№ 6165
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа М.а-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100504687 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
63243/26.02.2024 г. на ответника Р. М. П. срещу решение № 350/08.01.2024 г., постановено
по гр. дело № 45647/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД е признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както
следва: 3 539,11 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. ********, ет. партерен, с
аб. № 17008, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г. до окончателното плащане; 355,28
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.10.2020 г. до 13.05.2022 г.; 68,08 лв., представляваща главница за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 28762/2022 г. по описа на СРС, 178
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се да са
ангажирани доказателства относно качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като
1
от значение се явява наличието на ограничено вещно право на ползване, което се прилага с
предимство, а не формалният собственик. Счита, че ищецът е следвало да представи по
делото в оригинал отчетен картон за показанията на общия топломер в абонатната станция,
свидетелствата за метрологична проверка на топломера в абонатната станция, протоколите
за въвеждане в експлоатация на абонатната станция и отчетите за дялово разпределение на
фирмата за дялово разпределение, което той не е сторил, поради което за недоказани следва
да се приемат размерът на потребената топлинна енергия и изправността на уредите за
дялово разпределение. В тази връзка се поддържа, че не следва да се възприемат
констатациите на експертизи, които са работили въз основа на неприети по делото
документи. Твърди се, че не са ангажирани доказателства относно количеството доставена
топлинна енергия, както и да е давал съгласие за приспадане и добавяне на суми от
изравнителните сметки към други фактури, твърдейки, че със суми за връщане са били
прихванати стари задължения извън процесния период, които вземания не са безспорни.
Оспорва се да са ангажирани доказателства относно изправността на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия. За недължими се считат и вземанията за мораторна
лихва, позовавайки се на чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., съгласно който потребеното
количество топлинна енергия се дължи в 30-дневен срок от датата на публикуване на общата
фактура на интернет – страницата на продавача, което обстоятелство не е установено от
ищеца, поради което оспорва да е доказано изпадането му в забава. Оспорва и вземанията за
цена на услуга за дялово разпределение, тъй като услугата се извършва от фирмата за дялово
разпределение, а не от „Топлофикация София“ ЕАД. По изложените съображения се отправя
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на
предявените срещу него искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли
решението да се потвърди в обжалваната част, като претендира разноски в производството
за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Далсия“ ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
С писмено становище от 15.09.2025 г., докладвано в о. с. з. на 08.10.2025 г.,
въззивникът Р. М. П. излага и доводи за липсата на валидно действаща формула за
изчисление на потребената топлинна енергия поради отмяната на т. 6.1.1 от Методиката,
представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.,
позовавайки се на решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 на ВАС, II отд.,
потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен
състав.
С писмено становище от 01.10.2025 г., докладвано в о. с. з. на 08.10.2025 г.,
въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД отправя искане въззивната жалба да се остави без
уважение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
2
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по
отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно поради следните съображения:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното
разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция
и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна
енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова
3
тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и
учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик
на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, при съвкупна
преценка на писмените доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че в
рамките на исковия период Р. М. П. се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията
за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния
имот. Това е така, тъй като въз основа на данните, съдържащи се в представения в заверен
препис нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, том IV, нот. дело №
601/10.05.2016 г. се установява, че П. е дарил на дъщеря си К.Р. П.а следния свой собствен
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ********, вх. А, ет. 0, ап. № 2, заедно с
избено помещение и 1/11 идеална част от общите части на сградата, запазвайки си правото
на безвъзмездно ползване докато е жив, като видно е от описанието на административния
му адрес, че посоченият имот изцяло съответства на процесния такъв с аб. № 17008, открит
при ищеца и за който се отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
отбележи, че при пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар.
конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от
притежаваното от него абсолютно сложно субективно право на собственост едно вещно
правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект или го запазва за себе
си, както е в настоящия случай, разполагайки по този начин с възможността да ползва
чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, които тя
дава – арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят
е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите
такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено
ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият ползвател,
т. е. вещният ползвател. Действително, прави впечатление, че процесният имот е бил
предмет и на предходно осъществена прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 1996 г., по силата на който Л.Х. П.а го е дарила на сина
си Р. М. П., също запазвайки си правото да го ползва и обитава докато е жива, но с оглед
данните в представения акт за смърт № 97/13.02.2002 г., установяващ, че дарителката П.а е
починала на 12.02.2002 г., следва да се направи извод, че на основание чл. 59, ал. 1 ЗС
запазеното в нейна полза право на ползване върху жилището се е погасило, а това означава,
че към момента на осъществяване на последващата прехвърлителна сделка от 10.05.2016 г.
ответникът П. е разполагал с всички правомощия, включени в съдържанието на правото на
собственост, поради което валидно е запазил в своя полза правото да го ползва докато е жив.
По делото не се твърди, а и не се доказва относно осъществяването впоследствие на други
обстоятелства, довели до неговото погасяване, поради което в качеството си вещен
ползвател на процесния апартамент № 2 именно Р. М. П. се легитимира като потребител на
топлинна енергия по отношение на него в рамките на исковия период. Отделен е въпросът,
че именно на негово име е открита партидата при ищеца, като същият е потвърдил този
факт, полагайки подписа си за клиент върху представените протоколи за отчет, чието
4
авторство не е оспорено в хода на процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено
е, че общите условия на ищеца са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът да е упражнили правото си
на възражение срещу общите условия. Ето защо, следва да се приеме, че между Р. М. П. от
една страна и ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от друга страна, са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия, през процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото
не се спори, а и се установява от представените договор от 30.08.2002 г., договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение от 28.05.2018 г., съставените
изравнителни сметки и отчети, както и от изводите в констативната част от заключението по
съдебно-техническата експертиза, че в рамките на исковия период услугата по извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата – етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. София, ул. ********, е била възложена и извършвана от третото
лице – помагач - „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД).
На следващо място въззивният съд намира за неоснователно възражението на
въззивника за липсата на ангажирани доказателства относно реалното доставяне на
твърдяното количество топлинна енергия в процесния имот в рамките на исковия период,
5
доколкото данни в тази насока се извличат от констатациите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, установила правилно нанасяне на показанията от протоколите за
отчет в изравнителните сметки. Според заключението в рамките на исковия период за
процесния имот са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Вещото лице
се е запознало с протоколите за отчет, които са редовно извършени, тъй като абонатът е
осигурил достъп, полагайки подписа си върху тях, поради което неоснователно е
възражението, че начислените суми не отразяват реално потребеното количество топлинна
енергия в имота. Действително, при анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е констатирал, че общият
топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 01.06.2018 г., а
последващата такава е извършена едва на 16.08.2021 г., т. е. през 2020 г. не е осигурен
метрологичен контрол по отношение на уредите за търговско измерване в абонатната
станция (топломери и водомери), но доколкото и двете проверки са завършили с една и
съща констатация „съответства на одобрения тип“, следва да се приеме, че това забавяне не
се е отразило на метрологичната годност на средствата за търговското измерване,
респективно не е рефлектирало в неточно отчитане. В случая, до направата на друг извод не
би се достигнало включително и при представяне по делото в оригинал на свидетелствата за
метрологична проверка, каквито оспорвания са заявени с въззивната жалба, тъй като
страните не спорят относно интензитета на извършване на проверките, както и относно
удостоверените в тях констатации, че уредите за търговско измерване са метрологично
годни. Нещо повече, от страна на ответника не са наведени възражения, че такива протоколи
не са съставяни, респективно, че удостоверените в тях проверки не са реално извършени, за
да се приеме, че те е следвало да бъдат представени в оригинал. В случая, до същия извод
въззивният съд достига и по отношение на отчетните картони за показания на общия
топломер в абонатната станция, отчетите за дялово разпределение на фирмата за дялово
разпределение, както и протоколите за въвеждане в експлоатация на абонатната станция,
чието представяне в оригинал също се претендира, като предвид липсата на изрично заявено
доказателствено искане в тази насока въпросът относно наличието на предпоставките на чл.
183 ГПК не следва да се разглежда. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния
период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1)
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
6
индивидуалните уреди за измерване. Предвид изложеното, неоснователен е заявеният с
въззивната жалба довод, свързани с липсата на предпоставките за извършване на
прихващане чрез приспадане или възстановяване на суми по изравнителните сметки, поради
липсата на дадено от него изрично съгласие в тази насока. Както беше изяснено по-горе,
определената от вещото лице стойност на потребеното количество топлинна енергия е
реално дължимата и не включва суми за получаване, респ. доплащане от абоната по
изравнителните сметки, като същите не са послужили за погасяване на задължения преди
процесния период. Ето защо, в случая не е налице основание за прихващане на суми със
стари задължения, респективно не е било необходимо съгласието на ответника за неговото
извършване. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в
края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 3 539,11
лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми (3 248,43 лв.) и сумите за
доплащане от абоната по изравнителните сметки (290,68 лв.), като посочената стойност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
въз основа на изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение по
съдебно-техническата експертиза следва да се приеме за установено доставянето на
твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот, отнасящо се за исковия период
и равняващо се на посочената по-горе сума. Противно на доводите с въззивната жалба,
заключението не е изготвено само на база едностранно съставени от ищеца частни
документи, но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от топлофикационния
район, както и на изравнителните сметки и протоколи за отчет, представени от третото лице
- помагач. Нещо повече, заключението не е оспорено от ответника, като в случай, че П. е
имал възражения или съмнения в правилността и обосноваността му той е могъл да стори
това, възразявайки срещу неговата правилност. Отделен е въпросът, че принципно няма
правно установена пречка вещите лица, за да обосноват заключенията си, да ползват данните
от други източници, включително и странични за делото материали, които биват
инкорпорирани в доказателствената съвкупност именно посредством заключенията на
вещите лица, които са приети от съда.
Ето защо, предвид счетеното за изцяло неоснователно възражение за изтекла
погасителна давност, предвид това, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
31.05.2022 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила след и на 23.03.2019 г. (с оглед прекъсването на давностния срок за
период от 69 дни – от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г.), първоинстанционният съд е приел, че главното
задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., най-
ранното от които: това за м.05.2019 г. е станало изискуемо на 15.07.2019 г., т. е. след
23.03.2019 г., възлиза на посочената по-горе сума от 3 539,11 лв., до който размер тази
искова претенция е доказана и като основателна е била уважена.
7
На следващо място, дори да се приеме, че в хода на въззивното производство със
становището си от 15.09.2025 г. въззивникът се позовава на новонастъпил факт, то в тази
част тези негови доводи са неоснователни. Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по
адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025
г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от методиката,
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт
се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая,
решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., поради което методиката за изчисляване на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга
страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен
и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен
акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от
24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, за която не се спори, че се равнява на
твърдяния от ищеца размер от 68,08 лв., отнасяща се за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., като с оглед неоснователността на възражението за изтекла погасителна
давност тази искова претенция също е доказана и основателна в пълния заявен размер, до
каквато констатация е достигнал и първоинстанционният съд. В случая, противно на
доводите във въззивната жалба, таксите се дължат именно в полза на ищцовото дружество,
макар и услугата да се извършва от трето лице – „Далсия“ ООД, тъй като съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите през процесния период общи
условия на „Топлофикация София“ ЕАД, както и чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването таксите за извършеното дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, като
нейната стойност се формира от: 1) цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка, 2) цена за отчитане на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента и 3) за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен
от продавача. Редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Заплащането на цената за тази услуга по посочения начин е изрично
предвидено между ищеца и ФДР и в договора от 28.05.2018 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, сключен за срок от 1
8
година, но с предвидена възможност за автоматичното му продължаване за още 3 години, т.
е. действащ в рамките на процесния период. Изрично в договора страните са договорили
заплащане от „Топлофикация София“ ЕАД на ползваните услуги съгласно Приложение № 2,
въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях, като е
договорено цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти
април на следващата година.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, „Топлофикация София“
ЕАД се легитимира като носител на главното вземане за цена на извършваната услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., който не е обхванат от
изтекла погасителна давност, чиято стойност се равнява на посочената по-горе сума от 68,08
лв.
На следващо място неоснователно е и възражението във въззивната жалба за
недължимост на присъденото акцесорно вземане за мораторна лихва в присъдения размер от
355,28 лв., начислена за периода от 15.10.2020 г. до 13.05.2022 г., обосновано с твърдението,
че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на общата фактура
на интернет – страницата на продавача. В случая, по отношение на режима на забава
приложение следва да намерят новоприетите общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като противно на доводите във
въззивната жалба, съобразно клаузите на тези общи условия за поставяне на длъжника в
забава не е необходимо изпращането на покана. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на
ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, а не от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на
продавача, поради което ирелевантно се явява това обстоятелство за поставянето на
ответника в забава. В случая, падежът на задължението за заплащане стойността на
топлинна енергия е изрично определен, като по общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респективно с
общите условия към него.
С оглед на изложеното, доводите на въззивника за липсата на ангажирани
доказателства за публикуване на общата фактура на интернет - страницата на продавача са
неотносими, тъй като приложимите през процесния период общи условия не поставят такова
изискване, за да бъде поставен ответникът в забава.
Правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и следва да се потвърди.
В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение не е обжалвано,
поради което е влязло в сила.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият -
ищец има право на направените от него разноски във въззивното производство в размер на
9
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора – цялостна
неоснователност на въззивната жалба, в полза на въззивника - ответник не се следват
разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 350/08.01.2024 г., постановено по гр. дело № 45647/2022
г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* срещу Р. М. П., ЕГН ********** положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД е признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както
следва: 3 539,11 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. ********, ет. партерен, с
аб. № 17008, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г. до окончателното плащане; 355,28
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.10.2020 г. до 13.05.2022 г.; 68,08 лв., представляваща главница за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2022 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 28762/2022 г. по описа на СРС, 178
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г.
ОСЪЖДА Р. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ********, вх. А, ет. 1, ап.
2 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 100 лв., представляваща разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10