№ 349
гр. Плевен, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Е. ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500449 по описа за 2025 година
С решение №602 от 02.05.2025 г. по гр.д. №1666/2025 г Плевенски
Районен съд е:
ПОСТАНОВИЛ МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖИЛ Е П. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П.,
обл.П., ул. „Я.“ №* да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Д. Ю. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*.
ЗАБРАНИЛ Е, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на П. М. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, да приближава на
по-малко от 50 метра Д. Ю. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П.,
обл.П., ул. „Я.“ №*, както и жилището, обитавано от молителката в гр.П.,
обл.П., ул. „Т.“ №*, както и до местата за социални контакти и отдих на
молителката, за срок от 4 /четири/ месеца, считано от ***г., когато е издадена
Заповед за незабавна защита №33/***г.
ЗАБРАНИЛ Е, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, на П. М. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, да осъществява
контакт под каквато и да е форма с молителката Д. Ю. Ю., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от 4 /четири/ месеца, считано от
***г., когато е издадена Заповед за незабавна защита №33/***г.
1
РАЗПОРЕДИЛ Е ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за
закрила.
РАЗПОРЕДИЛ Е ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се
изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕДИЛ Е на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН П. М. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, че при неизпълнение
на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.4 от ЗЗДН и
ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪДИЛ Е на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН П. М. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.П., обл.П., ул. „Я.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
Плевен държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от решението е останал П. М. А. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде оставена без уважение молбата.
Претендира направените в двете инстанции разноски.
В жалбата се сочи, че от молбата не било ясно в какво се състои
домашното насилие; че „битовия скандал“ е започнал от страна на бащата на
молителката; че няма медицинска документация за претърпения от
молителката психически тормоз.
Препис от въззивната жалба е връчен на Д. Ю. Ю. на 22.05.2025 г., но в
указания сок – до 05.06.2025 г. отговор не е подаден отговор.
С определение №854 от 10.06.2025 г. Плевенски Окръжен съд е
приел въззивните жалби за допустими и редовни и е насрочил делото в
о.с.з. на 10.07.2025 г.
В о.с.з. на 10.07.2025 г.процесуалният представител на П. М. А. – адв. М.
е пледирал да бъде уважена въззивната жалба и да бъде отхвърлена молбата
за защита от домашно насилие, тъй като такова не е било осъществено на
16.03.2025 г. спрямо Д. Ю. Ю.. Представила е списък по чл.80 от ГПК и
претендира присъждане на посочените в него разноски.
Д. Ю. Ю. не се е явила и не е представлява в о.с.з. на 10.07.2025 г.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В молбата от *** г. Д. Ю. Ю. твърди, че е живяла 1 7 години с П. М. А.
на „приятелски начала“ и че двамата имат три деца. Разделили се преди 7
месеца, през което време П. М. А. я заплашвал, че ще я „пребива и убива“.
В молбата се твърди, че на 16.03.2025 г. П. М. А. и негов роднина дошли
с колове пред дома на родителите на Д. Ю. Ю., където тя заживяла след
раздялата им. Хвърляли камъни и се заканвал да продължи да тормози нея и
семейството й.
Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН Д. Ю. Ю. не е подавала.
2
От справките в НБД „Население“ се установява, че П. М. А. и Д. Ю. Ю.
са баща и майка на две деца – М. П. А. и М. П. А., като Д. Ю. Ю. има и трето
дете – Ю. Д. Ю..
Плевенски Районен съд е постановил мерки за незабавна закрила,
съгласно определение №1375 от *** г. Издадена е заповед за незабавна защита
рег. №33/*** г.
В о.с.з. на 11.04.2025 г. Д. Ю. Ю. заявява, че в процесния случай П. М. А.
бил „пийнал“ и дошъл да иска тя да се върне при него. Заявява, че отказала да
се върне при него, защото не се разбират помежду си и че иска той да не й
пречи да вижда децата, които са при него.
В о.с.з. на 11.04.2025 г. П. М. А. обяснил, че Д. Ю. Ю. подавала
„фалшиви сигнали“ и пращала полицаите в дома му, докато него го няма там.
В т.вр. неговата майка отишла в дома на бащата на Д. Ю. Ю. и двамата се
спречкали, което провокирало следващите събития.
Като свидетел е разпитан бащата на Д. Ю. Ю. – А. Д. Г., който твърди, че
на 16.03.2025 г. П. М. А. и негов братовчед дошли пред неговата къща с
дървета в ръце и хвърляли камъни. П. ритнал портата. Дошли баща му и чичо
му да го спират.
Като свидетел е разпитан бащата на П. М. А. – М. П. А., който твърди, че
Д. подава сигнали срещу П. и вика полиция. Така станало и на 16.03.2025 г. и
майката на П. отишла при бащата на Д. и той я блъснал. Това провокирало П.
да иде пред дома на бащата на Д..
Като свидетел е разпитана майката на П. М. А. – А. К. Х., която твърди,
че П. пиел с чичо си у тях, когато дошла полицията. Свидетелката отишла в
дома на родителите на Д.. Първо излязла майка й, после баща й и почнал да я
дърпа за ръката и да я блъска към портата, за да я изгони от двора си. П. видял
това /защото има видимост от дома на чичо си/ и тръгнал към тях с братовчед
си. Бащата на Д. ги посрещнал като с една вила мушкал през мрежата. Братът
на Д. хвърлял с брадва през оградата. Д. била в двора. Не се стигнало до
побой. Дошла полицията.
Разпитан е и полицая Л. Г. Д., който твърди, че първо е имало сигнал за
обиди, отправяни от П. М. А. към бащата на Д. Ю. Ю., а после друг сигнал за
същото място.
Видно от писмо от 22.04.2025 г. /на стр.45/, на 16.03.2025 г. в ЕЕНСП 112
е регистрирано обаждане от А. Д. Г. за междусъседски сигнал на ул. „Т.“№* в
гр. П.. Видно от докладна записка /на стр.50/, на сигнала, че П. М. А. е
агресивен и заплашва със саморазправа, са се отзовали полицаи. По-късно е
подаден втори сигнал и мястото е посетено отново от полицаите към 16 часа.
Съставени са протоколи за предупреждение.
При тази фактическа обстановка, Плевенски Районен съд правилно е приел, че
домашното насилие е психическо и се състои в посещение пред дома на
молителката с други лица, въоръжени с вили, колове и камъни, с цел да се
3
търси сметка за упражнени права по закон да се сезира полицията при нужда.
Правилно Плевенски Районен съд е приел, че психическо насилие не е
прераснало и във физическо, само поради намесата на други близки на П. М.
А.. Плевенски Окръжен съд напълно споделя тези изводи в обжалваното
решение, като добавя към тях че от молбата може и да не е било ясно в какво
се състои домашното насилие, но това е преодоляно чрез дадените в о.с.з.
обяснения от страните; че участието на бащата на молителката в процесните
събития, не изключва нейното психическо страдание – даже напротив тя има
основание да се страхува не само за себе си, а и за родителите си; че
психическия тормоз не се установява само с медицинска документация, а и
чрез нормални умозаключения, че подобни на процесните събития естествено
водят до негативни психически преживявания – стрес, страх, тревога как ще се
развият събитията, дали няма да се повторят и пр.
Според Плевенски Окръжен съд, тези проявни форми на психическо
насилие обосновават необходимост от налагане на мерки за закрила така,
както са определени по вид и срок в обжалваното решение. На фона на все
още неуредените отношения между страните във вр. с упражняването на
родителските права спрямо децата им, следва да се отбележи, че срока на
мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН към настоящия момент вече е изтекъл,
но остава да действа мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, която е безсрочна.
По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №602 от 02.05.2025 г. по гр.д. №1666/2025 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4