дискриминация или да установи, че извършените
действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта за
подходящи и необходими.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в
очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания (в този
смисъл – Решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др.).
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред които и твърдените от
ищеца – "лично или обществено положение". На санкциониране подлежи всяко поставяне в
неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,
по който Република България е страна.
В конкретния случай ищецът твърди, че е дискриминиран по признак „лично
положение“ и „обществено положение“, изразяващо се в бездействие – ответникът е
2
следвало да се отведе по посочената по – горе прокурорска преписка, тъй като между
страните бил налице висящ съдебен спор, който поставял под съмнение неговата
безпристрастност и което го лишавало от справедливо разследване по досъдебното
производство. В исковата молба е посочено, че личното положение е свързано с трите му
имена, ЕГН, както и факта, че ищецът има висока гражданска активност, която се изразява в
писане на сигнали, жалби, осмиващи писма, водене на дела. Общественото му положение
твърди да е налице заради факта, че е свидетел, срещу което е започнало наказателно
производство.
На първо място, ищецът, подавайки молба, която не е анонимна, а с изписани имена,
адрес и телефонен номер, не получава лично или обществено положение, различаващо го от
останалите граждани. Ето защо по отношение на същия изначално не са налице
предвидените в закона признаци, поставящи го в по-различно лично или обществено
положение.
На следващо място следва да се посочи, че от представения препис от пр. пр. №
13492/2019 г. по описа на СРП е видно, че ответникът не е извършвал никакви процесуално-
следствени действия, за да се твърди, че е поставял под съмнение неговата
безпристрастност, което го лишавало от справедливо разследване по досъдебното
производство.
Отделно от това се установи, че с разпореждане от 25.04.2019 г., постановено по
н.ч.х.д. № 2861/2019 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, е било прекратено наказателното
производство образувано по подадена от В. П. С. срещу Т. Д. П. тъжба.
За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени
всички елементи на посочената разпоредба, а именно: различно третиране на лицето/лицата
при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да
бъде установен защитен признак за лицето и причинна връзка между спорното третиране и
съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява
основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране.
Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. е всеки акт,
действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице
спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с
други лица. При извършването на преценка за съществуването на по-неблагоприятно
третиране на лице въз основа на защитен признак съдът следва да прецени дали е налице
съществено различие в начина, по който се третира едно лице, в сравнение с останалите
лица при сравними сходни обстоятелства.
Забраната на пряка дискриминация, каквато се поддържа в случая, означава, че лицата
в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат аналогични
възможности. Посочи се, че съдът не достигна извод за това ищецът да е носител на защитен
признак съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не се установи освен това и да е третиран по
различен начин – по прокурорската преписката ответникът не е извършвал никакви
процесуално-следствени действия.
Съдът намира, че по делото не се установи ищецът да е бил поставен в по –
неравностойно положение в сравнение с други лица. От събраните по делото доказателства,
не се доказа ищецът е бил подложен на дискриминационно отношение въз основа на
признак лично или обществено положение.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
3
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква за
ответника. Същият е представляван по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от адв. Б., който
претендира адвокатско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 1000
лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д. - 1“, бл.
5, вх. „А“, ап. 20, срещу В. П. С., с адрес за кореспонденция: гр. С., пл. „С.“ № 11, ет. 1,
офис 5, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на
нарушението в третирането на ищеца, представляващо дискриминация – нарушено право на
равно третиране на основата на признака „лично положение“ и „обществено положение“ за
периода от 01.04.2019 г., когато ответникът започнал да работи по пр.пр. № 13492/2019 г. до
подаване на исковата молба – 23.03.2022 г., изразяващо се в бездействие на ответника, който
е трябвало да си даде отвод по посочената преписка и е трябвало да съобщи на прокурора
наличието на още един висящ съдебен спор между тях.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д. - 1“, бл. 5, вх. „А“, ап. 20,
да заплати на адв. В. Б., с адрес: гр. С., пл. „С.“ № 11, ет. 1, офис 5, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., сумата от 1000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4