О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№647 16.07.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на шестнадесети юли
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 57 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „АКЗ Бургас” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8104, територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адм.сграда АКЗ, представлявано от управителя Артьом Михалович Сахаров, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Васил Левски № 16, ет.3, офис 318 против „Лукойл енергия и газ България“ ЕООД с ЕИК *********, с посочен адрес: гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от управителя Димитър Георгиев Димитров, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Средец“, ул.Добруджа № 6 да бъде осъдено да му заплати сумата от 409 257.36 лв. обезщетение за вреди, причинени от възложена работа, без осигуряване на безопасни условия на труд и поддръжка в изправност на собствено съоръжение, ведно със законната лихва върху главницата от настъпване на вредата до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са искания.
В дадения срок ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че производството е подсъдно на Софийски градски съд поради седалището на ответното дружество. Исковата молба била нередовна, тъй като не било ясно дали се претендират суми като неизпълнение на договор или от непозволено увреждане. Иска се спиране на производството поради наличие на други дела между страните с преюдициално значение за спора. Изразено е становище за неоснователност на исковете, тъй като ищецът не е „пострадало лице“ по смисъла на чл.200 от КТ. Изложени са подробни възражения, като са оспорени изнесените в исковата молба твърдения. Прилага писмени доказателства. Направени са искания.
В дадения срок ищецът е подал допълнителна искова молба със становище, че ответника считано от 21.12.2017г. е с променено наименование „Енергия и газ България 2017“ ЕООД. Подсъдността следва да се определи съобразно чл.115 ал.1 от ГПК по местоизвършване на деянието. Претенцията е на основание чл.54 от ЗЗД. Цит.дела или са приключили с влязъл в сила съдебен акт или нямат отношение към спора. Изложени са фактически и правни доводи, че ответника дължи претендираните суми. Не са приложени нови писмени доказателства, направени са допълнителни искания.
В дадения срок ответникът не подаде отговор на допълнителната искова молба, не приложи нови доказателства, не направи допълнителни искания.
Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.115 ал.1 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Искането за спиране на производството ще бъде обсъдено в случай, че заявената спогодба не бъде одобрена.
Искът е с правно основание чл.54, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
По делото от ищеца са приложени доказателства по опис – л.12, в т.ч. квитанция за внесена държавна такса.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът следва да изготви и проект за доклад по делото, в следния смисъл. Постъпила е искова молба от „АКЗ Бургас” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8104, територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адм.сграда АКЗ, представлявано от управителя Артьом Михалович Сахаров, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Васил Левски № 16, ет.3, офис 318 против „Лукойл енергия и газ България“ ЕООД с ЕИК *********, с посочен адрес: гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от управителя Димитър Георгиев Димитров, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Средец“, ул.Добруджа № 6 да бъде осъдено да му заплати сумата от 409 257.36 лв. обезщетение за вреди, причинени от възложена работа, без осигуряване на безопасни условия на труд и поддръжка в изправност на собствено съоръжение, ведно със законната лихва върху главницата от настъпване на вредата до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на основание чл.200 от КТ ищцовото дружество е било осъдено с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1945/2015г. по описа на ОС-Бургас да заплати в полза на наследниците на пострадалия Златин Тонев сумата от 409 257.36 лв. включваща обезщетения и направени разноски. В това производство като трето лице помагач е взело участие и „Лукойл енергия и газ България“ ЕООД, което дружество следва да отговаря като възложител, неспазил задължението си да осигури безопасни условия на труд, както и че собственото му съоръжение – тръбопровод не е бил изправен и поддържан в безопасно за работниците състояние. Възложителят отговаря пред работодателя, който въпрос е бил разрешен с привличането на ответното дружество като трето лице помагач в производството по гр.д.№ 1945/2015г., предвид сключения договор между двете дружества. Възложителят на работата отговаря за чужд дълг и на основание чл.54 от ЗЗД би придобил регресни права спрямо прекия причинител.
В дадения срок ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба, съдържащ възражение за неподсъдност на делото поради това, че седалището му е в района на Софийски градски съд. Изложени са възражения по редовността на исковата молба, като претенцията не била уточнена с оглед претенциите по чл.200 от КТ. Сумите не било ясно дали се претендират като неизпълнение на договор или от непозволено увреждане. Иска се спиране на производството поради наличие на други дела между страните с преюдициално значение за спора. Исковете са неоснователни и тъй като ищецът няма качеството на „пострадало лице“ по смисъла на чл.200 от КТ. Работодателят има регресно право единствено против прекия причинител на вредите, но не и против възложителя. Служителите на ответното дружество са изпълнили всички дължими действия според съществуващия Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. За извършване на самата работа отговорност са носели служителите на „АКЗ Бургас“ ЕООД. Никъде не било установено, кое лице е дало разрешение за повторна работа в участъка, в който е бил установен теч. Технологът от ответното дружество бил заблуден от бригадата, че обекта е обезопасен и работата може да продължи. В решението на ОС-Бургас не е бил разгледан въпроса за евентуално съпричиняване от страна на самия пострадал като ръководител на бригадата.
Представените писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети.
Исканията на страните за назначаване на съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетели ще бъдат разгледани при неодобряване на заявената съдебна спогодба.
Страните следва да докажат твърдените от тях положителни факти. Ищецът трябва да докаже, че ответника дължи претендираните суми, както и че е завел иска пред изтичането на твърдяната погасителна давност. Ответникът следва да докаже, че са налице юридически факти, които го освобождават от задължението да плати.
Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните приложения, вкл. квитанция за внесена държавна такса, като доказателства по делото.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 20.09.2018г. от 15.00ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се връчат преписи от настоящото определение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: