Р Е
Ш Е Н
И Е №734/23.11.2018 г.
гр. ЯМБОЛ 23.11.2018..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .................... гражданска колегия в закрито
заседание на ........25.10.2018г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….............................……...........и в присъствието на
прокурора.........................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………...гр.дело N .1166.... по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното.............................................................
Производството по делото е образувано по молба на „Профи кредит
България” ЕООД, с която се претендира да се приеме за установено по отношение
на ответника П.И.К., че им дължи сума в
размер на 6134.71 лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор
за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението.
Моля да им бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 10.09.2016г. е сключен Договор за
потребителски кредит № *** между „Профи кредит България” ЕООД като кредитор и П.И.К.
и А.С.А., като длъжник и солидарен длъжник.
Договорът е сключен при следните
параметри:
Сума на кредита: 3000 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 185.46 лв.;
Падеж на вноската: петнадесети ден от
месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89
%;
Годишен лихвен процент: 41.17%;
Лихвен процент на ден: 0.11%;
Общо задължение по кредита: 4451.04 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 2250.00 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 93.75 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги:
Общо задължение: 6701.04лв.;
Общ размер на вноска: 279.21 лв.;
Дата на погасяване: 15 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които
са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се
запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се
задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК
и ОУ.
На 10.09.2016г. П.И.К. е подал молба към
ДПК № ***, с която желае с част от отпуснатата сума по кредита да бъдат
погасени други задължения към трети лица, както следва:
- Задължение
в размер на 1470.00 лв. към „Провидент Файненшъл Б-я” ООД (документ за кредитен
превод № *** с референция: ***, с дата 12.09.2016г.).
Ищецът твърди, че изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 12.06.2016г. превежда парична сума в
размер на 1530.00 лв. по посочена от длъжника П.И.К. банкова сметка (*** № *** с
референция: ***, с дата 12.09.2016г.).
От своя страна длъжникът поема задължение
по Договор за потребителски кредит № ***, като го сключва за срок от 24 месеца,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 279.21 лв. и падежна дата
всяко 15-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 2 погасителни
вноски, последната от които с дата 30.12.2016г., като след изпадането в забава
и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към
договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че клиента или
солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски
кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо
кредитора да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана,
предизвестие или други.". На 21.02.2017г. договорът е прекратен
автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 22.02.2017г. на П.И.К. е изпратено уведомително
писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен
и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването
на договора за потребителски кредит на основание т.12.3 от Общите условия,
клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
Към настоящия момент размерът на
погасеното от П.И.К. задължение по ДПК № *** е в общ размер на 579.60 лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от
номинала по заема в размер на 566.33 лв.. Сумата от 13.27 лв. е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „В
случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява
лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане.”
Предвид изложените по-горе обстоятелства,
към днешна дата длъжникът П.И.К. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
сума в размер на 6134.71 лв., представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № ***.
Ответникът се е съгласил с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата
сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения
договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в
Районен съд- гр. Я.. По заявлението е образувано ч.гр.дело № ***г. След като
длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение
на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 22.02.2018г., което е породило
предявяването на настоящият иск. Претендира да му бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В хода на съдебното дирене исковата
претенция се поддържа изцяло на предявеното основание.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда на ответника
особен представител. Твърди, че ищецът
не е изпълнил задълженията си по т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС като не е изпълнил задължението си да
уведоми длъжника предварително преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. От приложеното
уведомително писмо от 23.02.2017 г. според него не е посочено кои вноски са
просрочени повече от 30 дни с оглед на което да се приеме да е настъпила
предсрочната изискуемост. Според него не е
посочена и структурата на дълга – главница, друга главница и лихва.
Твърди, че липсват доказателства, че това уведомително писмо е получено от
ответника или отказано получаването му. Счита, че иска е неоснователен, тъй
като липсвали доказателства за това, че ищецът е предал на ответника
договорената сума по кредита. Според
него представените преводни нареждания не съдържат необходимите законови атрибути, за да се приеме, че установява извършването
на превода. В хода на делото направените възражения се поддържат и се моли за
отхвърляне на иска. Ищецът в писмено становище депозирано по делото оспорва
изцяло направените в отговора възражения на особения представител, като ги счита
за неоснователни.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът е депозирал в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК солидарно против длъжниците П.И.К. и А. С. А.,
което е образувано в ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за
В подкрепа на исковата си претенция ищецът е представил договорът въз основа на който претендира
вземането си по издадената заповед – договор за потребителски кредит профи
кредит стандарт № *** сключен с П.И.К. на 10.09.2016г. В същия като солидарен
длъжник е вписан А. С.А. за сумата от 3000лв., със срок от 24 месеца, с вноска
от 185.46 лв. и уговорени условия за лихва , разходи и начин на плащане.
Представени са Общита условия на „Профи кредит България” ЕООД , неразделна част
от сключения договор, погасителния план към него, преводно нареждане на ищеца
ответника от 28.02.2018г. за сумата от 1530.00лв. и преводно нареждане на ищеца
до „Провиднт Файнешъл България” ООД от 28.02.2018г. за сумата от 1470.00лв.
Представена е молба от 10.09.2016г. на ответника до ищеца, с която декларира,
че желае сумата от 1470лв. отпусната като кредит да му бъдат погасени
задължения към други лиа – Провидент файнешъл България ООД.Представено е искане
за отпускане на потребителски кредит профи кредит стандарт, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация, извлечение по сметка,
удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски и остатъчно
задължение в размер на 6134.71лв., уведомително писмо до ответника за
предсрочната изискуемост на задължението по договора, придружено с документ от
куриерска фирма.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим,
т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на
заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника
– направените възражения в отговора си.
От представените по делото доказателства
безспороно се установи наличието на облигационна връзка между страните породено
от сключен договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № *** сключен
с П.И.К. на 10.09.2016г.., по силата на който „Профи кредит България” ЕООД е представило на П.И.К. и солидарния длъжник А.С.А.
потребителски паричен кредит в размер на 3000лв., със срок от 24 месеца.
Ведно от представените преводни нареждания сумата е предоставена на ответника
на две части, една за покриване на друго задължение по молба на ответника и с
превод по негова сметка. Тези доказателства не бяха оспорени по реда на ГПК,
поради което съдът намира, че съдържащите се в тях данни са се осъществили така
, както са посочени и установяват безспорно получаването на кредита от
ответника.
Възражението на особения
представител на ответника, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем т.к. кредитора не е
уведомил длъжника за обявената предсрочна изискуемост, поради което и вземането
на ищеца не е станало изискуемо въз основа на настъпилата автоматично
предсрочна изискуемост съдът намира за неоснователно. В случая т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. не намира приложение, т.к. ищецът
не е банкова финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от Закона за
кредитните институции.
В
случая длъжникът е изпаднал в забава, като е просрочил повече от една вноска,
което съгл. чл.12,3 от Общите условия към договора за потребителски кредит,
прави автоматично прекратяването на договора и обявяването на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора на изплаща уведомление, покана, предизвестие или други.
Въпреки това на 22.02.2017г. на ответника е било изпратено уведомително писмо,
с което той е информиран, че договора е едностранно прекратен и е обявено
неговата предсрочна изискуемост, което е връчено на длъжника според
представения от спедиторската фирма документ, поради което направените
възражения се явяват неоснователни.
От
представеното извлечение от сметката на кредита се установява и неизпълнената
част от него, която е в размер на исковата сума от 6134.71лв.
Длъжникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е изпълнил задълженията си по договора, поради което съдът
намира така предявените искове за основателни и доказани в пълен размер.
Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното
производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски, които са в размер на 122,69 лв. – платена
държавна такса / с оглед претенцията на ищеца само за главница без лихва/ и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение. На
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото
производство разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в
размер на 1058,69лв.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ***,
адрес: гр. София, бул. България 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Законни
представители: С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и
И.Х.Г. – ***на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, и пълномощник: юрк.Р.И.И., че П.И.К., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** им дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № *** г. издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за
ОСЪЖДА
П.И.К., заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД направените в
заповедното производство разноски в размер на 122,69 лв. – платена държавна
такса и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.И.К., заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД на осн.чл.78,ал.1
от ГПК направените разноски по настоящото производство в размер на 1058,69лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: