Р Е Ш Е Н И Е № 81
гр. Габрово,
01.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
двадесети май ................. през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №57 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Административното дело е образувано по жалба от
"*****"ООД ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. *******, ул. „***********“№ ** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №11010 от 11.02.2021г. издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" – В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол"
при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
С оспорената Заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – заведение
за обществено хранене „*****“, което към момента на проверката е с ограничен
достъп- продажба на готвена храна за вкъщи, без консумация на място и доставка
на храна, находящ се в гр. *********, ул. *************** №** стопанисван от "*****"ООД, с ЕИК *********** и забрана за достъп до
него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл.
186, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата се твърди, че се оспорват
констатациите на органите по приходите, като неправилни, необосновани и
недоказани. Обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ била постановена при
нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона- отменителни
основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Според жалбоподателя преценката за
съотвествие на ПАМ с целта на закона следвала да се извършва в съотвествие с
характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на ПАМ в конктретния случай не отговаряло на нито една от
целите на ПАМ, съобразно чл. 22 от ЗАНН. В случая безспорно било установено
издавенето на касова бележка при извършената „контролна покупка“, като не
можело да се направи извод, че Дружеството укривало приходи в търговския обект.
Нарушенеието било отстранено непосредствено след извършената проверка и
техническата възможност на обслужващата фирма да отсрани проблема.
Твърди се също, че определения в акта срок за
налагане на ПАМ не бил съобразен с
принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 от АПК, като в тази насока
липсвали адекватни доводи на административния орган. В тази насока се излагат
подробни мотиви съобразно които оспорената Заповед в тази й част била
незаконосъобразна, като срокът не бил съразмерен на установеното нарушение.
Според жалбоподателя използваното от Дружеството ФУ било от одобрен тип, като
бил налице сключен валиден договор за неговото обслужване от друга фирма.
Неправомерно било отнемането на проверяваното ФУ и последващото негово
унищожаване.
Претендира се отмяна на оспорената Заповед за
налагане на ПАМ, включително в частта за отнемането и унищожаването на
провереното ФУ, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от
надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа
жалбата и искането заявено с нея по същество.
Ответникът по делото - Началник отдел
"Оперативни дейности" – В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП, редовно призован не се
явява, като се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен пр.
представител- юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 148
от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая постановената Заповед за налагане на
ПАМ не е оспорена по административен ред. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително
административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд,
от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От Протокол за извършена проверка АА № 0067452/01.02.2021г., се установява, че
обектът представлява търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС– заведение за обществено
хранене „*****“, което към момента на проверката е с ограничен достъп- продажба
на готвена храна за вкъщи, без консумация на място и доставка на храна, находящ
се в гр. **********, ул. ********** № ** стопанисван от "*****"ООД, с ЕИК *********.
При извършена проверка е
установено, следното:
Извършена е
контролна покупка на 01.02.2021г. в 13, 30ч.
на 1 бр. кафе, 2 бр. крем карамел, 1бр. кюфте, 1бр. кълцана наденица, 2бр.
минерална вода, 4бр. кутии, 2бр. филии хляб, 2бр. гарнитури, 1бр. лазаня и 2бр.
прибори, всичко на обща стойност 16, 60 лева, като е извършено плащане от Г.С.
С., за което плащане е
издадена касова бележка от монтираното фискално устройство модел „*********“, № на фискалното
устройство ******** и № на фискалната памет
02351190, което устройство според органите на НАП към момента на проверката не
отговаря на изискванията за одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба
№Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Валидността на издаденото свидетелство за регистрация на
този модел фискално устройство №543/23.02.2011г. е отпаднала. Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата „Свидетелството за одобряване се издава за срок
10 години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ,
произтичащи по силата на закон. Според ал. 2 от същата разпоредба след изтичането на този срок или на промяна в
техническите и/или функционални изисквания към ФУ, устройствата от съответния
тип не са от одобрен тип“. След 31.12.2020г. фискалното устройство е следвало
да се приведе в съответствие с законовите изисквания, предвидени в Наредбата.
Задължението е възникнало на осн. §75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №Н-18/2006г.
Тези констатации от проверката са обективирани в
2
бр. протокол за извършена
проверка сер. АА № 001682/01.02.2021г. Протоколът е подписан от представляващия дружеството, който
е вписал, че няма възражения.
При тази фактическа обстановка е издадена
процесната ЗНПАМ № 11010 от 11.02.2021г. от началник отдел "Оперативни
дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която поради
установените нарушения на чл. 7, ал. 3 и чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба №Н-18/2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, във вр. с чл. 118, ал. 2 от ЗДДС е наложена ПАМ.
От констатациите на контролните органи става
ясно, че „*****“ООД с ЕИК ********** в качеството си на задължено лице по Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ използва фискално устройство, което не отговаря на
изискванията за одобрен тип, като това изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т.
2 от ЗДДС, и на основание чл.
186, ал. 1, т.2 от
ЗДДС
е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – заведение за обществено
хранене „*****“, което към момента на проверката е с ограничен достъп- продажба
на готвена храна за вкъщи, без консумация на място и доставка на храна, находящ
се в гр. ********, ул. ************ №** стопанисван от "*****"ООД, с ЕИК ********* и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на
заповедта. Заповедта е връчена на "*****"ООД на 17.02.2021г., а жалбата срещу
нея е подадена на 02.03.2021г. съгласно поставения входящ номер, т.е. в законоустановения
срок за обжалване.
От Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците на отдел
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП
са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
В хода на производството са приети като
доказателства материалите от административната преписка, както и допълнително
представените от жалбоподателя Свидетелство за регистрация на фискално
устройство от
02.02.2021г., фактура от 02.02.2021г. и извадка от Книга за
дневните отчети.
При горната фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество
като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна, предвид
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146
от АПК.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изп. директор на НАП е
определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "ФК" в ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186
от ЗДДС.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма
и съдържа реквизитите по чл. 59,
ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактическите и правни
основания за издаване на акта, включително и съдържанието на Протокол за
извършена проверка сер. АА № №0067452/01.02.2021г. Изложени са мотиви за продължителността
на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.
Съдът не установява допуснати в хода на административното производство
нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на
съществените. Не се констатират и допуснати нарушения при извършване на
проверката в обекта на жалбоподателя, включително и по отношение на
компетентността на проверяващите органи по приходите. Правомощията на
длъжностните лица - инспектори в отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12,
ал. 2 от ДОПК, в която освен изрично задължение и права като служителите,
осъществяващи фискален контрол, са им предоставени правомощията по ал. 1 на
същата разпоредба на чл. 12
от ДОПК,
в който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че органите по приходите при спазване
на разпоредбите на този кодекс извършват проверки и
ревизии. Гореизложеното обосновава материалната компетентност на лицата,
извършили проверката. Относно териториалната им компетентност приложение намира
разпоредбата на ал. 6
на чл. 12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата
страна независимо от компетентността по чл. 8
от ДОПК.
Законодателят е предвидил такава правна уредба, за да постигне целта за която е
създадена дирекция "Фискален контрол", а именно мобилност,
ефективност и бързина, с оглед спазването на данъчното законодателство.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В
нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Фискалните устройства, съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, трябва да отговарят на: 1.
функционалните изисквания съгласно приложение № 1; 2. техническите изисквания
съгласно приложение № 2. Според чл. 8,
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискално устройство от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно
ал. 1.
От цитираните разпоредби може да се направи
извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, или
използване в търговски обект на фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология административният орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
В настоящия случай и предвид доказателствата по
делото органите по приходите чрез съставения по време на проверката протокол са
установили нарушение на
чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. При извършена контролна покупка от служителите на
НАП и извършено плащане от Г.С. С. е издадена касова бележка от монтираното в
обекта ФУ модел „********“ с № ********** и № на фискалната памет
02351190, като е установено че въпросното фискално устройство към момента на
продверката не отговаря на изискванията за одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал.
2 от Наредба №Н-18/2006г.
При проверката е представен фискален бон, приложен по делото и
административната преписка, който не съдържа QR код (л. 27), а също така е установено, че фискалното устройство не е
подавало данни на всеки 5 минути към НАП за извършените продажби по
установената дистанционна връзка за периода 01.01-01.02.2021г., като разпечатката от извършената проверка е приложена по делото, без същата да е оспорена и опровергана
от жалбоподателя. Сред функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, в раздел ІІІ "Изисквания за
изобразяване и отпечатване на информацията при работа с ФУ", в т. 4 е
посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа
реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална
касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да
се издава хартиен документ. Въпросният QR код според Приложение
№ 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. представлява уникален
двумерен баркод и се съдържа в края на всеки документ за продажба/сторно
операция непосредствено преди текста "ФИСКАЛЕН БОН"/"СИСТЕМЕН
БОН". Същевременно в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в
раздел ІІІб, т. 1, б. "е", е регламентирано изискването фискалните
устройства да подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5
минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове,
регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този
времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на
дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на
издаването на фискалните бонове.
С нормата § 75, ал. 6 от ПЗР на Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г. (ДВ бр. 68 от 2020 г.), е
въведено задължение за лицата по чл. 3 да приведат дейността си с всички
изисквания на наредбата по отношение на фискалните устройства в срок до 31
декември 2020г. От протокола за извършена проверка в търговския обект на 01.02.2021г., приложените справка за данни от документи за продажба и
фискален бон 01.02.2021г. е видно, че оспорващото дружество не е
изпълнило задължението си по § 75, ал. 6 от ПЗР на НИД на Наредба № Н-18/2006
г. да приведе дейността си в съответствие с изискванията й относно фискалните
устройства. Противно на твърденията на жалбоподателя, в оспорваната ЗНПАМ ясно
и конкретно е посочено в какво се изразява неизпълнението на задълженията на
ДЗЛ по наредбата. Процесното ФУ не отговаря на функционалните изисквания към
ФУ, тъй като същото по смисъла на наредбата (чл. 8,
ал. 2) и на ЗДДС (чл. 118, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 2) не
представлява одобрен тип ФУ, независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския
институт по метрология и е вписано в публичния регистър по чл. 10, ал. 9 от
наредбата. Това е така, защото за да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип,
следва кумулативно освен да е одобрен тип ФУ от Българския институт по
метрология (с издадено свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния
регистър), то да отговаря на техническите и функционални изисквания,
регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По аргумент от чл. 12,
ал. 2,
във вр. с ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не са от
одобрен тип.
От представените доказателства е видно
единствено, че на 02.02.2021г. дружеството е закупило и регистрирало
ново фискално устройство, но по никакъв начин не е доказано, че посоченото по-горе нарушение на наредбата е отстранено.
При тези факти са налице предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187
от ЗДДС.
След като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговския обект и използване на фискално устройство, което не отговаря на
функционалните изисквания по чл.
186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в
закона принудителна административна мярка или не.
Единствената преценка, която притежава
административният орган е тази по отношение на срока на принудителната
административна мярка, която преценка е била направена от този орган с оглед на
вида на извършеното нарушение. Изрично в заповедта за прилагане на ПАМ
административният орган е изложил мотиви, с които обосновава 14-дневния срок.
Неоснователно оспорващият твърди бланкетност на мотивите за определяне на срока
на мярката. Изложените в оспорената заповед мотиви във връзка с определянето на
срока на мярката са изцяло относими към конкретното нарушение и към извършителя
му, които мотиви дават възможност на съда да извърши преценката дали процесната
ПАМ е в съответствие с целта на закона. Видно от самата заповед, за мотивиране
на четиринадесетдневния срок са съобразени вида и обема на упражняваната в
обекта търговска дейност, както и важния държавен интерес, който се охранява.
Анализирани са местоположението, дейността, площта и вида на търговския обект,
цялостното поведение на търговеца. Използването на фискално устройство, което
не отговаря на изискванията, създава възможност за укриване на приходи и
затруднява проследяването на реализираните обороти. Изложеното опровергава
оплакването за липса на мотиви като в случая са съобразени конкретните
специфики на обекта и въобще търговският му потенциал.
Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност,
като в настоящия случай преценката на органа е законосъобразна. Определеният
срок на процесната по делото ПАМ – 14 дни е към средния размер, като са
изложени доводите, на които се основава извършената преценка. Налице е анализ
на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната
степен на административна принуда в определения от органа срок. Ясно в мотивите
по отношение на срока на мярката административният орган е посочил, какво точно
е съобразил. Не следва да се подценява обстоятелството, че констатираните
нарушения са две, свързани
с използването на посочените две ФУ, които не отговарят на законовите
изисквания. Установено е
неизпълнение на регламентирано в правна норма задължение от страна на търговеца
към датата на проверката – 01.02.2021г., т. е. около месец след като е
изтекъл даденият в нея срок, и осъществяване на търговска дейност през този
период от време, при която се използва фискално устройство, неотговарящо на
техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/2006
г. Мотивиран и фактически обоснован от конкретните обективни данни е изводът,
че е извършено нарушение и нарушителят може да извърши друго такова. Изложеното
е показател за трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство и
обосновава нуждата от прилагането на ПАМ като при отчитане на индивидуалните
специфики на търговския обект и населеното място, определеният срок от 14 дни
при допустими до 30 дни се явява съразмерен. Продължителността се обосновава
още и от значимостта на охраняваното обществено отношение. В заключение съдът
приема, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок по чл.
187, ал. 1 от ЗДД отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите,
предвидени в чл. 22
от ЗАНН
за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен и съобразен с принципа за
съразмерност по чл. 6
от АПК
и целта на закона. Срокът от 14 дни е съразмерен на извършеното и е съобразен с
целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Негативните последици от налагането на ПАМ върху
жалбоподателя са резултат от собственото му поведение, изразяващо се в
използване на фискално устройство, неотговарящо на изискванията за одобрен тип.
При положение, че от страна на жалбоподателя не е проведено пълно доказване за
това, че е привел дейността си в съответствие с изискванията на наредбата, не
може да се приеме, че целта на мярката за преустановяване на нарушението,
регламентирана в чл. 22 ЗАНН,
не може да бъде постигната, нито, че срокът й е прекомерен и несъобразен с
принципа на пропорционалност и с тежестта на нарушението.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от
изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване
дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се
касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22
от ЗАНН
предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл.
186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на
обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел,
доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило
дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и
на друго нарушение, свързано с регистриране на извършените продажби. В случая
издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
с оспореният индивидуален административен акт правилно е приложена ПАМ –
запечатване на търговския обект на "*****"ООД и забрана на достъпа до него за срок
от 14 дни.
Не се споделя изложеното от пр. представител
на Дружеството жалбоподател, че така наложената ПАМ има характер на санкция.
Наложената принудителна мярка има превантивен и дисциплиниращ характер и се
налага независимо от предвидената санкция за констатираното нарушение.
По отношение на отнетото в полза на държавата
ФУ правилно с процесната Заповед е постановено отнемане в полза на Държавата на
фискалното устройство модел „**********“ с
№
********** и № на фискалната памет
02351190, използвано в проверявания търговски обект. Установено е, че същото не
е от одобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006г., като
валидността на издаденото свидетелство за регистрация на този модел фискално
устройство №543/23.02.2011г. е отпаднала.
Не се споделя твърдението на жалбоподателя,
че неправилно установеното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б.А от ЗДДС съдът споделя заявеното от пр. представител на
ответния административен орган, че в слчая се касае за техническа грешка при
изготвяне на процесната Заповед. Видно от съдържанието и мотивите на Заповедта
нарушението, въз основа на което е постановена процесната ПАМ е по чл. 186, ал.
1, т. 2 от ЗДДС, а посочването като нарушена правна норма на тази по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б.А от ЗДДС на лист 3 от заповедта представлява техническа грешка.
Никъде повече, освен на посоченото място не се твърди, че нарушенето следва да
се квалифицира по този законов текст, нито пък са коментирани факти и
обстоятелства в тази насока.
При този изход на спора основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид
фактическата и правна сложност на делото разноските се определят на основание чл.
143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева. „*****“ООД гр. ******* следва да заплати на Началник отдел
"Оперативни дейности" В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП сума в размер на 100 лева,
представляващи разноски по делото.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената Заповед №11010/11.02.2021г. е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 186
от ЗДДС, във вр. с чл. 172, ал.
2 предложение последно от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от
"*****"ООД със седалище и
адрес на управление гр. **********, ул. ********** № ** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №11010 от 11.02.2021г. издадена от Началник
отдел "Оперативни дейности" – В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
ОСЪЖДА
"*****"ООД със седалище и
адрес на управление гр. **********, ул. ********** № ** да заплати на Началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно
управление /ЦУ/ на НАП
сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Габрово пред Върховен
административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :