Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2340
град Пловдив, 16.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1270 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на А.Х.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № Ц2153-15-27/22.05.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ -Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/
Протокол № 2139-15-91 от 10.04.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
В открито съдебно заседание – жалбоподателят
се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата по изложите в нея
съображения и представени писмени бележки, претендира разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.С. изразява становище за
неоснователност на жалбата, претендира
разноски, представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството
пред административния орган е започнало със заявление вх. №
2121-15-136/10.12.2019 г. /л.114/ от А.В., с което по същество е направено искане за изменение на
личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 99, ал.
1, т. 1 от КСО, с твърдението на жалбоподателя, че трудовият му стаж от
01.06.1984 г. до 25.12.1991 г. следва да бъде признат като такъв от първа
категория, в която връзка прилага Удостоверение № 1924/1.10.1997 г., издадено
от "Горубсо" АД, Управление Бориева – Мадан /л.59 и л.115/.
По така представеното удостоверение,
работодателят за съответния период е посочил, че от 01.06.1984 г. до 25.12.1991
г. В., наред с останалите си задължения е изпълнявал длъжността "подземен
механик" по поддръжка и ремонт на главните подземни тръбопроводи за сгъстен
въздух по рудниците и участъците захранвани от Централна компресорна станция.
За да издаде процесното решение предмет
на оспорване по настоящото производство, административният орган е приел, че в пенсионното
досие са налични и съобразени данни обективирани в Удостоверение - обр.УП-2 от 22.12.1991 г. издадено от
„Горубсо“АД, Управление Бориева, или представеното Удостоверение №
1924/1.10.1997 година, издадено от "Горубсо" АД, Управление Бориева -
Мадан не е ново доказателство, което да формира извод за изменение на отпусната
пенсия.
С Разпореждане № 001581/27.01.1992 г./л.25/,
считано от 26.12.1991 г. на А. В. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ).
Видно
от приложената към документите за стаж трудова книжка № 161 от 27.03.1956 г. на
жалбоподателя В. е зачетен стаж при
осигурител "Горубсо" Първо рудоуправление - Бориева за времето от
16.12.1960 г. до 25.12.1991 г. на длъжности: подземен хронометражист, подземен
инженер, механик, по условията на втора категория труд по т. 7 от ПКТП (отм.),
като между страните няма спор, че Разпореждане №
001581/27.01.1992 г. е влязло в сила и представлява стабилен административен
акт.
А.В. навежда с жалбата си твърдения, че
неправилно осигурителният стаж за времето от 01.06.1984 г. до 25.12.1991 г. при
осигурител "Горубсо"АД - град Мадан е зачетен по условията на втора
категория труд.
В настоящото съдебно производство следва
да се прецени дали представлява ново доказателство представеното от А.В. Удостоверение
№ 1924/1.10.1997 година, издадено от "Горубсо" АД, Управление Бориева
- Мадан.
В КСО липсва определение на това кои
доказателства, по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1,6. "а" от КСО, са
нови, поради което следва да се има предвид приетото в теорията, че нови
доказателства са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които
са от съществено значение за решаване на правния спор, но не са могли да бъдат
взети предвид от административния орган.
Анализът на установената в хода на
настоящото производство фактическа обстановка обосновава извод, че в случая не
са налице предпоставките по посочения чл. 99, ал. 1 от КСО, допускащ
възможността за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От страна на жалбоподателят не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1 от КСО.
Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т.
1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт.
При това положение Разпореждане № 001581/27.01.1992
г. на Ръководителя на Отдел "Пенсии" при РУ "СО" гр.
Пловдив е индивидуален административен акт, който разрешава конкретен
административноправен въпрос. Този акт, има като правна последица възникването
на конкретни права и задължения, за страните по административното
правоотношение.
КСО не сочи, кога един административен
акт влиза в сила.
Поради това и по силата на препращащата
разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед
възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането
не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в
закона срок за обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато
е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила
разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение.
Именно защото се посяга на стабилитета
на индивидуалния административен акт, законодателя е предвидил отделно,
императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява предпоставките, при
които е възможно да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии.
Първата от предпоставките е когато се
представят нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход,
гражданско състояние и др.
Жалбоподателят също така претендира визираната
в чл. 46, ал. 4 от Закона за пенсиите добавка към пенсията.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4
от Закона за пенсиите (отм.), редакция към датата на постановяване на
разпорежданията за отпускане на пенсията на В. и изплащане на добавката, лицата на които е
отпусната пенсия при условията на Постановление № 40 от 1968 г. на Министерския
съвет, както и тези, които отговарят на условията за пенсиониране на това
основание независимо от годината на пенсиониране, получават добавка към
пенсията в размер 90% от социалната пенсия.
Нормата визира две хипотези: отпускане
на личната пенсия за ИВС при условията на ПМС № 40/1968 г. или пък ако не е
отпусната на това основание лицето да отговаря на условията за пенсиониране на
това основание. В настоящия случай не се спори, че пенсията на лицето не е
отпусната при условията на ПМС № 40.
Носители на правото на пенсиониране по
т. 1, б. "а" от ПМС № 40 от 23.08.1968 г. за подобряване здравното
състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни
производства и стимулиране стабилизирането на работната сила (отм.) са
работниците и инженерно-техническите работници до ръководни служители
"началник на участък", заети на работа в подземните силикозоопасни
рудници.
В развилото се административно
производство жалбоподателят не е доказал, че длъжносттите които е заемал се
включват в някоя от тези посочени в ПМС № 40 и след като не отговаря за
пенсиониране при тези условия не е легитимирано по смисъла на чл. 46, ал. 4 от
Закона за пенсиите лице, поради което не му се следва визираната в правната
норма добавка.
Този извод е направен с влязло в законна
сила Решение на началника на РУ“СО“ Пловдив № 56 от 18.03.1998 г. /л.63/, с
което е отменена точка 2-ра на Разпореждане № ********** от 02.12.1996
г./л.53/, по силата на която лицето е получавало добавката по чл. 46, ал. 4 от
Закона за пенсиите.
Жалбоподателят
възразява, че неправилно за периода от 01.06.1984 г. до 25.12.1991 г.
стажът не му е признат по чл.104, ал.3
от КСО, което обстоятелство водило до определяне на по-нисък размер на
пенсията.
За да се приложи
правилото на чл.104, ал.3 от КСО, която разпоредба урежда превръщането от първа
категория към трета категория на осигурителния стаж, придобит от работниците,
инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на
участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в
подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и
подземното минно строителство, следва на първо място да се установи, че трудът
на В. за спорния период от 01.06.1984 г.
до 25.12.1991 г. на длъжностите които е
заемал в "Горубсо" АД, Управление Бориева - Мадан. са положени при
условията на първа категория труд.
Настоящият състав намира,
че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи благоприятните за него
обстоятелства съгласно чл.154, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, не доказва
по безспорен и категоричен начин този факт.
Съгласно чл. 104, ал. 1
от КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява
съобразно характера и особените условия на труд. През посочения период намират
приложение разпоредбите на отменения Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г.
От приложените по делото
разпореждания относими към правото на пенсия на А.В. не следва извод, че спорният
труд може да бъде причислен към първа категория на основание чл. 1, ал. 1 от
ПКТП отм. , Положеният труд не попада в изброените хипотези и не може да бъде
зачетен в съотношението, предвидено в разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО.
Този извод на административния орган е правилен и обоснован от данните, събрани
както в административното производство, така и в съдебната фаза на процеса.
При посочения изход на
спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита
следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Решение № Ц2153-15-27/22.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ
-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № 2139-15-91
от 10.04.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив.
ОСЪЖДА
А.Х.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските
по делото в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: